№ 852
гр. Добрич, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230104047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „*****, срещу Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.******, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към
договор за цесия от 17.06.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2188 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г:
1) 1860, 00 лева, представляваща неплатена главница по договор за
стоков кредит № 496848 от 29.11.2019 г., сключен между Ф.Ш. и „Банка
ДСК“ ЕАД, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2021 г., до окончателното плащане;
2) 260, 51 лева, представляваща неплатена договорна лихва за
периода от 29.12.2019 г. до 29.05.2021 г.;
3) 200, 27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.12.2019 г. до 25.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД
е възникнало облигационно правоотношение по договор за стоков кредит №
496848 на 29.11.2019 г. По силата на съглашението банката е предоставила на
ответника сумата от 1860, 00 лева за закупуване на услуги, предлагани от
„Финес 98“ ЕООД. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата
на осемнадесет месечни вноски при възнаградителна лихва от 21, 64 %.
1
Задължението е следвало да се изплати до 25.06.2021 г., но Ф.Ш. не е
погасявал кредита. Според ищеца, ответникът е изпаднал в забава на
30.12.2019 г.
Така впоследствие вземанията са били прехвърлени от „Банка ДСК“
ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с Приложение
№ 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за цесия от 17.06.2020 г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 2188/2021 г. Настоящото производство е
образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2188 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. Претендират се
разноски.
Особеният представител е подал отговор в законоустановения
едномесечен срок. Заявява, че искът е допустим и основателен.
В съдебно заседание се явява особеният представител – адвокат П.В.,
който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за стоков кредит № 496848 от 29.11.2019г.
се установява, че между „Банка ДСК“ АД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем. По силата на
съглашението кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 1860,
00 лева за закупуване на легло „Пенелопе“ от „Финес 98“ ЕООД при
фиксиран лихвен процент, който към датата на договора е 1, 64% годишно
или 0, 0601% на ден (л. 7). Съобразно представения погасителен план,
падежът на последната вноска е 29.05.2021 г. (л. 8). Видно от фактура № 4294
от 29.11.2019 г. на „Финес 98“ ЕООД, заемната сума от 1860, 00 лева е била
изплатена на дружеството за един брой спален комплект (л. 10).
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 1860, 00
лева. Според заключението на вещото лице, неплатени по договора за кредит
са останали главницата от 1860, 00 лева и възнаградителна лихва от 260, 51
лева, за периода от 27.12.2019 г. до 22.07.2021 г. Експертът е изчислил, че
върху просрочената главница се дължи обезщетение за забава в размер на
200, 27 лева, за периода от 28.12.2019 г. до 2.506.2021 г.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
2
Процесните вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 17.06.2020 г. и допълнително споразумение от 22.07.2020 г.,
сключени между „Банка ДСК“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД (л. 11 до 20). Извършеното прехвърляне е потвърдено
писмено от цедента на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Липсват доказателства
уведомлението за извършената цесия да е било съобщено на длъжника.
Приложеното по делото уведомление съдържа подпис единствено на
пълномощник на ищеца, но не и такъв на длъжника. В тази връзка следва да
бъде изтъкнато, че изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е било изпълнено в
момента на получаване на книжата по делото от особения представител на
ответника. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018
на Първо т.о. ВКС, в което е прието, че „Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на
ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се
застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК – отсъствието от адреса по
чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство.“
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич
на дата 09.07.2021 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми:
1) 1860, 00 лева, представляваща неплатена главница по договор за
стоков кредит № 496848 от 29.11.2019 г., сключен между Ф.Ш. и „Банка
ДСК“ ЕАД, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2021 г., до окончателното плащане на сумата;
2) 260, 51 лева, представляваща неплатена договорна лихва за
периода от 29.12.2019 г. до 29.05.2021 г.;
3) 200, 27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.12.2019 г. до 25.06.2021 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 756/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2188/2021 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
3
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По иска за главницата с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Банка ДСК“ ЕАД по договор за стоков кредит; изпълнение на
задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата, както и
изискуемостта на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил
надлежно уведомен длъжника.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за стоков кредит. Установи се, че кредиторът „Банка ДСК“ АД е
изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил сумата
от 1860, 00 лева.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът
следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията по
договора. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради
което следва да бъде направен категоричен извод за неплащане на процесното
вземане. Изискуемостта му е настъпила на 29.05.2021 г. когато е падежът на
последната вноска.
Предвид изложеното, искът за сумата от 1860, 00 лева,
представляваща неплатена главница по договор за стоков кредит № 496848 от
29.11.2019 г., сключен между Ф.Ш. и „Банка ДСК“ ЕАД, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г.,
до окончателното ѝ плащане, следва да бъде уважен.
По иска за претендираната възнаградителна лихва с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
4
претендираната лихва; наличие на валидно сключена цесия за прехвърляне
на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.
От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на
паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран лихвен
процент, който към датата на договора е 1, 64% годишно или 0, 0601% на ден.
От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 29.12.2019 г. до
29.05.2021 г. се дължи договорна лихва от 260, 51 лева. Следователно и искът
за сумата от 260, 51 лева, представляваща неплатена договорна лихва за
периода от 29.12.2019 г. до 29.05.2021 г., трябва да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД за обезщетение за забава е в тежест на
ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на
главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва; наличие на
валидно сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане, за която да е
бил надлежно уведомен длъжника.
Установи се, че ответникът не е погасил още първата си вноска по
кредита с падежна дата 27.12.2019 г. Поради тази причина обезщетение за
забава се дължи от този момент. Експертът е изчислил, че за процесния
период размерът на дължимото обезщетение възлиза на 200, 27 лева.
Ето защо, искът за сумата от 200, 27 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.12.2019 г. до 25.06.2021 г., следва да
бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК.
В заповедното производство е направил разноски в размер на 96, 42
лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна
такса в размер на 46, 42 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 927, 98
лева (държавна такса в размер на 127, 98 лева; депозит за вещо лице в размер
на 250, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00 лева). В
полза на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение от
250, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26 от НЗПП
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 96, 42 лева; за първоинстанционното производство – 927, 98
лева.
5
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: град С., ул. „*****, срещу Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Д.******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1860, 00
лева, представляваща неплатена главница по договор за стоков кредит №
496848 от 29.11.2019 г., сключен между Ф.Ш. и „Банка ДСК“ ЕАД, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда –
25.06.2021 г., до окончателното плащане на сумата, прехвърлена от „Банка
ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за цесия от 17.06.2020 г. –
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2188 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: град С., ул. „*****, срещу Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Д.******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 260, 51
лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода от 29.12.2019 г.
до 29.05.2021 г., прехвърлена от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към
договор за цесия от 17.06.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2188 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: град С., ул. „*****, срещу Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Д.******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200, 27
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.12.2019 г. до
25.06.2021 г., прехвърлена от „Банка ДСК“ ЕАД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към
договор за цесия от 17.06.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2188 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.******, да
6
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „*****, сумата от 96,
42 лева – разноски по ч.гр.д. № 2188/2021 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Ф.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.******, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „*****, сумата от
927, 98 лева – разноски по гр.д. № 4047/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7