Р Е Ш Е Н И Е № 260061
гр. Шумен, 24.11.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 12 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по депозирана искова молба от С.Р.С., ЕГН ********** с адрес ***; Р.С.Р., ЕГН ********** с адрес *** и Д.А.Р.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез ад. С.И. ***, офис № 11 срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...“,
№ 260, представлявано от П.Н.Д., и А.В.Я.. Ищците твърдят,
че на 16.05.2008 г. те в качеството си на кредитополучатели са сключили с
„Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД и
съответно „Българ- ска пощенска банка“ АД договор за кредит за
покупка на недвижим имот .... Въз основа на договора ответникът е предоставил
на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 69 000.00
лв. Със съдържащите се в договора клаузи - чл.2, ал.1 и ал.2, чл.6, ал.2, чл.21
и чл.23 валутния риск е прехвърлен изцяло на ищците, които следва да връщат
предоставения им кредит във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. Тези клаузи касаещи превалутирането на предоставения в швейраски
франкове кредит са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание
чл.146 нищожни. Въпреки това ищците са приели превалутирането и са погасили
задълженията си по кредитния договор. За целта на 01.08.2013 г. между страните
е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит ..., като
получения по него кредит в размер на 93 600.00 лв. е използван за цялостно
издължаване на кредита по първия договор. Съгласно чл.2 от сключения на
01.08.2013 г. кредитен договор, банката превалутира безкасово и служебно от
лева в швейцарски франкове предоставените средства по официално обявения курс
на БНБ в деня на превалутиране. Клаузите за превалутиране – чл.2 от договора,
сключен на 01.08.2013 г., също са нищожни. Поради извършените превалутирания,
при погасяването на задълженията си по кредитния договор от 16.05.2008 г. в резултат
на валутните курсови разлики, ищците са заплатили без правно основание сумата
от 23 122.68 лв., върху която е начислена възнаградителна лихва за периода
от м. януари 2016 г. – м. декември 2018 г. в размер на 5 254.59 лв. и са
надвзети такси в размер на 261.87 лв. Получените от банката възнаградителна
лихва и такси също са заплатени без правно основание. Ищцитe
претендират ответникът да бъде осъден да им
заплати сумата от 28 639.14 лв., заплатена без правно основание, от
които 23 122.68 лв., представляваща курсова разлика, формирана при
превалутирането на швейцарски франкове в лева на задълженията по кредитен
договор .../16.05.2008 г.; 5 254.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от м. януари 2016 г. – м. декември 2018 г., заплатена върху сумата от
23 122.68 лв. и 261. 87 лв., представляващи надвзети такси, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Ищците искат с постановяване на решението,
претендираната сума да бъде разпределена по 1/3 на всеки един от тях.
Ответникът в отговора на исковата молба счита, че предявените искове са принципно допустими, но неоснователни. Излагат се подробно доводи, че оспоре- ните от ищцата договорни клаузи не са неравноправни. Оспорва се че със сключе- ният на 01.08.2013 г. кредитен договор е бил предоговорен договорът сключен на 16.05.2008 г. Договорът от 01.08.2013 г. не е спогодба и към него е неприложим чл.366 от ЗЗД. Дори и да се приеме твърдението на ищците, че са формирани валут- ни курсови разлики, които те са платили, то претенцията им по отношение на тях е погасена по давност. Прави възражение за изтекла тригодишна давност на основа- ние чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и при условие на евентуалност възражение за изтекла обща 5 годишна давност. Ответникът прави същите възражения и по отношение на претенциите за надплатени лихви и такси. Позовава се и на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
В допълнителната искова молба ищците заявяват, че поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изцяло всичките си възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.
На 16.05.2008 г. между ищците от една страна в качеството им на кредитопо- лучатели и ответното дружество е сключен договор за кредит за покупка на недви- жим имот .... Въз основа на договора ответникът е предоставил на кредито- получателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 46 450.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на подробно описания в договора недвижим имот и 22 550.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя С.Р.С., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния търговски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банката сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.2 от договора. Дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 (едно цяло и шестдесет и пет стотни) пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните – чл.3, ал.5 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 204 месеца, считано от датата на усвоя- ване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателите погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора.
С чл.23, ал.1 от договора кредитополучателите декларират, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалути- рането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изра- зени в лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включител- но и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата кредитополучате- лите декларира, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и пра- вните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
На 01.08.2013 г. между страните е подписан договор за кредит за рефинан- сиране на жилищен кредит .... С договора банката е предоставила на креди- тополучателите кредит в размер на 93 600.00 лв. за рефинансиране на кредит ..., а ищците се задължават да върната ползвания кредит, заедно с дължимите лихви при условията, уговорени с договора – чл.1, ал.1 от договора. За връщането на кредита и за другите задължения по договора, ищците отговарят солидарно – чл. 1, ал.2 от договора. Кредитът или част от него, в размер равняващ се на задължението по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36345 се усвоява по блокирана сметка на С.Р.С. в банката, като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране с цел цялостно издължава- не на кредит за покупка на недвижим имот HL36345 – чл.2, ал.1 от договора. Видно от подписаното между страните на 01.08.2013 г. приложение към кредитния договор .../01.08.2013 г. размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателите, кредит е 89 353.00 лв., който след превалутирането му, съгл. уговорените условия е 56 616.35 ш. фр. Не се спори между страните, а и от приложеното извлечение от банковата сметка на ответника С.Р.С. се установява, че вторият кредит е предсрочно погасен на 03.12.2018 г.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че усвояването на кредита, предоставен с кредитния договор от 16.05.2008 г. е извършено на 21.05.2008 г., чрез превод на 58 426.00 ш. фр. по разплащателната сметка на С.Р. Стоянов. На същата дата след извършеното служебно превалутиране на швейцарските франкове в лева при курс „купува“ за швейцарски франк на банката към лева - 1.1810 лв., получената сума от 69 000.00 лв. е използвана за целите посочени в кредитния договор – покупка на недвижим имот и за други разплащания. Осчетоводяването на отпусна- тия от банката кредит е извършвано в швейцарски франкове. Банковата сметка е блокирана и титулярът й не може да я използва за извършване на други банкови операции, освен извършването на плащанията съобразно уговореното в договора и да се погасява предоставения с него кредит. Погасяването на кредита е осъществе- но чрез вноски в брой в лева – 108 069.55 лв. или в швейцарски франкове – 12 900.00 ш. фр. и чрез усвоен кредит, предоставен с договор за креди за рефинан- сиране на жилищен кредит .../01.08.2013 г., като валутата е осигурявана от валутния ресурс на банката.
Към датата на рефинансиране на кредита (12.08.2013 г.), въз основа на дого- вор за банков кредит .../01.08.2013 г., сумата за погасяване по първоначалния кредитен договор от 16.05.2008 г. е в размер на 56 616.35 ш. фр., от които главница (редовна) 55 696.35 ш. фр., лихви (редовни) 110.83 ш.фр., лихви (просрочени) 660. ш. фр., застраховки (просрочени плащания) 79.84 ш. фр. и такси (просро- чени) 69.48 ш. фр. Размерът на курсовата разлика при рефинансиране на кредита, формирана от превалутирането на швейцарските франкове в лева на задълженията по договор за покупка на недвижим имот HL36345/16.05.2008 г. е 23 088.72 лв. Разликата между следващата се и реално начислената и внесена лихва, върху тази сема, за периода от м. януари 2016 г. до м. декември 2018 г., с оглед при курс „купува“ за швейцарски франк на банката към лева в деня на усвояването на кредита 21.05.2008 г. - 1.1810 лв., е в размер на 1 675.96 лв., а разликата между следващите се и реално заплатени такси за същия период е 175.26 лв.
Официалния курс на БНБ за швейцарския франк се определя от обективни процеси на валутния пазар, които се променят ежедневно и и ответното дружество, както и др. банки и търговци, търгуващи с валута не могат да влияят върху промените в пазара на валутата. Банката единствено може да влияе върху отклоне- нията на търговския си курс от курса на БНБ в зависимост от търговския си ин- терес. В периода 2005 г. – 2008 г. средния курс на швейцарския франк към лева е около 1.20 лв. за 1 ш. фр. След 2009 г. средния курс започва да се покачва, като през 2009 г. е 1.29 лв. за 1 ш. фр., а през 2016 г. е вече 1.79 за 1 ш. фр. Предвид ди- намиката на курса на швейцарския франк в периода 2005 г. – м. юни 2008 г. (най-нисък курс на 12.10.2007 г. – 1.1640 лв., а най-високият курс на 07.06.2005 г. – 1.2781 лв. за 1 ш. фр.) е невъзможно да се направи прогноза за бъдещето му измене- ние за период от 17 години.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно задължението на ответника да върне получените от него суми, поради начална липса на основание. Налице е и акцесорна претенция за законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска до окончател- ното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 16.05.2008 г. между ищците и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ответникът е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 000.00 лв., а ищците са се задължили да ползват сумата и да я вър- нат съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Не се спори между страните, а и събраните в хода на процеса доказателства безспорно установяват, че те са изпъл- нили задълженията си произтичащи от договора. Ответникът е отпуснал на ищцrтe, договорената с договора парична сума парична сума, а тe са я върнали и заплатили уговорената лихва по кредита.
Основният спор
между страните в настоящия процес е, че при погасяване на задълженията по
кредитния договор, банката вследствие на валутните разлики фор- мирани от
увеличението на курса на швейцарския франк, е получила претендира- ната от ищците
парична сума без основание, предвид наличието на неравноправни клаузи в
договора – чл.2, ал.1 и ал.2, чл.6, ал.2, чл.21 и чл.23 по смисъла на чл.143 и
чл.146 от ЗЗП и вследствие на това нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищците са физически лица, които при сключване на договора и впоследст- вие при сключването на втория кредитен договор от 01.08.2013 г. за рефинансиране на жилищния кредит не са действали в рамките на своята професионална и тър- говска дейност. С оглед на това те са потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30. 06.2006 г., в сила от 01.10.20 06 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на равностойността в швей- царски франкове на 69 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита и е обезпечен с ипотека (чл.14, ал.1 от договора). Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоред- бите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключените между тях на 16.05.2008 г. и 01.08.2013 г. договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потре- бител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добро- съвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Независимо, че кредита, съгласно уговорените с договора от 16.05.2008 г. условия, се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е блокирана и ответ- ниците реално нямат достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцарските франко- ве по блокираната сметка служебно се превалутилат от банката по търговския й курс „купува“ в лева преди усвояването им – чл.2, ал.2 от договора. Кредитът е дългосрочен, като срокът за погасяването му е 17 години – чл.5 от договора. Следва да се съобрази и обстоятелството, че погасяването на задълженията по кредита е осъществено основно в лева, а левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк. Преценена във връзка с посочените текстове клаузата на чл.23 от договора не е ясна и разбираема за ответниците. Лаконичният текст евентуално повишаване размера на погасителната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителите, неразполагащи със специални знания и опит, за да могат да преценят реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните им задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ресурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Действително не е въз- можна абсолютно точна прогноза за развитието на валутния курс на швейцарския франк, но банката е в състояние да предприеме действия свеждащи до минимум валутния риск. Предвид професионализма и експертния потенциал на служителите на банката, анализът на обективно съществуващите обстоятелства и осъществява- щите се икономически процеси в света към момента на сключването на договора е следвало да доведе до съответните изводи, че е налице тенденция за продължи- телен и значим спад на курса на лева спрямо швейцарския франк. С оглед на това съдът счита, че ответникът е могъл и е бил длъжен да предвиди промените в курса и трайното поскъпване на швейцарския франк, за което надлежно е следвало да уведоми кредитополучателите. Независимо от това на кредитополучателите, които са по-слабата страна в правоотношението не е предоставена информация при сключването на договора относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева/еврото в срока на погасяване на кредита, като и с какви дейст- вия да ограничат валутния риск. Вярно е че с чл.21, ал.1 от договора на кредитопо- лучателите е предоставено правото да поискат от банката превалутиране на предо- ставения им кредит в швейцарски франкове в български лева или евро. Но реализи- рането на това право е предпоставено от съгласието на банката и заплащане на ко- мисионна, като превалутирането се осъществява по обявения курс „купува“ на бан- ката. С оглед на това съдът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредито- получателите от валутния риск. Банката е нарушила принципа на добросъвестност- та, като вследствие приложението на клаузата по време на изпълнението на догово- ра е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя. В този смисъл Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., като при постановяването им е съобразена задължителната практика на СЕС, постановено по транспонирани в ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съве- та относно неравноправните клаузи в потребителските до- говори.
Следва де се съобрази и обстоятелството, че с чл.23, ал.1 от договора ответ- ниците са се съгласили не само да поемат в своя тежест валутния риск от промени- те в курса на швейцарския франк – лев и от превалутирането, което може да доведе до повишаване размер на месечната анюитента вноска, изчислена в лева, но освен това са се съгласили да поемат и всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове. С оглед на това необосновано и неаргументирано е твърдението на ответника, че валутният риск е поделен между страните по договора.
Въз основа на гореизложените съображения, следва да се приеме за неравно- правна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката, посочена в чл.2, ал.1 на падежа на съответната погасителна вноска и наличие на средства на кредитополу- чателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швей- царски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Тази клауза е неразривно свързана с чл.23 от договора и поетия с него валутен риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс „продава“ на банката на швей- царския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повиша- ването на дължимите погасителни вноски.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени. Не са налице и изключенията предвидени в чл. 144 от ЗЗП, поради което разпоредбата е неприложима в конкретния случай.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП и не пораждат действие.
Съдът не споделя тезата на ищците, че чл.2, ал.1 и ал.2 от кредитния договор .../16.05.2008 г. са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Основното задължение на ищците в качеството им на кредитополучатели е да върнат предоставената им от банката парична сума. Налице е едно парично задължение. Една от основни- те функции на парите, е че те в качеството си на платежно средство са изразител и мерило на стойността. Следователно паричното задължение е дълг на стойност. За него от значение са не валутата в която е уговорено и самите банкноти като парич- ни знаци, а стойността, която те изразяват. С чл.2 от договор .../ 16.05.2008 г. е уговорен начина на усвояването на предоставения кредит и определяне на размера на сумата в швейцарски франкове в деня на усвояването, предвид по- стигнатото между страните съгласие (чл.1, ал.1 от договора) измерител на стойността на предоставения кредит и на паричното задължение да бъде швейцарския франк. Клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и не следва да се преценява като неравноправна.
Във връзка с основния спор между страните и неравноправните клаузи в договора от 16.05.2008 г. следва да се разреши и спора между тях относно втория кредитен договор за рефинансиране от 01.08.2013 г. Според ищците договорът от 01.08.2018 г. е вид спогодба и следва да намери приложение чл.366 от ЗЗД. Те обосновават тезата си и с Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д . № 2615/2016 г. на ВКС, І т.о. С това решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е дал отго- вор на въпроса “Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на не- равноправни клаузи на първоначалния договор?“. Разрешението дадено от ВКС е по отношение на допълнително споразумение към сключен между страните дого- вор. Допълнителното споразумение е имало за цел да избегне един бъдещ спор по изпълнението на процесния кредитен договор, чрез направени от страните взаимни отстъпки. С оглед на това по своята същност то представлява спогодба по чл.365 от ЗЗД. До подписването на споразумението се стига поради невъзможността на кре- дитополучателите да погасяват задължението си, поради изменения размер на пога- сителните вноски, вследствие повишаването на курса на швейцарския франк спрямо лева. Т.е затрудненията, породили необходимостта от подписването на допълнителното споразумение се дължи на прилагането на залегналите в договора неравноправни клаузи, прехвърлящи изцяло валутния риск върху кредитополучате- лите. С подписването на допълнителните споразумения се цели задължението формирано въз основа на нераноправните клаузи по първоначалния договор да се приеме от кредитополучателите и то да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен въз основа на нищожни договорни клаузи, независимо, че са приети от кредитополучателите, то допълнителното споразуме- ние представляват спогодби по непозволен договор, които са нищожни съгласно чл.366 от ЗЗД.
Целта на договорът от 01.08.2013 г. не е да се постигнат взаимни отстъпки за избягване на спор по изпълнението на кредитния договор от 16.05.2008 г., а е ограничена до осигуряване на левов ресурс за погасяване изцяло на задълженията по него. Договорът от 01.08.2013 г. не съдържа клаузи, които да се интерпретират като индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП, обективиращи волята на ищците да приемат размера на дълга, формиран вследствие на повишаването на валутния курс на швейцарския франк към лева. Не са налице и клаузи с които по същество се преуреждат и преструктурират отношенията между страните, произти- чащи от кредитен договор, сключен между тях на 16.05.2008 г. Договорът не съдържа неравноправни клаузи. С чл.2 е уреден начина на усвояване на кредита, с оглед на посочената (чл.1) в договора цел. Клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и не следва да се преценява като неравноправна.
За да се уважи предявения от ищците иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 следва да са налице две предпоставки – да е предадено нещо, в случая да е извър- шено плащане и липса на основание за това плащане към момента на получа- ването му. В конкретния случай и двете предпоставки са налице. Ищците са изпла- тили напълно паричните си задължения по кредитния договор. Поради нищожност- та на чл.6, ал.2 и чл.23 от кредитния договор е налице начална липса на основание на заплатената от ищците сума дължаща се на валутните разлики вследствие обезценяването на лева спрямо швейцарския франк в периода след сключването на договора. Следователно на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за ответника е възникнало задължението да върне получените от него суми, поради начална липса на основание.
Ответникът своевременно в отговора на исковата молба е направил възраже- ние за изтекла тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и при условие на евен- туалност възражение за изтекла обща пеггодишна давност. В случая следва да се има предвид, че вземанията, произтичащи от фактически състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, като в случаите на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основанието не е налице при самото из- вършване на престацията, а давностният срок започва да тече от деня на получава- нето й – т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПВС. Т.е. тригодишният дав- ностен срок не намира приложение в настоящия случай. Исковата молба е подаде- на на 28.01.2021 г., като претенцията на ищците обхваща вземане за извършени плащания при начална липса на основание, с които са погасени изцяло и окончателно на 03.12.2018 г. паричните задължения, произтичащи от сключените кредитни договори, поради което възражението на ответника е неоснователно.
Съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че сумата, която банка- та е събрала под формата на валутни разлики, вследствие промяната на валутния курс на швейцарския франк е в общ размер на 24 939.94 лв., от които 23 088.72 лв. в резултат от превалутирането на швейцарските франкове в лева на задълженията по кредитния договор от 16.05.2008 г. е неоснователно включена в главницата, начислената върху нея лихва в периода от м.януари 2016 г. до м. декември 2018 г. в размер на 1 675.96 лв. и сумата от 175.26 лв., представляваща разликата между следващите се и реално заплатени от ищците такси за същия период. Следователно претенцията на ищците е основателна и доказана и следва да бъде уважена за сума- та от 24 939.94 лв., а за разликата до претендирания размер от 28 639.14 лв. следва да бъде отхвърлена. С оглед на това на всеки един от ответниците банката следва да заплати сума в размер на 8 313.31 лв.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху уважената част от претенцията от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства и направеното искане, на ищците следва да се присъдят направените по де- лото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите им в размер на 2 516.87 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направени- те разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 78.27 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати солидарно на ищците деловодни разноски в размер на 2 438.60 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 260, представлявано изп. дирек- тор П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я. да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** с адрес ***; Р.С.Р., ЕГН ****** 8761 с адрес *** и Д.А.Р., ЕГН **** 168772 с адрес *** сумата от 24 939.94 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот ... от 16.05.2008 г. и договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит ... от 01.08.2013 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, като сумата се разпредели по 1/3 (една трета) на всеки един от ответниците, както следва: С.Р.С. – 8 313.31 лв.; Р.С.Р. – 8 313.31 лв. и Д.А.Р. – 8 313.31 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане. В останалата част за разликата над уважения размер от 24 939.94 лв. до претендирания от 28 639.14 лв., съдът отхвърля претенцията на ответниците, като неоснователна.
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 260, представлявано изп. директор П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я. да заплати солидарно на С.Р.С., ЕГН ********** с адрес ***; Р.С.Р., ЕГН ****** 8761 с адрес *** и Д.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2 438.60 лв. ., представляващи направените от тях разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: