Решение по дело №758/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 59
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20211200500758
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Благоевград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500758 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба с вх.№506011/15.07.2021
г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., ул.“Г.А.“ №15, представлявана от
кмета Р.Р., чрез адв.С.П., срещу Решение № 502422 от 22.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№1127/2019 г. по описа на РС – Разлог. Навеждат се
възражения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на сьдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че
уволнителната заповед е издадена в нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Неправилно съда е приел, че подборът е извършен незаконосъобразно, тъй
като комисията е сравнявала оценките , респ. предложила за уволнение
медицински сестри в два филиала- с. Б. и с. Кр.. На самостоятелно основание
се счита, че неправилно РС е приел, че липсата на посещаемост на деца в
яслената група в с. Кр. не може да обуслови намаляване на обема на работа,
въпреки че относително голям брой деца са отсъствали. Оспорват се изводите
на съда, тъй като не съответстват на доказателствата по делото и на
установената съдебна практика. Подържа се, че поради процесуални
1
нарушения съдът е достигнал и до неправилни изводи по спора, които не се
подкрепят от доказателствата по спора и които са в противоречие на
материалните и процесуални норми на действащото законодателство.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение №502422 от
22.06.2021 г., постановено по гр.д.№1127/2019 г. по описа на РС – Разлог, като
съдът отхвърли исковете, както и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
въззиваемата страна. С него въззиваемата страна прави искане за оставяне без
уважение предявената от въззивника въззивна жалба против Решение №
502422 от 22.06.2021 година, постановено по гр. д. № 1175/2019 година по
описа на Районен съд - Разлог като неоснователна, както и се претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Излагат се
съображения, че атакуваното решение е постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила.
В о.с.з., жалбоподателят не се явява.
В о.с.з. въззиваемата страна навежда доводи, че правилно и обосновано е
решението на районният съд, поради което жалбата е неоснователна.
Претендира сторените в настоящето производство разноски.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните
доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на
спора:
Делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от Н. ИВ. УЗ.,
ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б. против Община Б., с която са
предявени искови претенции, както следва: - за признаване на Заповед №
13/26.09.2019 година, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
едностранно е прекратено трудовото й правоотношение, за незаконосъобразна
и за нейната отмяна; за възстановяването й на посочената длъжност (чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ), която ищцата е заемала преди уволнението - „Медицинска
сестра в яслена група към филиал на ДГ „Н.” - гр. Б.”; за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за шест месеца,
считано от 27.09.2021г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ), в размер на 3
900,00 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; и за присъждане на
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 650,00
2
лева( чл. 224, ал. 1 от КТ).
С атакуваното решение РС Разлог е признал уволнението за незаконно и е
отменил Заповед № 13/26.09.2019 година, издадена от ВрИД Кмет на община
Б., с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение на Н. ИВ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б.,
възстановил е Н. ИВ. УЗ., на заеманата преди уволнението длъжност
„медицинска сестра“ към филиал на ДГ „Н.“, гр. Б. и е осъдил Община Б.,
БУЛСТАТ: *****, да заплати на ищцата на основание чл. 344, т.З от КТ във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ сумата 3 900 лв. (три хиляди и деветстотин лева),
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа -
шест месеца, считано от 27.09.2021 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото в съда /14.10.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
РС е отхвърлил предявения от Н. ИВ. УЗ. иск за осъждането на ответника
Община Б., БУЛСТАТ: ***** да й заплати обезщетение за неизползвания от
нея платен годишен отпуск в размер на 650.00 лв. за 2017г., 2018 г. и 2019 г.,
като неоснователен. В тази част, поради липсата на жалба, решението е влязло
в законна сила и не подлежи на въззивно разглеждане от настоящия състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл. 259, ал.1 ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Възивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. В съответствие с
правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд преценя, че последното е валидно и
допустимо. При преценка по същество, атакуваното решение се преценя за
правилно.
Предявеният иск, предмет на въззивна проверка, е с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и акцесорни искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
Между страните не е спорно, че ищцата Н.У. е работила по трудово
правоотношение в Община Б. – „медицинска сестра“ в Детски ясли, в яслена
група към филиал с. Б. на ДГ „Н.“, гр. Б., че за заеманата от ищцата длъжност
3
е налице утвърдена от работодателя длъжностна характеристика, а както и че
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение преди
прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер на 654.01 лв. Със
заповед № 13 от 26.09.2019 г. на ВрИД Кмет на община Б. е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата, считано от 27.09.2019 г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа. Определено е на
ищцата да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено
предизвестие в размер на БТВ за срок от 1 месец.
Видно от приетите като доказателства по делото структурно разписание на
Община Б. в сила от 25.09.2019 г., се установява, че в сектор Здравеопазване
са предвидени 4 щатни бройки за длъжността „медицински сестри в яслена
група ОДЗ“, като по преходно структурно разписание на Община Б., в сила от
01.01.2019 г. в сектор Здравеопазване са били предвидени 6 щатни бройки за
длъжността „медицински сестри в яслена група ОДЗ“.
Със Заповед № РД-15-383 от 25.09.2019 г. на ВрИД кмет на община Б. на осн.
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, т. 12 от Решение № 277/24.04.2018 г. на МС за
приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и
стойности показатели и поради намаляващата численост на деца от яслена
възраст в селата Б. и Кр. към общината е определена численост на персонала
във функция „Здравеопазване“ към община Б., ДДД 431 – Детски ясли, детски
кухни към яслени групи в детска градина на 4 щатни бройки в рамките на
средствата определени в стандартите за издръжка в ДДД по бюджета на
общината за 2019 г., считано от 25.09.2019 г., в т.ч. за яслена група към
филиал с. Б. при детска градина „Н.“, гр. Б., 1 щатна бройка; за яслена група
към филиал с. Кр. при ДГ „Н.“, гр. Б. – 1 щатна бройка и за яслена група към
ДГ „Н.“, гр. Б. – 2 щатни бройки. Наредено е направеното редуциране на
щатните бройки да се отрази в щатното разписание на община Б..
С последваща Заповед № 384 от 25.09.2019 г. на ВрИД Кмет на община Б. е
назначена комисия, която да извърши подбор на всички работници и
служители заемащи длъжността „медицинска сестра“ в яслена група към
филиалите на ДГ „Н.“, гр. Б. в с. Кр., с. Б. и в гр. Б. при използване на
шестобална система на оценяване.
На 26.09.2019 г. е представен протокол от извършения подбор от Комсията
между служителите изпълняващи длъжността „медицинска сестра“ в яслена
4
група към филиалите на ДГ „Н.“, гр. Б. в с. Кр., с. Б. и в гр. Б..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е и
заключения по допуснати и приети съдебно-счетоводни експертизи.
Установената и възприета от РС – Разлог фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него, за да не я преповтаря в детайли.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
В тази връзка, от правна страна, съдът намира следното по същество:
Процесните искове са предявени от правоимащо лице, срещу надлежен
ответник и са допустими, а разгледани по същество са основателни.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В разпоредбата на чл. 328 КТ е регламентирано субективното преобразуващо
право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен
посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор “поради
намаляване обема на работата”. По естеството си намаляването обема на
работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите.
Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не
следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към
съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на
намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието
5
изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова
функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на
работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до
уволнението съответния работник или служител.
В конкретния казус, намаляване обема на работа предполага намаляване броя
на децата, записани в яслените групи в детската градина, като това
намаляване трябва е трайно и съществено. За периода 2017-2019 година до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение броят на децата в
яслените групи, както в цялата детска градина, така и във филиалите в село Б.
и село Кр. няма съществено намаление, нито има траен характер. Намаленото
посещение на децата посещаващи детската ясла, би могло да бъде
предизвикано от най-различни фактори, затова е важно и релевантно
единствено как то е онагледено нормативно, т.е. показателно за обема на
заетостта, а от тук и за обема на работа е обстоятелството колко реално са
записаните деца. Затова, за да се направи извод, налице ли е реално
намаляване обема на работа, следва да се вземе предвид приобщената към
делото справка от МОН, видно от която броя на записаните деца в яслените
групи като цяло и конкретно във филиала в с. Б., няма съществено
намаляване, нито траен характер. Нормално е в есенно – зимния период
съответен брой от децата да са отсъствали, но това само по себе си не
обуславя намаляване обема на работа. Отделно от това и по норматив се
установява минимална разлика между броя на записаните деца през учебната
2019 г., сравнени с броя на децата през учебните 2017 г. и 2018 г., а съобразно
експертното заключение на съдебната експертиза за периода от 2017 г. до
края на учебната 2019 г., разходите за храна на децата в яслената група в село
Б., не са намалели.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
намаляване обема на работа е свързано с кумулативното установяване и на
друг факт от работодателя – при упражнено право на уволнение на това
основание, следва да се докаже, извършването и на подбор, който да е
извършен законосъобразно по критериите по чл. 329 КТ.
Подборът е незаконосъобразен, комисията е сравнявала оценките респ. е
предложила за уволнение, медицински сестри в двата филиала на детската
градина в с. Б. и в с. Кр., вместо да направи подбор измежду всичките шест
6
лица, заемащи тази длъжност в цялата детска градина, без да се съобразява
факта дали длъжностите, които реално ще се съкратят са във филиалите на
детското заведение или в детската градина в гр. Б.. И това е така, тъй като
първата издадена в тази връзка заповед на ВриД Кмета на Община Б., а
именно - Заповед № 383 от 25.09.2019 г. редуцира персонала във функция
„Здравеопазване“ към община Б., ДДД 431 – Детски ясли, детски кухни към
яслени групи в детска градина на 4 щатни бройки и дефакто още с тази
заповед се определя за яслена група към филиал с. Б. при детска градина
„Н.“, гр. Б., 1 щатна бройка /при съществуващи 2 щ.бр./; за яслена група към
филиал с. Кр. при ДГ „Н.“, гр. Б. – 1 щатна бройка /при съществуващи 2
щ.бр./ и за яслена група към ДГ „Н.“, гр. Б. – 2 щатни бройки /при
съществуващи 2 щ.бр., т.е. запазват се/. С последваща Заповед № 384 от
25.09.2019 г. на ВрИД Кмет на община Б. е назначена комисия, която да
извърши подбор на всички работници и служители заемащи длъжността
„медицинска сестра“ в яслена група към филиалите на ДГ „Н.“, гр. Б. в с. Кр.,
с. Б. и в гр. Б. при използване на шестобална система на оценяване, при
положение, че вече с предходната заповед№ 383 от 25.09.2019 г.
работодателя е редуцирал щатните бройки за длъжността в за яслените групи
към филиалите на с. Б. и с. Кр.. В последствие, и вече на дата 26.09.2019г.
комисията по подбора представя протокол за извършен такъв между
служителите изпълняващи длъжността „медицинска сестра“ в яслена група
към филиалите на ДГ „Н.“, гр. Б. в - с. Кр., с. Б. и в гр. Б.. Реално обаче, и
ръководейки се от първоначалната Заповед № 383 от 25.09.2019 г., с която
щ.бр. единствено за филиалите в с. Кр. и в с. Б. са редуцирани, комисията
извършва подбор само между тези, работещи в двата филиала на детската
градина - в село Б. и в село Кр..Подборът е следвало да бъде извършен
измежду шестте служители, които са заемали тези длъжности респ. да бъдат
предложени двете, които са работили най-зле или са с най-ниска
квалификация без да се съобразява факта дали длъжностите, които реално ще
се съкратят са във филиалите на детското заведение или в детската градина в
гр. Б.. В противовес с това, комисията по подбора, след като е дала оценка на
всички медицински сестри, реално е извършила подбор между тези, работещи
в двата филиала на детската градина в с. Б. и в с. Кр., имайки вече предвид, че
именно в тези филиала са закрити щатни бройки, по една във всеки.
Неоснователно е оплакването във ВЖ за неправилност на
7
първоинстанционното решение и относно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ. По
делото са представени доказателства, че за посочения в закона срок ищцата е
била регистрирана като безработна в Бюрото по труда - гр. Б., както е и
установен размера на полученото от нея брутно трудово възнаграждение за
месеца предхождащ месеца на уволнението й.
В заключение, БлОС счита атакуваната заповед за незаконосъобразна, а
постановеното от първостепенния съд решение за правилно и
законосъобразно.
По така изложените съображения съдът намира, че уволнението на У. е
незаконосъобразно извършено, поради което искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му като незаконно, следва да бъде уважен като
основателен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, основателни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заемната преди уволнението
длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение, поради което следва да бъдат уважени.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми в
първоинстанционния акт. Решението е и правилно, като на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от
Районен съд Разлог.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения,
основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд Разлог. Въз основа
на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
основателност на претенциите, с които е била сезирана.
По разноските във въззивното производство. Предвид неоснователността на
въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна
има право на разноски в размер на 800.00 лв. – възнаграждение за адвокат,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
8
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502422 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.
№1127/2019 г. по описа на РС – Разлог.
ОСЪЖДА Община Б., БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление:
град Б., община Б., област Благоевград, улица „Г.А.” № 15, представлявана от
Кмет на Община Б. - Радослав Сабинов Ревански, да заплати на Н. ИВ. УЗ.,
ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б. сумата от 800.00 лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9