Р Е Ш Е Н И Е
№………./22.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1687
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от М.И.Ч. срещу И.К.Г. за
връщане сумите: 62044.05 лв., изтеглена от ответницата от банковата сметка на
ищеца в "Уникредит Булбанк" АД, в периода
29.09.2014 г. до 21.02.2017 г. във връзка с изпълнение на договор за поръчка,
сключен на 07.03.2014 г., за плащане на публични задължения и за издръжка на
детето К. Ч. и 4000 лева, получена от продажбата на личния автомобил на Ч.
марка "РЕНО", модел "ЛАГУНА", с рег. № В 93 62 РР, цвят -
тъмно син металик, рама VP1BC0O0 В24320118,
двигател № 1.7ХЕ731 Р097986, на Ю. Ж., във връзка с изпълнение на договор за
поръчка, но неотчетени, по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално за връщане на същите
суми, дадени от ищеца във връзка с горните договори за поръчка, впоследствие
развалени, по чл. 55, ал. 1, пр. З ЗЗД, евентуално за заплащане същите суми
като обезщетения за загуби вследствие описаните действия на ответницата, по чл.
45 ЗЗД, евентуално за неоснователно обогатяване чрез задържане на сумите, по
чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете:
05.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, с присъждане на разноски.
Ответницата
оспорва исковете. Предявява възражения, че в целия период на теглене на сумите
страните са живели заедно на съпружески начала; родителите на ответницата са помагали
на страните; изтеглените суми са изразходени за издръжка на детето и
обзавеждане на жилището, в което живели; сумата 12 500 евро, преведена на
01.10.2014 г. е подарена на ответницата при закупуването на това жилище; ищецът
е изнесъл от дома им вещите, които считал за свои.
Ищецът
оспорва възраженията. Твърди, че не е знаел за покупката на жилището, а впоследствие
ответницата обещала да му възстанови сумата, а по-късно – да му прехвърли
собствеността върху 1/2 идеална част.
Ответницата
е уточнила разноските за издръжка на детето в обясненията си в откритото
съдебно заседание на 19.06.2020 г. (л. 189-190) и в уточняваща молба от 24.06.2020 г. (л. 200).
По
същество страните поддържат становищата. Ответницата представя бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Страните са родители на детето К., родено на *** г.
От представената справка-удостоверение от нотариус №
237 рег. НК (л. 12) се установява, че на 07.03.2014 г. ищецът
е упълномощил ответницата да се разпорежда с банковите му сметки в "Уникредит Булбанк" АД, да подава документи за издаване
на дебитни карти и да ги получава (заверка № 950), както и да го представлява
пред държавни и общински органи, доставчици на услуги и други (№ 951) и да
продаде автомобила (№ 952).
От извлечението от сметка на ищеца в ПИБ АД (л. 15-33),
е видно, че в периода 29.09.2014 г. до 21.02.2017 г. са извършени операции по
сметката на ищеца, чрез които ответницата е изтеглила в брой на каса, от АТМ,
платила от ПОС и наредила общо 52 909.74 лв. (заключение на в.
л. А. на л. 363).
Съдът приема, че извършването на представителни
действия след упълномощаване означава конклудентно
сключване на договор за поръчка (Таков, Кр.
Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006, с. 126 и
решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., ГК).
Безспорно е между страните, че поръчката включва и
извършването на разходи за издръжката на детето К..
Дебитната карта представлява платежен инструмент
(чл. 25 Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.) т.е. начин за
теглене на суми от същата сметка. Съдът приема, че получаването на суми от
ответницата чрез дебитната карта и получаването чрез теглене на каса имат един
и същ правен режим. Доводът на ответницата не може да бъде възприет.
От
справка от Общинска банка (л. 429-434) е видно, че страните са плащали наем на
третото лице Б.Р. за периода от м. декември 2009 г. до м. ноември 2014 г.
В показанията си свидетелката П. И.(майка на
ответницата) излага (л. 191-194) много подробности за съвместния живот на
страните, които могат да бъдат проверени. Ищецът оспорва всяко обстоятелство.
Свидетелката излага (л. 192), че страните първо са
живели в дома им в кв. "Възраждане" бл. 76, където е бил постоянният
адрес на ищеца (л. 184), а после – на квартира от 2011 г. до
2014 г.
В показанията си свидетелят Д.К. (л. 194, гръб и
сл.) излага, че е съветвал заедно страните при сключването на предварителен
договор за закупуване на жилище и че ищецът е оставил впечатление, че купуват
семейно жилище. Свидетелят излага много подробности за страните, които могат да
бъдат провеР., но ищецът оспорва дори да е виждал
свидетеля. Свидетелят, който е адвокат, сочи, че е обяснил на ищеца, че
въпреки, че възнамерява да вложи пари, няма да придобие право на собственост.
Пред свидетеля страните показали, че са съгласни имотът да е на името на
ответницата, защото нейните родители дават голямата част от парите.
Изявлението на ищеца, за което свидетелства П. И.,
че желае да поеме последната вноска, понеже родителите на ответницата са
платили всички дължими суми до този момент (л. 194, долу), е напълно
закономерно и логично. Това е така, защото страните са живели заедно и според
обичайната представа, е следвало, ищецът, като мъж, да поеме поне част от
разхода за осигуряване на жилище. От друга страна, купуването на жилище, се
приема за по-изгодно вместо плащането на наем.
лист втори от решение от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1687/19 г. ВОС, ХII-ти
състав
Свидетелите Й. и И., водени от ищеца, макар и
приятели на ищеца, нямат впечатления върху отношенията между страните.
Показанията на свидетелката Синанова
не са убедителни, а и следва да се преценяват с оглед обстоятелството, че има
връзка с ищеца.
От извлечението от сметка на ищеца в ПИБ АД (л. 19),
се установява, че на 01.10.2014 г. е извършен вътрешнобанков превод 12 500
евро по сметка на ответницата за изплащане на (последната вноска за) апартамент
по договор за продажба от 28.09.2013 г. (л. 185).
От представения заверен препис (л. 13) е видно, че
на 01.10.2014 г. е сключен договор за продажба, чрез който ответницата е
придобила жилището в гр. Варна, ул. "Иван Троянски" за цена в размер
36 400 евро.
Съдът приема, че твърдяното от ответницата даР.е не се установява.
Ищецът е дал сумата, за да участва в осигуряването
жилище за К. и за ответницата, която се грижи за детето, а и за себе си при
завръщанията му от чужбина, поне в периода, в който ще живеят заедно, вместо да
плащат наем.
Щом като се приема, че ако по време на брака единият съпруг е
спомогнал другият да придобие недвижим имот, след прекратяването на брака е
допустимо предявяването на искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД от
единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на
икономически създадено по време на брака, неравенство (решение № 59 от
22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК), то би следвало да
се приеме също, че това е допустимо и при придобиване след прекратяването на
брака (така Цанкова, Ц. и др. Семеен кодекс. С.: ИК Труд и право, 2015, с. 212)
т.е. и при фактическо съжителство, както е в процесния
случай.
Ищецът е дал пари за последната вноска по
продажбата, за да изпълни задължение за плащане на цена, поето от ответницата,
но за да изпълни така свое задължение да осигури жилище за страните и детето в
периода, в който живеят заедно (така и мотиви на цитираното решение № 59 от
22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК).
В приложение № 4 към заключението на вещото лице А.
(л. 372) е извършена съпоставка между изтеглените от ответницата суми и
разноските, сторени от нея за издръжка на детето, за нейните нужди и за
обзавеждане. Разноските в никакъв случай не са прекомерни, а от огледа се
установи, че е създаден удобен дом, модерен, но без излишества. Дадената
издръжка, дори да е осигурявала луксозен, а не само приличен живот на детето,
не подлежи на връщане. Ищецът е започнал да плаща издръжка на детето през 2018
г.
Съдът приема, че ответницата следва да върне на
ищеца сумата 10 000 лв., която е част от сумата 12 500 евро, с която
е платена последната вноска за придобиване на жилището. Ответницата не следва
да връща други суми, защото те са изразходени, съобразно договора за поръчка,
включително за осигуряване на жилище за периода, в който страните са живели
заедно.
От представената справка-удостоверение (л. 100) се
установява, че на 20.07.2015 г. е извършена нотариална заверка на подписите на
страните по договор за продажба на описания в исковата молба автомобил, сключен
от ответницата, като пълномощник на ищеца на посоченото в исковата молба трето
лице Ю. Ж.. Договорът не е представен, поради което не може да се приеме каква
конкретно сума е получила ответницата.
Искът за връщане на суми, получени по този договор,
е неоснователен.
Евентуалните
искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ответницата следва да заплати на ищеца 959.60 лв. – частта от разноски по списък,
съразмерно уважения иск, а ищецът на ответницата 3 430.79 лв. – частта от разноски по списък, съразмерно отхвърлените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.Г. ЕГН **********, пост.
адрес: *** да върне на М.И.Ч. ЕГН **********,
пост. адрес *** чрез адв. Х.Х.
от ВАК адрес *** телефон за връзка 0887/708 083 сумата 10 000 (десет
хиляди) лева, представляваща част от изтеглената от ответницата от банковата
сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД на 01.10.2014 г. чрез вътрешнобанков превод сума
12 500 евро във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен
на 07.03.2014 г., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска: 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да му заплати сумата 959.60 лв. (деветстотин и петдесет и девет лева и 60
ст.), представляваща стоР.те разноски,
съразмерно уважения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.Ч. с. ЕГН, с. а. срещу И.К.Г. с. ЕГН, с.
а. за връщане горницата над присъдената сума 10 000 (десет хиляди) лева
до претендираната сума 62044.05 лв. (шестдесет и две хиляди и четиридесет и четири лева и 05
ст.), изтеглена от ответницата от банковата сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД, в периода 29.09.2014 г. до
21.02.2017 г. във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен на
07.03.2014 г., за плащане на публични задължения и за издръжка на детето К. Ч.
и 4000 (четири хиляди) лева, получена от продажбата на личния автомобил на Ч.
марка "РЕНО", модел "ЛАГУНА", с рег. № В 93 62 РР, цвят -
тъмно син металик, рама VP1BC0O0 В24320118, двигател
№ 1.7ХЕ731 Р097986, на Ю. Д. Ж. ЕГН **********, във връзка с изпълнение на
договор за поръчка, но неотчетени, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, евентуално
за връщане на същите суми, дадени от ищеца във връзка с горните договори за
поръчка, впоследствие развалени, на основание чл. 55, ал. 1, пр. З ЗЗД,
евентуално за заплащане същите суми като обезщетения за загуби вследствие описаните
действия на ответницата, на основание чл. 45 ЗЗД, евентуално за неоснователно
обогатяване чрез задържане на сумите, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на исковете: 05.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА М.И.Ч. с. ЕГН, с. а. да заплати на И.К.Г. с. ЕГН, с. а. сумата 3 430.79
лв. (три хиляди и четиристотин и тридесет лева и 79 ст.) – частта от стоР.те разноски по списък,
съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: