РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД , ТРЕТИ състав,
в открито заседание на
двадесет и четвърти април,
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
.............................
Секретар Ваня Маринова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 153 по описа на ТРС за
2019год., за да се произнесе – съобрази:
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19/25.02.2019г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова на жалбоподателя И.Х.Д. ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00/петдесет/ лева на основание чл.116 ал.2 от Закона за
гражданската регистрация/ЗГР/ за
нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР.
Наказателното постановление е обжалвано от Д., който в законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.В жалбата са изложени подробни съображения, а именно, че жалбоподателят има
жилище и в гр.Пловдив, където също пребивава, че посещава имота си в с.****,
тъй като се страхува от извършването на
кражба в него.В подкрепа на твърденията
си жалбоподателят е
ангажирал доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Х.Д.,
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
За въззиваемото
РУ Полиция гр.Троян, редовно призовани ,
представител не се явява в
съдебно заседание. В придружителното
към жалбата писмо е направено искане жалбата да бъде оставена без последствие и
да бъде потвърдено наложеното административно наказание.
От показанията на разпитаните свидетели И.А.Б. и Б.
Б.И. и от приложените към делото писмени
доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя И.Х.Д. е
съставен АУАН № 19/19 от 07.02.2019г. от
И.А.Б., мл. полицейски инспектор при РУ Полиция гр.Троян, затова, че
на 07.02.2019г. около 14.00часа **** при извършена проверка е
установено, че Д. не е заявил/
декларирал/ промяна на настоящия си адрес в законно установения 30-дневен срок. Констатирано е,
че е налице нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР.
Съставеният АУАН е подписан от
жалбоподателя Д. с възражение, че е бил
регистриран като живущ ***, но при подаване на документи за пенсиониране, се е
наложило да се регистрира в гр.Пловдив.На
Д. е връчен екземпляр от АУАН на същата дата, на която е
съставен. Въз основа на акта е
издадено Наказателно постановление № 19/25.02.2019г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова, с което на жалбоподателя е наложено описаното по-горе административно наказание.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
При служебна проверка на акта и
наказателното постановление съдът констатира нередовности
по чл. 42 т.3 пр.1 и чл. 57 ал.1 т.2 пр.1
и т.5 пр.2 алт.1 от ЗАНН.
Наличието на задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН е
основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална
страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на
задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.
В
конкретния случай липсва дата на извършване на нарушението - формален порок по чл. 42 т.3 пр.1 от ЗАНН
и чл. 57 ал.1 т.5, пр.2 алт.1 от ЗАНН. Посочването, че нарушението е констатирано на 07.02.2019г. не
представлява индивидуализиране на датата на нарушението. Приблизителното и
неопределено индивидуализиране не позволява правна преценка за съставомерността на деянието, както и не дава възможност на
съдът да прецени спазени ли са сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗГР, действаща към момента на нарушението, всяко
лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, като в
санкционната разпоредба на чл.116 ал.2 от ЗГР е
предвидено административно наказание за
физическо лице глоба от 50 до 300 лева.
В разглежданото НП не се сочи начален момент на периода на твърдяното
бездействие. Твърди се само, че на посочената дата 07.02.2019г. е извършена
проверка, при която е установено, че Д. не е заявил промяна на настоящия си
адрес в законоустановения 30 – дневен срок. Не е посочено считано от кога живее
на този адрес, дали от момента на тази проверка или от друг момент.
Отделно от горепосоченото и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление е неговата необоснованост.
Длъжностните лица – актосъставителят и свидетелят по
акта твърдят, че нарушението било констатирано въз основа на впечатления
на свидетеля И.А.Б., който твърди, че работи като мл. полицейски инспектор в с.Дебнево от „края на 2018г.” Тъй като нарушението е
констатирано след малко повече от 30 дни, съдът счита, че посоченият свидетел едва ли има точни
наблюдения за местожителството на жалбоподателя.Самият той излага, че е напълно възможно Д. да е пътувал през този
период и до гр.Плавдив, където е постоянното му
местожителство. Други доказателства за
местожителството на Д. не са
представени от административнонаказващия орган.
Същият твърди, че живее преимуществено в с.Дебнево,
но излага също, че много често пътува до
гр.Пловдив, където остава за няколко дни. Обяснява, че през 2016г. се е
регистрирал в регистъра на населението в
с.Дебнево, Ловешка област, но когато е оформял документите си за
пенсиониране в гр.Пловдив, където е живял и работил, са му указали да промени адресната си
регистрация, за да бъдат обработени и придвижени документите му. В подкрепа на
тези твърдения са и показанията на свидетелите Б. и И.,
като първият от тях излага, че от бившия
полицейски инспектор в с.Дебнево знае, че Д. често е пътувал до гр.Пловдив.
Свидетелят Б.И. твърди, че му е известно, че Д. е имал адресна
регистрация в с.Дебнево, след което си е направил такава в гр.Пловдив. При това
положение съдът счита, че не са събрани
категорични и безспорни доказателства, които да сочат на мисълта, че Д. е
извършил нарушението, за което е наказан по административен ред -
нарушение по чл.99 ал.1 от
ЗГР.Поради това жалбоподателят не би следвало да носи административна наказателна отговорност за
такова нарушение.
Освен
изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При получаване на АУАН с цялата преписка към него , административно-
наказващият орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице
условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не
са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на
нарушителя.В конкретния случай тази последователност не е спазена, тъй като наказващият
орган не е изпълнил задължението си да прецени дали случая не е маловажен.
Преценката на наказващият орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Тази проверка включва
в обсега си обективните и субективните признаци, касаещи степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието
хипотези, съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, отношението на
извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и
имотното състояние на извършителя. В конкретния случай, дори да се приеме, че действително съставът на
административното нарушение е формално осъществен, деянието не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че в
сравнение с други сходни и типични за деянието хипотези, степента на обществена
опасност на деянието и дееца е незначителна. Безспорно е установено, че деецът
не е с висока степен на обществена опасност. Санкционираното лице признава
вината си, не живее постоянно в с.Дебнево, Ловешка област, тъй като много често пътува до
гр.Пловдив, където е постоянния му адрес. Жалбоподателят
е бил добронамерен и през 2016г. се е регистрирал в регистъра на населението в
с.Дебнево , но после по независещи от него причини
е променил настоящия си адрес.В случая е налице минимално негативно засягане на обществените отношения, поради което и съдът смята, че се касае за маловажен случай,
за който наложеното
наказание/глоба в размер на 50лева/ е несъзразмерно високо и поради това не е в състояние да постигне целите на
закона. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо
е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран.
Поради изложеното Наказателно постановление № 19/25.02.2019г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
Отменя
Наказателно постановление №
19/25.02.2019г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова, с което на И.Х.Д.
***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00/петдесет/ лева на основание
чл.116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ за нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Ловешки
административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението
на страните .
Районен съдия: