Р
Е Ш Е
Н И Е №152/6.3.2020г.
гр.Ямбол........6.03........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................десети...февруари.........................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2700
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С. против Н.И.Н. ***, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в
качеството му на кредитополучател дължи на ищеца сумата 6 636,58 лв. -
неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати
от 01.09.2017 г. до 01.04.2026 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал.
2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди
входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***
на ЯРС, както и присъждане на
направените разноски в заповедното и
установителното производство. В условията на евентуалност претенцията е
предявена като осъдителна. Твърди се, че ищецът е придобил вземането на
ответника по силата на договор за цесия, с който кредиторът на Н. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД го е прехвърлил на 21.05.2018 г. Преди това на
31.03.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключил с Н. договор за
потребителски паричен кредит № ***, който той не е върнал.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника и предявените искове се
оспорват по основание и по размер. Оспорва се размера на главницата, на
възнаградителната лихва и ГПР, което представлява договорно неравноправие между
страните и е нищожност на договорената лихва. Не е посочена датата на
предсрочна изискуемост на кредита, такава не е настъпила, тъй като ответникът
не е уведомен, както за предсрочната изискуемост, така и за извършената цесия.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, а е депозирана молба, с която претенцията се
поддържа и се желае уважаването й.
Ответникът редовно призован също не
се явява в съдебно заседание, а чрез особения представител се поддържат
възраженията по отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по
описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 2.04.2019 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С., с което се желае да бъде разпоредено
длъжникът Н.И.Н. *** да му заплати сумите: 6 636,58 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 01.09.2017 г. до
01.04.2026 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди
входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда; 801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е
уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на
заявителя въз основа на Договор за потребителски кредит № *** и рамков договор
за цесия от 20.12.2016 г. с индивидуален такъв от 21.05.2018 г.
В настоящото производство за
установяване на претенциите си ищецът е представил договор за потребителски паричен
кредит № *** по който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор е
предоставило на Н.И.Н. като кредитополучател кредит в размер 6800 лв. с такса за разглеждане на
кредит 238 лв., застрахователна премия 7,99 лв.; общ размер кредита 7038 лв. и
обща сума дължима от потребителя 16 880,92 лв. Посочен е начин на
усвояване на кредита с превод по сметка на клиента и погасяване от сметка на
клиента. Договорът е сключен при фиксиран ГЛП 18,99 %, ГПР 23,98 %. Броят на
месечните вноски е 120 по 140,67 лв. за вноска с падежна дата на първа вноска
1.05.2016 г. Към договора са представени общите условия и погасителния план,
както и общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“. На
същата дата 31.03.2016 г. кредитополучателят Н. е направил и искане за
рефинансиране на съществуващ дълг: към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в
размер 3376,60 лв. и към ДСК в размер 1000 лв., което да бъде от получената по
договор № *** кредитна сума в размер 7996,80 лв. В чл.5 ал.2 от договора е
посочено, че кредитът се счита усвоен от датата на отпускане на сумата.
С рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството
на цедент се е задължил ежемесечно с отделни договори за цесия да прехвърля
възмездно на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити. На 20.12.2016 г. страните са
подписали и пълномощно за това, че цесионерът ще уведомява длъжниците за
извършените прехвърляния на вземания. По отношение на задължението на Н. е
извършено прехвърляне с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.05.2018 г., което се установява от представеното
приложение № 1 от същата дата, където е посочено под № *** задължението на Н.
по договор № *** г. в размер 6636,58 лв.
главница и 806,97 лв. остатък лихва. Представено е потвърждение за сключена
цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно за ищеца да уведоми длъжниците, сред
които е Н. за цесията. Данни за такова уведомяване няма. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратил до Н. две уведомителни писма заедно с
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита му – на 28.05.2018 г. и на
11.12.2018 г. Към първото е представено известие за доставяне, но пратката е
върната неполучена,а към второто няма доказателства за връчване.
В настоящото производство
по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 31.03.2016 г. по договор за кредит № *** г. е усвоена
главница в размер на общо 7 038 лв. по следния начин: 3 376,60 лв. - рефинансиране по кредит № *** към „УКФ"ЕАД; 1 000 лв. - рефинансиране по кредит №********** към „Банка ДСК"; 2 423,40 лв. - преведени по сметка на Н.И.Н. в „Уникредит Булбанк" АД; 238,00 лв. - такса за разглеждане на кредита - по договор. Общият размер на внесените суми за погасяване на задълженията по процесния
оговор за кредит е 2 534,06 лв., с които са погасени изцяло вноски от № 1 до №
18: главница -
401,42 лв., договорна лихва- 1 986,82 лв., застрахователна премия - 143,82
лв., лихва за просрочие-2 лв. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
02.04.2019 г. размерът на непогасената главница е 6 636,58 лв. Размерът на
непогасената договорна лихва за периода 01.11.2017 г. - 21.05.2018 г. е 801,22
лв. В случай, че предсрочна изискуемост е настъпила на 19.12.2018 г., размерът
на обезщетението за забава, изчислено от 02.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ - 02.04.2019 г.,
е 217,03 лв. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с
получаването на исковата молба от особения представител на ответника - на
06.11.2019 г., размерът на обезщетението за забава, изчислено от 02.11.2017 г.
до датата на входиране на исковата молба в съда - 26.07.2019 г. върху всяка
падежирала вноска към тази дата, е 55,97 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.630 от ТЗ и
чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният искът за
допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422
от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е
заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира
иска и за частично основателен по следните съображения:
Съдът счита, че между кредитора
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучателя Н. е сключен действителен
договор за кредит, тъй като не са налице условията, при които същият би бил
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Видно от самия договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Представен е отделен документ „погасителен план“, в който е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 от ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия му срок и за всички вземания по него, поради което последното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК-
за посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми е неприложимо.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника относно нищожност на договорения размер на
възнаградителната лихва. Действително, както се посочи клаузите относно
лихвения процент по договора за потребителски кредит са следните: фиксиран годишен
лихвен процент – 18,99 % и годишен процент на разходите – 23,98 %. Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута
определена с постановление на МС на Р България, а съгласно ал.5 на същата
разпоредба, клаузите в договор надвишаващи определените по ал.4 се считат за
нищожни. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит
на 31.03.2016 г., действащо е ПМС № *** г. в сила от 01.01.2015 г., с което МС
определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в
размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Съгласно
така определения размер на законната лихва от МС договорените между страните
ГПР в размер на 23,98 % и ГЛП 18,99 % не са в противоречие с постановлението,
тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната лихва. Поради
това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде
приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи връщане на кредита
в размерите договорени за ГЛП и ГПР.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника относно липса на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Вземането, което кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към Н.
е прехвърлено на ищеца чрез цесия при условията на настъпила предсрочна
изискуемост, но едва цесионерът е изпратил на длъжника уведомления за
предсрочната изискуемост заедно с извършената цесия. Двете уведомления от
28.05.2018 г. и от 11.12.2018 г. не са достигнали до Н. предвид представените
доказателства за връщане на пратката с тях като неполучена. При това положение
е налице изискуемо вземане само относно вноските по кредита с настъпил падеж,
което кредиторът в качеството си на цедент е продал на„АСВ“ ЕАД по договор за
цесия на в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред
вземанията по договора за цесия е и вземането, което първоначалния кредитор има
към кредитополучателя, т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на
цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между
страните за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на
уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата
искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло от настоящия
състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Неоснователно е възражението
и за това, че уведомлението не може да бъде прието за надлежно връчено в
настоящото производство, тъй като на ответницата е назначен особен представител
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99
ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко
лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. В
случая, за да се стигне до назначаване на особен представител на ответницата,
същата не е намерена нито на постоянния, нито на настоящия адрес, поради което
й е залепено уведомление. Посочените норми на ЗГР са създадени в публичен
интерес най-вече за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и
търговския оборот и след като ответницата не е изпълнила вменените й от този
закон задължения за оповестяване на настоящия си адрес, то същата не следва да
се възползва от това свое поведение. При наличието на тази хипотеза
законодателят е предвидил защита на ответника чрез института на особения
представител, който от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални
действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно. Въз основа на
дадените му по ГПК правомощия, особеният представител е надлежен адресат на
всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и такива за
извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до
тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента
задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК единствено в частта на неплатените вноски с настъпил падеж
към настоящия момент. Съгласно дадените разяснения в ТР № *** г. по т.д. № ***
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл.422 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като кредиторът трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая вземането се
претендира от цесионер след прехвърлянето му от кредитора, но преценката за
наличие на настъпила предсрочна изискуемост е идентична с тази, ако вземането
беше предявено със заявление по чл.410 от ГПК от самия кредитор. След като няма
връчено уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на кредита, то
същата не е настъпила, както към момента на прехвърляне на вземането, така и
към момента на депозиране на заявлението за заповед и към настоящия момент на
предявен установителен иск.
Липсата на предсрочна изискуемост
на кредита обаче не е пречка да бъде събрано вземането относно вноските с
настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. В тази
връзка е постановеното ТР № *** г. по т.д. № *** г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
т.1 за това, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Така
предявеният установителен иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай вещото лице е установило,
че са погасени изцяло вноски
от № 1 до № 18, т.е. последната
платена вноска от ответника е тази на 1.10.2017 г., следователно вноските с
настъпил падеж към момента са по погасителния план от № 19 до № 47 вкл. или за
периода 1.11.2017 г. – 1.03.2020 г. вкл. Това са 29 вноски по 140,67 лв. всяка,
при което размерът на иска, който е основателен е 4079,43 лв. До този размер
следва да бъде уважена предявената установителна претенция, а над него до
претендирания размер главница и лихви като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При отхвърляне на главния
установителен иск над размера на 4079,43 лв. съдът дължи произнасяне по
предявените като евентуални осъдителни искове за същите суми при направено
изявление от ищеца, че обявяват на ответника настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита с настоящата искова молба. Евентуалните осъдителни
искове са неоснователни. Съгласно чл.11б от ТР № 4/18.06.2014 г. може да се
предяви осъдителен иск за същото вземане, предмет на заповедното производство в
исковото установително производство само, ако главният установителен иск бъде
предявен на предявеното основание, то предявеният осъдителен иск да е за същата
сума, но на друго основание. Процесното вземане е предявено като установителен
иск след издадена заповед на основание настъпила предсрочна изискуемост на
кредит, а евентуалния осъдителен иск е предявен за неуважената част от иска на
основание настъпила предсрочна изискуемост с предявяване на исковата молба.
Т.е. става въпрос не за предявен такъв евентуален осъдителен иск, а за предявен
осъдителен иск на съвсем различно основание – сумите при частичното уважаване
на установителния иск са други, а основанието е същото. Ако се приеме за
надлежно уведомяването на ответника за настъпила предсрочна изискуемост с
връчване на исковата молба, това обстоятелство не променя основанието, на което
е възникнало вземането. В този смисъл решение № 135/26.09.2018 г. по т.д.№
230/2017 г., II ТО. Изложеното води до недопустимост на предявените като евентуални
осъдителни искове и производството в тази част следва да бъде прекратено.
При този изход на делото
основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които следва да са
съразмерно с уважената част от иска: в заповедното производство в размер на 107,81
лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 749,41 лв., в които
е включено 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.630 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Н.И.Н., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, гр.С., бул.“Д-р П. Д.“ № ***, офис сграда Л., ет.***,
офис ***, представлявано от Д. Б. Б., както следва: 4079,43 лв., представляваща
главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода 1.11.2017 г. – 1.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е
издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на 801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА производство по
делото в частта на предявените осъдителни искове в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на 801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА Н.И.Н. с посочени данни да заплати на„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С. направените в заповедното производство
разноски в размер 107,81 лв.
ОСЪЖДА Н.И.Н. с посочени данни да заплати на„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.С. направените в настоящото производство
разноски в размер 749,41 лв.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, а в останалата част подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: