Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 124

 

 

гр. София, 26.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 197 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.376 от ГПК.

„Б.П.“ ООД, ЕИК  е предявил срещу О.К. обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

1. за заплащане на сумата от 123 383.72 лева, съставляваща цедирано му от „А.” ООД, ЕИК. с договор от 12.08.2016 год. вземане, съставляващо незаплатена част от възнаграждение в общ размер на 211 321.36 лева с ДДС, дължимо на цедента от О.К. по сключен договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О.К.“ и издадени фактури № № **********/31.03.2016 год., **********/31.03.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/31.05.2016 год.,  **********/31.05.2016 год., **********/30.06.2016 год. и **********/30.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от 123 383.72 лева, считано от предявяване на иска, 19.07.2019 год., до окончателното й заплащане и

            2. за заплащане на сумата от 4 215.59 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 123 383.72  лева за периода от 19.03.2019 год. до 19.07.2019 год.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с договор за цесия от 12.08.2016 год. придобил от „А.” ООД вземането му, съставляващо незаплатено възнаграждение в общ размер на 211 321.36 лева с ДДС, дължимо на цедента от длъжника О.К. по сключен договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О.К.“.

Сочи се, че към момента на сключване на договора цедентът извършил работата, възложена му с горния договор, издал фактури за дължимите суми, работата била приета от възложителя О.К. без забележки и дължимостта на сумите била потвърдена от ответника. След уведомлението до длъжника за извършената цесия същият заплатил част от задълженията си, като неиздължена останала сумата от 123 383.72 лева – незаплатено възнаграждение по договора за месеците март – юни 2016 год. включително, за които били издадени фактури № № **********/31.03.2016 год., **********/31.03.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/31.05.2016 год.,  **********/31.05.2016 год., **********/30.06.2016 год. и **********/30.06.2016 год.

Ищецът отправил до ответника покана със седмодневен срок за плащане на горната сума, която била получена на 11.03.2019 год. До изтичане на горния срок, 19.03.2019 год., плащане не последвало, поради което за периода след 19.03.2019 год. до предявяване на исковете ответникът му дължи и мораторна лихва върху главницата от 123 383.72  лева – в размер на 4 215.59 лева.

Преписи от и.м и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /09.08.2019 год. включително/ същият не е подал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по предявените искове.

С определение от 23.08.2019 год. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца и като е приел, че с размяната на книжата същият е представил всички доказателства, на които се позовава и е изложил всички доводи в подкрепа на исканията си, а ответникът не е подал отговор на исковата молба, на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити. Със същото определение съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 26.09.2019 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече двуседмичният срок за обжалване на същото.

В определения от съда срок ищецът е представил писмена защита, с която е приповторил доводите от исковата си молба.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О.К.“, същият е бил сключен между О.К. възложител и „А.” ООД, изпълнител, със срок от 24 месеца, считано от 20.03.2015 год. Отделните дейности по сметосъбирането и сметоизвозването и техните единични цени са били договорени в раздел V, чл.1, позиции № 1 – № 11.

Видно от представения с и.м. договор за цесия от 12.08.2016 год., сключен между „Б.П.“ ООД и „А.” ООД, ищецът придобил от цедента част от вземанията му, съставляващи незаплатено възнаграждение в общ размер на 211 321.36 лева с ДДС, дължимо от длъжника О.К. по горния  договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. – по 14 бр. фактури, издадени за периода 29.12.2015 год. – 30.06.2016 год. Вземанията били придобити от цесионера срещу продажна цена от 100 000 лева.

            С писмо рег. № 92-А-153/16.08.2016 год. по описа на О.К. цедентът уведомил на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за прехвърленото вземане.

            Видно от писмо рег. № 92-А-149/09.08.2016 год. по описа на О.К. изпратено до „А.” ООД, със същото възложителят по договора с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. потвърдил дължимостта на сумите, предмет на договора за цесия – по цитираните в същия 14 бр. фактури, издадени за периода 29.12.2015 год. – 30.06.2016 год., включително и по фактури № № **********/31.03.2016 год., **********/31.03.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/31.05.2016 год.,  **********/31.05.2016 год., **********/30.06.2016 год. и **********/30.06.2016 год., издадени общо за сумата от 123 383.72 лева – незаплатено възнаграждение по договора за месеците март – юни 2016 год. включително. С горното писмо възложителят е сочил, че ще заплати сумите при наличието на източници на финансиране, както и че не възразява по цедирането на горното вземане.

            С покана, връчена на ответника на 11.03.2019 год., ищецът го поканил да заплати в седмодневен срок сумата от 123 383.72 лева, съставляваща незаплатената част от цедираното му вземане от 211 321.36 лева с ДДС.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по основание и размер.

            От представените с исковата молба писмени доказателства, обсъдени горе – договор за цесия от 12.08.2016 год., договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О.К.“ и издадени фактури № № **********/31.03.2016 год., **********/31.03.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/31.05.2016 год.,  **********/31.05.2016 год., **********/30.06.2016 год. и **********/30.06.2016 год., както и от писмо рег. № 92-А-149/09.08.2016 год. по описа на О.К. по безспорен начин бе установено съществуването на прехвърленото вземане от цедента „А.” ООД на цесионера „Б.П.“ ООД – в размер на 211 321.36 лева с ДДС, съставляващо неизплатено възнаграждение по горния  договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. по 14 бр. фактури, издадени за периода 29.12.2015 год. – 30.06.2016 год. Длъжникът е направил извънсъдебно признание за дължимостта на горната сума с писмо рег. № 92-А-149/09.08.2016 год. до изпълнителя, част от която съставлява сумата от 123 383.72 лева – незаплатено възнаграждение по договора за месеците март – юни 2016 год. включително, за което са издадени цитираните по-горе осем фактури. Горното признание се кредитира от съда на осн. чл.175 от ГПК с оглед всички обстоятелства по делото, включително с оглед процесуалната пасивност на ответника, не взел становище по исковете и не подал писмен отговор на исковата молба.

            Доколкото ответникът съобразно възложената му доказателствена тежест не установи плащане на сумата от 123 383.72 лева, предявеният главен иск е доказан по основание и размер, поради което ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца същата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 19.07.2019 год., до окончателното й заплащане.

            Обективно съединеният акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 123 383.72  лева за периода от 19.03.2019 год. до 19.07.2019 год. също е доказан по основание и размер – ответникът е изпаднал в забава с изтичане на дадения от ищеца с предизвестието седмодневен срок на 19.03.2019 год., а размерът на лихвата, изчислен от съда с помощта на електронен калкулатор на НАП /http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, е в размер на 4 215.95 лева – или с 0.36 лева в повече от претендирания с и.м. размер.

            С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 12 103.97 лева – внесена ДТ в дължим размер от 5 103.97 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 7 000 лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на „Б.П.“ ООД, ЕИК ********* :

1. сумата от 123 383.72 лева /сто двадесет и три хиляди триста осемдесет и три лв. и седемдесет и две ст./, съставляваща цедирано на „Б.П.“ ООД от „А.” ООД, ЕИК . с договор от 12.08.2016 год. вземане, съставляващо незаплатена част от възнаграждение в общ размер на 211 321.36 лева с ДДС, дължимо на цедента от О.К. по сключен договор с рег. № 038-15-Д/20.03.2015 год. с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на О.К.“ и издадени фактури № № **********/31.03.2016 год., **********/31.03.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/28.04.2016 год., **********/31.05.2016 год.,  **********/31.05.2016 год., **********/30.06.2016 год. и **********/30.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2019 год. до окончателното й заплащане и

            2. сумата от 4 215.59 лева /четири хиляди двеста и петнадесет лв. и петдесет и девет ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 123 383.72  лева за периода от 19.03.2019 год. до 19.07.2019 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК О.К. да заплати на „Б.П.“ ООД, ЕИК . направените по делото разноски в размер на 12 103.97 лева /дванадесет хиляди сто и три лв. и деветдесет и седем ст./.

Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.

 

 

СЪДИЯ :