№ 3409
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501733 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ
Банк“ЕАД, чрез пълномощник ю.к. Стоянов срещу разпореждане
№19304/02.06.2022г. по ЧГД5250/22г по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е
отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК за удостоверени в извлечение от банкова
сметка по потребителски кредит задължения за сумите: 26,92лв главница по
премия, 1.79лв възнаградителна лихва върху премията и 2.42лв обезщетение
за забава, всички по за застраховка „Пакет 1 кредит“, 0.92лв главница по
премия, 0.06лв възнаградителна лихва върху премията и 0.08лв обезщетение
за забава до 07.04.22г., всички по застраховка „Пакет 1 уред“ и съответни на
тази част акцесорни вземания за законна лихва от сезиране на съда на
27.04.22г. и съразмерна част от разноските.
Жалбата вх. №46174/7.07.22г. е подадена в законоустановения
едноседмичен срок (изтичащ на 11.07.22г.), считано от уведомяването на
заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението за сезиране на
въззивен съд е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване
разпореждане и производството по жалбата е процесуално допустимо, на осн.
чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е
внесена.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложена
нормативна уредба. Твърди, че като кредитор е основал претендираните в
заявлението свои вземания на валидно поети от потребител задължения за
допълнителни услуги, които макар и да са предложени при кандидатстването
за кредит са предоставени по друг отделен договор от друг доставчик на
застрахователна услуга, като само цената на тази услуга е била финансирана
от банката като елемент от главницата на предоставения кредит. Счита, че
към това допълнително договаряне са приложими правилата на гл. 37 от КЗ и
1
изискванията за застрахователен договор, а не правилата за форма на ЗПК. С
доводи за самостоятелно поемане на задължение по застраховки,
осигуряващи спокойствие и изричното нареждане и съгласие на
кредитополучателя премиите по тях да бъдат финансирани от кредитора като
част от договорения за ползване кредит, жалбоподателят поддържа тезата за
валидно договорено кредитиране без да са накърнени повелителни норми и
добри нрави, рамкиращи свободата, гарантирана в чл. 9 ЗЗД и моли
обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея
въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички поискани суми.
Насрещна страна не се конституира в настоящото производство( чл. 413
ал. 2 ГПК).
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право,
съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и
служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на
заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу
физическо лице – потребител с настоящ адрес в седалището на сезирания съд.
Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 417 ГПК. Съответно
на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира
на акт по чл. 418 ал.4 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана
сборна претенция, формирана от различни вземания, начислени като
задължения, възникнали по договор за предоставен потребителски кредит.
След изискване на допълнителни пояснения поради очертано противоречие
между описаните в извлечение от сметка данни за една консолидирана
главница и лихва, разпределени на падежирали анюитетни вноски в
погасителен план и уговорка за усвояване на поискан от потребителя кредит
за закупуване на стока чрез изплащане не само на нейната цена, но и на други
услуги (обозначени като ПАКЕТ 1 КРЕДИТ и ПАКЕТ 1 УРЕД), в
допълнителна уточняваща молба заявителят е посочил, че е предоставил
сборна главница, формирана от два компонента, само един от които е
дължима от кредитополучателя цена(преведена на доставчика на стоката), а
другият е образуван от дължими на застраховател премии по две застраховки.
В това пояснение, заявителят е признал, че обозначените като пакети,
покрити от отпуснатия кредит допълнителни застрахователни услуги са били
предложени на кредитополучателя едновременно с договарянето на
кредитната услуга. В посочените към заявлението документи,
удостоверяващи волята на договорящите се банка и потребител е включено
условието по чл.19 според което кредиторът не е изисквал задължително
застраховане, но същевременно в чл. 8 са описани две услуги, като част от
покрити с предоставената главница вече поети задължения на
кредитополучателя. За съда няма съмнение, въпреки разликата в
2
наименованията на застрахователния продукт, че така посочените пакетни
услуги са именно застраховката, сключени от кредитополучателя в полза на
кредитора за обезпечение на вземане по сключен потребителски кредит, чрез
присъединяване към вече съществуваща полица, уговорена от банката с
конкретен застраховател, предлагана като програма „Защита на кредита“ и
допълнителна медицинска услуга. Това се и признава в жалбата пред
настоящия състав, доколкото се сочи че именно избрания по свободната воля
на потребителя застрахователен продукт е бил удостоверен в сертификата за
присъединяване, приложен към заявлението. Респективно именно посочена в
сертификата сборна еднократна премия съответства на сбора от две
задължения за премии, формиращи втори компонент от предоставена
главница по потребителския кредит, предоставен целево за покупка на стока.
Тъй като в уточнителната молба са конкретизирани и съответните части от
всяко от заявените от кредитора вземания за главница лихви и обезщетения за
забава, които кореспондират на този втори компонент (съответно разгланичен
за два пакетни продукта по сключени застраховки), съдът приема, че
заявителят достатъчно е индивидуализирал тези части от вземанията, предмет
на настоящото производство като част от съществената престация по
договора за потребителски кредит. Позоваването на отделното договаряне на
застраховките не може да промени квалификация на основанието и за тези
части от дълга, търсени несъмнено като ГЛАВНИЦА и ЛИХВИ, а не като
възнаграждения за допълнително предоставяни услуги, различно от
основното ползвано от кредитополучателя благо, поради което в случая
правилата на чл. 10а ЗПК отнасящи се до уговорките за допълнителни
възнаграждения в полза на доставчик, предоставящ потребителски кредит на
гражданин не могат да намерят директно приложение. Затова и преценката на
обосноваността на правата на доставчика на потребителското кредитиране
следва да се извърши само въз основа на съдържанието на сделката,
документирана като договор за потребителски кредит. Преценката от външна
страна по този документ, извършена от въззивният съд не води до съмнение
за недействителност поради липса на форма, съответно и оплакванията на
жалбоподателя в тази връзка са основателни. Ангажирането на отговорност
на потребителя обаче налага допълнителна проверка на съдържанието на тази
сделка, по арг. от чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, като в предметния обхват на контрола
за гарантиране на права на потребителите попадат не само най-общите
закрилни норми на ЗЗП, но специфични изисквания за минимално
необходимо поведение на договарящи и съдържание на обвързващи клаузи и
типични проявни форми на злоупотреби с договорната свобода, чиято
потенциална опасност е толкова висока, че законодателят ги е забранил
изрично със специални правила, каквито са императивните изисквания и
забрани по ЗПК. В конкретния случай съставът констатира съмнение за
несъответствие на процесния договор именно с такива норми. На първо
място, както самия заявител е конкретизирал, макар да е предлагал и сключил
договор за целево кредитиране на покупка на стока от потребител, в
пояснението за предмета на основната престация, освен покупна цена на
телевизор в размер на 829лв са посочени и двете пакетни услуги на обща
стойност 75.11лв. Явно е, при съпоставка с вече коментирания чл. 19 от
същия договор, че кредиторът не просто е предложил на клиента си търсено
от него финансиране, но в хода на преддоговорните отношения е сключил с
3
него и допълнителна сделка, за която потребителят не е бил достатъчно
подготвен. Така уговореното съдържание само формално съответства на
изискванията по чл. 11 ал.1 т. 7 и 8 ЗПК.
Съставът на въззивният съд констатира, че при този начин на обявяване
на съществената престация за потребителя, определяща не само търсеното от
него благо като непосредствена цел на финансовата услуга(придобиване на
телевизора като стока с потребителско предназначение) но и допълнително
завишената финансовата тежест, която следва да понесе за това придобиване,
съществува голяма вероятност потребителя да не е в състояние да възприеме
в цялост последиците от множеството изявления, които е направил в хода на
преговорите, довършени с този документ. За всяка сделка, при която тече
договаряне между естествено неравнопоставени субекти, добросъвестността
изисква от доставчика, специализиран както на пазара на кредитирането, така
и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен застраховател, да
разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител,
встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от
текущата му нужда от конкретната стока. Затова при „добавяне“ към
главница на допълнителни суми, които не са договорени като цена на
допълнителни услуги, а именно като част от основна усвоена по кредита
главница, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на
кредита, отпуснат вече не само за покупка на стока, но и на покупка на две
други самостоятелно договорени от потребителя услуги, с ясно тяхно
обозначение като закупени особени застрахователни продукти - обезпечения
в полза на банката(по смисъла на цитирания от жалбоподателя чл. 382 КЗ).
Само тогава клиентът ще е в състояние да възприеме, че незадължителните
застраховки, които банката му е предложила без да изисква от него пряко
плащане, не са му предоставени безвъзмездно, а на определена цена, която не
само оскъпява закупуваната стока с размера на лихвения процент върху тази
цена, но и с „добавена“ и също олихвяема стойност. В тази връзка въззивният
съд отчита и доводите на жалбоподателя, основани на самата характеристика
на отношенията по предлагане на този клиент на застрахователна сделка и
изявеното от него съгласие с условията по нея като полезното за потребителя
покритие на определени рискове. В случая, съгласието на неподготовения за
такъв продукт купувач на стока е формирано въз основа на разяснението от
банката(застраховащ и ползващо се от застраховката лице) във преговорен
процес на предлагане на кредит за плащане на цена на телевизора.
Специализираният търговец обаче е запознавал потенциалния си клиент не
само с условията по кредитирането за покупка на желаната от потребителя
стока, но е действал и като агент на застраховател, с който е бил вече
обвързан в своя полза с рамково съглашение за покритие на финансовия си
риск от загуба на платежоспособност на потребителя, за сметка на
застрахованите клиенти. При такова договаряне на застраховката се поражда
съмнение, че съвпадението в личността на преговарящия не позволява на
потребителя да разграничи ясно различните по предмет договори, с които се
обвързва и действително да възприеме застраховането като допълнение, което
макар и да не е било непосредствено търсено, е съответно на осъзнат
конкретен друг индивидуален негов имуществен интерес извън несъмнено
търсеното придобиване на телевизор на кредит. Съмнението се поражда както
4
от вида на застраховката (договорена от банката като застраховащ се
кредитор) така и от предлагането й в пакет от предварително комбинирани
продукти за покритие на рискове, подбрани от ползващия се застраховащ, и
обусловеността на застрахователното покритие от налична към момента на
договарянето трудова заетост на застрахованото лице. Предлагането в пакет
на застраховки за различни по естеството си рискове(загуба на живота и
здравето, наред със загуба на закупената вещ), всички в полза на банката
кредитор и медицинска услуга поставя под обосновано съмнение и
възможностите на неподготвения за застраховане потребител да осъзнае
конкретния си личен интерес от задължаването си с цена на премия за всеки
от „пакетираните“ елементи. Остава неясно как е формирано всяко от
уговорените задължения в двата пакета, добавени по отделно към основната
цена на получаваната от потребителя стока, при наличие на само един
издаден сертификат на застрахован клиент. Този начин на уговаряне не може
да се изключи от контрола на съда като елемент от същественото
съдържание, за което страните се договарят индивидуално, доколкото не е
формулиран ясно и разбираемо не само от граматическа гледна точка, но и по
начин, позволяващ на клиента да осъзнае действително произтичащите за
него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от
кредитора си (по аргументите, изложени по сходен въпрос в дело C 96/14,
както и принципното разрешение на въпросите за критериите за
отграничаване на основен от допълнителен предмет на договаряне в
съединени дела C-224/19 и C-259/19). Липсата на яснота по основния предмет
на сделката затруднява и преценката за надлежното оповестяване на ГПР в
поетапно водения преговорен процес(при първоначално поисканото
кредитиране за стоката и след приемането на допълнително предложена
увеличена главница за незадължителното обезпечение чрез застраховане).
Този основен показател за ориентация на клиента в избора му на конкурентен
пазар на кредитни услуги е оповестен в договора след приключване на
договарянето, като в тази насока също се пораждат съмнения за съответствие
на съдържанието на договора с изискване на чл. 19 ал. 4 ЗПК и
предварителното информиране на клиента.
В заключение въззивният състав достига до изводи сходни с
наблюденията на първата инстанция и макар да не може с категоричност на
този етап от съдебната защита да осигури в цялост проверката за начина, по
който страните са постигнали съгласието по основните параметри и начина по
който е била променена и разяснена нова оферта на кредитна сделка за
покриване не само на начално потърсен кредит за цена на закупуване от
потребителя на стока на кредит, но и на допълнителни застрахователни
пакети, намира за обосновано съмнението за нарушение на императивни
правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно.
Основаването на претенция за снабдяване с изпълнително основание и
то от вида, позволяващ на кредитора незабавно да предприеме принуда срещу
длъжника несъмнено противоречи на целта на заповедното производство,
уредено като облекчена форма за събиране на безспорни вземания, чийто
основания не пораждат никакви съмнения (чл. 411 ал. 2 т.3 ГПК). Само след
мотивиран със съмнение отказ искането на кредитора се трансформира в
защита по общия ред (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК) за да бъде опровергано това
5
съмнение и установена безспорно валидността на клаузите, ползващи
кредитора, след като се проведе пълното съдебно дирене по въпросите
относно сключването на сделката, но вече с участието и на надлежно
информирания за правата му потребител. Обжалваното разпореждане следва
да се потвърди като резултат изцяло съвпадащ и с мотивите на въззивния съд.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19304/02.06.2022г. по ЧГД5250/22г
по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК за
удостоверени в извлечение от банкова сметка по потребителски кредит
задължения за сумите: 26,92лв главница по премия, 1.79лв възнаградителна
лихва върху премията и 2.42лв обезщетение за забава, всички по за
застраховка „Пакет 1 кредит“, 0.92лв главница по премия, 0.06лв
възнаградителна лихва върху премията и 0.08лв обезщетение за забава до
07.04.22г., всички по застраховка „Пакет 1 уред“ и съответни на тази част
акцесорни вземания за законна лихва от сезиране на съда на 27.04.22г. и
съразмерна част от разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от
ТР4/2013 на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6