№ 776
гр. Пазарджик, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20225200100438 по описа за 2022 година
Производството е образувано след изпращането на делото на окръжния съд, на
основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК, с протоколно определение от открито
съдебно заседание от 06.07.2022 г. по гр. д. № 2433/2021 г. по описа на РС - Пазарджик,
след допуснато увеличение в размера на предявения иск на сумата от 25 012 лева.
Делото е било образувано по искова молба от Етажната собственост на сградата
в ***, представлявана от управителя ѝ Г. АНГ. К., ЕГН **********, чрез адв. А.К. от
АК - Пазарджик, срещу Д. Ж. Р., с адрес: гр. П., ***, * на основание чл. 45 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от пожар, настъпил по
вина на ответника на 09.05.2021 г., при който била засегната покривната конструкция,
южната и западната фасада, входната врата и мазилката на стълбищната клетка,
входната врата за таванския етаж и мазилката в коридора на таванския етаж на
четириетажната сграда. Представя се протокол от 08.06.2021 г. на Общото събрание на
собствениците за удостоверяване избора на Г.К. за управител на Етажната собственост,
както и Протокол от 10.06.2021 г. също на Общото събрание на собствениците за
удостоверяване упълномощаването на управителя К. за водене на исково производство
срещу друг етажен собственик - ответника по делото, вкл. чрез ангажиране на адвокат.
Исковата молба е нередовна.
1. Процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в
исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За
допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение.
Искът се твърди, че е предявен от Етажната собственост, а не от етажните
собственици.
1
Етажната собственост по см. на чл. 37 от ЗС представлява правоотношение по
повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от
етажи, които могат да бъдат такъв обект на самостоятелно право на собственост,
заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на
отделни собственици. Чрез института на етажната собственост се установява
специален режим, на който се подчиняват тези правоотношения. Съдебната практика е
константна, че етажната собственост не представлява самостоятелен правен субект,
няма персонална обособеност, нито представлява обособена съвкупност от субективни
права, доколкото притежаването на съответни идеални части от общите части на
сградата и дворното място е неразривно свързано с притежаването на право на
собственост върху самостоятелния обект в сградата, освен в хипотеза на учредено
сдружение на етажните собственици по реда на чл. 25 от ЗУЕС (каквото в случая не се
твърди).
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (в случая
управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени
срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с
общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява
собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу
собственик, който не изпълнява задълженията си по ЗУЕС (чл. 6, ал. 1, т. 2), а и
общото задължение да не се вреди другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД), те по силата на чл.
23, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС се представляват пред съда от управителя на етажната
собственост, избран съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС. Във всички случаи обаче,
надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а
представляващия ги действа от тяхно име и за тяхна сметка. Следователно силата на
пресъдено нещо на постановеното решение обвързва етажните собственици, а не
етажната собственост (Решение № 326 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4010/2013 г.,
ІV г. о., Решение № 12 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о.,
Определение № 232 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1474/2020 г., II т. о.).
В случая, предвид твърдението, че искът се предявява от Етажната собственост,
а не от етажните собственици, а и доколкото съдът не може да установи кои са
собствениците в етажната собственост, респ. всички ли предявяват искове срещу
ответника (в представените протоколи от ОС на собствениците липсва
индивидуализация на същите чрез ЕГН и адрес - изискване на чл. 127, ал. 1, т. 2 от
ГПК, дори ако адресът се предполага - адресът на етажната собственост), не се касае за
неприцизност, а до предявяване на исковата молба от неперсонифицирана общност (т.
е. за отсъствие на правосубектност на страната на ищеца), която нередовност е
2
отстранима по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването - чл. 129, ал. 5 от ГПК.
На това основание, на ищеца, чрез адв. К., следва да се дадат указания да посочи
кой предявява иска, респ. кои етажни собственици от процесната сграда в гр. П., ***,
като същите бъдат индивидуализирани чрез посочване на трите имена, ЕГН и адрес.
2. Исковата молба е нередовна и на друго основание.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея
искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа
на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната
квалификация на иска.
Съдебната практика приема, че когато с петитума ищецът претендира парична
сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да
изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени
от страна на ответника. Имуществените вреди (както е в случая) следва да са ясно
описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото
му (унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски
или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната
неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирана сигурна
печалба, други доходи или граждански плодове и пр.). Когато ищецът претендира
обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка
отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и
ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от
него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в
петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което
търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на
искове (чл. 210 от ГПК) - така Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2256/2020 г., IV г. о.
В случая, доколкото искът (най-вероятно) се предявява от етажните собственици
(всички или част от тях), всеки един от тях следва ясно и точно да посочи каква сума
претендира за обезщетение за причинените му лично на него вреди съобразно
притежаваната от него идеална част от общите части на сградата (предявяване на
чужди права пред съд е недопустимо - чл. 26, ал. 2 от ГПК), а въпрос на
материалноправна легитимация е дали тези обстоятелства се доказват. Посочените от
всеки етажен собственик вреди (или общо посочени за всички етажни собственици
вреди) следва да бъдат ясно индивидуализирани по вид, размер и време на настъпване -
обстоятелство, което е от значение и за бъдещо евентуално увеличаване размера на
предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК (каквото се е развило в производството пред
3
районния съд по неясни критерии), респ. имащо значение и за допустимостта на
произнасянето на съда с оглед принципа на диспозитивното начало.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 12848/12.07.2021 г. по описа
на РС - Пазарджик.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника:
= да посочи кой предявява иска, респ. кои етажни собственици от процесната
сграда в гр. П., ***, като същите бъдат индивидуализирани чрез посочване на трите
имена, ЕГН и адрес.
= да уточни обстоятелствата на които основава исковете си за имуществените
вреди, като: наведе ясни твърдения за всеки един от етажните собственици каква сума
претендира за обезщетение за причинените му лично на него вреди съобразно
притежаваната от него идеална част от общите части на сградата, респ. ясно
индивидуализира посочените вреди по вид, размер и време на настъпване.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата
молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството ще бъде
прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на адв. К. - чл. 39, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4