№ 1853
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110152119 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.О.З.“ ЕАД,
искова молба, насочена против С.О., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 183.37 лева,
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско+“ във връзка с щета № 44012132235208 (168,37 лв.) и
ликвидационни разходи за определянето в размер на 15,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателно
изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 17.12.2022 г., в гр. София, при движение по /улица/ в района на локалното платно
към /улица/, Л. Ж. С., водач на МПС, марка „Фолксваген“ с ДКН СВ****ТК,
преминала през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на
автомобила били нанесени материални щети. Сочи, че МПС, марка „Фолксваген“ с
ДКН СВ****ТК е застрахован при него по автомобилна застраховка „Каско“.
Вследствие на ПТП излага, че са увредени предна дясна гума и предна дясна джанта,
като щетите били описани в опис-заключение по щета № 44012132235208. Твърди, че
е определено обезщетение в размер на 168,37 лв., която сума била прихваната срещу
задължение на застрахованото лице за вноска за премия. Развива съображения в
насока, че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил
задължението си да сигнализира препятствието на пътя и организира движението по
начин осигуряващ безопасността му. Твърди, че е изпратил до ответника регресна
покана, по която бил постановен изричен отказ. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от С.О., с който
исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от представените
доказателства не се установява, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Сочи също и че липсва протокол за ПТП. В
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът
1
се е движел със скорост, несъобразена с условията на пътното платно. Излага, че
липсват данни относно състоянието на увредените части преди ПТП. Оспорва
претенцията и като силно завишена. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието
на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането
на пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото
при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че МПС, марка „Фолксваген“ с
ДКН СВ****ТК към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по автомобилна
застраховка „Каско“; че ищцовото дружество е определило застрахователно
обезщетение в размер на 168,37 лв., която сума е прихваната с насрещно вземане на
застрахователя за вноска за премия.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел Л. С. /водач на автомобила/ и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза,
изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
17.12.2022г., около 18.00 часа, Л. С. управлява собствения й лек автомобил
„Фолксваген голф“ с ДК № СВ **** ТК, в гр. София, по /улица/, навлиза в локалното
платно, при което попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно – дупка, вследствие на което са увредения предна дясна гума и предна дясна
джанта на МПС-то
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора както в
приобщените по делото писмени доказателства, така и в показанията на разпитания по
делото свидетел Л. С.. Същата по време на разпита й заяви, че на процесната дата е
управлявала личния си автомобил от Ринг мол по околовръстния път, престроява се в
локалното платно за десен завой по /улица/ и попада в дупка на пътното платно, при
което са увредени предните десни гума и джанта на автомобила. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и
2
кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства. В подкрепа на
изведения механизъм е и заключението на вещото лице по изготвената САТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. С протоколно определение от 31.01.2025г. докладът по делото е допълнен,
като за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило на територията на С.О., поради което отговорност за
поддържането на пътната мрежа в градска среда в изправно състояние носи С.О..
Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С
оглед изложеното следва извода, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения
иск.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежавано нужния
опит и професионална квалификация, става ясно, че е налице причинна връзка между
ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Видно от заключението на вещото лице, стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП-то е 240.64лв. Доколкото исковата претенция е заявена за сума в по-
малък размер, искът се явява изцяло основателен за 183.37лв.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на процесния лек автомобил, в частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е
позволила да спре или да избегне препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /.
От страна на ответника не бяха ангажирани по делото доказателства, от които да
се изведе наличие на противоправно поведение, в частност движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за недоказаност на
възражението.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 668.00лв., от които 50.00лв. –
държавна такса, 168.00лв. – адвокатско възнаграждение, 400.00лв. – депозит вещо
лице и 50.00лв. – депозит свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: /адрес/, да заплати на "Д.О.З." ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата
от 183.37 лева – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ във връзка с щета № 44012132235208, с включени ликвидационни разноски,
във връзка с настъпило на 17.12.2022г., около 18.00часа, в гр. София, в локалното
платно на /улица/, ПТП с лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № СВ **** ТК, ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 03.09.2024 г. до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на "Д.О.З." ЕАД, ЕИК ********, сумата от 668.00лв. – разноски
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4