№ 148
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500347 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260047/25.05.2021 г. по гр. д. № 11/2020 г. Габровският окръжен съд
осъжда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД град София да
заплати на А. В. М., действаща със съгласието на майка си В. М. М., сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 18.07.2019 г. в град Габрово, кръстовището между ул. „Д-р Н. Василиади“ и
ул. „Аврам Гачев“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2019 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за разликата над присъдената сума
от 5 000 лева до пълния му предявен размер от 120 000 лева, като неоснователен и
недоказан. С решението ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. С. В. Б. сумата от 300
лв. адвокатски хонорар за защита на ищцата А.М. при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, а
на Габровския окръжен съд да заплати сумата от 200 лева държавна такса и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението А. В. М., действаща със
съгласието на майка си В. М. М., е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от
5088.75 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от А. В. М. от град Габрово в частта, с
която предявения от нея иск е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до 120 000 лева.
Оплакванията са, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
1
Жалбоподателката счита, че при решаването на спора е било установено по категоричен
начин, че на 18.07.2019 г. е претърпяла ПТП, но не е съпричинила вредоносния резултат,
както и че изцяло вина има водача на МПС-то. Съдът необосновано приел, че въпреки
причиненото на ищцата трайно увреждане на слуха на лявото ухо с над 50 децибела, което
не подлежи на възстановяване. Въз основа на заключението на вещото лице липсва ли
сведения за травма на базата на черепа в областта на средната черепна ямка. Този извод е
неправилен. Освен това в жалбата се твърди, че ищцата е получила увреждане на зрението
на дясното око и от момента на ПТП е трябвало да носи постоянно слънчеви очила, тъй като
светлината й пречи, а към момента й сълзят и двете очи. При определяне на дължимото
обезщетение съдът не е отчел последиците от уврежданията, които ищцата ще търпи. В
жалбата се съдържа оплакване, че присъденото обезщетение е символично и като се
съпостави с осъждането на разноските, които ищцата следва да заплати на ответника сочи,
че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Искането е да се измени
обжалваното решение като на А. В. М. се присъди посоченото в исковата молба
обезщетение, както и направените по делото разноски за двете инстанции.
В писмения отговор по въззивната жалба ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
Пред Габровския окръжен съд от А. В. М., действаща със съгласието на майка си В.
М. М., е предявен иск против ЗД „Бул Инс“ АД град София с правно основание чл. 432 ал.1
КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000
лв.
От представените по делото протокол за ПТП от 18.07.2019 г. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1034-302 от 18 .07.2019 г. се установява, че на
18.07.2019 г. в град Габрово, на кръстовището между ул. „Аврам Гачев“ и ул. „Д-р Н.
Василиади“, на обозначена пешеходна пътека, е настъпило ПТП между лек автомобил
„Ситроен“ с ДК № ЕВ 35****, управляван от П. Д. М., и А. В. М.-пешеходец. Не се спори от
страните, че ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил „Ситроен“ с ДК № ЕВ 35**** към
датата на настъпване на ПТП.
След ПТП-то ищцата е била приета в МБАЛ „Д-р Т. Венкова“ град Габрово, където е
била на лечение от 18.07.2019 г. до 20.07.2019 г. в продължение на три дни. От
представената по делото епикриза от Отделение по хирургия при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
се установява, че ищцата А.М., на 16 години е била приета на 18.07.2019г. и изписана на
20.07.2019г. По епикризата окончателната диагноза е мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма.Комоцио церебри. Пациентката е изписана в добро общо състояние,
неврологичен статус в норма, няма отпадна неврологична симптоматика.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието и изслушано от
първостепенния съд, се установява, че при процесното ПТП ищцата А.М. е получила
следните увреждания: 1/травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане в тилната област
на площ 2 см в диаметър, довела до клинични данни за мозъчно сътресение, съпроводено с
2
обективни оплаквания от главоболие и замайване/световъртеж/ и 2/ причинена травма в
дясната поясна област, без травматични увреждания на кости на гръбначния стълб. В
заключението е отразено, че към момента на травмата ищцата не е имала оплаквания от
страна на зрението и слуха. Мозъчното сътресение, протекло без загуба на съзнание, е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около два
месеца. Заключението на експерта е, че към момента ищцата има периодично главоболие,
предимно вечер. Към момента на прегледа от вещото лице ищцата се оплаква от болки в
дясната поясна област при навеждане и вдигане на тежки предмети.Травмата в дясната
поясна област е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок
от около един месец. Заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската
експертиза е, че е налице причинно–следствена връзка между черепно-мозъчната травма,
получена от ищцата и травмата в дясната поясна област и процесното ПТП. Вещото лице е
констатирало от представените медицински документи, че ищцата има намаление на слуха
на лявото ухо с над 50 децибела, като в диагнозата е записано „след травматична увреда на
слуховия нерв на лявото ухо“, което увреждане на слуха е трайно и не подлежи на
възстановяване. С дясното ухо слухът е запазен. Според заключението на вещото лице д-р Р.
възможно е травматично увреждане на пирамидната кост, където е разположен органът на
слуха, да доведе до травматичен неврит на слуховия нерв на съответното ухо с намаление на
слуха. Вещото лице посочва, че в медицинската документация, която му е представена,
липсват сведения за травма на базата на черепа в областта на средната черепна ямка, където
са разположени пирамидните кости. Също от медицинските документи, които са му били
представени, вещото лице д-р Р. е установил, че има данни за субатрофия на зрителния нерв
на двете очи с намаление на зрението. Вещото лице изяснява пред съда, че при черепно-
мозъчна травма увреждането на зрението би могло да се получи, ако има контузия на
мозъка с увреда на зрителния център или зрителния анализатор в другите му сегменти –
зрителен нерв и око, но няма данни при процесното ПТП да има черепно-мозъчна травма
довела до контузия на мозъка, травма на зрителния нерв или око. Заключението на
медицинската експертиза е, че по отношение на мозъчното сътресение възстановителния
период при ищцата е около 1,5-2 месеца, след което може да остане периодично главоболие
и нерядко световъртеж, които могат да имат различна продължителност. При претърпяното
мозъчно сътресение може да има зрителни и слухови нарушения, но за кратък период от
време. По отношение на травмата в поясния отдел на гръбначния стълб според вещото лице
симптомите би следвало да отзвучат за срок от 1-1,5 месеца. В съдебно заседание пред
първостепенния съд вещото лице д-р Р. изяснява, че не е типично при мозъчно сътресение да
се получават трайни увреждания на зрението и слуха. Такива може да има, но са
краткотрайни от порядъка на часове и дни. За да има такива увреждания трябва да има
травми, които засягат основата на черепа, евентуално проводните пътища, т.е. нервите,
слуховия нерв, оптичния нерв. Вещото лице пояснява, че има заболявания нервно
дегенеративни или възпалителни, които биха могли да доведат до такава картина, но при
ищцата няма данни за предхождащи заболявания. Заключението на медицинската
експертиза не е оспорено от страните по делото. Въззивният съд възприема заключението на
3
медицинската експертиза, което е обосновано и компетентно.
От показанията на разпитания по делото свидетел П. М. се установява, че той е
управлявал лекия автомобил при процесното ПТП. Пътувал по улицата към „Дома на
хумора“ в град Габрово, с ниска скорост, когато изведнъж върху колата паднало нещо и се
разляла пяна. Спрял колата и в този момент „това нещо“ паднало от колата. Когато излязъл
видял, че на един метър е паднало момиченце. То било в съзнание. Свидетелят му оказал
помощ. Детето било натъртено на крака, ръката и главата. Детето било закарано в
болницата, където се оказало, че няма нищо счупено. Сигурно на пешеходната пътека бил е
ударът.
Свидетелят А. А., който живее на семейни начала със сестрата на ищцата и е неин
съсед, в показанията си посочва, че е разбрал за станалото ПТП. Свидетелят, заедно с
майката на ищцата, отишъл в болницата да види ищцата. Тогава тя била адекватна. Казала
им, че я боли главата, очите, ушите, пищяло, чувала, но като говорел на висок тон. Имала
наранявания на торса и на главата. Чувала, но като й говорел на висок тон. В болницата
ищцата била три дни, след което била изписана. Свидетелят твърди, че след това ищцата
започнала да чува тежко, усилвала звука на телевизора и все още нямало подобрение на
слуха й. След ПТП-то ищцата изпитвала страх от коли, не смеела да ходи по улиците.
Стояла си в къщи, даже на училище не искала да ходи. Ищцата не излизала с приятелки
навън, напълно се затворила в себе си. Изпитвала страх от света, от движение, от коли.
Свидетелят А. посочва, че ищцата имала счупено на главата в дясната страна. Преди
катастрофата била нормално дете, а след това не е това, което е била. Плаче, боли я главата,
ушите, текат й очите, страхувала се от движение не смеела да ходи на училище.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП
между лекия автомобил и пешеходката А.М. е настъпило на 18.07.2019 г. на пешеходната
пътека, намираща се в началото на кръстовището между ул. „Д-р Н.Василиади“ и ул.
„Аврам Гачев“, в посока ул. „Брянска“, на прав пътен участък. След удара лекият автомобил
се е установил със задните си гуми в края на пешеходната пътека, по посока на движението
си. В заключението експертът посочва, че пешеходната пътека е била обозначена и ясно
видима. Според заключението мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката е в
лявата пътна лента на платното за движение към кръстовището на ул. „Д-р Н.Василиади“ с
ул. „Брянска“ на около 4.7 м. от края на платното за движение, на пешеходна пътека тип
Зебра. Според заключението ПТП-то е било предотвратимо от страна на водача на лекия
автомобил, който е имал възможност да възприеме навлизащата на пешеходната пътека
А.М. и да реагира за намаляване на скоростта на движение и/или спиране, като предвид
скоростта са която се е движел е можел да спре лекия автомобил преди мястото на удара или
да пропусне пешеходката. При навлизане на пешеходката на платното за движение,
автомобилът е бил на разстояние от мястото на удара 39.2 м. а необходимото му разстояние
за спиране е било 27.06 м. вещото лице е изяснило че водачът на лекия автомобил е реагирал
със закъснение на движението на пешеходката, което е причината за възникване на ПТП.
Същевременно вещото лице изготвило автотехническата експертиза посочва че пресичащата
4
по пешеходната пътека А.М. също е можела да възприеме движението на лекия автомобил и
да спре движението си.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение, частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.432 ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до
предявения размер от 120 000 лв. е валидно и допустимо. Предявеният иск е допустим и са
налице предпоставките за разглеждането му по същество. Решението в частта, с която на
ищцата А.М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
получени телесни увреждания при ПТП, станало на 18.07.2019г., е влязло в сила като
необжалвано.
Ищцата е предявила писмена претенция пред застрахователя-ответното дружество
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането на увреденото лице - А. В. М. срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са наличието на деликт, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Извършено е противоправно деяние от водач на застрахован при ответника с
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ЕВ
35****, управляван от П. Д. М., от което на ищцата са причинени телесни увреждания -
травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане в тилната област на площ 2 см в диаметър,
довела до клинични данни за мозъчно сътресение, съпроводено с обективни оплаквания от
главоболие и замайване/световъртеж/ и травма в дясната поясна област, без травматични
увреждания на кости на гръбначния стълб, които са в причинна връзка с противоправното
деяние.
Решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 5000
лв. за претърпените неимуществени вреди, вследствие на телесните увреждания, получени
при процесното ПТП, е влязло в сила. Следователно налице е влязло в сила решение
относно основанието за отговорността на застрахователя по прекия иск на ищцата А.М. по
чл.432 ал.1 от КЗ.
В случая страните спорят по размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа
за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
5
лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, следва да се вземат
предвид следните обстоятелства-броя и вида на уврежданията- травма на главата,
изразяваща се в кръвонасядане в тилната област на площ 2 см в диаметър, довела до
клинични данни за мозъчно сътресение, съпроводено с обективни оплаквания от главоболие
и замайване/световъртеж/ и травма в дясната поясна област, без травматични увреждания на
кости на гръбначния стълб; проведеното лечение - в болница в продължение на три дни и
домашно лечение с медикаменти; периода на възстановяване-два месеца за мозъчното
сътресение и около месец и половина за травмата в поясната област; възрастта на ищцата
към момента на произшествието-16 години; начина на увреждането; наличието на
остатъчни негативни последици-ищцата има периодично главоболие, предимно вечер,
оплаква се от болки в дясната поясна област при навеждане и вдигане на тежки
предмети/заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетеля А./;
изпитания от ищцата страх и стрес от инцидента; отражението върху психиката й- след
ПТП-то ищцата изпитвала страх от коли, не смеела да ходи по улиците, стояла си в къщи,
даже на училище не искала да ходи, не излизала с приятелки навън, напълно се затворила в
себе си, изпитвала страх от света, от движение, от коли/показанията на свидетеля А..
Съобразявайки тези обстоятелства, както и икономическите условия към момента на
увреждането, застрахователните лимити и съдебната практика, и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира следва да бъде определено
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
При определяне на обезщетението първостепенният съд, макар и да е отчел същите
обстоятелства, е подценил размера на претърпените от ищцата болки и страдания и не е
отчел, че при нея са налице все още остатъчни негативни последици-периодично главоболие
и болки в поясната област при вдигане на тежки предмети.
Не е налице основание за намаляване на така определеното обезщетение за
неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. В
случая не е налице съпричиняване, тъй като пострадалата като пешеходка не е допуснала
нарушения на правилата за движение. Същата се е движела правомерно, пресичала е на
означеното място-пешеходна пътека. Първостепенният съд не е приел съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата и този въпрос не се повдига пред въззивната
инстанция от застрахователя.
6
С оглед на изложеното обжалваното решение, в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен за разликата над 5000 лв. до 10 000 лв. следва да се отмени и вместо него да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата още
5000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.07.2019г. /датата на която ищцата е предявила
застрахователната си претенция пред застрахователя/ до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
10000 лв. до 120 000 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Няма
основание за присъждане на обезщетение в размер по-голям от 10 000 лв. Определеното от
съда обезщетение съответства на претърпените от ищцата болки и страдания от
причинените телесни увреждания, и на всички релевантни обстоятелства.
Няма основание да се присъжда обезщетение на ищцата за увреда на слуха-
намаление на слуха на лявото ухо и за намаление на зрението на двете очи, тъй като
съгласно заключението на медицинската експертиза тези увреждания не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Не е установено от доказателствата по делото тези
твърдени в исковата молба увреждания на слуха и зрението да са получени от ищцата при
процесното ПТП. Заключението на вещото лице, изготвило медицинската експертиза е, че е
възможно травматично увреждане на пирамидната кост, където е разположен органът на
слуха, да доведе до травматичен неврит на слуховия нерв на съответното ухо с намаление на
слуха, но в медицинската документация по делото липсват сведения за травма на базата на
черепа в областта на средната черепна ямка, където са разположени пирамидните кости.
Вещото лице посочва, че при черепно мозъчна травма увреждане на зрението би следвало
да се получи, ако има контузия на мозъка с увреда на зрителния център или на зрителния
анализатор в другите му сегменти-зрителен нерв, око. Според вещото лице д-р Р. в случая
няма данни при процесното ПТП да има черепно мозъчна травма довела до контузия на
мозъка, травма на зрителния нерв или око. Именно поради липса на данни за посочените от
вещото лице увреди на мозъка, не може да се обоснове причинно следствена връзка между
намаления слух на едното ухо и намалението на зрението на двете очи при ищцата с
настъпилото ПТП. Въззивният съд възприема заключението на медицинската експертиза,
което е обосновано и компетентно. Същото е изготвено въз основа на всички представени
по делото медицински документи и на преглед на пострадалата. Ето защо не следва да се
присъжда обезщетение на ищцата за увреда на слуха-намаление на слуха на лявото ухо и за
намаление на зрението на двете очи, тъй като същите не са в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
При този изход на делото решението в частта относно присъдените разноски в полза
на застрахователното дружество следва да се отмени за разликата над сумата от 4867.50 лв.
до 5 088.75 лв.
За производството пред настоящата инстанция ответното застрахователно
дружество е направило разноски в размер на 4680 лв. за адвокатско възнаграждение, с
включен ДДС. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, съобразно отхвърлената
7
част от жалбата, на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 3476.52 лв.
За производството пред въззивната инстанця жалбоподателката А. В. М. не е
направила разноски.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да присъди дължимата държавна
такса в размер на 300 лв. съобразно уважената част от иска в тази инстанция. Тази сума
следва да бъде заплатена от ответника по иска ЗД „Бул Инс” АД-гр.София.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260047 от 25.05.2021г. на Окръжен съд-Габрово, постановено
по гр.д. № 11/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.
В. М., действаща със съгласието на майка си В. М. М., двете от гр.Габрово, против ЗД „Бул
Инс“ АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.07.2019г. в гр.Габрово за сумата
над 5000 лв. до 10 000 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД-гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* да заплати на А. В. М. от гр.Габрово,
ул.“Градище“ № 19, с ЕГН **********, още 5000 лв./разликата над 5000 лв. до 10 000лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 18.07.2019 г. в град Габрово, кръстовището между ул. „Д-р Н. Василиади“ и
ул. „Аврам Гачев“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260047 от 25.05.2021г. на Окръжен съд-Габрово, постановено
по гр.д. № 11/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която А. В. М., действаща със
съгласието на майка си В. М. М., е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД-гр.София, ЕИК
********* разноски по делото за сумата над 4867.50 лв. до 5 088.75 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260047 от 25.05.2021г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по гр.д. № 11/2020г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. В. М. от гр.Габрово, ул.“Градище“ № 19, с ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Бул Инс” АД-гр.София, ЕИК ********* сумата от 3476.52 лв. разноски по делото за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Велико Търново държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9