РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
Членове:Спасимир Сп. Здравчев
Силвия Алексова
при участието на секретаря Мария Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600978 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 15/18.01.2022 г., постановена по НОХД № 765/2021 г. по
описа на РС - Пловдив, XXVI-ти н.с., подсъдимата А. Р. Д. е призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК,
за това, че на 16.07.2019 г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е
държала наркотично вещество - високорисково наркотично вещество -
амфетамин с нето тегло 1,21 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин от 19 тегловни процента, на стойност 36,30 лв. /тридесет и шест
лева и тридесет стотинки/, като стойността е определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
На основание чл. 304 от НПК, подсъдимата е оправдана и е призната
за невиновна за това, че на 16.07.2019 г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително, е държала наркотично вещество - високорисково наркотично
вещество - 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/, с тегло
4,27 гр. и съдържание на едноименен активен компонент 3,4
метилендиоксиметамфетамин от 50 тегловни процента, на стойност 195 лв.
1
/сто деветдесет и пет лева/.
Постановено е веществените доказателства - наркотични вещества -
остатък, а именно - амфетамин 1,14 гр. и метилендиоксиметамфетамин
/МДМА/ 4,22 гр., предадени на ЦМУ гр. София за съхранение, да се отнемат
в полза на държавата, след което да се унищожат на основание чл. 354а, ал. 6
от НК. Веществените доказателства - 2 броя празни плика, находящи се на
стр. 35-36 от досъдебното производство - да се унищожат като вещи без
стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. е осъдена да заплати: по
сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 844,53 лв., представляваща разноски
по делото; по сметка на РС - Пловдив сумата от 80 лв., представляваща
разноски в съдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест от РП –
Пловдив, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че
държането на високорисково наркотично вещество - 3,4
метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/ и държането на
високорисково наркотично вещество – амфетамин, съставляват едно деяние –
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК и неправилно и незаконосъобразно
първостепенният съд е оправдал частично подсъдимата. Иска се Присъдата да
бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК.
Към протеста е постъпило и допълнение с подробни съображения в
подкрепа на направеното искане. Оспорват се фактическите констатации,
възприети от съда, както и направените въз основа на тях правни изводи.
Изразява се несъгласие с извършения от първостепенния съд анализ на
доказателствената съвкупност. Прави се доказателствено искане - да бъдат
прочетени в съдебното заседание пред въззивния съд обясненията на
подсъдимата, дадени в досъдебното производство - на 17.07.2019 г.,
доколкото между тях и обясненията, дадени в съдебното производство пред
първоинстанционния съд, са налице съществени противоречия.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. К. А. - защитник на подс. Д., с
която се обжалва Присъдата в осъдителната й част, като се твърди
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че предметът
на престъплението, за който е постановен осъдителен диспозитив, не е
определен конкретно, съобразно изискванията на закона.
Към жалбата е постъпило и допълнение с доводи относно постановяване
на Присъдата при недостатъчна доказателствена маса. Оспорват се
характерът и видът на вещественото доказателство - „бял прах“, като се
изразява съмнение дали същото е наркотично вещество, какво е
първоначалното му количество, каква е стойността му и каква е
концентрацията на активен компонент. Прави се доказателствено искане - за
назначаване на химико-физична експертиза на обозначеното като веществено
2
доказателство „амфетамин“, като са посочени и конкретни задачи към вещото
лице.
След образуване на съдебното производство и произнасянето на съда по
реда на чл. 327 от НПК, по делото са постъпили писмени възражения срещу
протеста и допълнението към него, депозирани от адв. А.. Поддържа се, че
изложените от представителя на държавното обвинение доводи са
неоснователни, като в този смисъл, се прави искане протестът да бъде оставен
без уважение.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимата и
защитникът й поддържат въззивната жалба и допълнението към нея по
изложените в тях доводи, доразвити подробно в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив поддържа
депозирания протест и допълнението към него – пледира атакуваната присъда
да бъде отменена и да бъде постановена нова – изцяло осъдителна.
В последната си дума подсъдимата А. прави искане да бъде изцяло
оправдана, алтернативно – първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
В настоящото производство се проведе въззивно съдебно следствие, в
хода на което е извършен разпит на свидетелите – Х. Д. Г. и П. П. К., както и
повторен разпит на свидетеля Д. Г. П.. Извършена е очна ставка между
свидетелите Д. Г. П. и П. П. К.. От БНТЛ при ОДМВР – Пловдив, е изискан
Албум за посетено местопроизшествие – претърсване и изземване на л.а.
марка „***“ с рег. № ***. Като доказателства по делото са приети документи,
касаещи здравословното състояние на подсъдимата. В открито съдебно
заседание на 13.10.2022 г. на страните са предявени веществените
доказателства по делото.
Пловдивски окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на Присъдата,
съобразно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата А. Р. Д., с ЕГН **********, е родена на ***г. в гр. П., с
постоянен адрес: ***, работеща, със средно образование, неомъжена,
осъждана, б., с българско гражданство.
Свидетелите А. К. и Д. К. били служители в *** при ОДМВР-Пловдив и
работели в група „Наркотици”.
На 16.07.2019 г., около 16.20 ч., полицейските служители А. К. и Д. К.
извършвали наблюдение на действията на съмнително лице в района на ул.
***, в гр. Пловдив, което лице било с черна шапка с козирка, с къси
панталони и тениска. Това лице влязло в безистена на ул. ***, като
3
свидетелите К. и К. забелязали, че към наблюдавания от тях район
приближава л.а. марка ”***” 3-та серия, с рег. № ***, който бил управляван
от момче, впоследствие установено като свидетеля Д. П., а на предна дясна
седалка се возело момиче с дълга руса коса, впоследствие установено като
подсъдимата А. Д.. Посоченият автомобил спрял на кръстовището на улиците
„Силиврия” и „Кузман Шапкарев”, като подсъдимата слязла от автомобила и
тръгнала към ул. ***. Свид. П. паркирал лекия автомобил ”***” паркирал
колата на ул. ***, а след около 10 минути, подсъдимата, излязла от безистена
на ул. ***. След това, наблюдаваното лице с черна шапка с козирка тръгнало,
а подсъдимата се насочила към автомобила, от който слязла преди това.
Качила се в него и той потеглил. Свидетелите К. и К. се обадили и поискали
съдействие от автопатрул на ** – Пловдив, като подали информация за
автомобила и посоката му на движение.
На 16.07.2019 г., като автопатрул с работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч.
при **-Пловдив, били на работа свид. А. Т. и свид. С. Ю., служители на МВР.
След получаване на обаждането за съдействие, последните предприели
незабавни действия за спиране на горецитирания л.а. ”***”, като
контактували и поддържали връзка със св. К..
На кръстовището на ул. ”Фере” и ул. ”Силиврия”, в близост до ул. ***,
автопатрулът в състав свидетелите: Ю. и Т., спрели за проверка л.а. марка
”***”. След спирането на автомобила, свидетелят Ю. се насочил към предна
дясна врата на автомобила и тогава забелязал, че момичето, което държало в
ръцете си черна дамска раница, се опитало да бръкне в задния джоб й джоб,
като полицейският служител й разпоредил да не бърка в раницата си. По това
време, водачът на автомобила, който бил установен като свидетеля Д. П., бил
излязъл от автомобила по разпореждане на полицай Т., а момичето с дългата
руса коса, било установено като подсъдимата А. Д..
На място пристигнали и полицейските служители К. и К.. На
шофьорската страна, свидетелят Д. П. държал газов пистолет, както и
известно количество марихуана, което наложило същият и подсъдимата Д. да
бъдат задържани.
На подс. А. Д. били поставени белезници и тя била качена на задната
седалка на полицейския автомобил, който бил управляван от свидетеля А. Т.,
а свидетелят К. седнал до нея. Закарали я до сградата на *** към ОДМВР гр.
Пловдив, като раницата й се намирала до нея.
Свидетелят Д. П. също бил откаран в сградата на *** към ОДМВР гр.
Пловдив с лекия автомобил марка ,,***‘‘, който бил управляван от свидетеля
С. Ю.. След пристигането си в сградата на *** към ОДМВР гр. Пловдив, в
17.10 часа подсъдимата Д. била настанена в помещението за задържане на
лица, като същата, съгласно Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., била
задържана в 18.00 часа, по силата на Заповед за задържане на лица с рег. №
432зз-227 от 16.07.2019 г., съставена от полицейския служител А. К.. След
като била задържана била взета и носената от подсъдимата Д. дамска кожена
4
раница.
Впоследствие подсъдимата Д. била отведена в кабинета на полицейския
служител- свид. К., където била оставена и раницата й. В 18:55 часа на
16.07.2019 г., бил извършен обиск на подсъдимата Д. от разследващ полицай
от *** в присъствието на поемните лица – свидетелите: Д. Ш. и Д. Ш. По
време на обиска, подс.А. Д. била накарана да се съблече гола, като при
свалянето на долното си бельо от нея изпаднало прозрачно найлоново пликче
с бял прах, което на по-късен етап се оказало амфетамин. Това процесуално-
следствено действие приключило в 19:10 часа, като същото било одобрено с
Разпореждане на Съда от 17.07.2019 г., постановено по ЧНД № 4384/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
След извършване на това процесуално-следствено действие, отново в
присъствието на свидетелките Ш., се пристъпило към претърсване и
изземване на дамската черна раница на подсъдимата, при което в една от
преградите бил намерен полиетиленов плик, съдържащ таблетки с оранжев
цвят. Действието продължило от 19:20 часа до 19:45 часа. С Постановление
от 17.07.2019 г. с вх. № 47201 от 17.07.2019 г., прокурор от РП – Пловдив,
предложил да не бъде одобрявано извършеното претърсване и изземване на
дамската раница, тъй като обект на това процесуално-следствено действие
могат да бъдат помещения, моторни превозни средства, кораби и самолети,
но не и раници. Не било също така посочено, къде е било извършено
действието /дали това е станало на мястото, където е спрян автомобилът, в
сградата на районното управление, или някъде другаде/. Също така, не могло
да се изведе и неотложност на действията на разследващия орган, тъй като
раницата е била в негово владение и не е имало опасност намиращите се в нея
предмети да бъдат укрити или унищожени, като е могла да бъде огледана
като веществено доказателство, дори и на по-късен етап в хода на
разследването. С разпореждане от 17.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. №
4382/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдията-докладчик не
одобрил Протоколо за така извършеното процесуално-следствено действие.
На малко по-късен етап на инкриминираната дата, жилището на подсъдимата
било посетено от оперативен работник и разследващ полицай, след като вече
й било съобщено, че ще бъде задържана за срок от 24 часа. Причината за
посещението била затваряне на вратите и прозорците и обслужването на
домашен любимец, както и вземане на връхна дреха за престоя в арестното
помещение. При влизането в жилището, не се пристъпило към „детайлен
оглед“ на помещенията.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
комплексна психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата А. Д.
/лист 48 от ДП/. Видно от заключението на същата, подсъдимата не страда от
психично заболяване, могла е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си по време на извършеното деяние.
Може да участва в наказателното производство и да търпи наказание
лишаване от свобода. Според заключението, освидетелстваната съзнателно
5
прикрива своите вътрешно личностни преживявания. Защитна и предпазлива
е за това какво разкрива за себе си, дава социално желателни отговори.
В хода на досъдебното производство била изготвена химическа
експертиза /лист 11 от том втори от ДП/. Видно от заключението на същата,
бялото прахообразно вещество - обект № 1 на експертизата съдържа 19
тегловни % амфетамин. Обектът е с нето тегло 1,21 грама. Остатъкът от
изследването е 1,14 гр. Тринадесет броя таблетки кремави на цвят с
изобразено лице „Буда“ - обект две на експертизата имат нето тегло 4,27
грама и съдържат 50 % /тегловни/ метилендиоксиметамфетамин /МДМА или
екстази/. Остатък след изследването е 4,22 грама. Същите са включени в
приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като са с висока
степен на риск за общественото здраве.
В хода на досъдебното производство била изготвена допълнителна
химическа експертиза /лист 9 от том втори от ДП/. От заключението на
същата се установява, че бялото прахообразно вещество - обект № 1 на
експертизата, съдържа 19 тегловни % амфетамин, с нето тегло 1,21 грама, а
13 бр. таблетки, кремави на цвят, с изображение „Буда“ - обект № 2 на
експертизата са с общо тегло - 4,27 грама и съдържат 50 % /тегловни/
метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза /лист 41 том 1 от ДП/. Видно от заключението
й, стойността на 13 таблетки екстази е 260 лева, при единична цена за брой
от 20 лева. Назначена и изготвена била и допълнителна стоково-оценъчна
експертиза /лист 13 том 2 от ДП/, според чието заключение, стойността на 13
таблетки екстази е в размер на 195 лева, предвид по-ниската стойност на
активното вещество, като една таблетка е оценена на 15 лева.
Тази фактическа обстановка, първостепенният съд е приел след
извършен задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства и доказателствени средства, както следва:
показанията на свидетелите К., К., П., Т., Ю., Д. Ш., Д. Ш, С., Д., С. и К.,
както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания на свидетеля Д. К., по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания на свидетеля А. Т., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания на свидетелката Д. Ш., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК показания на свидетелката Д. Ш, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК показания на свидетеля А. К., обясненията на подсъдимата,
заключенията на изготвените експертизи - химична и допълнителна такава,
комплексна психиатрична и психологична, както и оценъчна и допълнителна
такава, събраните по делото писмени доказателства.
Извършените процесуално следствени действия в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция – разпити на свидетелите Г., К. и П.,
извършената очна ставка между свидетелите П. и К. и събраните писмени
6
доказателствени средства – фотоалбум за посетено местопроизшествие –
претърсване и изземване на л.а. марка „***“ с рег. № *** и документи,
касаещи здравословното състояние на подсъдимата, не внасят промени във
възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка.
По отношение на доказателствения анализ, извършен от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното:
Първият съд законосъобразно е констатирал, че по делото най-общо се
формират две групи доказателства – първата, подкрепяща тезата на защитата,
а втората – на обвинението, като в първата група са показанията на
свидетелите: К., К., Т., Ю., С., Д. Ш и Д. Ш..
От доказателствения материал по делото правилно са изключени
показанията на разпитаните полицейски служители свидетелите: К., К., Т. и
Ю. в частта им, досежно поведението на подсъдимата след спиране за
проверка на управлявания от свид. П. лек автомобил и признанието й, че в
себе си държи бонбони /екстази/, доколкото към онзи момент подсъдимата не
е била привлечена като обвиняема, респ. не са й били разяснени правата по
чл. 55 от НПК, поради което и изявленията й не могат да бъдат възприети
като обяснения на обвиняемо лице, които да се ценят като годни
доказателствени средства в настоящото производство.
Обосновано са ценени с доверие показанията на свидетелите: К., К., Ю.
и Т. относно обстоятелствата, на които същите са били преки очевидци – а
именно, възприетите обстоятелства от момента на спиране на лекия
автомобил до момента, в който подсъдимата е била закарана в сградата на *
РУ, както и че през това време раницата й е била у нея. В тази им част
показанията на полицейските служители са обективни, хронологично
последователни, лишени от вътрешни противоречия и кореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал по делото. По отношение на
показанията им, в частта, в която свидетелите заявяват, че раницата на подс.
Д. би следвало да се е намирала у нея и през цялото време в районното
управление, законосъобразно първостепенният съд е приел, че се касае за
предположение, а не за пряко възприятие, поради което и обосновано в тази
им част показанията им не са ценени с доверие.
Правилно не са кредитирани с доверие показанията на свид. К. относно
обстоятелството, че подсъдимата е отворила раницата си и вътре е имало
някакви хапчета, доколкото в тази им част показанията на свидетеля се явяват
изолирани от останалия доказателствен материал, включително и от
показанията на останалите свидетели полицейски служители.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първостепенния
съд, че от момента на влизането на подсъдимата в сградата на * РУ в 17:10 ч.
на инкриминираната дата, същата е спряла да упражнява владение върху
раницата си. Действително, противоречи на житейската и правна логика едно
лице да бъде задържано на територията на районно управление и въпреки
7
това да продължава да упражнява фактическа власт върху личните си
принадлежности.
Законосъобразно са ценени с доверие показанията на свидетелите: Д., С.
и Златков, както и показанията на свид. Д. Ш. и Д. Ш.
Въззивният съд споделя възприетото от първостепенния такъв досежно
характера на обясненията на подсъдимата – същите са не само
доказателствено средство в процеса, но и средство за защита на привлеченото
към наказателна отговорност лице, поради което следва да се преценяват на
база собствената им вътрешна непротиворечивост и след съпоставка с
останалите доказателствени източници. Правилно не са кредитирани с
доверие обясненията на подс. Д. в частта, в която същата твърди, че от
спиране на управлявания от свид. П. лек автомобил от страна на
полицейските служители, раницата й не се е намирала у нея. Обясненията в
тази част не кореспондират с показанията на свид. К., Т., Ю., С. и К..
Обосновано е прието, че изложените от подсъдимата твърдения относно
обстоятелствата, случили се в сградата на полицейското управление, са
обективни и достоверни. В тази им част обясненията на подс. Д.
кореспондират частично с показанията на свидетеля К., както и с постъпилото
писмо от *** към ОДМВР, в което е описано, че на лицата, които се задържат
в районното, им се извършва личен обиск, а вещите им се описват в протокол
и заключват в специален метален шкаф.
Досежно показанията на свид. К. – майка на подсъдимата,
законосъобразно първостепенният съд е приел, че от същите се извличат само
характеристични данни за личността на подс. Д., доколкото свидетелката не е
била очевидец на инкриминираното поведение на дъщеря й.
Законосъобразно първостепенният съд е кредитирал събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред и относими към предмета на доказване.
При горните фактически положения, първоинстанционният съд е
признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по повдигнатото обвинение,
за това, че на 16.07.2019 г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е
държала наркотично вещество - високорисково наркотично вещество - 3,4
метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/, с тегло 4,27 гр. и
съдържание на едноименен активен компонент 3,4
метилендиоксиметамфетамин от 50 тегловни процента, на стойност 195 лв.
/сто деветдесет и пет лева/. За да достигне до правния извод за недоказаност
на обвинението в тази му част, решаващият съдът е приел, че по делото не е
безспорно установено, че таблетките екстази са се намирали във владението
на подсъдимата. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи по следните
съображения:
В хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на
първоинстанционно и въззивно съдебно следствие, не са събрани категорични
8
доказателства, установяващи обстоятелството, че от момента на спиране за
проверка на управлявания от свид. П. л.а. марка „***“, до момента, в който в
сградата на ** Пловдив е извършено претърсване и изземване на подс. Д.,
раницата й е била непрекъснато в нейно владение. Напротив, настоящата
инстанция споделя възприетото от първостепенния съд, че времето, през
което подс. Д. е упражнявала фактическа власт върху раницата си, е било до
момента на влизането й в сградата на * РУ при ОДМВР Пловдив. След
спирането на лекия автомобил ,,***‘‘, управляван от свид. П., не са
предприети действия по евентуалното изземване на раницата на подсъдимата
и последващ оглед на същата, което следва да се отчете като пропуск в
действията по разследването. Въпросът къде се е намирала раницата на Д. и
дали същата е била непрекъснато у нея, от влизането в сградата на районното
управление, до момента на претърсването и изземването, остана неизяснен.
Следва да се отбележи и че протоколът за принудителното действие, чрез
който таблетките екстази са открити в раницата на А. Д., не е бил одобрен от
съда като годно доказателство, поради обстоятелството, че раницата не би
могла да бъде обект на претърсване и изземване, а на същата е следвало да
бъде направен оглед. Правилно е отбелязал първостепенният съд, че чрез
разпит на поемните лица, дори и при неодобрен протокол за претърсване и
изземване, е възможно да се приобщят веществени доказателства, но
единствено при положение, че същите тези поемни лица са присъствали от
първоначалния момент на установяването на подсъдимата, до момента на
намирането на наркотиците в нея. В конкретния случай свидетелите: К., С., Т.
и Ю. са имали наблюдение върху подс.Д., но до момента, в който тя е била
откарана в сградата на полицейското управление. При това положение, съдът
счита, че след влизането на родс.Д. в полицейското управление и
фактическото й задържане, тя е престанала да осъществява владение върху
раницата си, като по делото не са налице обективни доказателства в насока,
че последната не се е отделяла от нея. По тези съображения, направените в
протеста и допълнението към него възражения за неправилност на
атакуваната Присъда в оправдателната й част, са неоснователни.
По отношение на възраженията на защитата, касаещи предмета на
престъплението 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/: На
първо място, следва да се отбележи, че подсъдимата е оправдана по
обвинението в тази му част, касаещо това наркотично вещество. На следващо
място, заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
химическа и допълнителна химическа експертиза, са категорични относно
количеството, активния компонент, брутото и нето тегло на наркотика, с
оглед направеното от вещото лице изследване. Що се касае до цвета на
таблетките екстази, доколкото в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие беше извършено предявяване на веществените доказателства,
настоящият съдебен състав имаше възможността лично да установи, че
цветът на таблетките „екстази“ е един и същи с цвета им на снимките, без да е
необхоД. да се конкретизира точното наименование на този цвят.
9
Отново при горните установени фактически положения, обосновано
контролираният съд е приел от правна страна, че на 16.07.2019 г., в гр.
Пловдив, подс. Д., без надлежно разрешително, е държала високорисково
наркотично вещество, а именно – амфетамин с нето тегло 1,21 гр. със
съдържание на активен компонент амфетамин от 19 тегловни процента, на
стойност 36,30 лв. /тридесет и шест лева и тридесет стотинки/, като
стойността е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а,
ал. 5 от НК.
От обективна страна, подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние – държане, като е установила фактическа власт върху предмета на
престъплението – високорисково наркотично вещество, чието държане и
разпространение е забранено от закона. В тази връзка, следва да се отбележи,
че възраженията на защитата, касаещи характера и вида на наркотичното
вещество са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е
аргументирал извода си досежно индивидуализиращите характеристики на
веществото, намерено у подсъдимата и веществото, приобщено като
веществено доказателство по делото. В производството несъмнено се
установи, че от бельото на подсъдимата е изпаднало прозрачно
полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, като същото
е било надлежно приобщено по делото. Впоследствие, веществото е прието в
БНТЛ Пловдив /видно от изисканите копия от дневници/, за което има
поставен подпис от съответното лице. От показанията на разпитаното в хода
на първоинстанционното производство вещо лице – С., се установява, че след
постъпване на дадено вещество, за което се предполага, че е наркотик, му се
извършва изследване от експерт, както и претегляне. В заключението на
първоначално изготвената химическа експертиза, е посочено, че след
извършеното изследване е останало наркотично вещество в количество от
1,14 грама, което на един по-късен етап е изпратено на съхранение в ЦМУ гр.
София. При извършеното в хода на проведеното пред първоинстанционния
съд съдебно следствие предявяване на това веществено доказателство в
сградата на БНТЛ гр. Пловдив, веществото е било с тегло от 1,065 грама. При
претегляне на наркотичното вещество с цел измерване теглото му, е логично
част от веществото, макар и малка да е останала по опаковката. Предвид това,
при всяко последващо претегляне на веществото, е съвсем нормално теглото
му да е по-малко, като това обстоятелство по никакъв начин не внася
съмнение, че предявеното като веществено доказателство наркотично
вещество, е различно от намереното у подсъдимата. Още повече, както
правилно е констатирал първостепенният съд, по делото са налице надлежно
подписани протоколи от съответните лица за предаването на наркотичните
вещества, като върху опаковката, в която е поставено наркотичното вещество,
има силиконов печат от БНТЛ гр. Пловдив.
Тук е момента да се отговори и на възражението на представителя на
10
държавното обвинение, че оправдаването на подсъдимата по част от
повдигнатото й обвинение, опорочава Присъдата на първия съд до степен на
незаконосъобразност. Факт е, че в случая се касае за повдигнато обвинение за
едно деяние – държане на наркотични вещества по смисъла на чл. 354а, ал. 3
от НК. Въпреки това, предмет на това обвинението са два вида наркотични
вещества, за държането на които в хода на разследването и в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие, са събрани различни
доказателства. Доколкото по делото не се събраха безспорни и категорични
доказателства, установяващи по несъмнен начин, че на инкриминираната дата
подс. Д. е държала високорисковото наркотично вещество - 3,4
метилендиоксиметамфетамин /МДМА или екстази/, с тегло 4,27 гр. и
съдържание на едноименен активен компонент 3,4
метилендиоксиметамфетамин от 50 тегловни процента, на стойност 195 лв., в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 303, ал. 2 от НПК, би било
подсъдимата да бъде призната за виновна и по обвинението в тази му част.
Поради това, възражението е изцяло неоснователно.
Правилно е възприето, че деянието в извършено при форма на вина
„пряк умисъл“. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, а именно, че държи забранени от закона вещи, като е
предвиждала и пряко е целяла настъпването на вредните последици.
Настоящият въззивен състав споделя извода на първия съд, че
извършеното от подсъдимата представлява „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, едно
деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос
се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай, деянието се изразява в държане на високорисково
наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 1,21 гр. със съдържание на
активен компонент амфетамин от 19 тегловни процента, на стойност 36,30 лв.
/тридесет и шест лева и тридесет стотинки/. Касае се за малко количество
наркотик, на ниска стойност – същата е незначителна в сравнение с размера
на минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата.
Следва да се има предвид и младата възраст на подсъдимата – 22 г. към
момента на извършване на престъплението. Макар и процесното деяние да е
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, от данните по делото
се установи, че подсъдимата е имало тежко детство, породено от влошените
отношения на нейните родители, довело да заболяване анорексия и
влошаване на общото й здравословно състояние – обстоятелство,
11
потвърждаващо се и от събраните във въззивното производство доказателства
– медицински документи. Подсъдимата е и трудово ангажирана. Следва да се
отбележи и направеното самопризнание от подсъдимата още в хода на
досъдебното производство, както и доброто й процесуално поведение. Подс.
Д. също така проявява самокритичност и изразява съжаление за извършеното.
Всички тези обстоятелства, според настоящия съдебен състав, обосновават
извода, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от Наказателния кодекс.
С оглед предвидения в нормата на чл. 354а, ал. 5 размер на наказанието
глоба – а именно до 1 000 лв., правилно първият съд е определил размера на
наказанието, като съответстващ на извършеното и годен да постигне целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Решението на ПРС за разпореждане с наличните по делото веществени
доказателства е съобразено със закона и не подлежи на корекция от въззивния
съд.
Правилно е Решението на контролирания съд и в частта, в която се е
произнесъл по отношение на разноските, направени в хода на досъдебното
производство.
Предвид изложеното и доколкото настоящата инстанция не констатира
да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, обжалваната Присъда като правилна и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/18.01.2022 г., постановена по НОХД №
765/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, XXVI-ти наказателен
състав.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – на
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13