№ 43
Гр. Силистра, 17 май
2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д № 223 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 ЗМВР.
Постъпила е жалба от К.М.Г. с ЕГН – ********** *** против
Заповед № 342з-1099 / 10. 12. 2021 г. на директора на областна дирекция на МВР
– гр. Силистра, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл.
второ от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1,
т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ
от ЗМВР.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил от обективна и
субективна страна нарушението, което му е вменено с оспорваната заповед.
Посочва, че правото да бъде реализирана дисциплинарната му отговорност е
погасено съгласно чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР. Навежда и довод, че
заповедта е нищожна поради липса на компетентност на органа, който я е издал.
Счита, че дисциплинарно-наказващият орган е тълкувал събраните доказателствата
по преписката едностранчиво и без да ги подлага на съвкупна преценка и е
достигнал до неправилни изводи както относно факта на извършване на
дисциплинарната простъпка, така и относно дадената ѝ квалификация и
индивидуализацията на наказанието съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Счита, че
мотивите на заповедта съдържат вътрешни противоречия, довели до неправилни
изводи относно формата на вината, при която органът е приел, че е извършено
нарушението. Излагайки събитията, довели до налагането на дисциплинарно
наказание, от своя гледна точка изтъква,
че е уведомявал за всички свои действия както началника на ОДМВР, така и
началника на РУ, и действията му са били изцяло съобразени с дадените от тях
устни разпореждания, но вместо това по целесъобразност отговорност се търси
единствено от него. Посочва също, че заповедта е немотивирана и несъобразена с
целта на закона. По изложените съображения моли обжалваната заповед да бъде
отменена.
Ответникът – Директорът на ОДМВР Силистра, действащ
чрез гл. юриск. В. А. - оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с
чл. 144 АПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложената кадрова
справка (л. 151-152) е обстоятелството, че К.Г. е назначен на длъжността разузнавач
V степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност-Изток“ на сектор „Криминална
полиция“ към РУ-Силистра при ОДМВР-Силистра.
Със заповед № 342з-868 / 13.
09. 2021 г. на ВИД директор на ОДМВР–Силистра на основание чл. 205, ал. 1 ЗМВР е
образувано дисциплинарно производство срещу К.Г. въз основа на получени данни по
Докладна записка с рег. № 1886р – 14768
/ 10. 09. 2021 г., изготвена във връзка с проверка по подаден сигнал от
директора на ДЛС „Каракуз“-гр. Дулово, обл. Силистра, в който се съобщава за
извършено на 20. 09. 2020 г. престъпление по чл. 237 НК, което не е било
регистрирано от посетилия произшествието полицейски служител. Цитираната
докладна записка е съставена след извършена проверка по сигнала въз основа на Заповед
№ 1886з-300 / 01. 09. 2021 г. на началника на РУ-Силистра (л. 192).
Със заповедта за образуването
на дисциплинарно производство е определен и дисциплинарно-разследващия орган
(ДРО), състоящ се от председател и двама членове.
На 14. 09. 2021 г. служителят
е уведомен за започналата срещу него проверка.
За резултатите от извършената
проверка ДРО е изготвил справка с рег. № 1886р-18081 / 29. 10. 2021 г. (л. 37-53).
В хода на проверката е установено, че на 01.09. 2021 г. в деловодството на
ОДМВР е регистриран сигнал от директора на ДЛС „Каракуз“ – гр. Дулово, че на
20. 09. 2020 г. в отдел 1165-б на ловното стопанство е бил отстрелян незаконно
трофеен екземпляр от вида благороден елен. В сигнала е било изтъкнато, че
служителите на стопанството са информирали органите на реда, в резултат на
което произшествието е било посетено от полицейски служители на криминална и
териториална полиция, както и експерт от сектор НТЛ при ОДМВР. Инцидентът не е
бил докладван от служителите на ловното стопанство по съответния ред, а според
подателя на сигнала между тях и полицейските органи е постигната уговорка за
деянието да не се образува преписка или досъдебно производство. Посочено е, че
в резултат на тези действия ловното стопанство е било ощетено с около
17 000 лева.
ДРО е установил, че на
посочената дата 20. 09. 2020 г. К.Г. е бил на разположение за участие в дежурна
група. Около 18. 30 ч. същият е получил обаждане от дежурния в ОДЧ в ОДМВР –
Силистра, който му е предал да се обади на директора на ОДМВР Ю.К.К..
Установено е, че преди това последният е получил информация от служителя на ДЛС
„Каракуз“ К. К., че са намерили труп на елен. След като е получил информацията,
комисар К. е направил опит да звънне на началника на РУ-Силистра Т. П., но след
като същият не е вдигнал, се е обадил на дежурния в ОДЧ-ОДМВР и му е наредил да
каже на дежурния по произшествие да му звънне по телефона. Получавайки
информацията от дежурния в ОДЧ, К.Г. се е обадил на директора на ОДМВР, който
му е предал информацията за сигнала и му е разпоредил да вземе в
произшествената група и униформен служител, след което да отиде в с. Цар Асен,
където ще ги чакат горските служители от ДЛС „Каракуз“. К.Г., заедно с инсп. Г.
Г. и мл. експерт В. Н. от сектор НТЛ при ОДМВР са отишли в с. Цар Асен, където
са осигурили две поемни лица, след което са отишли в хижата на стопанството.
Били са посрещнати от трима горски служители, единият от които подателят на
сигнала К. К.. Отишли са заедно до местопроизшествието. Заварили са животно без
глава и вътрешности. Горските служители не са видели кои са извършителите, но
са видели от далече двама души в близост до животното, които са избягали. От
страна на полицейските служители е бил извършен оглед, продължил до стъмняване,
след приключването на който поискали от горските служители да приберат трупа на
животното в хладилна камера, за да му бъде направена аутопсия. Същите отказали,
тъй като стопанството не разполагало с хладилна камера, нито пък разполагали с
лебедка, с която да издърпат трупа от мястото, на което бил. Според К.Г. К. К.
го е издърпал настрани и му е обяснил, че е бил афектиран, когато се е обадил
на началника му, но вече нищо не желае от полицейските органи, като те
(горските служители) ще загробят животното. След тези думи К.Г. се е обадил
първоначално по телефона на началника на РПУ – Силистра Т. П., на когото е
разказал всичко. Последният му е указал да уведоми директора на ОДМВР –
Силистра. К.Г. му се е обадил и според него директорът му е разпоредил да се
прибират и да приключват със случая след като не искат съдействието им.
Изготвеният и подписан
протокол за огледа на местопроизшествието не е бил придвижен по съответния ред
и инцидентът е останал нерегистриран.
В справката е направен
изводът, че са налице данни за нарушение от страна на инсп. К.Г. на чл. 13, 14,
16 и 17 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски
материал за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/
2014 г. на министъра на вътрешните работи, като:
·
Не
е уведомил прекия си ръководител, в случая дежурния в ОДЧ, че е приел съобщение
за извършено престъпление от общ характер в извънградски район или извън
населеното място (нарушение на чл. 13, ал. 2 от правилата);
·
След
като е посетил произшествието не е оценил правилно наличните данни за извършено
престъпление от общ характер, в резултат на което не е изготвил докладна
записка до ръководителя на структурата (началник на РУ-Силистра), към която е
трябвало да приложи всички материали по случая (нарушение на чл. 13, ал. 1 и
чл. 16 от правилата);
·
След
като на местопроизшествието е установил лицето, подало съобщението за
извършеното престъпление от общ характер, е трябвало да установи самоличността
ме и да снеме писмено сведение (нарушение на чл. 14 от правилата);
·
При
извършването на неотложни действия по разследването е съставил съответния
протокол за оглед, но не го е представил с останалите материали на ръководителя
на структурата (н-к РУ-Силистра) и не е изготвил уведомително писмо до
прокуратурата в нарушение на чл. 17 от правилата).
Според
ДРО инсп. К.Г. е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
1 от ЗМВР, за което се предвижда прилагане на дисциплинарно наказание
„порицание“.
Оспорващият е запознат със
справката и със събраните материали в дисциплинарното производство.
Със Заповед № 342з-1099 / 09.
11. 2021 г. на директора на ОДМВР Силистра на К. е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ
от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т.
3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР. В заповедта е възприета фактическата обстановка, установена от ДРО.
Прието е, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1
от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, което нарушение е
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ. Във връзка с
индивидуализацията на наказанието е коментирано, че нарушението не е маловажно.
Взето е предвид, че нанесената щета на ДЛС „Каракуз“ в резултат на
престъплението е около 17 000 лева и действията на полицейския инспектор са
възпрепятствали разкриването на извършителя, респ. възможността да бъде
поискано обезщетение за претърпените вреди. Обсъдено е, че полицейският
инспектор е бил запознат с вътрешните правила за организация на работата в ЗМВР
по заявителски материал за престъпленията от общ характер. Прието е, че деянието
от субективна страна е непредпазливо, при форма на вината самонадеяност. Взето
е предвид и това, че инсп. Г. не е в срока на наложено дисциплинарно наказание
и е бил награждаван двукратно с „Писмена похвала“. В тази връзка му е било
определено наказание в минимален размер.
По делото като свидетели са
разпитани полицейският служител Г. Г., присъствал на огледа заедно с К.Г., а
също и Т. П. (началник РУ-Силистра), бившият директор на ОДМВР Ю.К., както и
двете системни операторки в деловодството на ОДМВР – Силистра.
Оспорването на посочената
по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание е повод за инициирането
на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните
дирекции на МВР са една от основните структури в МВР и следователно ръководителят
на такава структура, каквото качество има издателят на оспорения акт, видно
приложената заповед за временно
преназначаване (л. 286), е компетентен да налага наказанията по чл. 197,
ал. 1, т. 1-3 ЗМВР за служителите на изпълнителски длъжности, каквато е
длъжността на инсп. К.Г., съгласно т. 17, раздел IХ от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Не могат да бъдат споделени
изложените доводи от жалбоподателя, че прекият ръководител на инсп. К.Г. е
следвало да назначи ДРО и да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, тъй като именно той е разпоредил предварителната проверка по
получения сигнал от директора на ДЛС "Каракуз"- извършването на
проверката по този сигнал не е част от дисциплинарното производство и не
съществува изискване тези данни да бъдат събрани от ДНО.
Дисциплинарното производство
е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР с издаването на заповед по реда на чл. 16 от Инструкция № 8121 з-470 от
27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството
на вътрешните работи
(Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г.). Служителят се е запознал както със
заповедта за образуване на производството, така и с писмената справка от
проверката на ДРО, което е удостоверено с негови подписи.
Не се установява да е
допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР- преди налагане на дисциплинарното
наказание служителят е дал писмени обяснения, които са приети от наказващия
орган и обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
На следващо място оспорената
заповед съдържа мотиви и при издаването ѝ са спазени изискванията на чл.
210, ал. 1 ЗМВР. Същата е издадена при спазване сроковете по чл. 195 от ЗМВР с оглед ползваните от служителя отпуски и своевременното
издаване на заповеди за удължаване на срока, като от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя изложените доводи относно неспазване на сроковете
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР са оттеглени в с.з. на 31. 01. 2021 г. (л. 271 -
гръб).
По отношение възраженията на
оспорващия за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, при издаване
на оспорения акт:
Съгласно
чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
дисциплинарни наказания. Ал. 2 на цитираната разпоредба дефинира
административните нарушения в четири точки. Конкретно в настоящия случай е
прието, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, съставлява
неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи – чл. 194, ал. 2,
т. 1 ЗМВР, по-точно нарушение на чл. 13, 14, 16 и 17 от Вътрешните правила за
организацията на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ
характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/ 2014 г. на министъра на вътрешните
работи, което следва да се санкционира съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР с
"Порицание" за срок от шест месеца.
Настоящата
инстанция споделя изложените от жалбоподателя доводи за едностранчиво тълкуване
на събраните доказателства по преписката от страна на ДНО. На първо място органът
е посочил, че инсп. Г. не е уведомил прекия си ръководител, в случая дежурния в
ОДЧ, че е приел съобщение за извършено престъпление от общ характер в
извънградски район или извън населеното място (нарушение на чл. 13, ал. 2 от
правилата), но е игнорирал факта, че същият е бил потърсен по телефона именно
от дежурния в ОДЧ с указание да се обади на директора на ОДМВР, т. е. въз
основа на препратката за указания от страна на прекия ръководител към директора
на ОДМВР към този момент служителят не би могъл да се усъмни, че сигналът не е
бил подаден по съответния ред. Още повече, че от показанията на св. К.,
изпълняващ длъжността директор на ОДМВР към процесната дата, става ясно, че е
получил сигнала лично от служител на горското и се е разбрал с него къде да
бъдат изпратени полицейските служители. От същите показания е видно, че е
звъннал на дежурния в ОДЧ, "за да не си играем на счупен телефон - тъй
като има сигнал за бракониерство" като го е попитал кой е дежурен по
произшествие и е указал същият да му се обади. Самият свидетел не е бил наясно
дали дежурният е регистрирал сигнала, но няма никакво съмнение, че полицейските
служители са били изпратени на местопроизшествието от директора на ОДМВР със
знанието на дежурния в ОДЧ. Изясняването на обстоятелствата в този смисъл
променя и ъгъла на възприятие на останалите събрани по преписката
доказателства. Установено е безспорно, че от страна на инсп. Г. са извършени
необходимите действия по огледа на местопроизшествието и изготвянето на
протокола от него. За обстоятелствата, довели в последствие до липсата на
надлежно предприети действия по регистриране на извършените неотложни действия
по разследването, може да се съди от показанията на свидетелите Г. Г. и св. Т.
П., които потвърждават обясненията на инсп. Г.. Свидетелят Г. потвърждава, че
след извършването на огледа К.Г. е казал на един от горските служители, за
когото знае, че се казва К., че животното трябва да се издърпа и премести на
подходящо място, където на следващия ден да му се направи аутопсия. Горските
служители са казали, че нямат с какво да го издърпат и къде да го съхраняват.
Свидетелят е видял, че въпросният служител К. е говорил с инсп. Г., който
непосредствено след това е говорил по телефона, а след това на връщане, когато
в служебния автомобил са били само колеги, инсп. Г. е казал, че по разпореждане
на ръководството няма да се извършват по-нататъшни действия. Свидетелят Т. П., който е началник на
РУ-Силистра, признава, че въпросната вечер е разговарял с инсп. Г., който му е
казал, че е бил пратен на местопроизшествието от бившия директор на ОДМВР, но
страната, която е подала сигнала, не желае да се продължат работата по него.
Свидетелят е посъветвал инсп. Г. да докладва на този, който го е пратил. Не е
спорно, че след това К.Г. се е обадил на директора на ОДМВР Ю.К.. За
съдържанието на техния разговор двамата дават диаметрално противоположни
сведения, но с оглед цялостно изяснената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема за достоверни дадените от инсп. Г., които се потвърждават от показанията на
останалите свидетели, още повече, че ако
бившият директор беше изложил обстоятелства в тази насока, би признал
извършването на дисциплинарно нарушение.
Гореизложеното
сочи, че действията на инсп. Г. на процесната дата изцяло са били в изпълнение
на разпорежданията на директора на ОДМВР-Силистра. Дори да е считал, че тези
разпореждания са били неправомерни, при условие, че изхождат от
най-висшестоящия служител на МВР в областната дирекция, а не от прекия му
ръководител, инсп. Г. е бил в невъзможност да задвижи процедурата по чл. 62 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като изложи
подозренията си за неправомерност пред по-висшестояща инстанция. Същият първоначално е търсил съдействие от
прекия си ръководител, но същият не е пожелал да поеме отговорност, като го е
препратил към директора на ОДМВР. Изясняването на обстоятелствата в този смисъл
сочат, че действително е извършено нарушение на служебната дисциплина, но
отговорността не е реализирана спрямо надлежния субект, което сочи, че
издадената заповед незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Предвид изхода на спора и
съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи заплатена сума
за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.
11. 2021 г. с адв. Б. (л. 243-гръб).
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
от ответната страна не следва да се уважава, тъй като според съда
заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на извършената от адвоката работа - изготвяне на искова
молба, процесуално представителство в проведените три заседания (чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), както
и изготвяне на подробна писмена защита.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 342з-1099 / 10. 12. 2021 г. на директора на
областна дирекция на МВР – гр. Силистра, с която на К.М.Г. с ЕГН – ********** ***
е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи да заплати на К.М.Г. с ЕГН – **********
*** разноски по делото в
размер на 500 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на
обжалване – чл. 211, предл. последно от ЗМВР.
СЪДИЯ: