Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 18/06.02.2020 година Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно
отделение
На двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар:Геновева Ненчева
Прокурор:М. Гамозова
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 417 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по протест на Окръжна прокуратура гр.Разград, жалби на частния обвинител и
граждански ищец Н.Е.Н., чрез нейния процесуален представител адв.В.Д. и на подсъдимия В.Р.В., чрез неговите защитници: адв.М.П. и адв.Е.Х. против
присъда №16 от 17.07.2019г. по НОХД №248/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград.
С
атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.9 във вр.
с чл.115 от НК, във вр. с чл.18,ал.1 от НК за което му
е наложено наказание при условията на чл.58,б."а"във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК–четири години и осем месеца "лишаване
от свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване на
наказанието, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС.
В протеста
се излагат съображения за нарушение на материалния закон, при определяне
размера на наказанието, като се предлага неговото увеличаване на около 12-13 години "лишаване от
свобода", при "строг" режим на изтърпяване.
В жалбата
на частния обвинител и граждански ищец се навеждат доводи за незаконосъобразност
на определеното наказание и обезщетение по чл.45 от ЗЗД. С жалбата се иска
увеличаване размера на наложеното наказание на 11-12 години "лишаване от
свобода", изменение режима на изтърпяване на "строг" и уважаване
на гражданската претенция в пълен размер.
Подсъдимият
счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното
наказание. Излагат се съображения за липса на "предумисъл" по т.9 на
чл.116 от НК и пряк умисъл за убийство, като се иска преквалифициране на
деянието по чл.129,ал.1 от НК, намаляване размера на наказанието и присъденото
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В съдебно
заседание представителя на апелативна прокуратура поддържа протеста и изразява
становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Частният
обвинител и граждански ищец, представляван от адв. В.Д.
поддържа жалбата си на посочените основания.
Подсъдимият,
чрез неговите защитници адв.М.П. и адв.Е.Х. поддържа изцяло депозираната жалба на посочените
основания.
В личната
си защита и последна дума подсъдимият В. заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК,съдът намира за установено следното:
Познанството
на подс.В.В. и пострадалата
Н.Е.Н. датира около две години преди инкриминираното престъпление /04.11.2017г./.
Двамата заживяли
на семейни начала от края на 2015г. Първоначално съжителствали в къщата на
дядото на подсъдимия- в град Дулово, около два месеца /периода април – май
2016г./, впоследствие живели на квартира в гр. Варна и около година – в къщата
на починалия дядо Кирил на подс.В.,***. През съвместния
си живот, двамата имали често проблеми, провокирани от ревността на подсъдимия.
Скандалите понякога прераствали и в побой, нанасян от подсъдимия. На
21.10.2017г., пострадалата си събрала багажа и казала на подсъдимия, че прекъсва връзката им и отива да живее при баба
си в гр. Цар Калоян. Същата си намерила работа в заведението „Улицата“ в
гр.Разград, за която нямала сключен трудов договор, но и`
била осигурена квартира в града.
По време
на съвместното си съжителство, пострадалата работила като сервитьорка в няколко
заведения в гр. Дулово. Подсъдимият В. получавал пенсия по инвалидност, поради
вродена липса на част от пръстите на дясната ръка и претърпяна операция на
единия крак. Бащата на постр.Н.Н.
работил в Белгия, като и` изпращал месечно около
100-200 евро. Майката на подс.В. също работела в
Белгия и му е изпращала почти всяка седмица по 50-100 евро. С получените пари, подсъдимия играел хазартни
игри и купувал наркотици в гр. Дулово.
На
04.11.2017г. пострадалата Н.Н. била на работа от 11.00 до 14.00 часа в
заведението „Улицата“, находящо се в централната част
на гр.Разград. Около 14.30 часа тя се е обадила на подс.
В., който със съобщение я помолил за това. През деня двамата провели няколко
разговора, в които подсъдимия настоявал за среща с пострадалата. Първоначално
последната отказала, като заявила, че всичко между тях е свършило и „всеки
трябва да си хваща пътя“, но след продължително
настояване от страна на подсъдимия се съгласила на среща. Подсъдимият я
уведомил, че ще намери превоз и ще дойде в гр.Разград да поговорят. Същият
помолил св.Н.да го откара до гр.Разград с неговия лек автомобил "Рено
19" и заедно с приятелите си – свидетелите Н.Б., Е.Х.и Н. Я.потеглили от
гр.Дулово към гр.Разград. На излизане от гр.Дулово, спрели до бензиностанция и
подсъдимият заредил бензин за 20 лв. По
пътя спрели в с.Вокил, от където закупили бира и безалкохолно.
Свидетелят
Е.Х.свил цигара с марихуана, която купил от подс. В. преди
да тръгнат и двамата със св.Н. Я.я
изпушили в колата. По пътя подсъдимия и двамата свидетели изпили закупената
бира. Докато пътували, подсъдимият се чул няколко пъти с пострадалата, като първоначално
се разбрали да се срещнат до Общината, но тъй като не успели да я намерят се
уговорили да се видят пред магазин „Била“ в гр.Разград.
Преди да
тръгне от гр.Дулово, подс. В. взел със себе си два кухненски ножа.Когато приближили
с колата гр. Разград, подсъдимият
извадил двата ножа и започнал да
ги размахва в колата, като отправял заплахи, че ще убие Н., че ще я нареже на
парчета, че ще разбере с кого си има работа и
ще разбере какво е да му изневерява с негови приятели.
Около
16.50 часа, четиримата се придвижили с лекия автомобил до магазин „Била“ в гр.
Разград и паркирали на служебния паркинг. Подсъдимият излязъл от колата и се
насочил към паркинга за клиенти. Двата
ножа без калъфи били разположени на кръста му, като остриетата стърчали нагоре,
а дръжките им се намирали в панталоните му и се виждали. Подс.
В. спрял в началото на паркинга на
магазина, до бариерата и извадил ножовете с двете си ръце, като е направил
движение, все едно ги точи един в друг. Наблюдавайки подсъдимия и носените от
него ножове, св.И.се е притеснил да не
се случи нещо и направил опит да подаде сигнал на тел. 112.
Междувременно,
около 17.05часа, постр.Н.
стигнала до магазин „Била“ и видяла подсъдимия в гръб. Същата забелязала и
остриетата на кръстосаните на кръста му два ножа. Подс.
В. я видял и отишъл при нея, като двамата се уединили до стената на къщата на св. И., на ул. „Тополница“ № 5. Пострадалата
се подпряла до стената и запалила цигара, а подс.В.
застанал срещу нея. Св. И.минал покрай двамата и разменил реплики с подсъдимия,
след което се обърнал с гръб и тръгнал.
При
проведения между подсъдимия и пострадалата разговор, последната му казала, че
го обича и мрази едновременно и че има друг приятел в гр.Разград. Подсъдимият
извадил двата ножа. Пострадалата посегнала да го целуне, а той и` казал, че има
нова приятелка, на което тя му отвърнала, че не й завижда. Докато пострадалата
му казвала, че си тръгва, подсъдимия я намушкал с единия нож два пъти с лявата си ръка в областта
на гърдите и корема, след което го
хвърлил на земята. По-късно съпругът на св.Б.Х.забелязал окървавения нож в
близост до мястото, където се са намирали постр.Н. и подс. В. и го предал на полицейските органи.
След прободните удари, пострадалата се разпищяла „Наръгаха ме,
наръгаха ме“ и е побягнала към св. С.И.. Същата минала покрай него и влязла във фризьорския салон, находящ се в дясно от магазин „Била“ на ул. „Тополница“ №
5. Собственичката на фризьорския салон-св.Б.Х.видяла момичето, което влетяло в
салона и възприела нейните думи: „Извикайте линейка, наръгана съм, моля Ви“.
Пострадалата разгънала якето си и свидетелката видяла, че е цялата в кръв, след
което я е хванала и успяла да я изведе
навън. Св.Х.дала на пострадалата салфетки, с които да притисне раната. След
като чул виковете на пострадалата и видял кръвта, св. С.И.се е обадил на тел.
112. Същият качил пострадалата Н., която обилно кървяла, в лекия си автомобил и
я закарал в „Спешно отделение“ на МБАЛ – Разград, където веднага била приета.
След потеглянето на колата, на място пристигнала линейка, като св. Х.обяснила
на екипа, че момичето вече е откарано в болницата. Непосредствено след това
дошли и полицейски органи.
След като подс.В. нанесъл двата прободни
удара на пострадалата, изтървал ножа и
побягнал без посока. Същият се озовал в близост до хотел „Картун“, в гр.Разград. По настояване на полицейските
служители, св. Н. Я.му се обадила по телефона и той ѝ е казал къде се
намира. След получената информация,
между 18.30 и 19.00 часа, на място дошли полицейски служители и го
намерили седнал на пейка пред дом № 36 на ул. „Жеравна“, в близост до хотела.
Подсъдимият стоял неподвижен, с ръце в джобовете. Св.Б.Б.–
полицейски служител в РУ МВР – Разград го е повикал по име. В първият момент,
подсъдимият не реагирал, но после се опитал да стане от пейката. Св. Б. го
хванал за лявата ръка и докато я извива към гърба видял, че държи голям кухненски нож. Натиснал
силно ръката на подсъдимия и той изпуснал ножа на тротоара. Полицейските
служители поставили на подсъдимия белезници и са го отвели със служебния
автомобил.
При
извършения обиск на подсъдимия в сградата на полицията, същият извадил от левия
вътрешен джоб на коженото си яке 4 бр. найлонови опаковки със зелен цвят, с
идентично съдържание – зеленокафява тревиста маса.
При извършено претегляне с електронна везна VEDIA FEM 150g,се установило, че
същите са с общо тегло 2,75 гр./с опаковките/. При извършеното тестване с
CANNABIS TEST, веществото се оцветило с кафявочервен
цвят, съответстващ на канабис (марихуана).
В хода на
досъдебното производство са назначени няколко експертизи, които установяват
следните фактически обстоятелства:
I Съдебно-медицински експертизи:
1.Съдебно-медицинска
експертиза относно пострадалата Н. Е.Н. /т.
2, стр. 45-52/.
На
04.11.2017г. пострадалата Н.Е.Н. е приета в болничното заведение в много тежко
състояние на травматичен и хеморагичен шок и
оперирана по витални индикации, поради причинените ѝ:
-проникващо
в гръдната кухина прободно-порезно нараняване, с
натрупване на патологична колекция кръв и въздух /хемопневмоторакс/
в гръдната кухина;
-проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване с увреждане /срязване/ на горна
надстомашна предна артерия и голямото було, образуван
ретроперитонеален хематом.
По своята
медико-биологична характеристика:
-прободно-порезното нараняване в гръдната област се отнася
към критерия проникващо в гръдната кухина нараняване;
-прободно-порезното нараняване в коремна област - към
проникващо коремната кухина нараняване;
-натрупването
на патологична колекция кръв и въздух в гръдна кухина обуславя разстройство на
здравето с временна опасност за живота;
-срязването
на горна надстомашна предна артерия - разстройство на
здравето временно опасно за живота;
-натрупването
на патологична колекция кръв в коремна кухина - разстройство на здравето с
временна опасност за живота;
-ретроперитонеалния хематом-временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата.
-кръвонасядането, охлузванията и драскотините по гърба на
двете ръце- болка и страдание.
Към
момента на причиняване на уврежданията е имало реална опасност за живота на
пострадалата, поради получените прободно-порезни
наранявания и засягането на жизнено важни органи.
Прободно-порезните наранявания в дясна гръдна и коремна област са причинени от
предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието.
Предвид
характеристиките на вещественото доказателство обект № 1, иззето при извършен
оглед на местопроизшествие на 04.11.2017г. в гр. Разград, в близост до недвижим
имот с адрес в гр. Разград, ул. „Тополница“ № 5: „Кухненски нож с кафява
дървена дръжка, обща дължина 30,5см, дължина на острието 17см, дължина
дървената дръжка 13,5см, широчина в най- широката част 2,5см“ е възможно прободно-порезните наранявания да са причинени именно с
този нож.
Експертът
дава заключение, че са нанесени два удара - съответно в дясна гръдна и в дясна
коремна област, с едно и също оръжие - иззетия обект № 1, като по-вероятно
силата на удара /съответно проникването/ е по-голяма за нараняването в коремна
област; пострадалата и нейният нападател са се намирали едни срещу друг - във
фронтална равнина и последния си е служил с лявата ръка.
2.Съдебно-медицинската
експертиза на обв.
В.Р.В. (т. 2, стр. 56-57).
При
извършеното освидетелстване на В.Р.В. е установено:
-бледосинкаво кръвонасядане във външната половина на долния клепач на
дясно око;
-червеникава
драскотина в лява странична област на шията с дължина 8 см., косо отгоре надолу
и отзад- напред;
-върху
лявата лопатка – зачервяване на кожата 4,5/2,5 см.
Кръвонасядането се дължи на удар с/върху тъп предмет с ограничена удряща
повърхност. По същия механизъм е получено и зачервяването върху лява лопатка, а
повърхностното забелване в горновътрешната част на
увреждането – от тангенциално действие на тъпоръбест
предмет.
Драскотината
е резултат от въздействие на предмет с остър/режещ ръб /вкл. надлъжно
одраскване с нокът/.
Установените
при прегледа увреждания са с еднаква давност и могат да са получени часове
преди освидетелстването.
II. Съдебно-химически експертизи :
1. Предоставени
проби от
В.Р.В. (т. 2, л. 62-64):
- не се
установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски
анализ с пламъчно-йонизационна детекция;
-установено
е наличие на метаболит
на ТЕТРА-ХИДРОКАНАБИНОЛ, а именно: 11-нор-Δ9 –
тетрахидроканабинол-9-карбоксилна киселина, което се доказва чрез
газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.
Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС/МАРИХУАНА/
от същото лице.
2.Предоставени
проби кръв от постр. Н.Е.Н. /т. 2, л. 73-75)/:
- не се
установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски
анализ с пламъчно-йонизационна детекция.
- не е
установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити,
което е доказано чрез имунохимичен тест и
газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.
3.Предоставени
проби кръв от св. Н.Б. Б. /т. 2, л. 84-86/:
-не се
установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски
анализ с пламъчно-йонизационна детекция.
-установено
е наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а
именно: 11-нор-Δ9 – тетрахидроканабинол -9-карбоксилна
киселина, което се доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална
детекция. Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на
КАНАБИС (МАРИХУАНА) от същото лице.
4.Предоставени
проби кръв от св.Н. Тодорова Я./т. 2, л. 95-97/:
- не се
установява наличие на етилов алкохол, което е доказано чрез газ-хроматографски
анализ с пламъчно-йонизационна детекция.
-установено
е наличие на метаболит на ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ, а
именно: 11- нор-Δ9 – тетрахидроканабинол- 9 -карбоксилна киселина, което се доказва чрез
газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.
Такъв резултат може да се наблюдава единствено след употреба на КАНАБИС
(МАРИХУАНА) от същото лице.
5. Предоставени
проби кръв от св. Е.Е.Х./т. 2, л. 106-108/:
-установено
е наличие на етилов алкохол с концентрация 0.92‰ (г/л), което е доказано чрез
газ-хроматографски анализ с пламъчно-йонизационна
детекция.
-не е
установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити,
което е доказано чрез имунохимичен тест и
газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция.
III.Съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства /т. 2, л.4-5/
1.При
изследване на обекта, означен с № 2 /нож с дължина 35 см./ не е доказано
наличие на кръв;
2. По
обект № 1 /нож дължина 30,5 см/ се доказва присъствие на човешка кръв, в която
се доказва наличие на β (бета) аглутинини и А аглутиногени и не
се доказва α (АЛФА) аглутинини и B аглутиногени, т.е.кръвната група на тази кръв по системата
АВ0 се определя като А(β).
Кръвната
група на обв. В.Р.В. по системата АВ0 се определя
като 0 (αβ).
Кръвната
група на постр. Н.Е.Н. по системата АВ0 се определя
като А(β).
Груповата
принадлежност на кръвта по обект № 1 и кръвногруповата
принадлежност на постр. Н.Е.Н. по системата АВ0 си
съответстват.
Възможно е
кръвта по обект № 1 да произхожда от постр. Н.Е.Н..
IV. Дактилоскопна експертиза на
веществените доказателства:2/два/ кухненски ножа /т. 2, л. 9/
Дактилоскопната
следа, иззета от острието на обект № 2 – кухненски нож с кафява дръжка с
дължина 35 см., иззет при оглед на местопроизшествието на ул. „Жеравна“ № 36 в
гр. Разград, е оставена от ляв палец на В.Р.В., ЕГН **********.
V.Съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на В.Р.В.
(т. 2, л. 20-31):
1.Отсъстват
данни В.Р.В. да се води на психиатричен отчет.
2.В. не
страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчита наличие на
интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на
съответната възраст и придобития житейски опит. Идентифицират се проблеми в
личностен и социален план, проблеми с афективността и
волята, в ценностната система, което води до дисхармонични взаимоотношения със
заобикалящия свят, грубост и безсърдечност, липса на емпатийност
и перманентна агресивна нагласа към най-близките, които сочат към своеобразна личностова патология-личностово
разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни и диссоциални
черти. Същото не нарушава базисните му психични годности,
но в голяма степен повишава базисния риск от асоциално поведение.
3.Установената
личностова патология, както и евентуалното повлияване
от алкохола, в рамките на обикновеното алкохолно опиване от лека към средна
степен, не променят базисните психични годности на В.
- към периода на инкриминиране на деянието липсват основания за обсъждане на
такова разстройство на съзнанието, което да го е лишавало тогава от годност да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи поведението си в
смисъла на чл. 33 от НК.
4. В. е
способен да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Независимо от употребения алкохол, в рамките на
леката към средна степен опиянение, поведението му илюстрира несъмнено
присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност
и логичност на действията. Естествено това става през призмата на личностовата дисхармония и защитните му механизми.
5.
Профилът на личността извежда характерова ориентация
от интровертен тип. Сдържан, стеснителен, общува с
определен кръг от хора. До голяма степен е пасивно безразличен. Неуверен. Има
склонност към съмнения. Социалното функциониране е разстроено, не притежава
умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. С емоционална неустойчивост и
склонност към афективни реакции, проявяваща се в
чести колебания в настроението, повишена възбудимост, конфликтност и слаба
саморегулация.
Касае се
за дисхармонична личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство,
комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе
си, висока импулсивност и слаба саморегулация. Има ниска поносимост
към фрустрация и нисък праг на отключване на
агресивни реакции, включително и физическо насилие.
VI. Физико-химична на веществено доказателство Обект № 1 -
сухата тревна маса в четири залени ПЕ опаковки /т. 2, л. 11-12/
1.Обект №
1. Сухата тревна маса по морфология и състав се определи като съцветия от
марихуана. Нетното тегло е 2,0942 грама. Съдържанието на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) в
марихуаната е 6 тегловни процента.
2.
Марихуаната /коноп, канабис/ е наркотично средство. Няма легална употреба,
пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България - списък 1 и съгласно Закона
за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите
(ЗКНВП).
3. Конопът
се намира в Приложение 1 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП - Списък 1, включващ „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина".
4.
Съгласно Постановление на МС № 23 от 1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството
(без изискване за процентно съдържание) е определена цена за 1 грам марихуана
на стойност 6 лева. За изследваната марихуана от Обект № 1.: 2,0942 грама х 6
лв. = 12,56 лв.
Експертизи, назначени в хода на съдебното следствие:
1.Комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Татяна К.и
специалист-психиатър д-р Соня Н. по отношение на пострадалата Н..Видно от
същата:
- Н.Е.Н.
се е развивала правилно, интелектът й е в рамките на нормата, съответен за
възрастта, образованието и социалния опит, т. е. при нея не се касае за наличие
на интелектуален дефицит. Същата не страда от душевно заболяване в смисъла на
психоза.
-при осв.Н., към настоящия момент, не се установяват белези на
зависимост към наркотични вещества, тъй като не са изпълнени критериите по МКБ
Х за такава.
-въз
основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се
установи, че Н. разполага с интелектуален потенциал в средните стойности на
нормата. Налице са добри интелектуално-амнестични
възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит.
Предвид това освидетелстваната може да възприема правилно фактите от
действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни показания за
тях.
-Н. е общителна,
самоуверена и активна, предимно с екстровертна
насоченост на характера. Енергична, любознателна, инициативна и импулсивна.
Обича срещите с хора, комуникацията и новите ситуации. Обича риска, преследва
успеха, упорита. Емоционална, лесно се увлича. С променливо настроение,
импулсивност и непостоянност, поради което лесно попада в конфликтни ситуации.
Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство. Контактността
циклично се променя, голяма в период на повишено настроение, малка през период
на потиснатост. Интересите й също се определят съгласно настроението. С изявен
стремеж към самостоятелност. Без отклонения в поведението, интереси типични за
възрастта. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за емпатия. Лесно се
привързва.
Личността
се чувства несигурна и застрашена, има потребност от обособяване и контролиране
на достъпа на други до личното `и пространство. С чувства на самотност,
неувереност и незащитеност, както и стремеж към себесъхранение.
Налице е все още активна физическа и психическа травма в детството.
Актуалното
състояние на осв. Н. към момента на експертното
освидетелстване не носи признаци на психично разстройство. Поведението е
подредено, съзвучно, емоциите са съответни, налице са елементи на лабилност при
коментиране на преживяното. В съдържанието на мисловният процес споделя
тревожни изживявания, кореспондиращи на реалната житейска ситуация.
Проведеното
психологично и психиатрично изследване сочи, че при осв.Н.
след деянието са били налице тревожност, безпокойство, страхови
преживявания, чувство за изолация и принудително ограничаване на контактите, себеотносни интерпретации, цефалгия,
инсомния, вегетативни симптоми. Описаната картина
съответства на диагностичните критерии за РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА.ПРОТРАХИРАНА АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ, с тревожно-депресивен облик,
макар и това да не е обективирано с медицинска
документация. Медикаментозно лечение не е провеждано. Протектиращите
фактори на средата и обкръжението към момента са достатъчно условие за
възвръщането и` към обичайното психично състояние и
нормално социално функциониране.
2.Комплексна
съдебно медицинска експертиза с вещо лице ортопед – травматолог по отношение на
подс.В..
-вродената
липса на китка и пръст(-и) спада към вродените аномалии, които засягат горния
крайник. Дефектът е тип редукционна аномалия, тъй като общата дължина на горния
крайник е намалена. Отсъствието или хипоплазия
(недоразвитост) на пръстите (изключение прави палеца, той се развива в известна
степен), обикновено едностранно е рядък дефект на крайника. Остатъчно се
намират части от нокти. Метакарпалните (киткови) кости могат да се редуцират в различна степен.
-В.Р.В.
страда от: липсват дистални и средни фаланги на II до
V пръсти на дясна ръка. Силно изтънени проксимални фаланги на 3 и 4 пръст с хипотрофия на меките тъкани. Липса на дистална
фаланга на 3 и 4 пръсти и изтънена в дисталната си
част средна фаланга на 4 пръст на лява ръка Измененията са от рождение и с
неизяснен произход.
-за дясна
ръка: Движенията в метакарпо-фалангиалните стави на 3
и 4 пръсти са силно затруднени.Движенията в същите стави на 2 и 5 пръсти с до
80 градуса. Хипотрофия на тенарната
мускулатура но има опозиция на палеца с останалите пръсти. Захвата
е намален, но не невъзможен.
-за лява
ръка: Движенията са ограничени в движенията на интерфалангиалната
става на 4 пръст. В останалите стави няма ограничение на движенията. Опозицията
на палеца е възможна с всички пръсти. Захвата е с
необходимата сила. Извършва всякакви упражнения с лявата ръка.
Движенията
в двете гривнени и лакетни
стави са без ограничени. При изпънати крайници и свити пръсти на ръцете понася
достатъчно тежест и за двете ръце. Това обуславя възможноста
за нанасянето на прицелен удар.
Поради
намаленият захват на дясна ръка, нанасянето на удар с
нож в/у предмети с по-голяма плътност и ниво на механична съпротива, може да
не се осъществят, или да доведат до
наранявания на извършителя.
Горепосоченото
тежко вродено заболяване на подсъдимия, визирано в посоченото по– горе
заключение на комплексната съдебно
медицинска експертиза с вещо лице ортопед– травматолог, се установява и от
наличната медицинска документация по делото – експертни решения на ТЕЛК/л.41-42
и л.67 от делото/.
Видно от
характеристична справка/л.70-71,
т.1 от ДП/, изготвена от органите на РУ-Дулово, подсъдимият В.Р.В. няма
регистрирани криминални и противообществине прояви.
Същият фигурира в списъка на РУ-Дулово по линия на „Наркотици” от непълнолетна
възраст като употребяващ, но не е воден като утвърдено лице на отчет от ИДПС в РУ – Дулово. Обкръжението
му е съставено от лица, които фигурират в същия списък. Злоупотребява с
алкохола. Налице е информация, че В.В. е зависим от
употребата на наркотични вещества.
Видно от
уведомително писмо на Дирекция за социално подпомагане – Силистра/л.248 - 253 от делото/, ведно с приложените към него –
социален доклад и заповеди, пострадалата Н.Н. е
ползвала социална услуга в Кризисен център –Арфатар
за периода от 27.07.2013г. до 02.12.2013г.. Отдел „Закрила на детето” –
Алфатар е работил по случая на Н. до
10.03.2014г., като след тази дата не е регистриран сигнал за пострадалата.
Така
изложената фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния
съд. Същата се подкрепя от събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Първоинстационният съд е извършил обстоен анализ на свидетелските показания,
даващи информация за отношенията между подсъдимия и пострадалата, в хода на
съвместното им съжителстване. Настоящият състав ги споделя напълно, поради което
и не следва да ги преповтаря. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на св.В.В.
и св.Т.В.- съответно дядо и баба на подсъдимия и св.Р.К., които отричат
подсъдимия да е употребявал наркотици и да е участвал в хазартни игри. Същите
са оборени както от показанията на пострадалата, така и на приятелите на
подсъдимия-св.Х., св.Б. и св.Я.. Последните са закупували наркотици от
подсъдимия /вкл. в деня на инцидента/ и дават информация, че същия е
употребявал такива. За това свидетелства и експертното заключение на
съдебно-химическата експертиза, установяваща наличието на метаболит
на тетрахидроканабинол в кръвта на подсъдимия, което
е следствие от употребата на канабис/марихуана//вж
експертиза на л.64,том2 от ДП/.
Показанията
на посочените свидетели не следва да се кредитират и в частта, досежно поведението на подсъдимия към пострадалата по време
на тяхното съжителстване. За проява на агресия от страна на подсъдимия
свидетелства както пострадалата, така и нейните работодатели:на св.В.Д.и св.П.Н.и
св.Д.С.-неин интимен приятел, с когото е работила заедно. Действително
показанията на последните трима са производни, тъй като пресъздават съобщеното
им от пострадалата. Съгласно практиката на ВКС "Естеството на производните доказателства предпоставя
и тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъде използвани като
средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на
последните, или ги заместват при недостъпност на погиване на източника на преки
първични доказателства"/вж Решение №3-08 от
31.05.2010г. на ВКС по н.д.№255/2010г., първо н.о./. Няма спор, че осъдителната
присъда не може да почива единствено на такива производни доказателства, или
когато между тях и останалата доказателствена
съвкупност е налице съществено противоречие/вж
Решение №114/06г. ВКС, второ н.о./. Конкретния случай не попада в тази
хипотеза. Същите служат за проверка на останалите доказателства и дават
информация за отношенията между подсъдимия и пострадалата.
В този
смисъл, посочените свидетелски показания се явяват изолирани от останалите
доказателства, поради което правилно съдът не ги е кредитирал в тази им част. В
останалата част, същите следва да се преценяват през призмата на тяхната
заинтересованост.
Правилно
съдът е кредитирал показанията на пострадалата Н.Н..
Същите са последователни, еднопосочни и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност. Изключение правят твърденията
на свидетелката, че е принуждавана от подсъдимия и неговия дядо да проституира.
Същите не се подкрепят от други доказателства.
В подкрепа
на показанията на пострадалата са и фактическите констатации на съдебно
психологичните и психиатрични експертизи, както по отношение на пострадалата,
така и по отношение на подсъдимия. Първата е назначена в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, с оглед на
изнесени данни за употребата на наркотични вещества от пострадалата. Видно от
експертното заключение, към момента на изготвяне на експертизата не се
установяват белези на зависимост към наркотични вещества. Пострадалата може
правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания. След инцидента е
настъпила промяна в психичното и` състояние. Експертите
наблюдават тревожност, безпокойство и страхови
преживявания, чувство на изолация и принудително ограничаване на контактите,
които им дават основание да заключат, че е налице разстройство в адаптацията и протрахирана адаптационна реакция с тревожно-депресивен
облик /вж експертиза на л.325-336,том2 от делото/.
По
отношение на подсъдимия, такова изследване е проведено в хода на ДП. Експертите
са дали заключение, че подс.В. не страда от психично
заболяване. Идентифицирали са проблеми в личностен и социален план, проблеми с афектността и волята, в ценностната система, които са
довели до грубост, безсърдечност, липса на емпатийност
и перманентна агресивна нагласа към най-близките и сочат на своеобразна личностова патология-личностово
разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни и диссоциални
черти. Същото не нарушава психичната му годност, но в голяма степен повишава
базисния риск от асоциално поведение. В изготвения от експертите
психологически профил на подсъдимия, същия се определя като дисхармонична
личност, с натрупано вътрешно недоволство, комплекси и агресивна готовност,
висока импулсивност и слаба саморегулация. Има ниска поносимост
към фрустрация, нисък праг на отключване на агресивни
реакции, включително физическо насилие.
От
значение за изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото са
достоверността на дадените показания от свидетелите Н.Б. и Е.Х.. Проверяваният
съд е кредитирал показанията, които
двамата свидетели са дали в хода на досъдебното производство, приобщени по
делото по надлежния ред. Настоящият състав не споделя напълно този извод. От показанията
на свидетелите се установява по непротиворечив начин на първо място, че
инициативата за срещата им с подсъдимия,
била тяхна, като поводът е бил закупуването на наркотик. И двамата свидетели заявяват,
че подсъдимия и пострадалата са разговаряли няколкократно по време на
пътуването от гр.Дулово до гр.Разград, като са уточнявали мястото на срещата. На
следващо място показанията на свидетелите установяват носенето на два ножа от
подсъдимия, които същия демонстративно е показал. От значението за умисъл на
подсъдимия е изясняване на причината да пътуването до гр.Разград и за носените
ножове от подсъдимия. Първоначално подсъдимият не е изложил пред свидетелите причина
за пътуването до гр.Разград. По пътя същият е пояснил, че иска да се срещне с
неговата бивша приятелка Н. и да се сдобри с нея, или се раздели. От
проведените разговори, св.Б. е останал с убеждението, че Н. не желаела да се
вижда с подсъдимия, но последния е настоявал за това /вж
показанията на св.Н.Б. на л.153 от делото/. В началото на пътуването,
подсъдимият бил спокоен и уговарял срещата си с пострадалата по телефона.
Промяна в неговото поведение настъпила непосредствени преди да влязат в града.
Тогава подсъдимият показал ножовете, започнал да ги размахва и казал, че иска
да сплаши Н..
Противоречия съществуват по отношение
отправяни заплахи от подсъдимия към пострадалата. За такива заплахи,
отправяни по телефона сочи единствено св.Е.Х., в показанията си, дадени на ДП.
Видно от същите, приобщени по надлежния ред, свидетелят конкретизира
отправените заплахи: "Чух, че я заплашва и по-точно чух думите:"ще те
убия, ще те наръгам в сърцето"/вж показания на
ДП, л.124,том1/. Настоящият състав намира, че показанията на св.Е.Х., дадени на
ДП по отношение на отправените заплахи по телефона не следва да се кредитират
от съда. Същият заявява в с.з., че е бил повлиян от алкохола: "Аз от сутринта пиех и бях по-пиян от В.".
За неговото състояние свидетелства и Б.:"Е.беше пиян.Когато се срещнахме с Е.в Дулово, Е.беше пиян още
тогава.Беше пиян над нормалното". В съдебно заседание св.Х.сочи, че не
е много сигурен дали подсъдимия е отправял заплахи към Н.. Това обстоятелство
не се подкрепя и от показанията на св.Б.
и св.Я., които са се намирали в колата. Основание за този извод дава и
обстоятелството, че самата пострадала не съобщава в своите обяснения за
отправени от подсъдимия заплахи. В с.з. пострадалата заявява: "Той/подсъдимия/ беше инициатор да се срещнем
до БИЛЛА. Чухме се по телефона. Той ми каза че идва, реших да се видя с него за
пет минути. Не мислех, че нещо ще ми направи…Видяхме се, за да приключи всичко
и просто той да си замине, а аз да остана в Разград……В. ми звънна, че иска да
се видим и аз се съгласих за да е за последно, за да спрем да се виждаме
повече. Каза да се видим, каза че ме обича, пита ми къде ми е удобно, казах до
БИЛЛА"/вж показания на л.124 от делото/.
Еднопосочни са и показания на пострадалата, дадени на ДП и приобщени по делото:
"Думите, с които се обърна към мен
бяха:"Мило коте, много те обичам, липсваш ми, ела при мен...В. каза, че ще
намери кола и ще дойде в Разград да говорим". Съобразявайки
изложеното,настоящия състав приема, че подсъдимия не е отправял заплахи към
пострадалата по телефона преди срещата им в гр.Разград.
За заплахи
по отношение на пострадалата, изречени от подсъдимия в лекия автомобил,
свидетелства Н.Б. в показанията си, дадени на ДП. Поради констатирани
противоречия, същите са били приобщени по надлежния ред. На ДП свидетеля е
посочил, че след като извадил ножовете, подсъдимия започнал да вика:"ще я убия, ще я нарежа на парчета, ще
разбере с кого си има работа, тъпата курва ще разбере какво е да ми изневерява
с приятели"/вж показания на л.126,том1 от ДП/.
След прочитането им, свидетелят е пояснил, че "Тези думи ще я накълцам на парчета и други думи, които съм посочил в
разпита, той/подсъдимия/ си мърмореше такъв изнервен. В смисъл не се разбираше
ясно, какво говори. Аз бях уплашен тогава и реших да напиша подробно, тъй като
бях хванал единия от ножовете и имаше отпечатъци, бях афектиран. Не съм
сигурен, но мисля че каза тези думи"/вж
показания на л.157 и 158 от делото/. Съобразявайки горното,настоящия състав, че
правилно проверявания съд е кредитирал показанията, дадени от свидетеля на ДП.Обстоятелството, че свидетеля е бил
първоначално задържан от полицейските служители по подозрение в извършване на
престъплението, както и твърдяното, че е бил уплашен, тъй като е държал ножа и
по същия може да има негови отпечатъци, обясняват дадените на ДП показания. В
този смисъл, настоящия състав намира, че показанията на свидетеля в частта досежно отправяните заплахи от страна на подсъдимия към
пострадалата остават изолирани от останалия доказателствен
материал и не следва да бъдат кредитирани. От значение за това е и
обстоятелството, че намиращата се в лекия автомобил св.Н. Я.не е възприела подсъдимия
да е изричал заплахи по отношения на пострадалата.
Останалите
обстоятелства по излизането на подсъдимия от колата, начина на носените от него
два ножа, които са били видими за
околните, мястото на срещата и поведението на подсъдимия и пострадалата се
установяват по непротиворечив начин както от показанията на тримата приятели на
подсъдимия, така и от показанията на св. С.И.. По отношение на същите са
изложени съображения от проверявания съд, поради което настоящия не следва да
ги преповтаря. За поведението на подсъдимия и пострадалата, при тяхната срещата,
свидетелства св.И.. В с.з. същия заявява, че двамата били весели и усмихнати:
"Не съм възприел да се карат, бяха
усмихнати"/вж показания на л.126 от делото/.
Тъй като свидетеля е видял носените от подсъдимия ножове, той предупредил
пострадалата, но същата му казала "Няма страшно". Подсъдимият не е
заплашвал свидетеля и не е правил заплашителни жестове към него, въпреки, че
свидетеля го е предупредил да не направи нещо. Последващите
действия на подсъдимия по нанасянето на два удара в областта на гърдите не са
били възприети лично от свидетеля. Същият е направил няколко крачки, след което
е чул пострадалата да крещи "наръгаха ме". По отношение състоянието
на пострадалата и последващите действия по
отвеждането и` в болнично заведение сведения дават
св.И.и св.Б.Хюсеинова, в чийто фризьорски салон е влязла пострадалата.
Силата и
насочеността на нанесените от подсъдимия удари се установяват от
съдебно-медицинската експертиза. Касае се за два удара, нанесени с нож, в
областта на гърдите и корема. Същите
носят характеристиките на прободно-порезно
нараняване, проникващо в гръдната и коремна кухина. Причинените с тях
увреждания са подробно описани в експертизата и изложени по-горе. Според вещото
лице, същите причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота и
покриват критериите на средна телесна повреда. Експертът е категоричен, че
към момента на причиняване на уврежданията е имало реална опасност за живота на
пострадалата, поради получените прободно-поредни
наранявания и засягане на жизнено важни органи. Фаталния край е предотвратен
благодарение на своевременната медицинска помощ-оперативно лечение. В
съдебно заседание в.л. В.заявява, че "проникването
е достатъчно, за да може нанасяйки удара със сила и замах, да се прережат
всички тези структури, разположени в предната част на корема".
Установени
се и увреждания на подсъдимия-кръвонасядания във
външната половина на долния клепач на дясното око и червеникава драскотина в
лява странична област на шията, с дължина 8см и зачервяване на кожата върху
лявата лопатка. По отношение на същите,
вещото лице определя, че са с еднаква давност и могат да бъдат получени часове
преди освидетелстването. В с.з. вещото лице пояснява, че наранявания могат да бъдат
получени по различен начин и не изключва възможността да са получени при
задържането на подсъдимия. В подкрепа на последното са показанията на
полицейските служители, осъществили задържането-св.Д.Д.и
св.Б.Б.. Видно от същите, подсъдимия е оказал
"яростна съпротива" при неговото задържане, което наложило употребата
на сила. Няма данни по делото пострадалата да е предприела действия по
увреждане на подсъдимия.
По делото
е установено по безспорен начин
средството на нанесените телесни повреди-ножа. Същият е намерен при
огледа на местопроизшествието, като дактилоскопната
следа по него се установява, че е оставена от подсъдимия.
Основният
спор по делото се отнася до правната квалификация на деянието и по –конкретно
налице ли е опит за убийство и наличието на предумисъл по т.9 на чл.116 от НК.
По първия
въпрос настоящия състав се солидаризира с проверявания съд. Последният с
основание е приел, че нараняванията, в резултат на двата удара с нож, нанесени
от подсъдимия на пострадалата, независимо от тяхната медико-биологична
характеристика, не следва да се разглеждат изолирано, а в контекста на
цялостното поведение на подсъдимия. Съгласно установените в доктрината и
съдебната практика положения относно обективната и субективна съставомерност, правилно проверявания съд е квалифицирал
извършеното от подсъдимия деяние като опит за убийство /ППВС№14/63г., Решение
№63/88г. на ОСНК, ВС/. Деянието е
квалифицирано като довършен опит, тъй като
деянието е осъществено от обективна страна, но не е настъпила смъртта на
жертвата по независещи от дееца причини. Благодарение единствено на спешната и
адекватна медицинска интервенция, същото е останало във фазата на опита.
Всички
доказателства сочат, че деянието е осъществено от подсъдимия с умисъл за
убийство, а не само за причиняване на телесно увреждане, в каквато насока за
възраженията на защитниците на подсъдимия. За установяване на действителното
психическо отношение на дееца към целения смъртен резултат се изхожда от
обективната страна на неговото поведение: характера, насоката и силата на
действията, способа на извършването им, средството на посегателство върху
пострадалата, органите на човешкото тяло, които са засегнати, непосредствено причинените
наранявания. Правилен е извода на първоинстанционния
съд, че при двукратното пробождане на пострадалата с нож, подсъдимият е
действал с умисъл за убийството и`. В този смисъл законосъобразно
са оценени на първо място вида на оръжието- кухненски нож, с дължина на
острието 17см и широчина в най-широката част 2,5см, който е в състояние да
причини умъртвяване на жертвата. На следващо място следва да се прецени силата и броя на ударите, достатъчни да проникнат в гръдната и
коремна кухина на пострадалата и да причинят уврежданията. Видно от СМЕ,
ударите са причинили проникващо в гръдната кухина прободно-порезно
нараняване, с натрупване на патологична колекция кръв и въздух /хемопневмоторакс/в гръдната кухина и проникващо в коремна
кухина прободно-поредно нараняване с увреждане /срязване/
на горна надстомашна предна артерия и голямото було,
образуван ретроперитонеален фематом.
Експертът определя като по-силен удара,
довел до проникване в коремната област, предвид установените увреждания. От
съществено значение е и мястото, където са нанесени ударите– гръдна и стомашна
област, които представляват уязвима зона на човешкото тяло, в която се намират
жизнено важни органи, близкото разстояние от което са нанесени ударите и разположението
на подсъдимия и жертвата- близко
разстояние, лице в лице. Всички тези обстоятелства са оценени по единствения
правилен начин, с оглед субективното отношение на дееца към искания престъпен
резултати и неговото пълно съзнаване като възможност за настъпване и желание за
прякото му постигане. При установеното въздействие с опасно оръдие, годно да причини
смърт, с достатъчна сила върху гръдната част на човешкото тяло, в която се
намират почти всички жизненоважни органи, нанасянето на два последователни
удара, непосредствената близост на телата на нанасящия удара и жертвата,
независимо от бързината на развилите са ситуация, у дееца несъмнено е било
оформено съзнанието, че може да причини причинява смъртта на пострадалата. С
оглед на това липсват обективни предпоставки за обсъждане на друга правна
квалификация от гледна точка на субективното отношение на подсъдимия към
резултата.
Настоящият
състав не споделя обаче изводите на проверявания съд по отношение наличието на
квалифициращия признак "предумисъл".
Съгласно
константната съдебна практика и правна теория, убийството е предумишлено когато
е извършено по предварително взето решение, в сравнително спокойно и
хладнокръвно състояние и след обсъждане на мотивите за и против, като между
вземане на решението и извършване на деянието следва да има известен период от
време. В този смисъл следва да се преценява, дали подсъдимия е имал
предварително изготвен план за действие– как и къде да влезе в контакт с
жертвата, от начина, по който жертвата се привлича към мястото на убийството,
устройване на засада, предварителен избор на мястото, където да се изчака
жертвата, да е набавил средствата за извършване на престъплението, набелязал
начин на укриване на средството на престъплението, заличаване на следите, укриване
и др.
В конкретния случай, анализирайки действията
на подсъдимия, не може да се направи обоснован и категоричен извод за наличие
на предумисъл.
Проверявания
съд е извел наличието на предумисъл, като е приел предварително изработен план
за осъществяване на престъплението-организиране на придвижването на подсъдимия
до Разград, използване на свидетелите Б., Х.и Я.за осъществяване на
предварително планирания замисъл, отправяните заплахи към пострадалата и
демонстрацията с двата ножа. Видно от показанията на тримата свидетели-приятели
на подсъдимия, инициативата за среща с последния била тяхна, а не на
подсъдимия, като поводът за срещата е бил закупуването на наркотик. В тази
смисъл приетото от проверявания съд предварително организиране на превоз и
използване на тримата за осъществяване на предварително планиран замисъл не
може да бъде възприето. Проверяваният съд е стъпил на показанията на св.Х.и Б.,
приемайки отправените заплахи от
подсъдимия към пострадалата. По отношение на същите, настоящия състав вече взе
отношение, като прие, че не следва да кредитира показанията на свидетелите в
тази им част. За отправени заплахи по телефона не свидетелства и самата
пострадала. Няма логика същата да се съгласи на среща, ако е получавала заплахи
за убийство от страна на подсъдимия.
На
следващо място, приетото от съда "предварително планиране" не кореспондира
с начина на определяне мястото на
срещата. От показанията на тримата свидетели се установява, че това се е
уговаряло между подсъдимия и пострадалата по телефона по време на пътуването. Според
показанията на пострадалата, подсъдимия е попитал къде и`
е удобно да се срещнат "за да си поговорят", тъй като същия не е
познавал града. Пострадалата предложила срещата да се състои пред магазин
"БИЛЛА", тъй като била близо до домът и`/вж показанията на пострадалата на л.119 от делото/.Според
св.Б. подсъдимия и пострадалата уговаряли мястото на срещата, като на
първоначално уговореното място /общината/, тя не се състояла, тъй като
свидетелите не са успели да се ориентират. Обстоятелството, че срещата се е
осъществила на едно оживено място, каквото е магазин "БИЛЛА",допълнително
уговорено от тях, същото само по себе си отново опровергава извода за взето и
планирано от подсъдимия решение за убийство.
Изследването
на психическото състояние на подсъдимия преди деянието констатира
особености, като напрегнатост, превъзбудност и
агресия. Тези обстоятелства сочат, че у подсъдимия не било налице
сравнително спокойно и хладнокръвно състояние в деня на убийството, в което той
е взел решение за извършването му, след обсъждане на мотивите за и против,
което състояние да му е позволило и изграждането на план за реализиране на
убийството и такъв за собствените му действия след извършването му. В случая,
поведението на подсъдимия дори и след деянието се отличава с особен смут и
обърканост. Същия е напуснал мястото на инцидента и е побягнал без посока.
Последното свидетелства за отсъствие на добре обмислен план за отстъпление след
извършване на деянието. Показателно е и поведението на подсъдимия след
извършването му. Същият бил дезориентиран, объркан и изнервен/вж показания на полицейските служители/.
Няма спор по отношение на носените от
подсъдимия два ножа. Пострадалата не се е отказала от срещата, дори когато е
видяла, че подсъдимия носи ножове и е била предупредена за това от св.И.. Самата
тя заявява, "не мислех, че нещо ще
ми направи". От своя страна, подсъдимият не е предприел действия по
укриването на двата ножа, които е носил със себе си. Точно обратното. По време
на пътуването същият ги е показал на своите приятели. След пристигане на място,
подсъдимият ги е държал демонстративно по начин, по който да бъдат забелязани
от всички /вж показанията на св.Х., Б. и И./. Ако е
имал взето решение за умъртвяването на пострадалата, подобно поведение
противоречи на житейската логика.По повод носеното оръжие следва да се имат
предвид и физическите увреждания на подсъдимия, подробно изследвани в
назначената СМЕ в хода на съдебното следствие пред проверявания съд/л.380 от
делото/. Експертът е категоричен, че по отношение на дясната ръка движението е
силно ограничено, като захватът е намален.
Ограничения има по отношение движението и на лявата ръка в областта на 4 пръст.
Наличието на планиране на убийство следва да се преценява и на фона на
уврежданията на подсъдимия. Последният е действал с пълното съзнание за своята
ограничена двигателна способност,което рефлектира и върху решението му да осъществи убийство с такова
оръжие.
От събраните
по делото доказателства се установява непротиворечиво, че подсъдимия е изпитвал
силни чувства на обич към пострадалата и е желаел същата да се върне и да
заживеят отново заедно. Видно от показанията на св.Р.Л., близък приятел на
подсъдимия,двамата бил заедно в домът на подсъдимия непосредствено преди да
тръгне за Разград. Същият свидетелства за разговор между подсъдимия и пострадалата,
при който последната му съобщила, че има
приятел. По думите на свидетеля, след този разговор подсъдимия се разплакал. Св.Л.споделя,
че след разговора подсъдимия е заявил: "Ще отида до Разград, ще си я
прибера в същи, защото много я обичам". В с.з. св.Б. посочва целта на
подсъдимия да посети Разград, а именно:"да се сдобри с приятелката си, или
да скъса". Установено е по делото, че предмета на разговорите между
подсъдимия и свидетелката по време на пътуването са били само досежно мястото, на което да се срещнат.
Аргумент в
подкрепа на взетото инцидентно решение за умъртвяване са констатациите на СППЕ
по отношение на подсъдимия, обсъдени по-горе. Според експертите, данните по
делото, анамнезата и проведеното изследване показват фиксиране на подсъдимия в
раздялата и негативните преживявания, свързани с интимната партньорка, с която
близо месец и половина не живее, ревностни преживявания и обвинителна позиция
спрямо поведението и`. За това влияние са оказали
неефективните семейни взаимоотношения, множеството травми в детството/вродени
аномалии, операция, раздяла на родители и др./.Според експертите, поредната
раздяла е засилила усещането за тревожност и несигурност, които "при дисхарманична личностова структура и на фона на употребения алкохол резултират във "възмездяващ" възбудно-агресивен
акт". Вещите лица са
категорични, че обикновеното алкохолно опиване не нарушава базисната му
психическа годност, но безспорно, със своя освобождаващ задръжките процеси ефект
е "модулирал поведението му,
отключвайки стаените, вследствие на самоконтрола комплекси и желанието за власт
и надмощие прерастват в агресивно отреагиране по
посока на "дразнещия го обект". /вж
експертиза на л.29,том2 от ДП/. Поведението на подсъдимия ескалира именно след
съобщението от страна на пострадалата, че има нов приятел във гр.Разград и
трябва да се разделят окончателно.След като същата заявява, че си тръгва,
подсъдимия осъзнава че я губи безвъзвратно. Промяната в поведението на последния,
която във времево отношение настъпва за минути, се обяснява и от експертите.
Същите определят подсъдимия като дисхармонична личност, с висока импулсивност и
слаба регулация, с нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и
физическо насилие. В с.з. вещите лица доразвиват своето заключение по отношение
мотивите и причините за неговото поведение. Същите са извели на преден план
проблемите с ревностно преживяване и фиксиране в момичето, с желание за
контакт. Именно освобождаващото действие на алкохола, който влияе на
самоконтрола, го е провокирал да отиде и да направи опит да си я върне, да
повиши самочувствието си на мъж, като я сплаши. "Вече в самата ситуация, предвид стаената агресия, ниският праг на раздраза и алкохолът са провокирали реалното агресивно
действие /вж пояснения на в.л.К.в с.з. на
л.220 от делото/". Действително, от съдебно-химическата експертиза не се
установява наличието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия. Обяснението за
това е обстоятелството, че кръвна проба е взета от същия в един значително
по-късен момент-в 01,45ч. на 05.11.2007г./вж експертиза на л.62,том2 от ДП/. За употреба на алкохол от подсъдимия преди
деянието свидетелстват и двамата му
приятели. "Докато пътувахме, В. не
беше трезвен. Разбрах че не е трезвен по държанието, по говора. В колата пиеше В./
вж показания на св.Х.на л.149 от делото/. "В.изглеждаше леко пиян по очите, бяха
червеникави /вж показания на св. Б. на л.л.155 от делото/. Самият подсъдим дава обяснения в тази
насока:"Бях доста пиян.В Дулово бях
изпил повече от литър бира, после изпих бутилка вино на обяд.В колата продължих
да пия бира/вж обяснения на л.265 от делото/.За
употребата на алкохол от подсъдимия свидетелства и Р.Л..
Вещите лица са категорични, че при подсъдимия
няма данни нито за краткотрайно, нито за продължително разстройство на
съзнанието, т.е. не е налице физиологичен афект.
За
инцидентно взето решение сочат и последващите
действия на подсъдимия. След нанасянето на ударите, същият не прави опит да
прикрие оръдието на престъплението, нито да се укрие. След виковете на
пострадалата, подсъдимият захвърля оръжието на земята и побягва без посока. Същият
се озовава на непознато за него място, за което съобщава веднага на св.Я.,
където го намират и полицаите. За поведението на подсъдимия след деянието
свидетелстват и полицейските служители. Същите сочат, че подсъдимият е бил превъзбуден, изнервен и даже ядосан /вж
показанията на св.Б. на л.130 от делото/. Св. Цонев пресъздава чутото от
подсъдимия, че бил афектиран от думите на пострадалата,че си говорили за
интимните си отношения и същата го е подразнила/вж
показанията на св.Цонев на л.129 от делото/.
Съобразявайки
изложените по-горе съображения, настоящия състав извежда правния извод за
субективна съставомерност на извършеното от подс.В. деяние, при
условията на внезапен пряк умисъл.
Обстоятелството за носените от подсъдимия два ножа, без да са установени
фактически данни за изработен план, като резултат от предварително обмисляне на
мотиви за и против, не е в състояние да обоснове предумисъл, а само умисъл за
убийство. Подсъдимият е нанесъл на пострадалата две прободно
– порезни рани в областта на гърдите и
корема, което е създало опасност за нейния живот. Нанасянето на удари от подсъдимия
с остър предмет с режещ ръб, в жизнено важни места на тялото сочат, че той е
съзнавал извършваното и целял настъпването на смъртта на пострадалата. Само
своевременната медицинска интервенция е предотвратила леталния изход.
Правилно
съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като същите се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По
отношение инициативата и повода за срещата свидетелства на първо място самата
пострадала. Видно от нейните показания, подсъдимия е настоявал да се срещнат в
гр.Разград, за да поговорят. Досежно обстоятелството,
че подсъдимия е търсил често пострадалата, включително в деня на процесния инцидент, свидетелства и св.Д.С.: "За този ден си спомням, че ми звънна и каза,
че той/подсъдимия/ и` е звъннал и казал, че идва и я
заплашил как щял да я накара да съжалява, каза че бил под влияние на алкохол,
или други вещества-дрогиран, или пиян". Изложеното дава основание на
съда да не кредитира обясненията на подсъдимия, който твърди че пострадалата го
е извикала в гр.Разград с цел продажба
на наркотици. По отношение на последните, по делото е установено, че са открити
в подсъдимия. Няма данни пострадалата да се е занимавала с употреба и
разпространение на наркотици в Разград. За това свидетелстват както нейните
работодатели, така и приятелят `и-св.Д.С..
По делото са приложени разпечатки на два
телефонни номера, ползвани от подсъдимия и пострадалата. От извършения анализ
се установява, че на процесната дата- 04.11.2017г.,
между тях са проведени единадесет разговора, като повикванията са от телефона
на пострадалата /вж разпечатка от проведени разговори
по мобилни телефони на л.27,том3 от ДП/. От същите се установява, че и преди процесната дата двамата са поддържали връзка. По делото са
налице доказателства, че пострадалата е ползвала и друг телефонен номер. За
това свидетелства както пострадалата, така и св. П.Н.и св. В.Д.. "Тя взе СИМ картата, която `и предоставихме.
Ние се свързахме по новия телефон с нея" вж
показания на св.Н./. "Ние взехме нова карта, за да не бъде със
стария номер.След намушкването, Н. ми се обади един път, че е намушкана и търси
помощ и втори път от болницата.Смятам, че позвъни от номера, който и` бяхме взели/вж показания
на Д./. От друга страна, св.Б. заявява в с.з., че в лекия автомобил подсъдимия
не е ползвал своя телефон, а тези на св. Х.и св.Я.. От изложеното се установява, че подсъдимия и пострадалата са
комуникирали помежду си, но не може по категоричен начин да бъде направен
извода, че пострадалата е извикала подсъдимия на среща, в какъвто смисъл са
твърденията на последния.
Остава
недоказана и твърдяната от подсъдимия провокация от страна на пострадалата,
преди деянието. В своите обяснения, подсъдимия заявява, че пострадалата е
започнала да обижда неговото семейство-баба и дядо, да му крещи, което го е
подразнило и провокирало. Видно от показанията на св.И., срещата между
подсъдимия и пострадалата продължила изключително кратко време, двамата били
весели и се усмихвали, като свидетеля не е възприел повишаване на тон и крясъци.
Разговора е продължил според свидетеля "като миг". Свидетелят се е
намирал на няколко крачки от тях и не съобщава за "крясъци" и
"викове". Очевидно е, че за такова кратко време двамата не са могли
да проведат такъв разговор. За последния не съобщава и самата пострадала.
Обясненията
на подсъдимия,че пострадалата сама се е "наръгала" на ножа също не
кореспондират със събраните доказателства. Видно от СМЕ, обсъдено по-горе, на
пострадалата са нанесени два удара с нож,с достатъчна сила, довели до проникване
в гръдната и коремна кухина. Същото предполага активни действия от страна на
подсъдимия, който е извадил ножа и е нанесъл два удара от близко разстояние.
По отношение размера на наказанието.
Съдът
намира, че при индивидуализацията на наказанието, проверявания съд е допуснал
нарушение на материалния закон. Принципно правилно са определени част от смегчаващите отговорността обстоятелства-младата възраст на
подсъдимия и неговото чисто съдебно минало. Не така стои въпроса с възприетото
като смегчаващо отговорността обстоятелство разкаяние
и съжаление. Видно от данните по делото, липсва изразено разкаяние за
извършеното. Подсъдимият не е съдействал за разкриване на обективната истина,
като прехвърля отговорността за случилото се изцяло върху пострадалата. Това негово поведение без
съмнение не може да се отчете като отегчаващо, в каквато насока са и
претенциите на държавното обвинение. Изразеното декларативно
"съжалявам" в последната си дума не изпълва критериите на съжаление и
разкаяние.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява
несъгласие с изводите на съда, по отношение възприемане на заболяване /личностово разстройство/ и тежко здравословно състояние на
подсъдимия, като смегчаващи неговата отговорност.
Настоящият
състав не споделя това виждане. По делото е безспорно установено, че подсъдимия
не страда от психично заболяване в неговия тесния смисъл. В мотивиране
поведението на подсъдимия обаче, особено съществен фактор заема личностовата структура. Вещите лица са поставили като
диагноза на подсъдимия "своеобразна личностова патология-личностово разстройство, смесен тип с
емоционално-нестабилни и диссоциални черти",
като подробно са мотивирани нейния генезис. Въпреки, че същото не нарушава
базисните психични годности на подсъдимия, според
вещите лица, в голяма степен е повишило базисния риск от асоциално поведение. Това
се отнася и до неговото здравословно състояние, подробно изследвано по делото.
Посочените обстоятелства несъмнено са оказали силно влияние върху подсъдимия
при мотивацията за извършване на деянието и следва да бъдат отчетени, като смегчаващи неговата отговорност.
Проверявания
съд е приел, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият
състав намира за незаконосъобразен този извод. Като такива следва да бъдат
отчетени неговите лоши характеристични данни. Видно от приложената по делото
характеристика на подсъдимия, същия фигурира в списъка на РУ Дулово по линия
"наркотици" от непълнолетна възраст, като употребяващ такива. Обкръжението
му е съставено от лица, които фигурират в същия списък. Налице е информация, че
подсъдимия е зависим от употребата на наркотици. В този смисъл са и изводите на
съдебно-химическата експертиза, установила наличие метаболит на тетрохидроканабинол в кръвта на подсъдимия непосредствено
след деянието, който се установява след употребата на марихуана.
От
изложеното по-горе следва да се направи извода за наличието на една невисока
обществена опасност на дееца и висока на извършеното деяние, имайки предвид
оръдието за неговото извършване, което би могло да причини значително по-тежки
увреждания и конкретно причинените такива.
Принципно
правилно първоинстанционния съд е приложил правилото
на чл. 58, ал. 1, б. "а" от НК. В
същото време е проявил неразбиране на съдържанието на тази правна норма,
мотивирайки наличието или не на предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Когато
престъплението е останало във фазата на опита, съдът следва да прецени
необходимостта от самостоятелното прилагане на тази норма, при
индивидуализацията на отговорността на дееца, препращаща към чл.55 от НК, независимо дали са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Приложението на
чл.58,б."а" от НК е свързано само с цялостната преценка на данните по
делото за степента на обществена опасност на деянието и дееца на останалото във
фазата на опита престъпление. Правилно съда е посочил, че при опит в извършване
на умишлено престъпление, деецът се наказва с наказанието, предвидено за
довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено. В случая, индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия е следвало да включва преценка на причините, поради които
престъплението е останало недовършено, както и оценка за степента на
обществената опасност на конкретно причинените на пострадалата по вид и
характер телесни увреждания, годни да причинят смърт, а не поради наличието или
не на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Както беше
посочено, инкриминираното поведение на подсъдимия се характеризира с редица
отегчаващи отговорността обстоятелства: елементарно незачитане на телесната
неприкосновеност на гражданите, липса на разумен личен мотив и въоръжаване с
опасни и смъртоносни оръжия. От друга страна, следва да се отчетат фактите за недовършеност
на престъплението и отсъствието у подсъдимия на престъпна упоритост в
преследването на целта, влошеното му здравословно състояние, които отчетени
заедно младата му възраст и липса на
предишни осъждания обуславят
предпоставки за приложението на чл. 58, ал. 1, б. "а", вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Съобразявайки
изложеното, настоящия състав намира, че адекватното за подсъдимия наказание е
под предвидения специален минимум от десет години лишаване от свобода в
санкцията на чл.115 от НК, а именно ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА"лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при режим строг, в затвор, съгл. чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
Правилни
са изводите за основателност по чл. 45 от ЗЗД на гражданските претенции от
пострадалата за обезвреда на претърпените от нея
неимуществени вреди от деянието. Присъденият
размер на обезщетението от 50 000лв. е съответен на данните по делото и на чл. 52 от ЗЗД, поради което настоящия
състав не намира нарушение на закона, като основание за ревизия в гражданско
осъдителната част на присъдата. Видно от приложената медицинска документация
/том3 от ДП/ и обясненията на в.л.В.в с.з., пострадалата е постъпила същия ден
в болнично заведение, където са извършени две оперативни интервенции. Видно от
приложената по делото епикриза, въпреки същите,
състоянието на пострадалата е останало тежко, което е наложило и нейния престой
изцяло в ОАРИЛ, откъдето е изписана на 15.11.2017г. Видът и локализацията на
уврежданията, необходимостта от оперативна интервенция, продължителността на
възстановителния период, преживените значителни неудобства и отражението, което
травмите са дали върху обичайния начин
на живот на пострадалата сочат, че същата е претърпяла интензивни болки и страдания,
но за кратък период от време. Липсват доказателства за продължително
разстройство на здравето и последващи инцидента
здравословни проблеми. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства
мотивира и настоящия съдебен състав да приеме, че справедливо овъзмездяване може да се постигне единствено с определеното
от проверявания съд обезщетение.
Въпреки
липсата на жалба и протест, съдът провери присъдата и в останалата `и част, касаеща извършено престъпление по чл.чл.354а,ал.5
във вр. с ал.3 от НК. Правилно съдът е извел
квалификацията на деянието, установено по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Последните изчерпателно са проверени и анализирани от
първия съд, поради което настоящата инстанция не намира за необхоД.да
ги преповтаря. Съдът не установи и допуснато нарушение на закона във връзка с
определяне размера на наложеното наказание "глоба". Наказанието е
правилно индивидуализирано, като е определено в неговата долна граница.
Настоящият състав следва да обсъди и
възражението на защитата на подсъдимия за наличието на "маловажен
случай". НК дава легално определение за това понятие по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, като следва да бъдат
съобразени и указанията, дадени в ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС, според които, за
да се приеме случаят за маловажен, преди всичко се изхожда от размера на
вредните последици. Последните не са единствен критерий, като следва да бъде
отчетено и наличието на други смекчаващи обстоятелства. Количеството и
стойността на инкриминираното наркотични вещество по настоящото дело сочи на
незначителна по смисъла на чл. 93, т.9 от НК обществена опасност на
извършеното деяние. В същото време следва да бъдат съобразени и степента на
обществена опасност на дееца. Въпреки липсата на обвинения, в тежест на
последния следва да се отчете обстоятелството, че същият не само е държал, но и
продавал наркотични вещества. Изложеното, както и лошите характеристични данни,
установяващи, че подсъдимия фигурира
като "употребяващ
наркотици" в информационните масиви на МВР, като и обкръжението
му от лица, които също се намират в този
списък, води до извода за отсъствие на обективите предпоставки за квалифициране
на конкретния случай, като маловажен. Предвид липсата на обвинение по ал.3 на
чл.254а от НК, настоящият няма правомощия за приемане на по-тежка квалификация
и утежняване положението на подсъдимия, поради което следва да потвърди
присъдата в тази и` част.
По
изложените съображения, настоящия състав намира, че следва да приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира деянието по чл.115 във вр. с чл.18 от НК и да завиши размера на наказанието.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че наказанието
"глоба" следва да бъде присъединено изцяло към наложеното наказание
"лишаване от свобода". Същото ще спомогне за реализиране изцяло
целите на наказанието. Поради липса на протест, съдът не следва да обсъжда
приложението на чл.24 от НК.
В този смисъл протестът и жалбите се явяват
частично основателни.
Водим от
горното и на осн. чл.334,т.3 във вр.
с чл.337,ал.1,т.2 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда
№16 от 17.07.2019г. по НОХД №248/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград.
ПРИЛАГА закон
за по-леко наказуемо престъпление по чл.115 от НК във вр.
с чл.18,ал.1 от НК, като признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА В.Р.В. по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК.
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия В. наказание от четири
години и осем месеца на ШЕСТ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при "строг"
режим, на осн. чл. 57,ал.1,т.2,б."а" от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и`
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок от съобщаване на
страните за неговото изготвяне, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.