№ 204
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* срещу Решение № 261106 от 09.11.2020г. по гр.д. № 3971/2020г. по описа на
ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу З. Г. С. с ЕГН
********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5716.20 лева, представляваща стойност на служебно начислена
ел. енергия за периода от 12.06.2017г. до 11.06.2018г. за обект, находящ се в ***, с об. №
********** и кл. № **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 311.22 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.06.2019г. до 06.01.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 297/27.01.2020г. по ч.гр.д. № 855
по описа за 2020г. на ВРС, 40-ти състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Същите са обосновани с
твърдения, че ищецът, в тежест на който е било е установил по делото, че в качеството си на
доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия, което
не е отчетено поради неизправност на СТИ, както и че е извършена проверка изправността
на електромера. Вземането в исковия размер представлява цена на потребено в обекта на
1
ответника количество ел. енергия и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./ вр. чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно между страните съществува валидно договорно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, както и имотът, в който е монтиран
процесният електромер, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Дружеството
ищец е изправно по поетото договорно задължение, а ответника неизправен по
задължението да заплаща цената на използваната ел. енергия. След констатирано натрупано
количество в скрит регистър и осъществена софтуерна намеса в електромера е начислената
исковата сума, представляваща стойност на доставена и потребена от ищеца електроенергия
в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, действала към момента на проверката. В този смисъл
корекцията е осъществена при наличие на законова възможност за коригиране на сметките
на потребителите. Дори и да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се
дължи на общо основание. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с
което обжалваното такова се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените
искове бъдат уважени с извод за основателност.
В отговор на жалбата, З. С. оспорва доводите в нея. Излага други – липса на ред за
уведомяване на клиентите в ОУ съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /ред. 17.07.2012г./, както и
липса на материален закон в съответствие, с който да бъдат установени случаи на
неизмерена, неточно измерена ел. енергия, поради отмяна на чл. 47 от ПИКЕЕ, с които
обоснова правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна срещу З. Г. С. установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо
от договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в
качеството му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител в обект
на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № **********, поел задължение
да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин,
определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 5716.20 лева,
представляваща неплатена главница по фактура № **********/14.06.2019г. и начислена под
формата на корекция на сметка за консумирана ел. енергия за гореописания обект на
потребление за периода от 12.06.2017г. до 11.06.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2020г. до
окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 311.22 лева, представляваща
2
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2019г. до 06.01.2020г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: по силата на
сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия, ответникът е клиент
и потребител на доставената от ищеца ел. енергия за обект на потребление с аб. №
**********. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия, начислена на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ за посочения период, вследствие констатирано на 11.06.2018г.
наличие на показания в невизуализиран регистър. Констатацията е обективирана в КП,
съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от двама
свидетели. Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за плащане на
начислената цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 855/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза
заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил
искане за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил предявените исковете по
основание. Навел възражения, че считано от 01.09.2015г. загубил качеството потребител на
ел. енергия в сочения обект, от който момент с договор за наем отдал собствения си
недвижим имот за временно ползване на Н. Л. А.. До настоящия момент последната се явява
ползвател на имота и потребител на доставяната в същия ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал.
1 от ОУДПЕЕ. Извън това, оспорил твърдението в исковата молба, че начисленото
количество ел. енергия е доставено и реално потребено от него, както и оспорил
възможността електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на
сметки на дължимите от потребителите суми за минал период. При съставяне на КП от
11.06.2018г. в качеството на свидетел е посочен ползвателя на имота – наемателката Н. А.,
което е недопустимо и опорочава проверката. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
В първо съдебно заседание представител на ищеца оспорил потребителят да е
изправен по задължението си да заяви сключения от него договор за наем пред дружеството,
с което обосновал, че исковата сума е дължима именно от собственика на имота.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 297 от 27.01.2020г. по ч.гр.д. № 855/2020г. по описа на
ВРС за парично задължение, представляващо цена на доставена електрическа енергия и
мораторна лихва – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково
производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен
3
в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Няма спор по делото, а и от съдържанието на Констативен протокол №
1104521/11.06.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на З. Г. С. обект, в присъствие на двама
свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508129.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от
свидетелите.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1046/05.06.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия, както и че не съответства на технически характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 11.06.2019г. в размер на 31036 кWh за периода 12.06.2017г. – 11.06.2018г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3
сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез
претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт на
електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по
двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития
регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
4
Няма спор, че между „Енерго-Про Продажби“ АД, като лицензиран доставчик на ел.
енергия и З. Г. С., като потребител на ел. енергия за битови нужди е сключен договор за
продажба на ел. енергия и за измерване на потребената в обекта на потребление ел. енергия
е монтирано средство за търговско измерване. Обекта е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща цената на ползваната ел.
енергия.
Спорни по делото са въпросите доколко ответникът има качеството потребител на ел.
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ /2007г./, с оглед сключения
от него договор за наем от 01.09.2015г., както за законосъобразността на процедурата по
установяване на неизмерена ел. енергия в обекта и начисляване на исковата сума, под
формата на преизчисление на сметка за минал период.
Възражението за липса на качество на потребител на ответника е недоказано,
доколкото по делото не са представени доказателства за собствената му изправност по
задължението за писмено съобщаване пред „Енерго-Про Продажби“ АД на настъпилата
промяна в идентифициращите данни в срока по чл. 17, т. 3 вр. чл. 12 от ОУДПЕЕ /2007г./,
нито е налице хипотезата на чл. 6, ал. 2 от същите ОУ. Същевременно не е доказано
наемният срок по чл. 5 от договора за наем, изтекъл на 01.09.2017г. да е продължен съгласно
уговореното в чл. 5.1 от същия към момента на проверката, осъществена от служители на
разпределителното дружество на 11.06.2018г. Същевременно липсва спор между страните,
че именно ответникът е собственик на обекта на потребление на *** в гр. Варна, поради
което съдът приема, че именно той е потребителят носещ задължение за плащане цената на
потребените в исковия период количества ел. енергия в обекта си.
По оспорената възможност за преизчисление на сметки за минал период на следващо
място, съдът съобрази, че по силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР
да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556 от
21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто
ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на
въззивното дружество.
5
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
11.06.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно
извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по
адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г.
на ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване
на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени
до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне
на констативния протокол.
Следователно към момента на извършване на проверката на процесното СТИ –
11.06.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и
начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната
мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила,
както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване
на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от същите. При липса на приети действащи правила към момента на
проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за
вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено
от нормативно основание.
Същевременно въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция
на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за
измерване на количеството ел. енергия.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи. Предявените
положителни установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Идентичен
правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно
следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение
на адвокат в размер на 600 лв. В този размер, съответен на минималния съгласно чл. 7, ал. 2,
6
т. 2 и т. 1 от Наредба № 1/2004г. разноските следва да се възложат в тежест на въззивника с
извод за неоснователност на евентуално наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261106 от 09.11.2020г. по гр.д. № 3971/2020г. по
описа на ВРС, IX-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на З. Г. С. с ЕГН ********** сумата от 600
/шестстотин/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7