№ 155
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ****., гр. Враца, против Наказателно
постановление /НП/ №102/11.11.2021 г. на началника на РУ Враца към
ОДМВР Враца, с което на основание чл.212 ЗОБВВПИ, за нарушение по
чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.
В жалбата и в с.з. се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното НП, аргументиращи се с неправилно
приложение на материалния закон. По тези съображения се моли за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Жалбоподателят ****. притежавал разрешение №20160256550 за носене,
съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, валидно до
07.10.2021 г.
На 29.10.2021 г. жалбоподателят се явил в сградата на РУ Враца и подал
заявление за продължаване срока на разрешението за носене, съхранение и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В хода на проверката св. М. И. –
мл. ПИ КОС при РУ Враца, установил, че разрешението на жалбоподателя е
1
изтекло на 07.10.2021 г. и че същият не е подал заявление за продължаване
срока на разрешението в предвидения за това едномесечен срок преди
изтичането на разрешението. При това той съставил на жалбоподателя АУАН
№102/2021 г. за това, че като „на 29.10.2021 г. лицето е подало заявление за
продължаване срока на разрешение №20160256550 валидно до 07.10.2021 г.,
като не е спазен едномесечния срок преди изтичането му – до 07.10.2021 г.,
същият е нарушил нормата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Актът е предявен на
жалбоподателят и същият не е вписал възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 11.11.2021 г. е издадено
обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата
обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.87, ал.1
ЗОБВВПИ и на основание на основание чл.212 ЗОБВВПИ на жалбоподателя е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на св. М. И., които съдът кредитира като логични,
последователни и незаинтересовани. От показанията на свидетеля се
установява времето и мястото на извършената проверка, както и направените
констатации – свидетелят лично е извършил документна проверка и е
установил, че издаденото на жалбоподателя разрешение е изтекло на
07.10.2021 г., както и че жалбоподателят е подал заявление за подновяване на
разрешението на 29.10.2021 г. Така установеното от свидетеля и възприетата
в цялост фактическа обстановка се доказва и от останалите съдържащи се по
делото материали, които съдът кредитира като непротиворечиви и допълващи
се. Но доколкото установената по делото фактология не се оспорва от
страните, съдът намира по-подробното обсъждане на доказателствената
съвкупност ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и
срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, доколкото по аргумент на чл.314, ал.1 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН съдът е длъжен да проверява правилно ли е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, бе констатирано, че АУАН е
съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура. И
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Но описаното в двата акта нарушение е непрецизно и неясно,
което обуславя отмяна на санкционния акт по следните съображения:
Безспорно установено е, че разрешението на жалбоподателя е било
валидно до 07.10.2021 г. Факт е и това, че съгласно нормата на чл.87, ал.1
ЗОБВВПИ „В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84,
ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава
2
писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник
на РУ на МВР“. В случая жалбоподателят не е подал заявление в едномесечен
срок преди изтичането на срока на издаденото му разрешение, за да може да
се приеме, че е изпълнил разписаното в чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Видно е обаче,
че фактическото му обвинение и в АУАН и в НП е за това, че „на 29.10.2021
г. лицето е подало заявление за продължаване срока на разрешение
№20160256550 валидно до 07.10.2021 г., като не е спазен едномесечния срок
преди изтичането му – до 07.10.2021 г.“. От тази формулировка не става
ясно дали същият се обвинява в това, че е подал заявление на 29.10.2021 г.
или пък се обвинява в това, че не е спазил едномесечния срок преди
изтичането на срока на разрешението. Но дори да се приеме, че наказващият
орган е имал предвид неспазване на едномесечния срок по чл.87, ал.1
ЗОБВВПИ (доколкото такова е юридическото обвинение), не става ясно на
коя дата наказващият орган приема, че е извършено нарушението – дали то е
извършено на 29.10.2021 г. когато е подадено заявлението, дали е извършено
на 07.10.2021 г. когато изтича самото разрешение, дали в денят след
изтичането му или пък един месец преди изтичането му – т.е. през м.
Септември 2021 г. А посочването на конкретна дата/период на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на фактическото обвинение /чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН/ и липсата му всякога затруднява правото на
защита, както и въззивния контрол върху издаденото НП. И изводите на съда
за това коя е датата на нарушението не са в състояние да санират пропуска на
наказващия орган, при което НП като постановено при нарушение на
процесуалните правила, следва да се отмени.
Отделно от това за пълнота е нужно да се посочи, че разпоредба на чл.87,
ал.1 ЗОБВВПИ не вменява каквито и да са задължения за лицата, носещи или
притежаващи оръжие, а само сочи каква е процедурата за подновяване на
издадено им вече разрешение. Предвид това, подаването на заявление по реда
на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ за подновяване на разрешението за съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е право на
съответното лице, а не задължение и упражняването му зависи единствено от
неговата воля. В случай, че не бъде подадено такова заявление и срока на
притежаваното разрешително изтече или пък подаде заявление след изтичане
на срока на разрешението, адресатът губи правото да съхранява и/или носи и
употребява съответното огнестрелно оръжие и следва да предаде същото на
органите на МВР за съхранение.
При гореизложените съображения, съдът приема, че атакуваното НП
следва да се отмени. С оглед изхода на делото съдът не намира за нужно да
обсъжда основателността на останалите наведени от страна на жалбоподателя
доводи, обосноваващи отмяната на атакуваното постановление. Ненужно е да
се обсъжда и въпросът правилно ли е приложена санкционната норма на
чл.212 ЗОБВВПИ и следвало ли е да намери приложение разпоредбата на
чл.28 ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т. ЗАНН съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №102/11.11.2021 г. на началника
на РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.212 ЗОБВВПИ, за
нарушение по чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, на ****., гр. Враца, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4