№ 117
гр. гр.Несебър, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско
дело № 20222150100322 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от
„Р. (България)“ ЕАД, ЕИК 8315584**, гр. С., бул. „Н.В.“ № 55 против Х. Д. С., ЕГН
**********, с. Т., общ. Н., ул. „Р.“ № 2. В исковата молба се сочи, че с Договор за
потребителски кредит № 1903282517335615/ 01.04.2019г. банката била предоставила
на ответницата сумата от 9202.50 лв. за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди, с краен срок за връщане на сумата 10.04.2024г., срещу възнаградителна лихва,
като е уговорено и обезщетение при завалено плащане. Връщането на заемната сума
следвало да стане на 60 анюитетни месечни вноски, дължими до 10- то число на
съответния месец за периода 10.05.2019г. до 10.04.2024г., всяка по 176.20 лв., съгласно
погасителен план. Банката изпълнила задължението си, като отпуснала и превела по
с/ка на кредитополучателя сумата по заема. Ответницата изпаднала в забава, като не
заплатила погасителните вноски с падеж от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. Това, според
ищеца, било виновно неизпълнение на условията на договора. Ищецът бил обявил
предсрочната изискуемост на задължението, което било станало в писмо връчено чрез
ЧСИ на 20.05.2021г. на майката на С.. За събиране на вземането било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като била издадена
Заповед № 327/03.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по ч.гр.д. № 990/2021г. на Районен съд гр. Несебър. Заповедта била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на банката е указано да предяви
иск за установяване на вземането. Иска се постановяване на съдебно решение, с което
да се приеме за установено, че Х. Д. С. дължи на ищеца посочените в заповедта суми -
изискуема главница в размер на 7841.62 лв., от която 2165.69 лв. редовно падежирали
главници, дължими за периода от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. вкл. и 5675.93 лв.
предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 20.05.2021г. по Договор за
потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г., изискуема редовна
възнаградителна лихва, в размер на 479.30 лв., начислена за периода от 10.02.2020г. до
19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници от 10.03.2020г. до 10.05.2021г., в размер на 267.14 лв., начислено за периода
1
от 10.03.2020г. до 19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 111.95 лв.,
начислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г. вкл., разноски за уведомление в
размер на 60.00 лв., както и законна лихва за забава за периода от 02.08.2021г. до
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност се претендира, в случай, че установителният
иск се отхвърли поради недоказаност на уведомяването за предсрочната изискуемост,
да се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумите изискуема главница в размер на 7841.62 лв., от която редовно падежирали
главници за периода от 10.03.2020г. до 10.03.2022г. вкл. в размер 3695.46 лв. и
предсрочно изискуема главница в размер на 4146.16 лв. на 25.03.2022г., просрочена
редовна лихва в размер на 700.30 лв. за периода от 10.02.2020г. до 10.03.2022г. вкл.,
начислена редовна лихва в размер на 9.54 лв. върху усвоена и непогасена главница към
25.03.2022г., дължима за периода от 10.03.2022г. до 24.03.2022г. вкл., обезщетение за
забава в размер на 586.05 лв. върху редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до
24.03.2022г. вкл. и начислена за периода от възникване на просрочие до 24.03.2022г.
вкл., както и законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на
вземането. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответницата
представя такъв чрез адв. Е. П., АК Бургас - особен представител. Твърди се, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Навежда, че С. има качеството на
потребител съгласно ЗЗП. В тази връзка твърди, че договорът не е индивидуално
уговорен - същият представлявал предварително изготвен бланков договор с общи
условия, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе, предоставен му бил
в деня на подписването, без предварително да се е запознал с него. Нарушено било
изискването на чл. 5 от ЗПК - ответницата не се била запознала предварително с
всички параметри на договора, преди сключването му. Липсвал предоставен
стандартен европейски формуляр. Твърди, че клаузите на чл. 4.2., чл. 4.2.1., чл. 4.2.1.1,
чл. 4.2.2, чл. 4.2.3, чл.4.2.3.1 и чл. 4.2.3.2 от Договора са нищожни на основание чл.
146, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗП във вр чл. 143, т. 10 и т. 19 от ЗЗП - същите водели до
неравноправност на страните, противоречали на добрите нрави и заобикаляли закона.
Клаузите не били индивидуално уговорени, а стандартни по характер, изготвени
предварително, типови условия на банката и С. не можела да влияе на съдържанието
им, както и да прецени икономическите последици от сключване на договора. Неясни
били условията, при които се определя договорната лихвата. По отношение на
наказателната лихва се взема становище, че същата е в размер, който надхвърля
присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Оспорва се и осъдителния иск,
предявен при условията на евентуалност. Не се сочат доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 990 по описа на НсРС за 2021г. се
установява, че е издадена заповед № 327 за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК от 03.08.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът Х. Д. С., да
заплати на „Р. (България)” ЕАД, сумата от 2165.69 лв. - редовно падежирали главници
2
за периода 10.03.2020г. - 10.05.2021г. по Договор за потребителски кредит №
1903282517335615 от 01.04.2019г., сумата от 5675.93 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от
01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението - 02.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 479.30
лв., представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 10.02.2020г.
- 19.05.2021г., сумата от 267.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
падежирали вноски за периода 10.03.2020г. - 19.05.2021г., сумата от 111.95 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за
периода 20.05.2021г. - 29.07.2021г., сумата от 60 лв. - разноски за уведомление, както и
сумата от 225.20 лева, представляваща направените по делото разноски, от които
175.20 лв. за платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал.
3 от ГПК на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за
вземането по издадената заповед в едномесечен срок от съобщението, който срок е
спазен.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането и установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за. изпълнение. Тежестта на доказване е
указана на страните с определение № 1346/22.11.2022г., постановено по настоящото
дело.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Р.
(България)“ ЕАД и Х. Д. С. е сключен договор за потребителски кредит №
1903282517335615 от 01.04.2019г., по силата на който ищеца е предоставил кредит в
размер на 9202.50 лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Според чл.
3 от договора сумата е следвало да бъде усвоена по конректно посочена от
кредитополучателя банкова сметка. Съгласно чл. 1. крайният срок за погасяване на
кредита е 10.04.2024г., като в чл. 5.2. е уговорено погасяването да се извърши на 60
анюитетни месечни вноски, всяко от които в размер на 176.20лв., дължими на 10-то
число на съответния месец, считано от 10.05.2019г. до 10.04.2024г., с включващи
приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1. и чл. 4.2. Установява се, че размерът на
месечната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на
договора с включената годишна лихва по чл. 4.1. е 176.20 лв., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. В случай на промяна на лихвата по реда на чл.
4.2.1. се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като
актуалният размер на месечната вноска е уговорено да бъде определен в нов
погасителен план. Съгласно чл. 4. годишната лихва за ползвания кредит за първите 12
месеца, считано от първата падежна дата е в размер на 5.60 %, като след изтичане на
този срок лихвата се формира от сбора на променлив референтен лихвен процент и
надбавка в размер на 5.470 пункта. Видно от чл. 4.4.1. ГПР за кредита е в размер на
7.44 %. Страните са уговорили в чл. 4.5., че при забава в плащането на дължими суми
по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното плащане на забавените задължения. Посочено е, че към
датата на сключване на договора лихвения процент на обезщетението за забава е в
размер на 15.60 %. В чл.8. са предвидени случаите на неизпълнение на договора, както
следва: когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по
договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане /чл. 8.1./; когато
предостави неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на
договора /чл. 8.2./; когато не е използвал кредита за целите, за които е отпуснат /чл.
8.3./. От чл. 9.1. се установява, че банката има право да начислява наказателна надбавка
3
в случай, че кредитополичателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от
вноска по договора върху забавената сума, без да е нужно да е изтекъл 31-дневния срок
по чл. 8.1. Съобразно чл. 9.2. банката има право едностранно, с писмено уведомление
до кредитополучателя да обяви всички вземания за предсрочно и незабавно изискуеми.
В чл. 10.1. страните са уговорили последиците при просрочие на задължение,
произтичащо от договора, като задължение за заплащане на обезщетение за забава и
принудително изпълнение за събиране на дължимите суми.
Представена е по делото декларация, подписана от ответника, съгласно която С.
волеизявила, че е получила преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр, съгласно ЗПК.
По делото е представено писмо с изх. № изх.-001-16745 от 18.03.2021г., от което
се установява, че поради просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата по
договора, което представлява случай на неизпълнение, до ответницата е изпратено
изявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Установява се, че
писмото е било връчено на 20.05.2021г. на майката на ответницата съгласно чл. 18, ал.
5 от ЗЧСИ, като връчването е извършено от ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд - Бургас.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено
от страните и е прието от съда, се установява, че сумата по кредита действително е
била усвоена от ответницата на 01.04.2019г. по посочена в чл. 3. от договора банкова
сметка. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК - 02.08.2021г. по договора е имало просрочени задължения по предсрочна
изискуема главница в размер на 2165.69 лв. с дата на настъпване 20.05.2021г., както и
просрочени редовни лихви за периода от 10.02.2020г. до 19.05.2021г. вкл. в размер на
479.30 лв. Установява се, че по кредита са постъпвали погасителни вноски до
22.02.2020г., като последно била заплатена дължимата вноска за месец януари 2020г. с
падеж 10.02.2020г. Вещото лице е констатирало, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на изготвяне на
заключението, размерът на непогасените задължения на ответницата е в размер на
8760.01 лв., от които: сумата от 2165.69 лв. - редовно изискуема главница преди
обявяване на предсрочната изискуемост - 20.05.2021г., за периода от 10.03.2020г. до
10.05.2021г.; сумата от 5675.93 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на
настъпване 20.05.2021г.; сумата от 479.30 лв. - изискуема редовна възнаградителна
лихва за периода от 10.03.2020г. до 19.05.2021г.; сумата от 267.14 лв. - изискуемо
обезщетение за забава за редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до 10.05.2021г.,
изчислено за периода от 10.03.2020г. до 19.05.2021г., сумата от 111.95 лв. - изискуемо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема
главница, изчислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г., както и сумата от 60 лв.
- разноски за уведомление. Според експерта, към датата на подаване на исковата молба
и датата на изготвяне на заключението, размерът на непогасените задължения на
ответницата е в размер на 9249.46 лв., както следва: редовно изискуема главница преди
обявяване на предсрочната изискуемост - 20.05.2021г., за периода от 10.03.2020г. до
10.03.2022г. в размер на 3695.46 лв.; предсрочно изискуема главница към 25.03.2022г.
в размер на 4146.16 лв.; редовно изискуема възнаградителна лихва за периода от
10.02.2020г. до 10.03.2022г. вкл. в размер на 709.84 лв.; изискуемо обезщетение за
забава върху редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до 10.03.2022г., изчислено
за периода от 10.03.2020г. до 24.03.2022г. вкл. в размер на 586.05 лв.; както и
изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуема главница, изчислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г. вкл. в размер
на 111.95 лв. От заключението се установява, че заявената в исковата молба
възнаградителна (редовна) лихва се е изчислявала при спазване на чл. 4 от договора за
4
кредит и представлява лихва с цитираните проценти, начислена върху редовно
падежирала месечна вноска на главницата. Наред с това вещото лице е разяснило, че
съгласно чл. 4. от договора за кредит страните са уговорили възнаграждение за
кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва, която съгласно чл. 4.1. е фиксирана
годишна лихва в размер на 5,60 % за първите 12 месеца, като след този срок се
начислява годишна лихва в размер на 5,52 %. Лихвата се начислявала от датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по
кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 5.2. от договора
кредитът следвало да бъде погасен на 60 анюитетни вноски, дължими на 10-то число
на съответния месец, считано от 10.05.2019г. с размер на вноската 176.20 лв.,
включващи редовна месечна главница и редовна месечна лихва съгласно чл. 4.1. Сочи
се, че съгласно чл. 4.5. от договора, при забава в плащането на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за
времето на забавата до окончателното плащане на забавените плащания. Установява
се, че заявената в исковата молба наказателна лихва в размер на 586.05 лв. е била
начислена върху всяка неплатена месечна вноска по просрочената главница от 11-то
число на месеца до 24.03.2022г. вкл. Вещото лице заключва, че по дълга не са
постъпвали никакви плащания след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
По делото е безспорно установено е, че между ищеца и ответника е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен помежду им при
спазване на изискванията на ЗПК договор за потребителски кредит №
190328251733615 от 01.04.2019 г., по силата на който банката-кредитор е предоставила
на кредотополчателя С. сумата от 9202,50лв.. Съгласно договора дългът е следвало да
бъде погасен на 60 месечни анюитетни вноски всяка от които в размер на 176,20лв.,
съгласно приложения погасителен план към договора при ГПР от 7,44% и фиксиран
лихвен процент за срока на целия договор от 5,60% за първите 12 месеца и лихва от
5,52% за периода след това до изтичане срока на договора. Кредитополучателят е
преустановил плащането на месечните погасителни вноски, като последната изплатена
е от 22.02.2020г., като последно била заплатена дължимата вноска за месец януари
2020г. с падеж 10.02.2020г..
Кредитодателят ищец е изправна страна, доколкото поетото от банката
задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на
парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от
момента на заверяване банковата сметка на заемателя, като за доказване на този факт
не е необходимо издаване на нарочен документ / така в решение № 125 от 12.07.2013 г.
на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т.о., ТК/.
Съдът намира, че в настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена
надлежно чрез ЧСИ видно от приложен по делото отрязък от съобщение, тъй като
волеизявлението на ищеца за обявяването й е връчено на майката на ответницата,
която го е получила със задължение да го предаде на адресата. Връчването е
извършено на 20.05.2021г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК - 02.08.2021г. са настъпили предпоставките на чл. 8 и сл. от договора,
уреждащи случаите на неизпълнение по договора, което налага извод, че в полза на
банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо.
Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
5
достигнало до длъжника, т.е. е релевантна е датата, на която волеизявлението на
банката е достигнало до длъжника - 20.05.2021г. Съгласно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че за надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички
действия за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността, като съдът следва да осъществи преценка дали връчването на
уведомлението е осъществено по надлежния ред.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза която съдът кредитира
като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и
като неоспорена от страните, се обосновава извод, че с оглед обявената предсрочна
изискуемост, предявените искове са доказани в пълен размер и следва да бъдат
уважени изцяло. Възнаградителната лихва е изчислена и се претендира до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост. С оглед възраженията в отговора следва да се
подчертае, че по делото се установява, че банката-кредитор претендира суми, чиито
размер съответства напълно на заложените параметри по процесния договор. По
делото не се ангажират доказателства от ответната страна за заплащане на
претендираните суми.
След извършен цялостен анализ на клаузите на договора съдът не констатира
неравноправност на някоя от тях. От съдържанието на самия договор се установява, че
в него са посочени ясно общия му размер и условията за усвояването му, съдържанието
на клаузите е недвусмислено, четливо и ясно като съдържание, като в тях изрично са
отбелязани начините за формиране на погасителните вноски и лихвата. Погасителният
план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и дължими такси. В
договора са разписани ясно общия му размер и условията за усвояването му. В чл. 143
ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в договор сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора
въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид
вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално / чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В
този аспект, при преценка на клаузите на договора, съдът не констатира
неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на самия договор е изрично
отбелязан начин на формиране на договорната лихва и тази за забава. Договорът и
погасителният план е предаден на кредитополучателя, и е подписан от него, факт
който не е бил оспорен и презюмира, че преди това кредитополучателят внимателно се
е запознал със съдържанието на същите и ги приема. Липсва основание да се приеме
обратното. Разписана е възможност за банката да изменя едностранно размера на
дължимата годишна възнаградителна лихва, респ. размера на дължимите месечни
погасителни анюитетни вноски, което обаче е предпоставено от обективни фактори-
промяна в стойността на борсовия индекс Софибор съгласно официално обявена
информация от БНБ. Т. е тази възможност за промяна е заложена, с оглед начина на
6
формиране на годишния лихвен процент, който също е ясно посочен. Извън това,
съобразно заключението на в. лице, извършваните промени в размера на
възнаградителната и наказателна лихва е било в посока тяхното намаляване, в
сравнение с уговорения за първите 12месеца фиксиран лихвен процент от 5,60%, а след
този срок е променен на 5.52%. От представената по делото декларация, също
подписана от кредитополучателя се установява, че С. е получила преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр, съгласно ЗПК.
Гореизложеното води до извод, че кредитополучателят се е запознал със съдържанието
на посочените документи и ги е приел.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че процесният договор за
потребителски кредит е валидно сключен между страните. Налага се извод, че
кредитополучателят е усвоил отпусната му сума, като усвояването е извършено
еднократно по посочената в договора банкова сметка на ответницата.
По делото не се ангажираха доказателства от ответната страна за заплащане на
претендираните суми.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
настъпила предсрочна изискуемост, обявена на ответника на 20.05.2021г., е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи претендираните суми, за които е била издадена заповед № 327
от 03.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.
№ 990/2021г. на Районен съд - Несебър. Предвид уважаването изцяло на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът не следва да се поизнася по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски. По отношение на разноските от заповедното производство в
настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от
ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 225.20 лв., от които 175.20 лв. за платена държавна такса и 50 лв.
- юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 1608.46 лв., от които 338.46 лв. за платена държавна такса, 150 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, 770 лв. - депозит за особен представител и 350 лв. -
депозит за съдебно-икономическа експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Х. Д. С., ЕГН **********, с. Т.,
общ. Н., ул. „Р.“ № 2, дължи на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК 8315584**, гр. С., бул.
„Н.В.“ № 55, изискуема главница в размер на 7841.62 лв., от която 2165.69 лв. редовно
падежирали главници, дължими за периода от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. вкл. и
5675.93 лв. предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 20.05.2021г. по
Договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г., изискуема
редовна възнаградителна лихва в размер на 479.30 лв., начислена за периода от
10.02.2020г. до 19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. в размер на 267.14 лв., начислено
за периода от 10.03.2020г. до 19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 111.95
7
лв., начислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г. вкл., разноски за уведомление
в размер на 60.00 лв., както и законна лихва за забава за периода от 02.08.2021г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Д. С., ЕГН **********, с. Т.,
общ. Н., ул. „Р.“ № 2, да заплати на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК 8315584**, гр. С., бул.
„Н.В.“ № 55, сумата в размер на 225.20 лв., представляваща направените по
заповедното производство разноски, от които 175.20 лв. за платена държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 1608.46 лв.,
представляваща направените по настоящото производство разноски, от които 338.46
лв. за платена държавна такса, 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 770 лв. -
депозит за особен представител и 350 лв. - депозит за съдебно-икономическа
експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8