Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 79
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Петя Николова Гатева
Дело: 20194340200153
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   РЕШЕНИЕ

 

                                                                 

 

гр. Троян, 16.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН  СЪД  , ТРЕТИ състав,

в  открито  заседание на  двадесет и четвърти април,

през две хиляди и  деветнадесета    година, в състав:

                                                         Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

.............................

Секретар  Ваня Маринова

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията  Гатева

 АНД № 153  по описа  на ТРС за  2019год., за да се произнесе – съобрази:

           Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление  № 19/25.02.2019г. на Началника на  РУ Полиция гр.Троян  Радостина Лалева Петкова  на жалбоподателя И.Х.Д. ***, е  наложено административно наказание глоба в размер на 50.00/петдесет/ лева на основание чл.116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/  за нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР.  Наказателното постановление е обжалвано от  Д., който в законоустановения  срок е подал жалба до  Троянски районен съд  и моли съда да постанови решение, с което да  отмени изцяло   обжалваното  наказателно постановление.В жалбата са изложени  подробни съображения, а именно, че  жалбоподателят има жилище и в гр.Пловдив, където също пребивава, че посещава имота си в с.****, тъй като се страхува от  извършването на кражба в него.В подкрепа на   твърденията си  жалбоподателят   е  ангажирал    доказателства.

          В съдебно заседание  жалбоподателят И.Х.Д., редовно призован,  се явява лично  и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

          За въззиваемото РУ Полиция гр.Троян, редовно призовани ,  представител не се  явява в съдебно  заседание. В придружителното към жалбата писмо е направено искане жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното административно наказание.

           От показанията на разпитаните свидетели  И.А.Б. и Б.  Б.И. и от приложените към делото писмени  доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На жалбоподателя И.Х.Д. е съставен  АУАН № 19/19 от  07.02.2019г.  от  И.А.Б., мл. полицейски инспектор при РУ Полиция гр.Троян,  затова, че   на  07.02.2019г. около  14.00часа **** при извършена проверка е установено, че  Д. не е заявил/ декларирал/ промяна на настоящия си адрес в законно  установения 30-дневен срок. Констатирано е, че е налице нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР.  Съставеният АУАН   е подписан от жалбоподателя Д. с възражение, че  е бил регистриран като живущ ***, но при подаване на документи за пенсиониране, се е наложило да се регистрира в гр.Пловдив.На  Д.  е връчен  екземпляр от АУАН на същата дата, на която е съставен. Въз основа на акта   е издадено  Наказателно постановление  № 19/25.02.2019г. на Началника на  РУ Полиция гр.Троян  Радостина Лалева Петкова, с което  на жалбоподателя е наложено  описаното по-горе административно наказание.

          При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

          Жалбата е  подадена от надлежна страна  и в изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е  основателна поради следните съображения:

При служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът констатира нередовности по чл. 42  т.3 пр.1 и чл. 57 ал.1 т.2 пр.1 и т.5 пр.2 алт.1 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

          В конкретния случай липсва дата на извършване на нарушението - формален порок по чл. 42 т.3 пр.1 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5, пр.2 алт.1 от ЗАНН. Посочването, че нарушението е констатирано на 07.02.2019г. не представлява индивидуализиране на датата на нарушението. Приблизителното и неопределено индивидуализиране не позволява правна преценка за съставомерността на деянието, както и не дава възможност на съдът да прецени спазени ли са сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗГР, действаща към момента на нарушението, всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, като в санкционната разпоредба на чл.116 ал.2 от ЗГР е предвидено  административно наказание за физическо лице  глоба от 50 до 300 лева. В разглежданото НП не се сочи начален момент на периода на твърдяното бездействие. Твърди се само, че на посочената дата 07.02.2019г. е извършена проверка, при която е установено, че Д. не е заявил промяна на настоящия си адрес в законоустановения 30 – дневен срок. Не е посочено считано от кога живее на този адрес, дали от момента на тази проверка или от друг момент.

Отделно от горепосоченото и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление е неговата необоснованост. Длъжностните лица – актосъставителят и свидетелят по акта твърдят, че нарушението било констатирано въз основа на впечатления на  свидетеля  И.А.Б., който твърди, че работи като мл.  полицейски инспектор в с.Дебнево  от „края на 2018г.” Тъй като нарушението е констатирано  след малко повече от  30 дни, съдът счита, че  посоченият свидетел едва ли има точни наблюдения за местожителството на жалбоподателя.Самият той излага, че  е напълно възможно Д. да е пътувал през този период и до гр.Плавдив, където е постоянното му местожителство. Други доказателства за   местожителството на Д.  не са представени от административнонаказващия орган. Същият твърди, че живее преимуществено в с.Дебнево, но излага също, че много често  пътува до гр.Пловдив, където остава за няколко дни. Обяснява, че през 2016г. се е регистрирал  в регистъра на населението в с.Дебнево, Ловешка област,  но когато е оформял документите си за пенсиониране в гр.Пловдив, където е живял и работил,  са му указали да промени адресната си регистрация, за да бъдат обработени и придвижени документите му. В подкрепа на тези твърдения са и показанията на свидетелите Б. и И., като първият от тях излага, че от  бившия полицейски инспектор в с.Дебнево знае,  че Д. често е пътувал до гр.Пловдив. Свидетелят Б.И. твърди, че му е известно, че Д. е  имал адресна  регистрация в с.Дебнево, след което  си е направил такава в гр.Пловдив. При това положение съдът счита, че  не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да сочат на мисълта, че Д. е извършил нарушението, за което е наказан по административен ред          -  нарушение по чл.99 ал.1  от ЗГР.Поради това жалбоподателят  не би следвало да носи  административна наказателна отговорност за такова нарушение.

          Освен изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При получаване на АУАН с цялата преписка към него , административно- наказващият орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.В конкретния случай тази последователност не е спазена, тъй като  наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени дали случая не е маловажен. Преценката на наказващият орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тази проверка включва в обсега си обективните и субективните признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. В конкретния случай, дори  да се приеме, че действително съставът на административното нарушение е формално осъществен, деянието не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че в сравнение с други сходни и типични за деянието хипотези, степента на обществена опасност на деянието и дееца е незначителна. Безспорно е установено, че деецът не е с висока степен на обществена опасност. Санкционираното лице признава вината си, не живее постоянно  в с.Дебнево, Ловешка област, тъй като много често пътува до гр.Пловдив, където е постоянния му адрес. Жалбоподателят е бил добронамерен и през 2016г. се е регистрирал в регистъра на населението в с.Дебнево , но после по независещи от него причини е  променил настоящия си адрес.В случая е  налице минимално негативно засягане на обществените отношения, поради което и съдът смята, че се касае за маловажен случай, за който наложеното наказание/глоба в размер на 50лева/ е несъзразмерно високо и поради това не е в състояние да постигне целите на закона. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

          Поради  изложеното Наказателно постановление  № 19/25.02.2019г. на Началника на  РУ Полиция гр.Троян  Радостина Лалева Петкова  следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

             Водим от горното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И   :

 

          Отменя Наказателно постановление № 19/25.02.2019г. на Началника на  РУ Полиция гр.Троян  Радостина Лалева Петкова, с което  на И.Х.Д. ***, ЕГН **********, е  наложено административно наказание глоба в размер на 50.00/петдесет/ лева на основание чл.116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/  за нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР, като незаконосъобразно.

          Решението  може да се обжалва пред Ловешки административен съд  в четиринадесетдневен срок от   съобщението на страните .

                                                                                             

                                                                                              Районен съдия: