Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр.
Варна, ………… .2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Дичева
административно дело № 1603 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203-207 от АПК
във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по постъпила искова молба по чл.1, ал.1 и
чл.4 от ЗОДОВ от Д.Ю.И. *** срещу Областна дирекция на МВР-Варна, представлявана
от ст. комисар Д. П., с която се претендират имуществени вреди в размер на 360
лв. представляващи направени по АНД № 4344/2018г. по описа на ВРС, разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски и по
настоящото производство.
Ответната страна, чрез процесуален представител в съдебно
заседание оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява
становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като събра относимите към
спора гласни и писмени доказателства, като взе предвид становището на страните,
установи от фактическа страна следното:
Ищецът е адресат на наказателно
постановление № 6236/17.10.2013г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Варна, с което са му наложени следните административни
наказания: по пункт 1 - „глоба“ в размер на 20 лв. на осн. чл.185, пр. 1 от ЗДвП, по пункт 2 – „глоба“ в размер на 50лв. на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП и по пункт 3 - „глоба“ в размер на 10лв. на осн. чл. 183, ал.1, т. 1,
пр.2 от ЗДвП.
С решение № 165/29.01.2019г.
по НАХД № 4344/2018г. на ВРС е отменено НП. Решението не е обжалвано и е влязло
в сила. Видно от мотивите на
съдебното решение издаденото наказателно постановление е отменено поради изтичане на
абсолютната погасителна давност. В хода на
съдебното производство Д.И. е бил
представляван от адв. А. от ВАК, за
което е приложено пълномощно на л. 4 от АНД № 4344/2018 г. на ВРС, а на л. 10 от АНД № 4344/2018 г. е приложен договор за правна защита и съдействие, с. Б,
№**********, съгласно който за
осъщественото процесуално представителство И. е заплатил в брой сумата от
360 лв. на 23.11.2018г.
Посочената фактическа обстановка не е
спорна между страните.
Като доказателство по делото са приети материалите по НАХД № 4344/2018г. на ВРС.
При
така установените обстоятелства, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2014 г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. От
мотивите на горното е видно, че законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни действия
или бездействия в рамките на административното наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според
който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната
дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск
съдът извършва проверката по чл.129 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила
на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и
местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича
от природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл.204 от АПК следва да се извършва при
съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на
ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление
и следва да се разгледат по съществото на спора. Преценката следва да обхване въпросите
дали е налице издадено незаконосъобразно наказателно
постановление,
претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна
връзка между акта и действията на ответника, и настъпилите вреди за
ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от лице, претендиращо присъждането
на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира
органът издал отмененото НП. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са
легитимирани да бъдат страни в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е
допустим за разглеждане.
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните
съображения.
Съгласно чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат
да предявяват искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковете се разглеждат по правилата на АПК, като при празноти субсидиарно се
прилагат правилата на ЗОДОВ.
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата или общините,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
- Незаконосъобразен акт, действие или бездействие. В
случаите, когато отговорността се претендира от незаконосъобразен
административен акт, законът поставя изискването той да е отменен по
съответния ред (съгласно чл.204, ал.3 от АПК).
- Вредоносен резултат, наличие на реална вреда
(имуществена и/или неимуществена), настъпила за ищеца.
- Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. С
оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, имуществената отговорност по този закон е
обективна, безвиновна. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността.
В случая, съдът намира, че не са налице трите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, предвид следното.
Претендира се обезвреда за имуществена щета, причинена от
издадено наказателно постановление
№ 6236/17.10.2013г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Варна, което е било отменено по
съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на
административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на
административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на
общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и
Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. Безспорно се установи
по делото, че за обжалването на наказателно постановление ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените
от Д.И. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
С влязло в сила Решение №165 от 29.01.2019 год. по АНД №
4344/2018 год. по описа на ВРС, наказателно постановление № 6236/17.10.2013 г. год.
е било отменено, като постановената отмяна не се основава на
незаконосъобразност на наказателното постановление, а на обстоятелството, че
при субсидиарното прилагане на чл.81, ал.3 НК, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. с чл.11 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на Д.И. за
нарушенията, за които е санкциониран е погасена, поради изтичането на абсолютна
давност за административнонаказателно преследване. По аргумент от разрешението,
дадено с Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС, съдът има
задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на
административнонаказателното производство съответно тези, имащи за последица
погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото
изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е
основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат
обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този
смисъл постановената от съда отмяна на наказателно постановление №
6236/17.10.2013 г. год., поради изтичане на абсолютна давност за административнонаказателно
преследване, не обуславя извод, че последното представлява незаконосъобразен
акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност и
съответно че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Областна
дирекция на МВР – Варна по предявения от Д.И. иск с правно основание чл.1 и чл.4
от ЗОДОВ. В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не
могат да бъдат разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по
отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че
незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност
с издаденото наказателно постановление.
Действително съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от
деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Но разрешенията, дадени с Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 год. по тълк. дело №2/ 2014 год. на Общото
събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС
и с ТР №1/15.03.2017 год. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело
№2/2016 год., обуславят правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с
претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издадено наказателно
постановление и се свързват с незаконосъобразно /неправилно/ привличане на
лицето към административнонаказателна отговорност. В случая обаче наказателно
постановление № 6236/17.10.2013 г. год. не е било отменено като
незаконосъобразно, а с оглед прилагането на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5
от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН.
При липсата на съдебно установена незаконосъобразност на
наказателното постановление и при произнасяне на съда единствено въз основа на
констатираната като настъпила абсолютна погасителна давност за преследване на
нарушителя по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, следва извода, че
постановеното от ВРС отмяна на наказателното постановление, е поради настъпване
на обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност за преследване на
деянието, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията
при образуването и провеждането на административно наказателното производство и
издаването на наказателното постановление.
Доколкото регламентираният в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата не
може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната
на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност,
съдът приема, че в хипотезата на отменено наказателно постановление поради изтичане
на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, не е
налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Причината за изтичането на давността е ирелевантна за
настоящия случай и не подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав.
Аргумент за това е и константната съдебна практика по
чл.2 от ЗОДОВ, че в хипотезата на прекратени наказателни производства поради
изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за отговорността
на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи т.е
прекратяването на наказателното производство поради изтекла в хода на
наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да
легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на
вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приема се, че
щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на
наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за
действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на
органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и
дължими до изтичането на давността.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения
от Д.И. иск, не е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Областна дирекция на МВР - Варна по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 360 лв., пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразна административна дейност, доколкото отмяната с влязло в сила
Решение №165 от 29.01.2019 год. по АНД №4344/2018 год. по описа на ВРС на наказателно постановление № 6236/17.10.2013г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, не се свързва с незаконосъобразността на наказателното
постановление.
Така мотивиран, Административен съд Варна:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Ю.И. ***
иск с правно основание чл.1, ал.1
във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 360 лв. – представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по АНД № 4344/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаването му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: