Мотиви към присъда по НОХД № 164/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.Д.Р. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в
гр. Пловдив, е използвал платежен инструмент – дебитна карта № ***, издадена от
„ЦКБ” АД, клон Пловдив и данни от платежен инструмент – ПИН-код, издаден на
дебитната карта – без съгласието на титуляра Е.И.Д., като в 12.46 ч. от
банкомат, стопанисван от „Про Кредит Банк – България” АД, монтиран в гр.
Пловдив, ул. ***, е извършил транзакция в размер на 260 лв., чрез въвеждане на
ПИН-кода, издаден на дебитната карта, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като посочва както смекчаващите, така и
отегчаващите отговоността на подсъдимия обстоятелства. Предлага съдът, след
като определи наказание лишаване от свобода в размер над средния, предвиден в
особената норма на Наказателния кодекс, да редуцира същия съобразно нормата на
чл. 58а от НК, като постанови изтърпяване на същото при първоначален строг
режим. Предлага на съда да постанови разноските по делото да останат в тежест
на подсъдимия, а вещественото доказателство да бъде унищожено.
Защитникът на
подс. Р. – адв. М.М. *** предвид реда, по който протече производството и
признанието на фактите от неговия подзащитен, моли съда при определяне на
наказанието на подсъдимия да отчете съдействието, което е оказал в хода на
разследването, изтъква и други смекчаващи отговорността му обстоятелства, като
моли съда да му определи наказание в минималния законов размер.
Подсъдимият Е.Д.Р.
поддържа становището на защитника си. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Д.Р. е роден на ***г. в гр. Харманли, живущ
***, той е българин, български гражданин, с основно образование, неработещ,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Свид. Е.Д. работила като *** в кметството на ***. На
10.01.2014г. сутринта тя получила пенсията си в размер на 260,00 лева, която
оставила в дамската си чанта в служебния си кабинет в кметството. В същата
чанта била оставила и дебитната си карта с № ***, издадена от „ЦКБ” АД, клон
Пловдив. Същият ден свидетелката Д. многократно влизала и излизала от стаята,
като около 16,20 часа тя установила, че дамската й чанта била открадната. По
неустановен в хода на разследването начин подс. Е.Р. се снабдил с дебитната
карта, която се намирала в открадната чанта на Д. и решил да използва същата,
като изтегли суми от сметката към същата посредством ПИН кода на картата. В
изпълнение на намерението си още на същата дата – 10.01.2014г. подсъдимият
поискал от свид. Георги Николов лекия му автомобил марка „Мерцедес“ модел Е200
с руг. № ***, черен на цвят. С този автомобил подсъдимият се придвижил до
банкомат, стопанисван от „Про Кредит банк България“ АД, находящ се в гр. Пловдив,
на ул. „Брезовско шосе“ № 180. В 12,46 часа на същата дата подсъдимият
използвал дебитната карта с № ***,
издадена от „ЦКБ“ АД клон Пловдив, като я вкарал в четеца на банкомата и набрал
ПИН-кода, който бил написан на листче към картата, при което извършил теглене
от банкомата на сумата от 260,00 лева от сметката на титуляра на картата –
свид. Д..
В хода на разследването не е бил установен извършителят
на кражбата на чантата на свид. Д., като материалите, касаещи настоящото деяние
са били разделени от досъдебното
производство по разследване на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК и са били
изпратени по компетентност на ОП Пловдив.
В хода на разследването по делото е приобщено веществено
доказателство – диск със запис от видеонаблюдение на банкомата, находящ се на ***
от процесния ден и час. При извършено процесуално-следствено действие – оглед на
веществено доказателство, е било документирано в протокол последователно
поведението на лицето, извършило тегленето от устройството.
В хода на разследването е била назначена и изготвена техническа
експертиза - лицево-идентификационна от 22.07.2015г., извършена от БНТЛ гр.
Пловдив, според заключението на вещото лице е възможно лицето от видим мъжки
пол, заснето на видеофайловете, налични в оптичния диск, марка „Verbatim“ 700 МВ със сер. № *** и ръкописно
означение *** да е подс. Е.Д.Р..
Съдът кредитира
посоченото експертно заключение като изготвено обективно с необходимите
професионални познания в съответната област.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Признанието на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подс. Р. се подкрепят от показанията на свид. Д.
/разпитвана неколкократно в ДП/, на свид. Н. Д., на свид. Г. Н., както и от
приобщеното по делото веществено доказателство – диск със запис от камера над
банкомата, находящ се на адрес в гр. Пловдив, ул. *** и изготвената въз основа
на него съдебно-техническа експертиза; от приобщените писмени доказателства от
досъдебното производство – писма от „ЦКБ“ АД досежно номера на издадената на
картодържателя Д. банкова сметка ***, протокол за оглед на веществено
доказателство /в частност по т.3 от същия/, от предаденото с протокол за
доброволно предаване от Д. извлечение от движение по банкова сдметка на ЦКБ АД
клон Пловдив – л.61 от ДП, от справката от сектор ПП ОДМВР Пловдив за
регистрация на МПС.
Посочените по-горе
доказателства установяват по несъмнен начин престъплението и неговото авторство
и подкрепят в пълна степен самопризнанието на подсъдимия по фактите в
обвинителния акт. Датата на инкриминираното деяние се доказва от показанията на
свид. Д., която сочи, че когато следобедът на 10.01.2014г. е установила липсата
на чантата с вещите си, е прозвънила на банките, от които е имала издадени
дебитни карти и е била уведомена за извършено теглене от картата, издадена от „ЦКБ“
АД, същия ден в 12,46 часа. Датата и часът на извършеното теглене на средства
от бакомата, разположен на ***, както и размерът на изтеглената сума се
установява и от извлечението от банковата сметка на Д., предоставено в копие от
самата нея /л. 61 от ДП/, а така и от записите от камерата, монтирана на
банкомата. Огледът на приобщеното веществено доказателство – диск и в частност
отразените в него обстоятелства по т.3 потвърждават факта на теглене на парични
средства от банкомата, собственост на „Прокредит банк България“ ЕАД, намиращ се
в гр. Пловдив на ул. ***, от лице от мъжки пол, по времето, когато и
пострадалата сочи да е била извършена трансакцията от банковата й карта.
Че именно Д. е
титуляр на процесната дебитна карта се установява от писмо изх. № *** на
„Централна кооперативна банка“ АД на л. 121 от ДП. Липсата на съгласие на
картодържателя да бъде теглена сумата се доказва и от показанията на същата
досежно факта на противозаконно отнемане на вещите й, сред които и процесната
дебитна карта, както и обстоятелството, че назабавно след установяване липсата им,
Д. е звъняла в банките да бъдат деактивирани картите й.
Самопризнанието
на подсъдимия относно авторството на деянието се потвърждава от огледа на
приобщеното веществено доказателство – диск със запис от камерите на банкомата.
Назначената и изготвена видеотехническа експертиза /л. 97 от ДП/ на оптичния
диск със сериен номер № *** /анализиран и
изследван по т.1 от експертизата/ сочи на възможност лицето от видим мъжки пол, заснето на
видеофайловете в оптичния диск, да е именно подс. Р.. В допълнение косвено
доказателство са и показанията на свид. Г. Н., който посочва, че на процесната
дата е предоставил на подсъдимия автомобила си – марка „Мерцедес“ модел Е200 с
рег.№ ***. Същевременно при извършения оглед на веществено доказателство – диск
със запис от камерите на банкомата е отразено, че мъжът, който тегли суми от
дебитната карта в 12,45 часа се придвижва преди и след това именно с лек
автомобил „Мерцедес“. Тези косвени доказателства според съда се намират в обща обективна
връзка с гласните и кредитирани от съда показания на свид. Н., който разпознава
кое е лицето, заснето на представения му видеоматериал и личния си автомобил.
Показанията на свид. Н. и на свид. Д., съпоставени със съдържанието на снимковия материал, относно
датата на заснемане, часа, минутите и секундите и съпоставени с писмените
доказателства от извлечението за
движението по инкриминираната банкова сметка ***, с която е осъществявана
транзакцията, напълно подкрепят признанието на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Е.Д.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
249, ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в гр. Пловдив, е използвал
платежен инструмент – дебитна карта № ***, издадена от „ЦКБ” АД, клон Пловдив и
данни от платежен инструмент – ПИН-код, издаден на дебитната карта – без
съгласието на титуляра Е.И.Д., като в 12.46 ч. от банкомат, стопанисван от
„ПроКредит Банк – България” АД, монтиран в гр. Пловдив, ул. ***, е извършил
транзакция в размер на 260 лв., чрез въвеждане на ПИН-кода, издаден на
дебитната карта, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От обективна
страна, същият на посочената дата, час и
място е използвал дебитната карта на свид. Д.. Сторил е това, като я е поставил
в техническото устройство – банкомат, стопанисван от „ПроКредит банк България“
АД, находящ се в гр. Пловдив, на ***. Посредством това техническо устройство е
възможно чрез този вид карта да се получат в брой суми от платеца, у когото
титулярът има покритие. Същият е използвал и данните от платежния
инструмент - уникалния за картата ПИН –
код и в крайна сметка е осъществил успешно една транзакция, в резултат на която
е взел на ръка от устройството инкриминираната сума в размер на 260 лева.
Действайки с пряк умисъл, Р. е съзнавал, че
използва чужд платежен инструмент, респективно - липсата на съгласие на
титуляра му била очевидна за него и пряко е целял да бъдат извършени успешна
транзакция, която си цел е и реализирал.
При
индивидуализирането на наказанието на подс. Р. съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността му обстоятелство изразеното съжаление. Що се касае до
съдействието, което защитникът сочи да е оказал още в хода на досъдебното
производство, следва да се отчете, че действително Р. е признал вината си още при първоначалния
си разпит, но след като вече е бил установен посредством други процесуални
способи. При индивидуализиране на наказанието обаче следва да се отчете
изминалия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване
на съдебния акт – повече от три години, без конкретно престъплението по чл.
249, ал.1 от НК да се отличава с фактическа сложност. Следва този период да
компенсира размера на наказанието, което да бъде определен за подсъдимия, кото
се отчита като смекчаващо обстоятелство. Нито едно от посочените дотук
обстоятелства е изключително, нито преценени общо да се считат за многобройни. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчита миналите осъждания на подсъдимия /преди
инкриминираната дата/, които са многобройни – петнадесет на брой, без да отчита
последващите още тринадесет осъждания /които са все за престъпления против
собствеността и паричната и кредитната система/. Фактът, че подсъдимият е
извършвал тези престъпления почти през целия си съзнателен живот /от 17-годишна
възраст/ сочат на завишена степен на обществена опасност на личността му. Р. се
демонстрира като личност с трайно установени престъпни нагласи. Като анализира
тези индивидуализиращи обстоятелства, съдът е на мнение, че смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства се балансират и обосновават налагане на наказание
при условията на чл. 54, ал.1 от НК - лишаване от свобода в средния размер от пет
години. Прилагайки заради проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2
от НПК задължителната привилегия по чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи за
изтърпяване наказание лишаване от свобода за престъплението от три години и
четири месеца. За престъплението по чл. 249, ал.1 от НК се предвижда и кумулативно
наказание глоба в размер до двойния размер на получената сума. Като съобрази на
основание чл.47, ал.1 от НК недоброто имотно състояние на подсъдимия и размерът
на получената в следствие на инкриминираното деяние сума, съдът счете, че е
справедливо размерът на това наказание да е малко над средния възможен, а
именно да е 300 лв.
Тъй като не са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, следва
подсъдимият да изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС наказанието си лишаване от свобода от три
години и четири месеца при първоначален строг режим.
Приложеното по
делото на л. 79 веществено доказателство – оптичен диск CD-R със сериен № *** и
ръкописно означение ***, следва да се унищожи като вещ без стойност, след
влизане в сила на присъдата.
С оглед на
постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
Е.Р. се възлагат направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, които следва да заплати по сметка
на ОП – Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: