№ 12
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500114 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 114/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните, срещу съответни части от решение
№ 260028 от 27.11.2020 г. по т.д. № 53/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както
следва:
По въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
подадена чрез адв. Е.С., против решение № 260028 от 27.11.2020 г. по т.д. № 53/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд в осъдителните ЧАСТИ, с които дружеството е осъдено: -
да заплати на Г. Р. Р. сумата от 42 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.02.2019г., ведно със законна лихва, считано
от 06.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата на осн. чл. 45 и чл.51 ЗЗД вр. с
чл. 429, ал.1 и ал.2 и чл. 432 от КЗ; - да заплати на Адвокатско дружество “Я. И
СЪДРУЖНИЦИ, представлявано от адв.М.Я. и адв.Валя З. сумата от 2 148 лв.-адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно -
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване размера на обезщетението. Изложил е съображения за неправилно
1
приложение от съда на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД: - за завишаване
размера на обезщетението с оглед установените по делото конкретни увреждания на ищеца,
периода на лечение и възстановяването му; и за неправилно отчетен в занижен размер от
30% принос на пострадалия с оглед доказателствата за допуснатите от него нарушения на
ЗДвП, имащи преимуществено значение за настъпване на вредоносния резултат.
Г. Р. Р., чрез адв. Я. и адв. З., е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за
неоснователността й е молил за оставянето й без уважение и за присъждане на сторените по
делото разноски.
По въззивна жалба на Г. Р. Р., подадена чрез адв. Я. и адв. З., против решение №
260028 от 27.11.2020 г. по т.д. № 53/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен искът му против Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от
14.02.2019г., за горницата над 42 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.
Изложил е съображения за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна
част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД) и за необоснованост, като е
молил за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на иска в пълния претендиран
размер, т.е. за присъждане на още 38 000 лв., ведно със законна лихва от 07.06.2019 г. до
окончателното изплащане, както и за присъждане на разноските. Сочил е, че в нарушение на
материалния закон и в разрез с принципа за справедливост, съдът определил занижен размер
на обезщетението за неимуществени вреди несъобразявайки характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, т.е. действителните размери на
моралните вреди и неотчитайки икономическата конюнктура към момента на увреждането,
като освен това неправилно приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия от 30% при липса на стоящи в причинна връзка с вредите нарушения на ЗДвП
от същия, евентуално за необоснован размер на приноса му над 10%.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Е.С., е подало
писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба на ищеца по съображения за
правилността на решението в отхвърлителната му част и е молило за отхвърлянето й с
присъждане на сторените по делото разноски.
Обжалваното решение е постановено при участие на третото лице-помагач Ж. Д. М..
Пред настоящата инстанция страните, чрез процесуалните си представители, са
поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски, като ответникът
е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от Г. Р. Р. против
2
Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“АД иск по чл.432 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и 429 от КЗ
вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания вследствие на ПТП от 14.02.2019г., причинено
от Ж. Д. М., водач на лек автомобил л.а.“Хонда Акорд“, рег.№В 3740 НМ, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на полица BG
/02/118000588670, издадена на 03.10.2018г., валидна от 03.10.2018 г.до 02.10.2019г., ведно
със законната лихва от датата на изтичане на тримесечен срок за произнасяне по предявена
застрахователна претенция -07.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето им. Конкретно релевантни към
настоящото производство са тези за съпричиняването на вредите от пострадалия, както и за
прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на действително
претърпените вреди с оглед принципа за справедливост.
По делото е привлечен като трето лице помагач Ж. Д. М., който не e оспорил иска.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.02.2019 г. около 21:50 ч. по околовръстен път до бензиностнация МТТ посока
бул.25-ти септември в гр.Добрич е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което
л.а. „Хонда Акорд“ рег.№ В 3740 ХМ с водач Ж. Д. М. е блъснал ППС с животинска тяга
(каруца с кон) с водач пострадалия Г. Р. Р.. Образуваното наказателно производство
НОХД№1235/2019г. по описа на РС гр.Добрич е приключило със споразумение
(задължително на осн. чл. 300 ГПК за гражданския съд), с което Ж.М. се е признал за
виновен в това, че на 14.02.2019г. в гр.Добрич по околовръстния път на града по посока към
кръстовището за КК „Албена“, при управление на МПС л.а. „Хонда Акорд“ рег.№ В 3740
ХМ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Р. Р. от с.Стожер,
обл.Добричка, изразяваща се в дифузна травма на мозъка, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Установен, с писмените доказателства, вкл. и с тези по досъдебното производство и
от приетата по делото САТЕ е следният механизъм на произшествието: На 14.02.2019г., по
околовръстен път на гр.Добрич се е движила каруцата с животинска тяга, управлявана от
пострадалия Г.Р., като пътната настилка е била асфалтова, мокра, запазена, без неравности и
повреди по нея, хоризонтална, на прав участък в района на местопроизшествието. То е
станало в тъмната част от денонощието, при добра метеорологична видимост в дъждовно
време. Несредствено след бензиностанцията на МТТ Г.Р. е спрял каруцата в десния край на
пътното платно, като по същото време и в същата посока зад него се е движил лекият
автомобил Хонда Акорд“ рег.№ В 3740 ХМ, управляван от третото –лице помагач М. със
скорост 83,67 км.ч.при ограничение от 50 км.ч. На около 42,71 м.водачът е забелязал
спряната пред него каруца и задействал спирачките, но това не довело до спиране преди
3
достигане до каруцата. Последвал удар между предната дясна част на лекия автомобил и
задната лява част на каруцата, при който каруцата е била разчленена, а водачът й Г.Р. -
изхвърлен пред нея, върху десния банкет. Каруцата е била спряна в дясната част на пътя,
така че десните й колела са се намирали в непосредствена близост до десния край на
платното за движение, а левите й колела са се намирали на около 1,20 м.в ляво от десния
край на платното. Според експерта, непосредствено преди настъпването на ПТП лекият
автомобил Хонда Акорд“ рег.№ В 3740 ХМ се е движил със скорост от 83,67 км./ч., при
което опасната зона за спиране е с дължина 80,07 м. При разрешената скорост на движение
с 50 км.ч. опасната зона би имала дължина около 35,87 м. Водачът на автомобила се е
намирал на отстояние от 42,71 м. преди мястото на удара, когато е забелязал каруцата и е
предприел спиране. Осветената зона, при движение на къси светлини, какъвто е бил
настоящия случай е била около петдесет метра. Максимално допустимата скорост на
движение на лекия автомобил при движение на къси светлини би следвало да бъде 58,85
км.ч. При скоростта от 83,75 км.ч., с която той се е движил, не е имал техническата
възможност да предотврати удара, но ако се беше движил с 50 км.ч., той би имал
възможността да предотврати удара с каруцата. Каруцата не е имала светлоотразители, нито
светещо тяло отзад.
Установени с медицинската документация и със заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експретиза са получените при удара травматични увреждания на
ищеца: разкъсно-контузна рана на главата в дясната челна област, фрактура на латералната
стена на дясна орбита, фрактура на пето ребро в дясно, мозъчна контузия средна степен.
Веднага след произшествието на 14.02.2019 г. пострадалият е бил приет и лекуван в МБАЛ
Добрич, неврохирургично отделение, до 26.02.2019 г. Мъжът е бил в тежко увредено общо
състояние - сопор към кома с пристъпи на психомоторна възбуда, с кръвонасядане и голяма
разкъсно контузна рана на главата във фронталната област. Извършената
електроенцефалограма е показала наличие на мозъчна контузия-състояние след ЧМТ и той е
диагностициран с дифузна травма на главния мозък, след претърпяна черепно мозъчна
травма. Лекуван е само с медикаменти – консервативно, като раната на главата е била
обработена хирургично и заздравяла първично. Фрактурата на дясна орбита е сериозна,
защото има проникващо нараняване, въпреки, че в медицинските документи била само
загатната (обясненията на експерта в съдебно заседание). Тя също напълно е заздравяла.
Според вещото лице, няма усложнения, като пострадалият се е възстановил относително
бързо от претърпяната черепно мозъчна травма, а фрактурата на пето ребро в дясно е
зараснала до месец без усложнения. Вещото лице аргументирано в заключението е
отхвърлило, поставената на ищеца на 30.01.2020 г. при преглед от неврохирург, диагноза
„посттравмена енцелфалопатия“, като е дал категорично заключение, че вследствие на
травмата, ищецът е получил „посттравмена церебрастения“, изразяваща се в периодично
главоболие, лесна уморяемост, световъртеж, трудно съсредоточаване и пр., каквито
субективни оплаквания той е имал при прегледа на 02.10.2020г. Според експерта, лечението
на този синдром може да продължи до няколко години или да остане за цял живот.
4
Възможно е за вбъдеще Галин да има церебрастенни оплаквания, изразяващи се в
периодично главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, липса на концентрация и други
подобни. Счупванията са се възстановили за около месец, като е възможно известно време
ищецът да е имал нужда от чужда помощ. За необходимостта от такава и за претърпените
негативни преживявания, данни са изнесли и свидителките Назми и Р.а, съответно снаха и
съпруга на пострадалия. Според тях, ищецът бил три дни в кома и около десет дни в
болницата с болки. В болницата двете го обслужвали, като продължили и след изписването
му да се грижат за него на смени. Около двадесет дни имал болки и през това време насила
го хранели, а около три месеца бил на хапчета и не можел сам да се грижи за себе си. Два
месеца имал силни болки в главата, които после намалели. В момента още имал виене на
свят, бързо се изнервял, понякога страдал от главоболие, не можел да върши дори къщната
работа, бързо се гневял, крещял за „няма и нищо“. И двете свидетелки са изнесли данни, че
преди катастрофата пострадалият бил майстор в строителството, бил мазач, а сега не
работел, защото му се виело свят от високото, получавал болки в ребрата и бързо се
изнервял. Независимо, че свидетелките са в близка връзка с ищеца, съдът няма основание да
отрече достоверността на показанията им, тъй като те кореспондират с останалите
доказателства по делото, взаимно се подкрепят и са житейски логични, включително и за
това, че церебрастенните оплаквания (изразяващи се в периодично главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, липса на концентрация и други подобни) повлияват на
възможността на пострадалия да работи като мазач, ако е качен на стълба. Затова и
оплакванията на въззивника – ответник в таза насока не могат да бъдат споделени.
Безспорно установено между страните е наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ответника по отношение на автомобила, с който е извършено деянието за
процесния период. По искането от 06.03.2019г. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца, ответникът е отказал плащане.Т.е. установено е по делото
основание за ангажиране отговорността на ответника - застраховател.
Предявеният иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В случая са
доказани както застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за
произшествието водач с ответника, причиненото от застрахования ПТП и получените,
вследствие на същото и стоящи в причинна връзка вреди за ищеца: разкъсно-контузна рана
на главата в дясната челна област, фрактура на латералната стена на дясна орбита, фрактура
на пето ребро в дясно, мозъчна контузия средна степен, като е развил и „посттравмена
церебрастения“, изразяваща се в периодично главоболие, лесна уморяемост, световъртеж,
трудно съсредоточаване и пр. Така търпените от ищеца вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице
виновно противоправно деяние и за тях той има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
5
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също от обичайните размери на обезщетенията, платими в
подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на
цените и др.
По размера на обезщетението:
При определяне на обезщетението, съдът отчита следното: няколко на брой травми,
включително и на жизненоважен орган – мозъка (разкъсно-контузна рана на главата в
дясната челна област, фрактура на латералната стена на дясна орбита, фрактура на пето
ребро в дясно, мозъчна контузия средна степен) и макар временно, те са били
животозастрашаващи; болките, стреса, притесненията, неизвестността от състоянието,
включително и двата дни в кома при интензивното лечение в болницата от 12 дни;
продължилото домашно лечение и неудобствата от невъзможността за самостоятелно
обслужване и необходимост от чужда помощ за около месец; обстоятелството, че
пострадалият се е възстановил сравнително бързо и без усложнение с остатъчни болки за
около два-три месеца, като счупването на реброто е заздравяло в рамките на месец; от друга
страна в насока на по-висок размер на обезщетението съдът взема предвид развилата се
вследствие на мозъчната контузия „посттравмена церебрастения“ със симптоми на
периодично главоболие, лесна уморяемост, световъртеж, трудно съсредоточаване, която
значително влошава качеството на живот на пострадалия, включително и възможността му
да е пълноценен при работа на височина, както и неизвестността за излекуването му с
прогноза от няколко години до такава да остане за цял живот; както и обществено-
икономическите условия в страната, лимита на застрахователно обезщетение към датата на
ПТП и като съобрази практиката на съдилищата в подобни случаи, съдът намира, че
обезщетение в размер на 60 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди. В този смисъл, неоснователни са оплакванията и на
двете страни във възивните жалби в насока съответно занижаване и завишаване на
определеното от окръжния съд обезщетение.
По възражението за съпричиняване, обосновано от ответника с твърденията, че
ищецът, като водач на ППС каруца с кон, е управлявал същите в тъмната част на
денонощието без поставена светлина или светлоотразители в задната й част и се е движил в
средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно и е нарушил чл. 71, ал.1 от ЗДв., чл.15,
ал.1 ЗДвП и с поведението си се е поставил в повишен риск: Ответникът не е навел
6
възражение за липса на светлоотразителна жилетка, поради което оплакването на ищеца в
жалбата му в тази насока е основателно и това възражение не следва да бъде обсъждано.
Съгл. чл. 71. (1) от ЗДвП, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да
има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени
симетрично от двете страни на превозното средство. Според чл. 5. (1) Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, а съгласно чл. 94. (2) за паркиране извън населените места пътните
превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за
движение е забранено.
Както бе установено по делото, пострадалият е спрял каруцата с коня на пътното
платно, през нощта, при липса на видимост, в лентата за движение и на движещия се в
същата посока зад него автомобил, без да е имал светлоотразители и светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Според заключението на вещото лице
по САТЕ, ако каруцата е имала светлоотразители, водачът би могъл да я възприеме на около
50 м. преди сблъсъка, но само ако се беше движил със съобразена с пътните условия скорост
и на къси светлини. В случая, обаче водачът се е движил със скорост от 83,67 км.ч. и дори
каруцата да е била със светлоотразители, той и при своевременно възприемане, не е можел
да предотврати удара. Липсата на поставено самостоятелно светещо тяло вляво, отзад, обаче
би предоставила възможност на водача на автомобила за възприеме каруцата отдалеч и при
по-висока скорост, а не само в рамките на осветяването от фаровете, както е при
светлоотразителите, поради което това нарушение на пострадалия, заедно с поведението му
в разрез със забраната за спиране на каруцата извън населено място на платното за
движение, са допринесли за резултата. Така отчетения принос на пострадалия при
конкретните обстоятелства, съдът определя на 30%, в каквато насока е и съдебната практика
в подобни случаи. Затова и отчитайки размера на съпричиняването, дължимото обезщетение
се равнява на сумата от 42 000 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата над 42 000 лв. до претендираните 80 000 лв. подлежи на отхвърляне.
В този смисъл оплакванията в двете жалби досежно обема на приноса на пострадалия, са
неоснователни.
Обезщетението се дължи ведно със законите лихви съгл. чл. 429 КЗ от датата на
уведомяване на застрахователя, но предвид че ищецът е претендирал същите от по-късен
момент, лихвите се дължат оттогава до окончателното изплащане на задължението.
Окръжният съд е достигнал до идентични правни изводи в обжалваното решение,
поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед постановения резултат, не се налага промяна на отговорността за разноските
7
за първоинстанционното производство, присъдени с решението на окръжния съд. За
производството пред въззивната инстанция, съразмерно с постановения резултат и
пропорционално на уважената част от иска се дължи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 1050 лв., договорено по чл.38 ал.2 от ЗА
(в размер на 2 000 лв. с ДДС) под минималния, предвиден в Наредба №1 от 9.07.2004 г.
размер. Предвид неоснователността на двете въззивни жалби, разноски за държавни такси
не се дължат на ответника, а той не е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 27.11.2020 г. по т.д. № 53/2020 г. по описа
на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, 1000, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“№87,
представлявано от С.С.П. да заплати на Адвокатско дружество “Я. И СЪДРУЖНИЦИ, със
седалище и адрес на управление –гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,офис 10-11,
представлявано от адв.М.Я. и адв.Валя З. сумата от 1 050 лева адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ршението е постановено при участие на третото лице-помагач Ж. Д. М..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8