Номер 260003 05.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
Пловдивски Апелативен съд, I търговски състав
На пети януари през двехиляди и двадесет и първа година. В закрито заседание в следния състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова т.д.№ 546 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 253 Г11К.
Постъпила е молба вх. № 263105/04.12.2020г. от „Б.2.“ ООД, ЕИК ..., представлявано от адв. В. Д., с която се сочи, че момента, към който следва да се определи обезщетението по чл. 57, ал.2 ЗЗД е влизане в сила на решение № 123 от 26.03.201 Зг., постановено по т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС — 11 търг.състав, тъй като ответникът не е провел процедурата по чл. 97, ал.1 ЗЗД и към 29.05.2014г. - датата на която е влязло в сила решението е недобросъвестен. Въз основа на изложеното настоява съдът да преразгледа своето определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.11.2020г., с което е допусната съдебно оценъчна - експертиза, тъй като от една страна доказателственото искане е недопустимо, а от друга неоснователно, тъй като е ирелевантна пазарната стойност на вещите към датата на подаване на исковата молба.
С разпореждане от 04.12.2020г. е разпоредено препис от постъпилата молба да се връчи на другата страна за становище в едноседмичен срок.
На 17.12.2020г. е постъпила молба вх. № 263485 от „Т.П.К.“ ООД,
представляван от адв. И.Д., с която подържа твърдението си, че след като ищеца
не е посочил момент, в който вещите са погинали, то равностойността им следва
да бъде определена към датата, на която е предявен иска. Оспорва твърдението
стойността на вещите да е определена с влязлото в сила решение, постановено по
т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС - 11 търг.състав и сочи,
че ако ищецът твърди друг момент, към който следва да се определи
претендираното от него обезщетение, то същия разполага с възможността да
постави задача към допуснатата експертиза.
Съдът, след преценка на отправените искания и възражения на страните, намери за установено следното:
Доказатественото искане на ответника не е недопустимо, тъй като същото е направено след като от ищеца са предприети действия по отстраняване нередовности на исковата молба, указани му с разпореждане от 25.09.2020г.. Същото искане е намерено и за относимо, която преценка според настоящия състав не е нито погрешна, нито се дължи на пропуск, а най - сетне не са се изменили и обстоятелствата, при които е формирана. Към кой момент се дължи претендираното обезщетение ще се прецени от съда при постановяване на акта по съществото на спора, поради което и в настоящото изложение не се обсъждат изложените от страните аргументи в тази посока.
Изложеното до тук означава, че не е налице хипотезата на чл. 253 ГПК, поради което и липсват основания за ревизия на постановеното в открито съдебно заседание на 18.11.2020г. определение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: