Р Е Ш
Е Н И Е
№ 371
гр.Пловдив, 17.12.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Анна Стоянова и в присъствието на
прокурора ……..... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 594 по описа за 2018г на Пловдивски апелативен
съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 179 от 05.07.2018г по т.д. № 167/2017г по описа на Окръжен съд – П. e осъден Е.Т.К. ***, със съдебен адрес *** адв.В.К., да заплати на
З. „Б.И.“ АД с ЕИК *********,представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес ***,на основание
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./,сумата в размер от 40 000 лева- главница представляваща обезщетение и 11 534.16 лева мораторна лихва за
периода от 10.01.2014 година до 10.11.2016 година, /за които дружеството е било
осъдено и е заплатило обезщетение на Д.Х.У.пострадал при ПТП на 10.01.2014
година, съгласно решение по т.д. № 221/2014 година на ОС П. и т.д. № 371/2016
година по описа на АС П./, ведно със законната лихва върху главницата от
40 000 лева от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2017г. /пред
СГС/ до окончателното изплащане и разноски – 150 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е.Т.К., ЕГН **********, в частта, в която е
осъден за разликата от 5000лв до 40 000лв главница и за разликата от
480,61лв до 11534,16лв за лихва за забава и моли решението в тази част да бъде
отменено. Счита, че решението в обжалваната част е очевидно неправилно и
необосновано, като са нарушени съдопроизводствените правила и материалния закон
и моли в тази част да бъде отменено. Претендира присъждане на съдебни
разноски пред двете инстанции.
От ответника по жалбата „З. „Б.И.““
АД ***, ЕИК ********* не е постъпил
отговор.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.271 от ГПК приема, че
постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Окръжният съд е бил сезиран с регресен иск „З. „Б.И.““ АД ***, който е твърдял, че с влязло в сила съдебно решение
по т.д.№ 221/2014г по описа на ОС - П. е осъден да заплати на Д.Х.У.застрахователно
обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в общ
размер от 40 000лв, ведно със законната лихвата, считано от увреждането,
тъй като автомобилът марка „***“, с рег. № ********, в който той е пътувал като
пътник на предна дясна седалка, е самокатастрофирал на 10.01.2014г на път № ****************,
движейки се в посока от с. Л.към с. Г., при управлението му от Е.Т.К. след
употреба на алкохол, признат за виновен за деянието със споразумение по НОХД № 94/2014г
по описа на РС - П..
За събиране на присъдените му суми Д.У.е
образувал изп. д. № 20167890400558 на ЧСИ Н.К., по което застрахователното
дружество е изплатило дължимите суми в общ размер на 62 438.84лв, с
три банкови превода - на 10.11.2016г в размер на 59 573,89лв, на
28.11.2016г в размер на 2 607,65лв и на 15.12.2016г в размер на 257,30лв.
С факта на плащане ищецът счита, че на основание чл. 274, ал. 1 т.1 от КЗ (отм.),
за него възниква правото да търси
платеното от прекия деликвент Е.К., като предявява против него осъдителни
искове за сумата от 40 000лв застрахователно обезщетение и 11 534,16лв
мораторна лихва, върху обезщетението, за периода от датата на увреждането 10.01.2014г
до 10.11.2016г - първото плащане, тъй като ПТП е било извършено от К. при концентрация на
алкохола в кръвта му над допустимата по закон норма.
Ответникът К. е оспорил исквете по размер, като е заявил, че дължимата от
него на застрахователното дружество сума за платено застрахователно обезщетение
не може да надхвърля повече от 10 000лв, който размер е съобразен със
справедливото обезщетяване на пострадалия У.. Размерът от 40 000лв, за
който застрахователят е бил осъден, е прекомерен и е резултат от зле воден съдебен
процес от него и неупражнено право на триинстанционен контрол. Прави и
възражение, че пострадалият У. е допринесъл за настъпилото увреждане, тъй като
се е качил в лекия автомобил, след като е знаел, че водачът е употребил
алкохол, той самият е бил употребил алкохол и не е поставил предпазния колан.
Продължава, че пострадалият е имал трайни здравословни проблеми преди
инцидента, които са довели до усложнения при проведеното му след ПТП лечение. В
този смисъл оспорва и дължимия размер на лихва, а отделно и като период, за
който тя се дължи на застрахователя.
Застрахователното дружество е потвърдило становището си, че дължимото
обезщетение за претърпените сериозни травми от пострадалия е справедливо и
адекватно, както и претенцията за лихва, тъй като К. не го е уведомил за
настъпилото ПТП.
С допълнителния отговор ответникът е направил и допълнително възражение, а
именно, че застраховката „Гражданска отговорност“ е сключена със собственика на
автомобила В.С., което означавало, че той е застрахованото лице и практически
само той се ползва от застраховката. Поради това застрахователят не е дължал
изплащането на обезщетение за вреди причинени от трето лице, какъвто е К.,
респ. К. не ги дължи на застрахователя.
При тези въведени от страните обстоятелства окръжният съд е изследвал
механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие въз основа на приетата
по делото автотехническа експертиза, както и настъпилите вреди за пострадалия У..
След това се е позовал на приключилото дело по прекия иск на пострадалия У.
против застрахователя, по което ответникът в настоящия спор К. е участвал като
трето лице помагач на застрахователното дружество. Приел е за изцяло
несъстятелно възражението на К. в обратния смисъл, че не е участвал. При това
положение на основание чл.223, ал.2 от ГПК съдът е направил извод, че К. е
обвързан от установеното по вече приключеното дело за деликта, вината, вредите,
причинната връзка и размера на дължимото обезщетение, което той дължи на
застрахователя. Констатирал е изплащането на сумите от застрахователя на У. и е
уважил изцяло предявените против прекия извършил – ответник искове.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Е.К., който
заявява, че не е участвал по воденото дело по прекия иск и поради това не е
обвързан от установените там обстоятелства. Това му дава право да прави
възражения в процеса по наличие на съпричиняване, по размера на дължимото
обезщетение и по размера на дължимата от него лихва, по които съдът дължи
формиране на собствени мотиви.
В подадено за съдебно заседание становище застрахователното дружество се е
позовало на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения по
разпределение на доказателствената тежест и събраните доказателства, като е
поискал от съда да му укаже дали и какви точно доказателства да събере, по
отношение доказването на какви факти. Евентуално е заявил, че пред окръжния съд
са събрани всички необходими доказателства за установяване на главните факти по
делото, независимо дали К. е бил или не трето лице помагач в предходното
съдебно производство. Счита, че са установени претърпените вреди и
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на водача на автомобила.
Въззивната инстанция намира за установено следното:
Пред апелативния съд беше приложено т.д.№ 221/2014г по описа на ОС – П., образувано
по предявен пряк от иск от пострадалия У. против „З. „Б.И.““ АД ***, от което въззивната инстанция намира за установено,
че с постановено по същото от съда протоколно определение от 02.11.2015г е
отменено предходното определение по делото за конституирането на Е.Т.К. като
трето лице помагач на страната на застрахователното дружество. Това определение
е обжалвано и е потвърдено с определение № 13 от 13.01.2016г по ч.т.д.№
776/2015г по описа на АС – П..
С оглед на установеното е основателно оплакването
на жалбоподателя К., че той не е взел участие като трето лице помагач, не е
обвързан от формираните изводи на съда и поради това разполага с процесуални
права да възразява по отношение на размера, подлежащ на плащане от него на
застрахователното дружество, конкретно за размера на съпричиняване и за
дължимия размер за обезщетявяне на настъпилите за У. вреди. За последното
обстоятелство в настоящото производство между страните не е имало спор, че
следствие на ПТП У. получил тежки наранявания, изразяващи се в закрита
черепно-мозъчна травма с посттравматичен субарахиноидален кръвоизлив и контузия
на мозъка в лявата челна област, протекло с продължително безсъзнание
(постконтузна кома) -за около 1 месец от датата на травмата; контузия на десния
бял дроб, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК, за около
1 месец от датата на травмата, счупване на втори шиен прешлен, без разместване,
причинило трайно затруднение на движението на врата по смисъла на чл. 129 от НК, за около 6-7 месеца от датата на травмата, счупване на 7, 8, 9 и 10 ребра,
причинило трайно затруднение на движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1-2 месеца от датата на травмата. Всички те са установени в
приключилото със споразумение наказателно производство по НОХД №94/2014г по
описа на РС – П., приложено към настоящото дело, а също и от приетата пред
окръжния съд съдебномедицинска експертиза, която е възприета от съда и не е оспорена
от страните. От последната не се установяват твърдените от жалбоподателя Е.К.
обстоятелства по наличие на влошено здравословно състояние на У., което да е
затруднило и препятствало оздравителния процес. При тези установени тежки
травми настоящата инстанция намира за справедлив размера на обезщетение от
80 000лв за всички тях.
Този извод поставя за разрешаване въведеното в
процеса възражение за съпричиняване на пострадалия, който с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредите. Отговорът на това възражение зависи от
механизма на настъпване на пътния инцидент, който е бил обект на изследване на подробна
автотехническа експретиза, приета пред окръжния съд, без същият да е бил
изследван в приключилото т.д. №
221/2014г. От изготвената автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът е напуснал пътното платно и е бил подложен на резки
накланяния, първоначално на дясно при спускането по левия скат на канала, при рязък
удар в предно дясно колело в отсрещния скат (при дъното на канала) и полягане на дясната страна. При тези
промени в позицията на автомобила в т.ч. и удара при дъното на канала
пътуващият без поставен обезопасителен
колан на предната дясна седалка У. е бил подложен на странично
люшкане/залитане първоначално на ляво, а след удара на предната дясна част на автомобила в десния скат на
канала е „изхвърчал" напред към арматурното табло и предното стъкло на
автомобила. Последвал е удар на гърдите в арматурното табло и с главата в
стъклото, при което получил описаните от експерта тежки травми -закритата черепно мозъчна травма, протекла с
продължително безсъзнание, контузия на десния бял дроб, счупване на втори шиен
прешлен, без разместване, счупване на десните 7, 8, 9 и 10 ребра и охлузвания.
Вещото лице е посочило, че динамичните сили при ударите на тялото на У. в
арматурното табло и стъклото на автомобила са достатъчно силни за предизвикване
на описаните травми. Продължава, че на снимките на процесния автомобил се
виждало, че таванът и лявата част на автомобила са без видими повреди и нямат
типичните за търкаляне деформации, което дава основание да се твърди, че
автомобилът само е полегнал на дясната си страна, без да се преобръща през
таван. Въз основа на тези обективни данни експертът е направил извод, че пострадалият
не е бил с поставен обезопасителен колан в момента на ПТП, а от техническа
гледна точка, правилно поставеният обезопасителен колан би удържал пострадалия У.
към седалката и не би се реализирал контакт на гръдния кош с арматурното табло
и удар с глава в предното стъкло - това давало основание да се очакват
минимални травми, особено що се отнася до тези по гърдите и главата.
При този установен механизъм на настъпване на
произшествието, въззивната инстанция намира, че липсата на поставен от
пострадалия У. предпазен колан е била от решаващо значение и в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените от него повече от сериозни
наранявания, опасни за живота. На второ място липсата на поставен предпазен
колан, съдът намира, че като действие е резултат от употребения от пострадалия
алкохол, употребен заедно с водача на автомобила У. и съзнавайки и
възприемайки, че У. също е употребил алкохол се е качил в управлявания от него
лек автомобил. При тези установени действия на пострадалия У., въззивната
нистанция намира, че той с поведението си е допринесъл 80% за претърпените
тежки травми и дължимият му размер обезщетение следва да се определи в размер
на 80% от 80 000лв - 16000лв.
Върху този размер се дължи и лихва от момента на ПТП,
като няма спор по делото, че застрахователното дружество не е било уведомено за
настъпилия деликт. При това положение неговото право на регрес за лихви е
ограничено във времето до 19.12.2014г - датата на предявяване на прекия иск
против него от У., по който е било образувано приложеното т.д.№221/2014г. В
същия смисъл е и постановеното Решение № 130 от 03.05.2012г по т.д.№ 244/2010г
по описа на ВКС, I т.о.
На следващо място въззивната инстация намира, че
за процесния лек автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, която е имуществена застраховка и се сключва за автомобила, а не
е лична застраховка за собственика на автомобила. След като са настъпили
причинени от автомобила вреди, за застрахователя възниква отговорността да ги
обезщети и след като го стори, за него възниква право на регрес по отношение на
водача, шофирал след употреба на алкохол над допустимите норми. Обратното
възражение на жалбоподателя, че процесната застраховка не поражда отговорност
за застрахователя да плати е неоснователно.
Въззивната нистанция намира, че по делото са
представени писмени доказателства от застрахователя, че е заплатил дължимото от
него обезщетение по сметката на ЧСИ по образуваното против него изпълнително
дело, което прави плащането надлежно.
С оглед всичко установено, въззивната инстанция
намира, че „З. „Б.И.““ АД *** е установило изпълнение на всички предпоставки по
чл.274, ал.1 от КЗ(отм.) за възникване в негова полза на регресното му право
срещу застрахования - вредите на третото лице са причинени от застраховано МПС,
управлявано след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона и
застрахователят е платил обезщетението на третото увредено лице. При това
положение виновният водач не е освободен от гражданска отговорност за
възстановяване на щетите, независимо от наличието на застраховка, покриваща
риска. Установените щети и дължимите размери на суми, които да ги обезщетят са
в размер на 16000лв, ведно с обезщетение за забавеното плащане в размер на 1532,71лв,
изчислена служебно с електронен калкулатор, върху главницата от 16000лв за
периода от датата на деликта 10.01.2014г до датата на предявяване на прекия иск
от пострадалия против застрахователя 19.12.2014г.
За разликата над тези посочени размери обжалваното
решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а по отношение на
сумата от 5000лв – главница и лихва за
забава от 480,61лв същото е влязло в сила
като необжалвано.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция, следва да се разпредели отговорността
на страните за извършените пред двете инстанции съдебни разноски. Пред окръжния
съд ищецът е направил разноски в размер на 4150лв, от които по съразмерност му
се дължат 1411,90лв, а съдът му е присъдил 150лв. Следва да му се присъди
разликата от 1261,90лв. Пред въззивната инстанция разноските са в размер на 2000лв за адвокатско възнаграждение, изплатено на преупълномощен адвокат, от
които по съразмерност му се дължат 523,40лв. И пред двете инстанции в представените от дружеството договори за правна
помощ е отразено изплащане на възнаграждение без ДДС – 4000лв пред
окръжен съд и 2000лв пред апелативен съд и в този
размер съдът го намира за извършена от дружеството разноска, която следва да му
бъде присъдена – макар според пълномощника на дружеството ДДС да се дължи върху
възнаграждението му, той не е удостоверил да го е събрал, като му е платено от
страната, поради което размерът ДДС няма характера на извършен разход по
смисъла на дадените разяснения в ТР № 6/2012г на ОСГТК на ВКС, а още по-малко
води до задължение за съда да го начислява и присъжда служебно.
Пред окръжния съд ответникът К. е извършил разноски в размер на 5200лв, от
които по съразмерност му се дължат 3430,88лв. Пред апелативният съд е заявил
като разноски внесената по въззивната жалба държавна такса от 921,07лв и
изплатено адвокатско възнаграждение от 2900лв, за който размер ответното
дружество е направило възражение за прекомерност. Размерът на минималното
възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - 830лв плюс 3% за горницата над 10 000лв.
Обжалваемият интерес е в размер на 46053,55лв, от който 3% са 1081,61лв, а минималният
дължим размер на адвокатско възнаграждение е 1911,61лв. Заплатеното от жалбоподателя
и претендирано по делото е в размер на 2900лв, което съдът не намира за прекомерно, тъй като по делото е в негова
тежест пълно доказване на възраженията му за частична неоснователност на
регресния иск, а това води до фактическа и правна сложност. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско
възнаграждение следва да се остави без уважение и същото да бъде присъдено
изцяло като съдебна разноска.
Мотивиран от горното, П. апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 179 от 05.07.2018г по т.д. № 167/2017г по описа на Окръжен съд
– П. В ЧАСТТА, в която Е.Т.К.,
ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК ********* сумата над 16 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 13.02.2017г до
окончателното ѝ плащане, представляваща изплатено от застрахователното
дружество обезщетение на пострадалия при ПТП на 10.01.2014г Д.У.У., ЕГН **********
и В ЧАСТТА за сумата за обезщетение за забава над 1532,71лв за периода 19.12.2014г
- 10.11.2016 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК ********* искове да бъде осъден Е.Т.К.,
ЕГН ********** *** да му заплати разликата над 16 000лв до 40 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 13.02.2017г до окончателното ѝ плащане,
представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение на
пострадалия Д.У.У., ЕГН ********** за причинени му вреди при ПТП на 10.01.2014г,
причинено виновно от водача Е.Т.К., както и за разликата над сумата 1532,71лв
до 11534,16лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 19.12.2014г - 10.11.2016, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179 от 05.07.2018г по т.д. № 167/2017г по описа на Окръжен съд
– П. в частта, в която Е.Т.К., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „З. „Б.И.““
АД ***, ЕИК ********* разликата от 5000лв до 16 000лв, ведно със законната
лихва, начиная от 13.02.2017г до окончателното ѝ изплащане,
представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение на
пострадалия Д.У.У., ЕГН ********** за причинени му вреди при ПТП на
10.01.2014г, причинено виновно от водача Е.Т.К., както и в частта, в която е
осъден за разликата от 480,61лв до 1532,71лв, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата от 16000лв за периода 10.01.2014г - 19.12.2014г
и в частта за присъдените съдебните разноски в размер на 150лв.
По отношение на присъдените със съдебното решение
обезщетение в размер на 5000лв и дължима върху него лихва за
забава от 480,61лв, същото е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН ********** *** да
запати на „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК *********
сумата от 1261,60лв за съдебни разноски по съразмерност в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК ********* да заплати на Е.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 3430,88лв
за съдебни разноски по съразмерност в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК ********* да заплати на Е.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 2821,11лв
за съдебни разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН ********** ***
да запати на „З. „Б.И.““ АД ***, ЕИК *********
сумата от 523,40лв за съдебни разноски по съразмерност пред въззивната
инстанция.
Решението на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.