Решение по дело №647/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 26
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20213001000647
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000647 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Г. С. срещу решение
№12/14.07.2021 г. по т.д.88/2020 г. по описа на ОС – Шумен, с което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу В. В. К. от гр.Варна, „Хънт–консултинг“ ООД (н.), ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Плана“, № 10,
представлявано от управителя В В К и постоянния синдик на „Хънт – консултинг“ ООД (н.)
- Д. Н. ИЛ., иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ да се признае за установено, че не
съществуват вземанията на В.В. К към „Хънт–консултинг“ ООД (н.) в общ размер на 50 000
лв., представляващи предоставени в заем парични суми въз основа на договор за паричен
заем от 26.06.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 02.09.2014 г. за
сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 12.12.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв. и
договор за предоставен паричен заем от 18.12.2014 г. за сумата от 6 500.00 лв., които са
включени в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и
одобрени с Определение № 220 от 04.08.2020 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №
60/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
Във въззивната жалба се сочат допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
вземанията не съществуват, тъй като сумите по договорите не са реално предадени на
ответното дружество. В писмен отговор,
процесуалният представител на въззиваемата В.В. К, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението.
Останалите въззиваеми, не са подали отговор на жалбата. За да се
произнесе, съдът съобрази следното: Пред ОС – Шумен е предявен
иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ от А. Г. С., с ЕГН **********, съд.адрес гр.
София срещу В. В. К. от гр.Варна, „Хънт–консултинг“ ООД (в несъстоятелност), със
седалище гр.Шумен, представлявано от управителя В К и постоянният синдик на „Хънт –
консултинг“ ООД (н.). Ищецът твърди, че в качеството си на кредитор с прието вземане в
1
производството по несъстоятелност на „Хънт–консултинг“ ООД е възразил срещу приетите
от синдика вземания на В. В. К., произточащи от договори за заем в общ размер на 50 000
лв. излага, че с определение от 04.08.2020 г., постановено по т.д. № 60/2019 г., съдът е
оставил без уважение възражението му, което го е мотивирало да предяви иска по чл.694 от
ТЗ. Твърди, че вземанията не съществуват, тъй като сумите, посочени в договорите не са
реално предадени на ответното дружество и липсва съгласие от страна на „Хънт–
консултинг“ ООД (н.) да поеме задължение да върне предоставените му в заем суми.
Ответниците В.В. К и синдикът на несъстоятелния длъжник са
оспорили иска като неоснователен с твърдения, че вземането произтича от валидно
сключени договори за заем, сумите по които са предадени на дружеството, като са издадени
съответните приходни касови ордери и след настъпване на уговорените падежи, сумите не
са върнати от
заемополучателя.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството и решението с оглед надлежното конституиране на синдика са
допустими. От представените като доказателства четири договора за паричен заем
от 24.06.2014 г., 02.09.2014 г., 12.12.2014 г. и 18.12.2014 г. се установява, че В. В. К. в
качеството си на заемодател е предоставила в заем на „Хънт–консултинг“ ООД, със
седалище гр.Шумен, парични суми в общ размер на 50 000 лв. за срок от пет години. Към
всеки от договорите е представен приходен касов ордер, издаден от заемополучателя,
отразяващ получаването на предоставената в заем парична сума. От заключението на
вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че „Хънт–консултинг“ ООД (н.) надлежно е осчетоводило
процесните четири договора за заем, както следва: договор за паричен заем от 26.06.2014 г.
за предоставен заем в брой в размер на 14 500 лв. е отразен по дебита на счетоводна сметка
501 „Каса“ 14 500 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни зае-
ми“ 14 500 лв.; договор за паричен заем от 02.09.2014 г. за предоставен заем в брой в размер
на 14 500 лв. е отразен по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ 14 500 лв. и по кредита
на счетоводна сметка 152 3 „Получени дългосрочни зае- ми“ 14 500.00 лв.; договор за
паричен заем от 12.12.2014 г. за предоставен заем в брой в размер на 14 500 лв. е отразен по
дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“ 14 500 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152
„Получени дългосрочни заеми“ 14 500 лв. и договор за предоставен паричен заем от
18.12.2014 г. за предоставен заем в брой в размер на 6 500 лв. е отразен по дебита на
счетоводна сметка 501 „Каса“ 6 500.00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 152
„Получени дългосрочни заеми“ 6 500 лв. Според вещото лице, начина на осчетоводяване на
договорите за заем съответства на възприетата счетоводна политика от дружеството, както
и на приложимата обща рамка и действащата нормативна уредба. Касовите разплащания,
при четирите договора за заем, са отразени хронологично в движението на счетоводна
сметка 501 „Каса“ на основание издадени приходни касови ордери за внесени суми в брой.
Внесените в касата на „Хънт–консултинг“ ООД (н.) парични средства от предоставените
заеми са увеличили касовата наличност на дружеството и същевременно се увелиили
задлъжнялостта на дружеството, която се осчетоводява чрез кредитирането на счетоводна
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да приеме, че между
въззиваемите „Хънт–консултинг“ ООД (н.) и В. В. К. са възникнали облигационни
отношения, в резултат на валидно сключени четири договора за паричен заем, по силата на
2
които В. В. К. е предоставила в заем на дружеството парични суми в общ размер на 50 000
лв., които е следвало да бъдат върнати в пет годишен срок от предоставянето. Издадените от
въззиваемото дружество ПКО установяват, че същото е получило в брой посочените в
договорите парични суми, като се е задължило да върне същите в уговорените срокове. С
оглед установената редовност на водените търговски книги, на осн чл.182 от ГПК и чл.55,
ал.1 от ТЗ, записванията в тях следва да се приемат за доказателство за предоставените на
дружеството от В. В. К. парични суми.
С
оглед настъпилия падеж по всеки от четирите договора и липсата на доказателства за
погасяване задълженията, произтичащи от тях, съдът намира за установено съществуването
на процесното вземане в размер на 50 000 лв. С оглед на гореизложеното и поради
съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението с което е
отхвърлен иска на оспорващия кредитор, следва да бъде потвърдено
изцяло. С оглед изхода на спора и на осн. чл.694, ал.7 от ТЗ,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски апелативен съд, следващата се държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 250 лв. В полза на
въззиваемата страна В. В. К., следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 2500 лева, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/14.07.2021 г. по т.д.88/2020 г. по описа на ОС –
Шумен, с което е отхвърлен предявения от А. Г. С., ЕГН **********, съд.адрес гр.София,
ул.„Алабин“, №33, офис 128 срещу В. В. К. от гр.Варна, „Хънт–консултинг“ ООД (н.), ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Плана“, № 10,
представлявано от управителя В В К и постоянния синдик на „Хънт – консултинг“ ООД (н.)
- Д. Н. ИЛ., иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ да се признае за установено, че не
съществуват вземанията на В.В. К към „Хънт–консултинг“ ООД (н.) в общ размер на 50 000
лв., представляващи предоставени в заем парични суми въз основа на договор за паричен
заем от 26.06.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 02.09.2014 г. за
сумата от 14 500.00 лв., договор за паричен заем от 12.12.2014 г. за сумата от 14 500.00 лв. и
договор за предоставен паричен заем от 18.12.2014 г. за сумата от 6 500.00 лв., които са
включени в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и
одобрени с Определение № 220 от 04.08.2020 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №
60/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, съд.адрес гр.София, ул.„Алабин“, №33, офис
128, чрез чрез адв.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски апелативен съд, държавна такса в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, на
осн. чл. 694, ал.7 ТЗ.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, съд.адрес гр.София, ул.„Алабин“, №33, офис
128, чрез чрез адв.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. К., с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.
„Георги Живков“ № 16, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното произвопдство, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4