РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1594/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. №
15403/06.02.2020 г., предявена от Л.Д.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „У.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 12.06.2009 г. по ч.гр.д. № 26759/2009 г. по описа
на Софийски районен съд, 64 състав, спрямо него е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, по силата на които ищецът бил осъден да заплати на „У.Л.” ЕАД (с предишно
наименование У.Л.” АД), сумата от 23 239.77 евро – главница по запис на
заповед от 08.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1759.03 лева -
разноски по делото.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и молба на кредитора, било
образувано изпълнително дело № 20097800400370 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. 780 от КЧСИ.
Ищецът
твърди, че не дължи вземанията - предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, тъй като са погасени, поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника: сумата от 23 239.77 евро – главница по запис
на заповед от 08.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1759.03 лева -
разноски по делото, за които суми в производството по ч.гр.д. № 26 759/2009 г.
по описа на Софийски районен съд, 64 състав, са били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „У.Л.” ЕАД (с предишно наименование У.Л.” АД)
е депозирал отговор на искова молба. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са недопутими. Евентуално, ответникът заявява, че признава
исковете, тъй като най-късно на 03.08.2014 г. вземанията, за които по
ч.гр.д. № 26 759/2009 г. на СРС, са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
са погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. Счита, че
направените от ищеца разноски за настоящото производство следва да останат за
негова сметка.
В открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване
на решение при признание на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК - за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 26759/2009 г. на СРС, 64
състав. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има
и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е
влязла в сила.
В хода на производството ответникът изрично
признава исковете. Съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК, признанието
на иска не може да бъде оттеглено. С
оглед на това и след като взе предвид, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатите субективни материални права не противоречат
на закона и добрите нрави, като признатите права са в разпоредителна власт на
ответника, съдът приема, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска. Поради изложеното предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските: Ответникът възразява, че не е
дал повод за иницииране на настоящото производство и направените от ищеца
разноски по делото следва да останат за негова сметка.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
В настоящия случай, ответникът признава иска, поради което и за да се реши
въпросът за разпределение отговорността за разноски между ищеца и ответника обуславящ
е отговорът на въпроса дал ли е ответникът повод за завеждане на делото.
Съдът приема, че това е така, тъй като правната
сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, което ответникът извънсъдебно не е признал, че не
съществува. Освен това, процесната
главница от 23 239.77
евро е по запис на заповед от 08.10.2007 г., като ищецът твърди, че записът на
заповед от 08.10.2007 г. обезпечава изпълнение на задължения по Договор за финансов лизинг от 08.10.2007 г. Не се твърди,
на същата дата между страните да са възникнали други правоотношения, а видно от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
ответникът е подал заявление по чл. 410 ГПК (и на 14.02.2018 г. е била издадена
заповед по чл. 410 ГПК), за сумата от 6 383.05 евро – главница по Договор
за финансов лизинг от 08.10.2007 г., т.е. претендирал е вземания по същия
договор.
С оглед на изложеното, съдът приема, че разноските следва
да се възложат на ответника.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Х.С., сумата от 1942.30
лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски градски съд, сумата от 1883.06
лева - държавна такса, от внасянето
на която, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 439 ГПК, че Л.Д.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на „У.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 23 239.77 евро – главница по запис на
заповед от 08.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1759.03 лева -
разноски по делото, за които суми в производството по ч.гр.д. № 26 759/2009 г.
по описа на Софийски районен съд, 64 състав, на 12.06.2009 г. са били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „У.Л.”
ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат И.Х.С. от САК, вписан под № **********,
с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1942.30
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „У.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1883.06 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: