№ 74
гр. Пазарджик, 29.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 и с
чл.232 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се протоколно определение на Пещерски районен съд №418 от
16.11.2022г. постановено по гр.д.№20225240100315, в частта с която е
прекратено производството по гр.д.№315/2022г. по описа на същия съд
поради оттегляне на иска.
В частната си жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, с вх.
№4886 от 21.11.2022г. от ищците в производството Г. Т. Т. /Х./, и Щ. А.а Т.,
двамата от гр.П., ул.“ Г.З.“ №18, се поддържа искане за отмяна на
прекратителното определение и връщане на делото на РС-П. за продължаване
на съдопроизводствените действия. Изложените аргументи са, че ищците са
се явили пред съда на датата на съдебното заседание, но че са били
посъветвани от адв.К. да не се явяват по делото. Адвокатът след заседанието
им обяснил, че свидетелката водена от тях провалила делото, казала им, че те
губят делото и следва да заплатят разноските на другата страна. Настоящите
жалбоподатели не получили други обяснения от адвоката. Установили, че
адв.К. е оттеглила иска без да ги уведоми, че има такова намерение и че за
същото не са я упълномощавали никога, поради което считат, че това е
достатъчна причина за отмяна на обжалваното определение за прекратяване.
1
Молят да се отмени определението и се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Няма изрично и категорично направено
искане от жалбоподателите в частната си жалба за събиране на доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по
спора страна-ответниците Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., представлявани от адвокат Б., с
вх.№5231 от 13.12. 2022г., в който се излагат доводи за неоснователност на
жалбата. Акцентира на приложени към исковата молба на ищците Т.и при
депозирането й в РС-П. на дата 01.03.2022г., договор за правна защита и
съдействие и пълномощно подписано от ищците, с което същите са
упълномощили процесуален представител с права включително и да
извършва всички съдопроизводствени действия както и тези по чл.34 ал.2 и
ал.3 от ГПК-за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от
иска; че процесуалният им представител е направил изявление в съдебното
заседание, че предвид казаното от свидетелката, заявява, че от името на
доверителите му оттегля предявения иск и което изявление е направено в
съответствие с правомощията, които има по силата на подписаното от
ищците пълномощно. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред Пещерски районен съд на 01.03.2022г. е депозирана искова молба
с вх.№955 от 01.03.2022г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 315/2022г.
по описа на същия съд. Същата е подадена от адв.Т. К. от АК-Пазарджик,
ул.“Ш.“ №12 като пълномощник на ищците Г. Т. Х., ЕГН-********** и Щ. А.
Т., ЕГН-**********, двамата от гр.П., ул.“Г.З.“ №18, със съдебен адрес за
призоваване чрез адв.Т. К. и против ответниците Г. Ю. Х., ЕГН-********** и
Р. Р. Х., ЕГН-**********, двамата от с.Н.М., ул.“С.Р.“ №15, с искане на
основание чл.26 ал.2 предл.4 от Закона за задълженията и договорите, да бъде
обявен за нищожен нотариален акт №38/2019г. на Нотариус К. ,с район на
действие РС-П., В ЧАСТТА с която ответниците Г. Ю. Х. и Р. Рамзи Х. са
признати за собственици по силата на наследство и давностно владение върху
ПИ с идентификатор 51874.501.395 /Част от УПИ III в кв.29 по плана на
с.Н.М., община П., ул.“С.Р.“ №17/, с площ от 239 кв.м., както и върху ПЪРВИ
жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в имота с
идентификатор 51874.501.395.1.1 /идентификатор на триетажната жилищни
2
сграда-51874.501.395.1/- при квоти ¾ ид.ч. за Г. Ю. Х. и ½ ид.ч. за Р. Р. Х.,
както и върху сграда с идентификатор 51874.501.395.2, при съседи на имота
подробно посочени в исковата молба, както и на основание чл.537ал.2 от ГПК
да бъде отменен нотариален акт №38/2019г. на нотариус К. заради неверни
констатации.
Да се приеме за установено, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор 51874.501.395, част от УПИ III в кв.29 по плана на с.Н.М., с
площ от 239 кв.м. както и върху първи жилищен етаж в триетажна жилищна
сграда с идентификатор 51874.501.395.1 и върху сграда с идентификатор
51874.501.395.2
Поискано е още да се постанови и решение с което на основание чл.108
от ЗС да бъдат осъдени ответниците да върнат на ищците собствеността и
владението върху ПИ с идентификатор 51874.501.395 в кв.29 по плана на
с.Н.М., община П., ул.“С.Р.“ №17, представляващ ½ ид.ч. от УПИ III в кв.29
по плана на с.Н.М. преди нанесеното в КККР изменение от ответниците,
както и една стая и баня с тоалетна с обща квадратура около ¼ ид.ч., от
приземния етаж -собственост на ищците, изградени в Първи етаж от
построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор
51874.501.395.1.1 /идентификатор на триетажната жилищни сграда-
51874.501.395.1/както и сграда с идентификатор 51874.501.395.2, застроена в
имота на 12кв.м.
Исковата молба е подписана от пълномощника адв.Т. К.. В т.5 като
приложения към ИМ е записано че се представя адвокатско пълномощно.
Видно от съдържанието на същото №003987 от 01.03.2022г. /л.18/, ищците
Щ. А. Т. и Г. Т. Х. са упълномощили адвокат Т. К. от АК-Пазарджик да ги
представлява по делото-като завежда и води делото до приключването му в
инстанциите, в производствата по отмяна и възобновяване, като извършва
всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски и преупълномощаване, както изрично има и правата по
чл.34 ал.2 и ал.3 от ГПК-за сключване на спогодба, намаляване,
оттегляне или отказ от иска, признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или други ценности, за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, както и да предявява искове за
граждански състояния, включително и брачни искове и да изменя исканията,
3
в хода на делото и да сключва помирения. Цитираните правомощия изрично
са записани в бланката на пълномощното и се предоставят от ищците Щ. А.
Т. и Г. Т. Х. на адв.Т. К. да бъдат упражнявани докато важи пълномощното.
За предоставените пълномощия ищците изрично са положили
собственоръчни подписи като упълномощители в пълномощното от
01.03.2022г. В договора за правна защита и съдействие подписан от страните
ищците изрично се съгласяват да им бъде оказвана правна помощ и
съдействие по предявяване и защита на искове по чл.26 от ЗЗД и по чл.108 от
ЗС, която да се осъществи от адв. Т. К.. По повод неколкократното оставяне
на исковата молба без движение за уточняване на обстоятелствата и
петитума, всички допълнения и уточнителни молби по исковата молба както
и по други обстоятелства са изготвяни и подписвани лично от пълномощника
на ищците адв.К.. По делото са проведени две открити съдебни заседания
като ищците са призовавани за тях на посочения съдебен адресат, а именно
чрез адв.К. която е изготвила лично и писмено становище по повод отговора
на ответниците по чл.131 от ГПК. Ищците не са присъствали на двете
съдебни заседания съгласно отразеното в изготвените съдебни протоколи от
28.09.2022г. и от 16.11.2022г.,като в първото съдебно заседание не е
присъствал и пълномощника им адв. К.. По делото липсват данни ищците да
са изложили изрично причини поради които не се явяват в откритото съдебно
заседание и евентуално да искат отлагането му за да присъстват, като адвокат
К. е подала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие поради
ангажимент по дело във ВКС. В последното съдебно заседание адв.К. се е
явила лично като пълномощник на ищците /последните не са се явили/ и
след изслушването на заключение по назначена СТЕ и разпит на доведения от
тази страна свидетел Карасалиева, пълномощникът на ищците адв. К. е
направила изявление от името на двамата ищци, че оттегля предявения иск,
при което съдът е прекратил изцяло производството по делото на основание
чл.232 от ГПК.
Към момента на изявлението на адв.К. за оттегляне на иска липсват
данни ищците да са оттеглили дадените на адв.К. пълномощия по делото или
да са се отказали изцяло или частично от предоставените пълномощия на
адвоката или последният да е заявил че се отказва да ги представлява поради
примерно противоречиви интереси.
Обжалваното прекратително определение е валидно и допустимо.
4
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правомощията му предвидени в ГПК в хипотеза на изрично заявено оттегляне
на иска от страна на надлежно упълномощен с такива процесуални права
пълномощник на страната-ищците в производството Г. Х. и Щ. Т., като с
постановеното прекратяване на производство се прегражда по-нататъшното
развитие на делото и за последните е налице правен интерес да искат неговата
отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
По същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс касаещо
хипотезите на представителство по пълномощие, според чл.32 от
ГПК-представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1.адвокатите; 2.родителите, децата или съпругът; 3.юрисконсултите или
други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията,
юридическите лица и на едноличния търговец; 4. (изм.-ДВ, бр. 66 от 2013г., в
сила от 26.07.2013г., бр.98 от 2014г., в сила от 28.11.2014 г.) областните
управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл.31; 5. други
лица, предвидени в закон.
За да възникне фигурата на пълномощието, между страните се изготвя
писмено пълномощно с което /чл.33 от ГПК/ Пълномощниците се
легитимират и което следва да е подписано от страната или от нейния
представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и
телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно
пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание. В
пълномощното се определят предмета и параметрите на представителната
власт която се учредява на пълномощника от лицето което го упълномощава.
Представителната власт при общото пълномощие съгласно чл.34 ал.1 от
ГПК дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия,
включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.; ал.
(2) предвижда, че за предявяване на искове за гражданско състояние,
включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно; ал.3
предвижда, че за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или
отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
5
представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо
изрично пълномощно, тоест изрично страната следва да формира и изрази
воля пред пълномощника си, че му предоставя и такава процесуална
представителна власт защото се касае за правомощия пълномощникът да се
разпорежда с предмета на спора така както сметне за добре, тоест страната /в
случая ищците/ предварително са се съгласили и упълномощават адв.К.
да се разпорежда по нейна преценка с предмета на делото, включително и с
права да се отказва или да оттегля предявените искове. Нещо повече, адв.К.
се е възползвала от тази правна възможност в първото по делото заседание ,
проведено на 28.09.2022г., оттегляйки от името на ищците иска по чл.108 от
ЗС-за предаване на владението на една стая от първия етаж /л.84/, като по
отношение на този иск производство е частично прекратено и от страна на
ищците няма постъпило възражение или несъгласие с тези процесуални
действия на пълномощника си, нито е обжалвано от последните частичното
прекратяване на производството по този иск. Съгласно нормата на чл.34 ал.4
от ГПК Пълномощното има сила до завършването на делото във всички
инстанции, ако не е уговорено друго. В случая липсват данни пълномощното
да е било учредено от ищците с ограничен времеви или предметен обхват-
примерно само за изготвяне на исковата молба и депозирането й в съда или
представителство само до първото по делото заседание. По начина по който е
оформено, същото важи до приключване на делото във всичките съдебни
инстанции, защото не се установява друго да е уговорено между представител
и представляван. В закона са предвидени хипотези при които може да бъде
оттеглено пълномощието и да бъде прекратена предоставената от
упълномощителя /ищците/ на пълномощника адв.Т. К. представителна власт.
Съгласно чл.35 от ГПК Доверителят има право да оттегли във всяко време
пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на
делото. Нормата предвижда, че всички действия, извършени законно от
пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила, тоест в случая
ищците са могли да оттеглят пълномощието си на адв.К. като заявят това
писмено до съда или се явят лично в откритото съдебно заседание и
изявлението им бъде вписано в съдебния протокол. Такива действия от
ищците в случая няма предприети.
Съгласно Закона за адвокатурата /ЗА/ -чл.24 (1) Упражняването на
адвокатската професия включва:1. устни и писмени консултации и
6
становища по въпроси на правото;2. изготвяне на всякакви книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от
клиента работа;3. представителство на доверителите и подзащитните и
защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната
власт, административните органи и служби, както и пред физически и
юридически лица. Съгласно чл.25 (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз
основа на писмено пълномощно; (2) Упълномощаването пред съд може да
бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай
упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание; (3) (Доп. -
ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато
това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента.
Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя; (4)
(Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното
пълномощно със съгласието на клиента; (5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012
г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да заверява
преписи от даденото му пълномощно.
Следва да се отбележи, че и в ЗА са предвидени хипотези за
оттегляне на пълномощията дадени на адвокат -така в чл.26. (1) (Доп. - ДВ,
бр. 97 от 2012 г.) предвижда, че клиентът може по всяко време да оттегли
пълномощията си от адвоката или адвоката от Европейския съюз; (2) (Доп. -
ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При неоснователно оттегляне на пълномощията
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение в
пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за
положения труд.
В случая, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение при прекратяване на производството по делото на основание
оттегляне на иска извършено от пълномощника адв.Т. К. на страна в
производство -ищците Г. Х. и Щ. Т.. Съдът е извършил проверка и е
установил, че адвокат К. е упълномощена от ищците изрично и да упражнява
правата по чл.34 ал.3 от ГПК, между които е и правото по изрично и
предварително дадено в случая пълномощно /още считано от 01.03.2022г./ на
адв.К., последната да им право да се разпорежда с предмета на делото, в
7
частност право да оттегля иска от името и за сметка на ищците в
производството в което ги представлява. Към тази дата /изявлението на
адв.К., че оттегля иска-16.11.2022г./, липсват данни ищците да са оттеглили
изрично пълномощията на адвоката си да извършва процесуалните действия
по чл.34 ал.3 от ГПК-както да може и да оттегля иска. Съгласието за
оттегляне на иска е дадено от ищците още с образуване на делото -
01.03.2022г. предвид депозираното пълномощно с изразената от тях воля в
него за учредяване на представителна власт на адв.К. да ги представлява по
делото, включително и с тези права и че до момента на изявлението на
адв.К., че оттегля иска на ищците-тоест, до 16.11.2022г. , от последните няма
изрично отправено изявление до съда и съдът да е бил вече уведомен към
тази дата и то предварително, че пълномощията на адв.К. досежно да може от
тяхно име да оттегля или да се отказва от иска на ищците, са вече невалидни
и че не могат да бъдат занапред упражнявани от адвоката. Вътрешните
отношения между представител и представляван в случая са неотносими към
предмета на спора. Въпросите кой ще присъства по делото-дали страната
лично или заедно с пълномощника си или само пълномощника, се решават
предварително и от самите упълномощител и упълномощен и съдът няма
правомощия да се намесва в тях. Нещо повече, липсват и твърдения от
самите ищци в жалбата си да са изявили пред адв.К. претенции, че оттеглят
пълномощията си, които са й предоставили или че не желаят оттегляне на
иска. Както се посочи оттеглянето на пълномощието следва да стане като
съдът пред който делото е висящо бъде уведомен от упълномощителя, в
случая от ищците, че от момента на уведомяването на съда за оттеглянето,
последното възпроизвежда правното си действие. Освен това ако оттеглянето
е направено от страната пред пълномощника й, последният е длъжен също да
уведоми съда за това като заяви, че предвид оттеглянето на пълномощията му
той повече не може да представлява страната в процеса. В случая, ищците не
твърдят и в частната си жалба да са оттеглили предварително и преди датата
на съдебното заседание или в самото съдебно заседание преди произнасянето
на съда по искането за прекратяване на производството, че оттеглят изцяло
или частично пълномощията си които са учредили и предоставили на адв. К.
по делото, което да е доведено до знанието на съда, макар че са имали тази
процесуална възможност. Или изрично да са изявили такава воля пред самия
пълномощник и последният примерно да не я е довел до знанието на съда
8
или примерно лично пред съда в съдебното заседание да са изразили
несъгласие с действията на пълномощника си адв.К. и че не искат и не
желаят оттеглянето на иска и прекратяване на делото.
Такива относими към предмета на спора доводи не се излагат от
жалбоподателите нито за установяването им се иска събиране на
доказателства, включително и чрез разпит на свидетел.
Следва да се отбележи, че в случая като краен резултат е налице
единствено прекратяване на висящото исково производството поради
оттегляне на иска, което по никакъв начин не преклудира материалните и
процесуални права на ищците и за последните не съществува процесуална
пречка да предявят отново иска си. Разпоредбата на чл.232 от ГПК
предвижда, възможност за предявяване на същия иск в ново производство с
използване на събраните по прекратеното дело доказателства, за разлика от
отказа от иска, като във втората хипотеза такава възможност е преклудирана
напълно /чл.233 от ГПК/.
Предвид изложеното ще следва да се потвърди обжалваното
определение.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Пещерски районен съд
№418 от 16.11.2022г. постановено по гр.д.№20225240100315, В ЧАСТТА С
КОЯТО е прекратено производството по гр.д.№315/2022г. по описа на същия
съд поради оттегляне на иска.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.274 ал.3 т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9