Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ-ти
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Елена
Чаушева, като разгледа докладваното от съдия Сантиров
В.Н.Ч.Дело № 4184 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 12.10.2020г.
по Н.Ч.Х.Дело № 14776/2019г. Софийският Районен Съд, НО, 134-ти състав, е
ПРЕКРАТИЛ наказателното производство водено срещу подсъдимите Г.Х. и М.К. за прест. по чл.148, вр. чл.147 от НК.
Против
постановеното определение е постъпила жалба от адв. И.Ю.,
частен тъжител, в която се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че тъй като
предявеното обвинение с частната тъжба изцяло отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, за съдържанието на която
принципно е предвиден дори по-занижен критерий от този
на съдържанието на обвинителния
акт по делата за престъпления от общ характер, доколкото според него точно и ясно е посочил няколкократно,
че подсъдимите са разпространили неверни и позорящи
обстоятелства за извършени от него действия,
каквито според него не е извършил.
В допълнение
посочва, че дали и доколко
съдържащите се в разгласените изрази обстоятелства могат да се приемат за
позорни е въпрос по същество, който
следва да бъде решен с крайния съдебен акт след провеждането на същинския
наказателен процес.
Иска се от въззивния
съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение,
постановено в о.с.з. на 12.10.2020г., с което на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81,
ал.1 НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 14776/2019г. по
описа на СРС, НО, 134 състав, като делото бъде върнато на друг състав на СРС за
продължаване на процесуалните действия.
Постъпило е в законовия срок и становище от другата страна – възражение
от адв. Г.В., поверенник на
подс. Х. срещу въззивната
жалба, в което се посочва, че определението на съда се явява правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. В същото възражение повереника се позовава, че повдигнатото от частния тъжител
обвинение страда от пороци, като посочва, че прецизният анализ на повдигнатите процесии обвинения показва, че те не
съдържат твърдения и информация за съществуването на определени клеветнически
факти и позорни обстоятелства, като по своята същност посочените от тъжителя
инкриминирани факти се съдържат единствено субективна оценка и коментар на
тъжителя за ситуацията, която се е развила на 07.03.2019г., около 16.30 часа, в
сградата на СДВР между тъжителя - адв. Ю. и оперативния
работник М.К..
Посочва
се също така, че в настоящият случай, правилно първостепенният съд е приел, че
няма изрази, които да съдържат клеветнически твърдения, чрез които да се
разпространяват позорни обстоятелства за тъжителя адв.
Ю., а изложените обстоятелства в писмото не намират опора в конкретното
съдържание на посочените от тъжителя инкриминирани факти. Излага се становище,
че в случая тъжителят инкриминира своята преценка на развилата се ситуация в
сградата на СДВР по повод исканата и проведена среща със задържаните негови
клиенти.
В закрито съдебно заседание проведено
на 11.01.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на други доказателства.
В
проведеното открито въззивно съдебно заседание
защитата и подсъдимите поддържат становището, че жалбата срещу първоинстанционното определение за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде оставена без уважение, като поддържат
доводите изнесени в горепосоченото становище и смятат, че определението е
правилно и законосъобразно.
Частният
тъжител поддържа въззивната си жалба изцяло, като
изрично подчертава и моли да се обърне
внимание на факта, че в това наказателно производство не е повдигал обвинение
за приписаното му престъпление и за него е неясно изобщо защо тази форма на изпълнителното
деяние се обсъжда, както от първоинстанционния съд, така
и от защитата на г-н Х.. И на второ място изтъква, че една голяма част от изложението
на защитата съдържа въпроси по същество, които не могат да се решават с определение
за прекратяване на делото, а единствено с крайния съдебен акт.
Софийският Градски Съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваният съдебен акт, констатира, че
са налице основания за неговата отмяна поради следните съображения:
СРС е приел, че преди да приключи съдебното следствие, с оглед събраните
до момента материали следва да прекрати образуваното наказателно производство
по частна тъжба от И.Ю. срещу М.К. и Г.Х., за деяние извършено на 29.05.2019г..
На
13.09.2013г. частния тъжител е депозирал тъжба до СРС, НО срещу М.К. (с
установена самоличност), за деяния по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т. 1-4, вр. чл.147, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че
на 29.05.2019г. в гр.София, в СДВР, при и по повод изпълнение на службата и
функцията му като такъв, като помагач, в съучастие с Г.И.Х., в качеството му на
Директор на СДВР, при и по повод изпълнение на службата и функцията му като
такъв, като извършител, му е нанесъл публично и е разпространил чрез подаването
на Сигнал до Софийски Адвокатски Съвет с вх. per.
№ 3447/29.05.2019г., клевета, в качеството ми
на длъжностно лице /адвокат/ по повод изпълнение на службата и функцията ми, в
който сигнал е разгласил, като знаел, че са неверни, следните позорни обстоятелства
по отношение на ниго, а именно, че:
На 07.03.2019г., около 16:30ч., в сградата на СДВР, находяща
се в гр.София, ул.********, докато М.К. го придружавал в коридора на сградата
за трети път е поискал служителят да му се легитимира, като му е заявил с висок
тон, че длъжността му на младши експерт не позволявала да го придружава в СДВР и
че се е бил обадил на „необходимите“ места и лично на директора на СДВР, който е
запознал със случая и за него щяло да има катастрофални последици. Според Ю.
служителят на СДВР нямал необходимия ценз да контактува с него, също така
образованието му не отговаряло на изискванията, след което тъжителя си бил
позволил да изкаже мнение, че служителят е завършил най-много средно училище
„Бузема“, със специалност експерт по некадърност, които обстоятелства са
неверни и позорящи.
На
13.09.2013г. частния тъжител е депозирал тъжба до СРС, НО и срещу Г.Х. (с
установена самоличност), за деяния по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т. 1-4, вр. чл.147, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на
29.05.2019г. в гр.София, в качеството му на Директор на СДВР, при и по повод
изпълнение на службата и функцията му като такъв, като извършител, в съучастие
с М.К., в качеството му на мл.експерт в СДВР, при и по повод изпълнение на
службата и функцията му като такъв, като помагач, ми е нанесъл публично и е
разпространил чрез подаването на Сигнал до Софийски Адвокатски Съвет с вх. per. № 3447/29.05.2019 г., клевета, в качеството му
на длъжностно лице /адвокат/ по повод изпълнение на службата и функцията му, в
който сигнал е разгласил, като знаел, че са неверни, следните позорни
обстоятелства по отношение на него, а именно, че:
На
07.03.2019г., около 16:30ч., в сградата на СДВР, находяща
се в гр.София, ул.********, докато М.К. го е придружавал в коридора на сградата
за трети път е поискал служителят да му се легитимира, като му е заявил с висок
тон, че длъжността му на младши експерт не позволявала да го придружава в СДВР
и че се е бил обадил на „необходимите“ места и лично на директора на СДВР,
който е запознал със случая и за него щяло да има катастрофални последици.
Според Ю. служителят на СДВР нямал необходимия ценз да контактува с него, също
така образованието му не отговаряло на изискванията, след което си е бил
позволил да изкажа мнение, че служителят е завършил най-много средно училище
„Бузема“, със специалност експерт по некадърност, които обстоятелства са
неверни и позорящи.
Подаден
е и граждански иск против двете лица, с размер на иска по 20000лв. срещу всеки
от подсъдимите.
С разпореждане
от 18.09.2019г. съдията-докладчик не е дал ход на тъжбата и е указал на тъжителя в 15-дневен срок да
индивидуализира лицата посочени в тъжбата, като посочи три имена, ЕГН и адрес,
както и че по негово искане ще му бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с посочената информация.
Тъжителя
е поискал с нарочна молба такова удостоверение, с каквото е бил снабден и с
нова молба до съда от 21.10.2019г. е посочил исканите данни за лицата спрямо
които и подал тъжбата.
С
разпореждане от 05.12.2019г. съдията-докладчик на 134-ти състав при СРС-НО е
насрочил делото в открито съдебно заседание на 16.03.2020г., като изрично е
посочил, че са налице основанията за насрочване в открито съдебно заседание.
На
22.06.2020г. е било проведено открито съдебно заседание пред първата инстанция,
в което е докладван и постъпил отговор на тъжбата от подс.
К., подаден чрез защитника му.
В това
заседание защитата на подс. Х. – адв.
Гр.В. е направил искане за прекратяване на наказателното производство доколкото
според него процесната тъжба страда от пороци, поради
което от същата не ставало ясно в какво е обвинен неговия подзащитен,
а като алтернативно искане прави такова решаващия съд да укаже на частният
тъжител да уточни с нарочна такава молба да посочи позорните обстоятелства,
обуславящи признаците на престъплението клевета. В същото време посочва, че
квалификацията е служебно задължение на съда.
Защитата
на подс.К. – адв. Г.
посочва, че на неговия доверител не става ясно за каква форма на помагачество се твърди в тъжбата, както и оспорва всички
доказателствени искания, направени от частния тъжител.
На така
направените възражения от защитата на двамата подсъдими, частния тъжител
отговаря, че относно твърденията за неяснота относно изпълнителното деяние на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност двамата
подсъдими, счита същите за неоснователни, доколкото на стр.5-а от тъжбата в два
абзаца са цитирани изложените в процесното писмо или
сигнал по съществото си представлява сигнал за извършени от него действия,
които не са се случили и приписването на които представлява уронване на
престижа и доброто му име като адвокат пред Адвокатската колегия.
В допълнение уточнява, че се касае за писмо до Председателя на Висшия
адвокатски съвет, а
не писмо до САК.
На уточняващ въпрос на съда относно
формулираното обвинение в частната тъжба, ЧТ уточнява точно за каква
съучастническа дейност има в предвид.
След изнесеното от страните съда изнася,
че споделя доводите на защитата, че така формулирана
тъжбата, макар и с внесени корекции в съдебно заседание, в недостатъчен обем
описва фактите по отношение на извършените деяния, накърнявайки правото на
защита на подсъдимите да разберат именно срещу какви факти и обстоятелства
следва да организират защитата си.
В тази
връзка, съдът е намерил, че независимо от внесените в съдебно заседание
уточнения, доколкото страните следва да могат да упражнят в пълен обем правата
си следва да предостави възможност на ЧТ, с оглед направените от страна на
защитата възражения да формулира частната тъжба, внасяйки необходимите в нея
уточнения по отношение на фактите и обстоятелствата-предмет на доказване в
производството, а именно: място, начин на извършване на деянията и лицата,
чието авторство се претендира.
С
нарочна молба от 06.07.2020г. ЧТ във връзка с дадените му указания, в
проведеното на 22.06.2020г. съдебно заседание по делото е внесъл в тъжбата
уточнения по отношение на фактите и обстоятелствата - предмет на доказване в
производството, а именно: място, начин на извършване на деянията и лицата,
чието авторство се претендира, като поименно е направил словесна и цифрова
квалификация на претендираните за извършени деяния от
двамата подсъдими.
В последващо открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2020г.
защитата на подс. Х. – адв.
В. прави отново искане делото да бъде прекратено, тъй като ЧТ не е изпълнил
разпореждането на Съда, а именно да формулира в частната тъжба, внасяйки в нея
необходимите уточнения по отношение на фактите и обстоятелствата-предмет на
доказване в наказателното производство, а именно: ЧТ не е посочил начина на
извършване на деянията.
Според него
обвиненията са останали неясни, доколкото ЧТ не сочи конкретните клеветнически
факти, а излага една собствена оценка и мнение в частната тъжба, които касаят
двамата подсъдими. Посочва, че в конкретния случай обвинението не само, че не е
ясно, но то не съдържа и параметрите на позорните обстоятелства, които
съставляват престъпленията по чл.148, вр. чл.147 НК
така, както ЧТ ги е квалифицирал.
Защитника
на подс. К. – адв.Г.
поддържа изнесеното от адв. В., като отново допълва,
че не е посочено точно м кокво се изразява помагаческата дейност, извършена от неговия подзащитен.
ЧТ Ю. е посочил, че намира исканията на защитниците за
неоснователни, доколкото според него
тъжбата съдържа абсолютно всички изискуеми се от закона и гарантиращи
качественото осъществяване на правото на защита на привлечените към наказателна
отговорност лица обстоятелства и твърдения. Изрично се позовава, че всички
посочени от защитата доводи и възражения, касаят делото по същество и следва да
се отговори на същите с крайния съдебен акт.
С определение от същото съд. заседание
съдът е прекратил наказателното производство по делото.
За това той се е позовал, че в предходно
съдебно заседание, проведено по делото, от страна на защитата е направено
искане, уважено от съдебния състав, за предоставяне на срок и възможност на ЧТ
за преформулиране на частната тъжба, с оглед констатирани неясноти,
ограничаващи правото на защита на подсъдимите в настоящото производство.
Изрично посочва, че производствата по
дела преследвани по тъжба на пострадалия не предвиждат възможността да бъдат
констатирани съществени нарушения довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимите и именно поради това проверката която се извършва в това
производство е дали тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НК.
В същото време съда сам е посочил, че съгласно
застъпената към момента практика на съдилищата, с оглед внесените изменения в
разпоредбата на чл.250 от НПК е преклудирана
възможността
на съдията-докладчик да прекратява производството в закрито съдебно заседание,
то единствената възможност на Съда да предостави възможност на ЧТ да отстрани
констатирани нередности в тъжбата е именно в хода и във фазата на открито
съдебно заседание, доколкото констатираните пороци не са такива, че да направят
тъжбата напълно негодна.
Изнесъл е също така в контекста на
изложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 НПК, според него относно
изискванията към частната тъжба законодателят е предвидил, че същата следва да
бъде в писмена форма и да съдържа данни както за подателя, така и за лицата,
срещу които се подава, и на следващо място за обстоятелствата на
престъплението. Не случайно законодателят е посочил именно обстоятелствата на
престъплението, като е освободил ЧТ единствено от задължението да дава правна
квалификация на изложените факти, а е достатъчно те да субсумират
състав на престъпление, визиран в НК.
С оглед така изложеното съда е извел
правните си изводи в смисъл, че от така формулираната тъжба не става ясно какъв
именно състав се визира в нея, доколкото разпоредбата на чл.147 НК изисква
разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Според първостепенния съд в този смисъл в диспозитива на
частната тъжба липсва изобщо разгласяване на позорно обстоятелство или наличие,
дори хипотетично да приеме настоящия състав, на обида, а в същото време
отново се излага становището, че ЧТ не е длъжен да дава правна квалификация на
деянието, а е достатъчно само да изложи фактите, които е приел, че накърняват
неговите законни права и интереси. Именно тези неясноти в частната тъжба според
Районния Съд преклудират възможността както на
подсъдимите да организират своята защита и да разберат обвинението, така и на
Съда, с един краен съдебен акт да даде отговор на визираните в чл.301 НПК
въпроси, а именно: има ли извършено престъпление, от кого и останалите,
имплицитно описани в законовата разпоредба.
В този смисъл първоинстанционния
съдебен състав е преценил, че така депозираната тъжба не отговаря на
изискванията на чл.81 НПК, поради което е приложил разпоредбата на чл.289, ал.1
вр. чл.24, ал.5, т.2, вр.
чл.81, ал.1 НПК.
Следва изрично да се посочи, че в случая
е налице освен непълнота в изводите на първостепенния съд, относно основанията
за прекретяване на настоящето производство, то и
противоречие в същите.
Както бе посочено по-горе Районния Съд е
приел, че в диспозитива на частната тъжба липсва
изобщо разгласяване на позорно обстоятелство или наличие, дори хипотетично да
приеме настоящия състав, на обида, който извод се явява процесуално недопустим,
доколкото по същината си представлява произнасяне по същество, което от своя
страна може да бъде извършено само и единствено с крайния съдебен акт –
присъда.
Няма как и е недопустимо съда да се
произнася предварително по тези въпроси с определение, което от своя страна
говори за предварителна предубеденост по казуса, доколкото е налице произнасяне
по крайни правни изводи преди да е приключило наказателното производство, както
в ход на съдебно следствие, така и по същество, едва след които съдът следва да
оформи вътрешното си убеждение, след като събере, приобщи и провери всички относими доказателства и след това изслуша изложенията на
всички страни.
Също така както сам е посочил, че след
измененията в закона е преклудирана възможността на
съда да прекратява наказателното производство в закрито разпоредително
заседание е приел, че това може да се направи на същите основания в открито
съдебно заседание, позовавайки се на визираното в разпоредбата но чл.81 от НПК.
Този извод на първостепенния съд е
неправилен, доколкото се прави някакъв свободен анализ на волята на
законодателя в тази насока. Това е така, тъй като именно поради такива
прекратявания на наказателното производство, законодателя промени процесуалните
правила в тази насока, като задължи съда при преценка за наличие на такива
предпоставки да се произнесе с краен съдебен акт, след провеждане в цялост на
наказателно съдебно производство.
Неправилно също така първостепенния съд
се е позовал на разпоредбата, визирана в хипотезата на чл.81 от НПК, доколкото
в случая тъжбата отговаря на изискванията на тази законова разпоредба в смисъл,
че същата съдържа необходимия минимум за образуване и отпочване
на наказателно производство.
Следва също така да се отбележи, че
същия този минимум е лимитативно посочен и изброен във визираната законова
разпоредба. В този ред на мисли следва също така да се отбележи, че при
насрочване на делото от съда не са изложени препоръки в тази насока, а е
отбелязано единствено като проблем липсата на установъчни
данни за подсъдимите, като е дадена възможност на частния тъжител да приведе в
съответствие частната си тъжба единствено в тази насока. Едва след направените
възражения от страна на защитата в открито съдебно заседание, съда се съгласява
със същите и дава възможност на тъжителя да приведе частната си тъжба в
съответствие, като изложи по-точно описание на извършената съучастническа
дейност.
В случая районния съд не си е дал
сметка, че става въпрос за наказателно частен характер дело, а не за такова от
общ характер. Именно относно първата група дела законодателя е заложил
по-занижен критерии от втората група, доколкото преценката за квалификация е
вменена в задължение на решаващия съд, а не на страните и доколкото в делата от
общ характер обвинението се квалифицира и поддържа от прокурор, като такъв не
участва в делата от частен характер, а не може да се вмени в задължение за
юридическо образование и юридически ценз при дела от частен характер, доколкото
това може да лиши много граждани от правото на съд. Не случайно прокурора е на
държавна издръжка, за да брани интересите на обществото и за него са въведени
по-високи изисквания. Ето поради това не може да се изисква от страните в
наказателно частен характер дело да имат същите задължения като прокурора в
тези от общ характер.
На следващо място извън изложеното
следва да се отбележи, че депозираната тъжба с допълнението към нея изцяло
отговаря на предпоставките лимитативно изброени в чл.81 от НПК и изцяло покрива
необходимия минимум за наказателно дело от частен характер, дори в повече,
частния тъжител се е опитал да направи една правна квалификация на извършеното
според него.
Настоящия
въззивен съдебен състав се присъединява изцяло към
становището, че прекратяването на наказателното производство в съдебно
заседание е възможно съгласно разпоредбата на чл.289 от НПК, когато са налице
предпоставките на чл.24, ал.1, т.2-10, и ал.5 от НК, и също счита, че в
настоящия случай не е налице нито една от тези законови хипотези.
Тези основания
налагат правнообоснования извод, че определението на
първостепенния съд, с което е прекратено наказателното производство следва да
бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния
съд за разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изложените
съображения и като констатира, че първоинстанционния съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, въззивният съд
счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено,поради което и на
основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3 от НПК,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 12.10.2020г.
по Н.Ч.Х.Дело № 14776/20г., по описа на Софийски Районен Съд, НО, 134-ти състав.
Връща делото СРС-НО за разглеждането
от друг съдебен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.