Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени
Стойчева ….……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 247 по описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 108/2019 г. по описа на Районен съд -
Плевен, е изменена на основание чл. 150 СК определената с
решение по гр.д. № 71/2013 г. на същия съд издръжка, като М.Г.К., от гр. Плевен, е осъдена да заплаща на непълнолетното
си дете Г.К.К., със съгласието на неговия баща и законен представител К.Й.К., ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., вместо заплащаните досега
120 лв., считано от 10.01.2019 г. до настъпване на причини и условия за нейното
изменение или прекратяване.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение на районния съд, подадена от адв. В.И. ***, в качеството му на
процесуален представител /назначен за особен представител/ на М.Г.К.. С жалбата
се поддържа довод, че атакуваното с нея първоинстанционно решение е
незаконосъобразно, като са изложени
подробни съображения в подкрепа на същия. Твърди се, че увеличеният
размер на дължимата от майката издръжка в размер на 200 лв. е прекалено завишен,
както и че не са налице условията на чл. 150 от СК за изменение на присъдената
издръжка. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск или
алтернативно определяне на издръжка в минималния размер, съгласно чл. 142, ал.
2 от СК.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от особения представител на страната – адв. В.И.
Ответникът по въззивната жалба Г.К.К. –
непълнолетен и неговият баща К.Й.К. не
ангажират становище.
Като съобрази данните по делото и
оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция
намери въззивната жалба за допустима и неоснователна, предвид следните
съображения:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 150 от СК.
По делото е безспорно установено, че детето Г.К.К. е родено на *** г. от майка М.Г.К.
и баща К.Й.К..
С
решение от 20.05.2013 г. по гр.д.
№ 71/2013 г. на Плевенски районен съд,
влязло в законна сила на 14.06.2013 г., майката М.Г.К. е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
на детето си Г. в размер на 120 лв.,
считано от 09.01.2013 г., до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Безспорно установено е също така, че и
двамата родители на детето Г.К. нямат задължения за осигуряване на издръжка на
други непълнолетни деца.
Въззивният
съд намира, че в случая са настъпили обстоятелства, обуславящи увеличението на първоначалната
издръжка. Изминали са шест години, през
което време детето е пораснало и нуждите му от издръжка са се увеличи, предвид увеличените разходи, свързани с
отглеждането му. Икономическата обстановка в страната, характеризираща се с
увеличаване цените на стоките и услугите, също е фактор, обуславящ по-големи по
размер разходи за издръжката на едно дете. Отделно от това, увеличен е и
размерът на минималната издръжка, определена в чл. 142, ал. 2 от СК, предвид
нарастването на минималната работна заплата.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определя съобразно нуждите
на лицето, което я търси и възможностите на задълженото да я дава лице.
Следователно за определяне на дължимия размер на издръжка следва да се
установят от една страна нуждите на детето, а от друга – възможностите на
неговите родители да я предоставят.
В настоящия случай от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че детето Г.К.К. през
учебната 2018/2019 г. е бил ученик в осми клас в Професионална гимназия по
електроника и химични технологии „Проф. Асен Златаров“ гр. Плевен. Живее на
пансион, за който заплаща 25 лв. месечна такса, а в почивните дни пътува до
дома си в с.Комарево.
Бащата К.К. е регистриран като
безработен в ДБТ – Долна Митрополия от 04.01.2019 г.
По отношение материалното състояние на
майката М.К., от представените справки се установява, че за същата няма
регистрирани трудови правоотношения в НАП, нито декларирано от нея движимо и
недвижимо имущество на територията на Община Плевен.
Следва да се има предвид обаче, че майката на непълнолетното дете Г. – М.К. е в
трудоспособна възраст и е работоспособна, при липсата на данни за противното.
При това положение и предвид абсолютното й задължение за предоставяне на
издръжка на непълнолетни деца, въззивният съд счита, че тя би могла да реализира месечен
доход около средния за страната.
При тези данни се налага извод, че с
оглед завишените нужди на непълнолетното дете Г.К. от
издръжка и възможностите на неговата майка
М.К. да му осигурява такава, размерът на дължимата от майката издръжка следва
да бъде увеличен на 200 лв.
В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е
основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите фактически и
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на спора, въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на окръжния
съд държавна такса в размер на 57,60 лв. и възнаграждението на назначения й особен
представител в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенски районен
съд от 15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 108/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Г.К., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 57,60 лв. и разноски за назначения й особен
представител в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: