Р Е Ш Е Н И Е № 1142
гр.Пловдив, 20.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1987/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника
по изпълнението „Уникредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр.****
с ЕИК ****, чрез представителя й адв.Д.Д. *** против Постановление от 17.07.2018г.
по изпълнително дело № 240/2016г., съставено от ЧСИ С. Т. рег.№ 830, район на
действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника „Уникредит Булбанк“ АД със
седалище и адрес на управление в гр.**** и е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 240/2016г. Налице е и молба по
чл.438 от ГПК за спиране
на изпълнението по изпълнителното дело до решаването на въпросите по
жалбата
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ЧСИ следва да зачете вече
извършеното прихващане и да прекрати образуваното изпълнително дело на основание
чл. 433 ал.1 т.1 от
ГПК. Сочи се практика в такава насока на АС Пловдив и ВКС.
Въззиваемият взискател К.Г.М.,
чрез адв.Е.К. ***, намира жалбата за неоснователна по посочени в нея мотиви
иска потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ, претедира разноските за
това дело.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на
14.07.2016г. по молба на взискателя Д. Д. по представен изпълнителен лист от 13.07.2016г.,
издаден въз основа на Разпореждане №875/12.07.2016г. по т.д. № 3/2015г. по
описа на ОС Пазарджик, с което на длъжника „Уникредит Булбанк“ АД е разпоредено да плати на С.К. П. суми
от 8 837 лева и 7 250 лв. за разноски по това търговско дело на две
инстанции. С.К. П. е прехвърлила това свое вземане на Д. М. Д. с договор за цесия от
22.02.2016г. /л.5/. От своя страна в хода делото Д. М. Д. е прехвърлил това свое вземане на К.Г.М. с договор за цесия
от 02.07.2017г. /л.22/, като след това същият е конситуиран като взискател по
това дело. Жалбоподателят „Уникредит Булбанк“ АД е отправил изявление за предсрочна изискуемост и
прихващане до Д.Г.П. /солидарен длъжник на взискателката П./ получено на
01.04.2016г. и счита, че към този момент вземането на взискателя е било вече
погасено, чрез прихващане.
Възражението на жалбоподателят „Уникредит Булбанк“, че независимо от оспорването на валидността
на извършеното прихващане от страна на взискателя М. и неговото становище, че
липсва валидно извършено прихващане, то ЧСИ е длъжен да извърши проверка на
представените документи и да прецени дали е налице валидна компенсация е
незаконосъобразно. Основанията за прекратяване на изпълнителното дело са
изчерпателно изброени в 433 ал.1 и ал.2 от ГПК, като между тези основания не
фигурира извършването на прихващане от длъжника спрямо взискателя. Доколкото в
настоящото дело съществува правен спор между страните по материалното
правоотношение дали то е погасено чрез извършено прихващане, то ЧСИ не
притежава дадена му от закон компетентност да реши този възникнал правен спор.
Този правен спор е подведомствен на съдилищата видно от чл.14 от ГПК. Законодателят
изрично за целта е предвидил иска по чл.439 от ГПК. Съдебната практика посочена
от жалбоподателя /определение №606/20.07.2015г. по т.д. №1725/2014г. на ВКС І
т.о. и определение от 04.05.2010г. по ч.гр.д. №492/2010г. на АС Пловдив/ не
води до изводите претендирани от жалбоподателя, а именно задължение на съдебния
изпълнител да решава правни спорове между страните по изпълнителното дело. Ако
по висящо изпълнително дело се извърши прихващане и страните по делото не
спорят по този въпрос делото може да се прекрати само на основание 433 ал.1 т.2
от ГПК по писмено искане на взискателя. При спор между страните същия се решава
с горепосочения иск, а хипотезата на 433 ал.1 т.1 от ГПК е неприложима в казуса.
Поради което следва да се остави
без уважение жалбата на дължника срещу разпореждането, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело. След като съдът е решил жалбата по
същество и я е приел за неоснователна, то искането по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело до решаването на въпросите по жалбата е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
На основание чл.81 от ГПК на
въззивавемия К.Г.М. съобразно неговото искане следва да се присъдят разноски за
защита по това съдебно производство в размер на 300 лв., съобразно договор за
правна помощ /л.18/ и по представен списък за разноски.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника по
изпълнението „Уникредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр.**** с ЕИК ****, чрез представителя й адв.Д.Д. *** против
Постановление от 17.07.2018г. по изпълнително дело № 240/2016г., съставено от
ЧСИ С. Т. рег.№ 830, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на длъжника и е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 240/2016г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище
и адрес на управление гр.**** с
ЕИК ****, чрез представителя й адв.Д.Д. *** за спиране на изпълнението по
изпълнително дело 240/2016г. на ЧСИ С. Т. рег.№ 830, район на действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на
управление гр.**** с ЕИК **** да заплати на К.Г.М. ЕГН ********** ***
чрез адв.Е.К. *** сумата от 300
лева за разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.