Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 421 30.11.2017г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен
съд
Граждански състав
На осми
ноември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар Тодорка
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
търговско дело
номер 76 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 20317122, със седалище и
адрес управление: гр.София, район ,,Оборище“, бул.,,Княз Александър Дондуков“ №19,
ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество ,,ОТП ФАКТОРИНГ- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, считано от
15.11.2012г.), представлявано от И Г Да- М- изпълнителен директор и Е Д К- прокурист,
чрез юрисконсулт М Т Д, против Ж.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се
иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, съществуване на вземане
на ищеца, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от
21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и
сключения към него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата
от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за
периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща
лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса
изискуемост; сумата от 885.17лв.-заемни такси. Претендира се присъждане на
съдебно- деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на
1454.88 лв., както на тези в настоящото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност е предявен
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, произтичащи от
неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г.,
допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към
него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.-
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за
периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща
лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.
Твърди се в исковата молба, че с договор
за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., ,,БАНКА ДСК“ЕАД предоставила
на И Т Ч, кредит в размер на 30000лв., при подробно уговорени условия. Съгласно
т.2 от договора, срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от
датата на усвояване (21.10.2018г.). На основание т.7, дължимата лихва по
кредита се формирала от базов лихвен процент, определян периодично от банката,
както и надбавка (с възможност за отстъпка- Приложение №2). Към датата на сключване на
договора, банковият лихвен процент бил 5.94%, и стандартна надбавка в размер на
2.53% (общо 8.45%).
Посочва се, че на 14.10.2010г., страните
подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което същият
се обезпечавал с поръчителство. В качеството на поръчители се задължили Ж.А.Ч.
и М Д Ч.. На основание чл.19.2 от Общите условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита ставал
предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за
събиране на дълга по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвявал с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 (десет)
процентни пункта.
Заявява се също така, че предвид
допуснатото неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя, на 18.10.2011г., кредитът станал автоматично предсрочно изискуем по смисъла на
чл.19.2 от ОУ.
Ако съдът приеме, че цедентът е
следвало да уведоми длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост (т.18
от ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС), ищецът моли да се
счита, че това е извършено с връчване заповедта за незабавно изпълнение,
приложена към покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №1525/2016г.
по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805, район на действие БОС. Ако
горното становище не бъде възприето да се смята, че ответникът е уведомен за
това обстоятелство с предявяване на настоящата искова молба (Решение №123 от
24.06.2009г. по т.№12/2008г. на ВКС,ТК, ІІ-ро т.о.; Решение№161 от 08.02.2016г.
по т.д.№1153/2014г. на ВКС,ТК,ІІ-ро т.о.).
След
подадено от ,,БАНКА ДСК“ЕАД на 27.03.2012г., заявление по реда на чл.417
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, такива били
изготвени по образуваното ч.гр.д. №2732/2012г. по описа на БРС за следните суми:
сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането;
сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.;
сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до
26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лв.- заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1454.88лв.- съдебно- деловодни
разноски, от които държавна такса от 669.92лв. и 784.96лв- юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се освен това, че по силата на
договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012г., сключен между
,,БАНКА ДСК“ЕАД (цедент) и ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищцовото дружество
придобило процесното вземане срещу поръчителите. От името и за сметка на
цедента било изпратено уведомително писмо за цесията до ответницата
(удостоверено с обратни разписки). Излагат се подробни съображения във връзка с
надлежното уведомяване. Цитирана е съдебна практика (решение №137 от
02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, ІІІ- то г.о.).
В съответствие с чл.429 от ГПК,
цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадените в
полза на ,,БАНКА ДСК“ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради което срещу поръчителите било образувано
изпълнително дело №1525/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на
КЧСИ, район на действие- БОС. След получаване на поканата за доброволно
изпълнение, ответницата оспорила в законния срок съществуването на дълга,
поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. (ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС)
Навеждат се доводи, че съгласно
разрешението, обективирано в т.11б на ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Различното основание, с което се въвеждал в процеса осъдителен иск (при
условията на евентуалност) било относно изискуемостта на вземането- факта на
обявяване изискуемостта със самата искова молба.
Ответницата, с
депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с наведените
от ищеца твърдения, като оспорва иска по основание и размер.
На първо място посочва, че не били
налице предпоставките за наличие на
предсрочна изискуемост, развивайки подробни съображения в тази насока.
Навежда доводи относно правната природа
на договора за поръчителство. Пояснява, че кредитополучателят починал при ПТП.
Вследствие неплащане три вноски по договора за кредит, банката обявила договора
за предсрочно изискуем (с посочена дата на предсрочна изискуемост-
18.10.2011г.). Твърди, че предсрочната изискуемост не била обявена на
универсалните правоприемници на кредитополучателя. Кредиторът (,,БАНКА ДСК“ЕАД)
бездействал четири години и по никакъв начин не предприел действия за
уведомяване наследниците за дълга, като междувременно прехвърлил вземането си
по кредита на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Заявява също така, че поръчителството
било погасено на основание чл.147 ал.1 ЗЗД. Извлечението от счетоводните книги
на банката не представлявало документ, удостоверяващ факта, че до длъжниците е
достигнало волеизвялението на кредитора за предсрочна изискуемост. Като такова
изявление не можело да се приеме и депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, както и исковата молба. Излага аргументи в тази насока.
Не било спазено изискването на чл.60 ал.2 ЗКИ относно уведомяване на длъжника.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147 ЗЗД, поръчителят оставал задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът предяви иск против длъжника в течение на
преклузивния шестмесечен срок. След като в настоящия случай такъв иск не бил
предявен, отговорността на поръчителя се погасявала.
Излага аргументи, че уговорката за
продължаване срока на поръчителството била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД,
поради противоречие с императивна правна норма- чл.147 ал.1 ЗЗД. Цитира съдебна
практика (решение №.81 от 08.07.2014г. по т.д. №1705/2013г. на ВКС, ТК, І-во
т.о.; определение №186/12.03.2013г. по ч.т.д.№1399/ 2013г. на ВКС, І-во т.о.).
Оспорва дължимостта на сумите в
представеното извлечение от счетоводните книги. Твърди, че не бил посочен
периодът, за който се претендира просрочената главница, размера на лихвата
(редовна и санкционна), основанието за събиране
на такса изискуемост и заемни такси (непосочени в договора за кредит).
Намира за недопустим предявеният
евентуален осъдителен иск. Развива подробни съображения в подкрепа на
изложеното становище.
Ищецът, с допълнителната
искова молба взема отношение по депозирания отговор. Поддържа изцяло изложеното
в исковата молба. Оспорва наведените доводи на ответницата за недопустимост на
предявения евентуален иск. Подчертава, че сумите по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск се претендирали на основание неизпълнение на
договорно задължение- неплащане на дължимите суми по договор за кредит за
текущо потребление и сключения към него договор за текущо потребление.
Във връзка с допусната
техническа грешка в исковата молба (при описване на писмени доказателства) е
направено уточнение относно правилната дата на договора за кредит- 21.10.2008г.
(вместо 31.10.2008г.).
Моли, при условията на евентуалност, в
случай, че предявеният установителен иск не бъде уважен, поради липса на
уведомяване на длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на процесното
вземане, да бъде прието, че същите са уведомени с предявяване на исковата
молба. Посочва, че видно от удостоверение за наследници от 20.06.2011г., Ж.Ч.
била наследник на починалия титуляр. Предвид горното, уведомяването на
ответницата било напълно валидно, тъй като същата наследявала както правата,
така и задълженията на наследодателя.
Ответникът, с допълнителния отговор на исковата молба е взел отношение по
депозираната допълнителна искова молба. Поддържа твърденията, наведени в
отговора на исковата молба.
Заявява, че с допълнителната искова молба, ищецът твърдял факти и
обстоятелства, които по същество изцяло изменяли основанието на предявената
претенция и въвеждали нова страна по делото. Не ставало ясно дали ищецът сочи,
че ответникът следва да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост в
качеството му на поръчител или като наследник на титуляра на кредита. В първия
случай, ако се твърдяло, че ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост
в качеството на наследник, последното действие не можело да бъде извършено с
депозиране на исковата молба или с подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК. Следвало кредиторът да уведоми първо длъжниците. В случай, че ищецът имал
предвид уведомяване на ответницата като поръчител, искът бил неоснователен.
Навежда доводи, че предсрочната изискуемост на кредита не била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
независимо, че кредиторът се позовавал на чл.60 от ЗКИ и чл.417 т.2 ГПК. Към
горепосочения момент, единствено трите неплатени вноски, посочени в извлечението
от счетоводните книги следвало да бъдат предмет на заявлението. В тази връзка е
направено възражение за изтекла погасителна давност, както на погасителните
вноски, така и на претендираните лихви. Излага съображения в тази насока.
Посочва, че уведомяването
на длъжника с връчване на препис от исковата молба, имало за последица
настъпване изискуемостта към този момент, но се променяло основанието, на което
е издадена заповедта за изпълнение. Навежда аргументи, обосновавайки горното
становище.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените
по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Иван Тодоров
Чакъров е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен, на 21.10.2008г.,
договор за кредит за текущо потребление, съгласно който кредиторът предоставил
на длъжника сума в размер на 30 000 лева със срок за издължаване - 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване.
С допълнително
споразумение от 14.10.2010г. страните уточнили остатъка на дълга и уговорили,
че кредитът се обезпечава с поръчителство. На същата дата бил подписан договор
за поръчителство по силата, на който ответницата Ж.Ч. се задължила като
физическо лице да отговаря солидарно с длъжника Иван Чакъров за изпълнението на
всички, поети от него задължения. Постигнато било съгласие също така, че Общите
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица представляват неразделна част от договора и допълнителното
споразумение към него.
Поради допусната
забава в плащанията на дължимите месечни вноски повече от 90-дни банката- кредитор
приела, че към 18.10.2011г. е настъпила предсрочна изискуемост на вземането и
съгласно т.19.2 от Общите условия към договора длъжникът следва да изплати
цялата сума по кредита. Кредиторите преценили, че предсрочната изискуемост
настъпва автоматично по силата на клаузите на посочения по-горе договор,
сключен между страните и тези на общите условия на банката, за които длъжникът
бил уведомен, поради което и не направили съответните усилия, за да му съобщят
лично за тази си свои намерения.
На 27.03.2012г.,
след настъпилата смърт на длъжника- кредитополучател, банката подала заявление
за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу
ответницата, като по повод на това искане в Районен съд гр.Бургас е образувано
частно гражданско дело №2732/12г. Издадени са заповед за изпълнение на парично
задължение № 1802/12г. и изпълнителен лист от 30.03.2012г., с които ответницата
била осъдена да заплати на банката претендираната по делото сума, ведно с
лихвите и заемните такси.
На 22.11.2012г.
с договор за покупко-продажба на вземания дружеството- ищец придобило процесното
вземане от „Банка ДСК“ ЕАД, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. От
името и за сметка на цедента било изпратено уведомително писмо до ответницата,
с което се съобщавало за извършената цесия, което последната получила лично.
Цесионерът, в качеството си на частен правоприемник на банката преценил, че
може да се ползва от издадените в полза на кредитната институция заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и през 2016г. предприел действия за принудително
събиране на вземането, като по неговата инициатива било образувано изпълнително
дело №1526/ 16г. на ЧСИ Станимира Николова.
По делото е
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило
размера на отпусната сума и нейното усвояване от длъжника, размера на
погасените суми и последното извършено плащане от длъжника. Посочени са и стойностите
на дължимите към кредитната институция суми.
Заключението по допуснатата и
изготвена съдебно-икономическа експертиза съдът кредитира изцяло, тъй като вещото
лице е изпълнило задачите си компетентно и професионално, отговаряйки
изчерпателно и коректно на поставените му въпроси.
Съдът,
след като още веднъж обсъди изложените от страните доводи и аргументи и ги съпостави
с приетите по делото доказателства намира, че анализът на същите води до извод
за недопустимост на главната, предявена по делото претенция за установяване по
отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството- ищец в посочените
вече по-горе размери, поради което и производството по делото следва да се
прекрати в тази му част. Това е така, тъй като когато заповедта за изпълнение е
издадена в полза на банка на основание чл.417 т.2 ГПК, при частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след изготвяне
на заповедта, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да
предяви иск за установяване на вземането по реда чл.422 ал.1 ГПК. В конкретния
случай заповедта за изпълнение е издадена при съобразяване особеното качество
на кредитора, а именно кредитна институция, каквото качество трябва да
притежава и частния правоприемник, в противен случай е налице заобикаляне на
закона. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното
производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, следва
да се приеме, че когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК изисква специално качество на кредитора към
момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество се
прилага и в хода на исковото производство. След като в настоящия казус новият
кредитор няма специалното качество банка по чл.417 т.2 ГПК, той не може да се
ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника и легитимиран да
предяви иска по чл.422 ал.1 ГПК е само цедентът. /Решение №1/01.02.2017г. по
търговско дело №3228/15г., постановено по реда на чл.290 ГПК/ По изложените
съображения и предвид констатираната недопустимост на заявената от ищеца установителна
претенция, производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.
Във
връзка с предявения осъдителен иск е направено възражение за изтекъл
преклузивен срок по смисъла на чл.147 ЗЗД, което настоящия съдебен състав
намира за основателно. Съгласно посочената разпоредба поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Ако това не е направено
отговорността на поръчителя отпада, тъй като се реализира самостоятелно
основание за прекратяване на поръчителството. По принцип отговорността на последния
е обусловена от отговорността на длъжника по договора, като това следва от
акцесорния характер на поръчителството.
След като, по твърдения на дружеството- ищец, задължението по кредита е станало изискуемо „с предявяване на исковата молба“, банката е трябвало да насочи претенцията си за заплащане на дължимата сума срещу длъжника или неговите наследници в шестмесечен срок, за да е в състояние след това да упражни правата за търсене на процесната сума и от поръчителите по кредита. Доказателства за предявяване на такава претенция срещу Иван Тодоров Чакъров или неговите наследници по делото не са ангажирани. Достигането до кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява правото за обявяване предсрочна изискуемост на вземането определя началната дата на течението на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. При това положение следва да се счита, че срокът по чл.147 ЗЗД, в хипотезата на направено искане за осъждане на ответницата да заплати процесните суми започва да тече от датата на връчване на исковата молба. Предвид наличните по делото доказателства, че Ч. е наследница на кредитополучателя, то с връчването на препис от исковата молба /18.04.17г./ последната е научила за предсрочната изискуемост на дълга и съответно е уведомена за намеренията на правоприемника на кредитната институция. От връчването на исковата молба е изтекъл срок, по-голям от шест месеца, като доказателства за насочване на иск срещу наследниците на длъжника за заплащане на процесните суми, категорично не са събрани. След като това право не е упражнено своевременно от дружеството- ищец /до 18.10.2017г./, то е отпаднала възможността му да насочи претенцията си срещу поръчителите по договора. Срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, като с изтичането му се прекратява самото поръчителство.
Постоянна
и непротиворечива е съдебната практика, че уговорка между страните за
продължаване срока по чл.147 ЗЗД е нищожна, доколкото е недопустим
предварителен отказ от права, поради което без значение е в настоящия казус
дали страните по договора за поръчителство са се съгласили да дерогират горното
правило.
По изложените
съображения възражението на ответника за неспазване на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД
се явява основателно, а заявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне.
Разноски не
следва да се присъждат, предвид липсата на ангажирани по делото доказателства,
такива да са направени от ответницата.
Ето защо
на
основание чл.422 вр. чл.124 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОТХВЪРЛЯ иска на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
20317122, със седалище и адрес управление: гр.София, район ,,Оборище“,
бул.,,Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация дружество ,,ОТП ФАКТОРИНГ- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, считано от 15.11.2012г.), представлявано от И Г Д- М- изпълнителен
директор и Е Д К- прокурист, чрез юрисконсулт М Т Д, против Ж.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес: *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, произтичащи
от неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г.,
допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към
него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50/
двадесет и осем хиляди сто четиридесет и седем/ лева- главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане; сумата от 3155.78 /три хиляди сто петдесет и пет/ лева- дължима лихва
за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявената
от ищеца претенция, с основание чл.422 ГПК, за установяване по отношение на
ответницата, съществуване на вземане, в полза на ищеца, произтичащо от договор
за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към
договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство
от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50/ двадесет и осем хиляди сто
четиридесет и седем/ лева- главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от
3155.78/три хиляди сто петдесет и пет/ лева- дължима лихва за периода от
14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52/хиляда двеста шестдесет и
четири/ лева- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.;
сумата от 60/шестдесет/ лева- такса изискуемост; сумата от 885.17/осемстотин
осемдесет и пет/ лева- заемни такси.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия :