№ 599
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:П. Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600390 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 11:12 часа се явиха:
Частният тъжител М. М. М. се явява лично и с адв С..
Въззиваемият С. И. М., не се явява.
Въззиваемият К. И. М., не се явява.
За тях се явява адв. Д., с пълномощно от днес.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се, че е по повод депозирана частна жалба от защитника на М.
М. М. срещу Протоколно определение от 19.02.2025 г. по НЧХД № 64/2021 г.
по описа на РС – Разлог.
Излагат се съображения за неправилност и необоснованост, за липсата
на виновно поведение, от страна на тъжителя и неговия повереник за
ситуацията по делото.
1
Настоява се определението да се отмени и съдът да реализира
правомощията си както по отношение на наказателната, така и по отношение
на гражданско-правната претенция.
Моли за отмяна поради нарушение на процесуалния закон и връщане за
изпълнение указания на въззивната инстанция.
Докладва се и възражение на защитника на въззиваемите.
АДВ. С.: Поддържам жалбата. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам възражението си. Няма да соча
доказателства. Моля да дадете ход на делото по същество.
Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическата си страна, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: В първата част от своята жалба аз съм изразил своята позиция
по отношение действията на съда по това дело. По това дело са проведени 21
с.з. със смяна на 6 състава, поради което обективно с оглед сроковете за
призоваване и другите действия наказателната репресия е погасена по
давност. Направени са възражения и е погасена.
Същината на жалбата ни е тя се основава на Тълкувателно решение №
1/2013 г., което определя, че при прекратяване на делото наказателното
производство в наказателната част при предявен граждански иск делото
продължава в гражданско-правната му част. Това е същината на жалбата, което
подробно съм изложил в своето становище. Позовал съм съдебна практика.
Позовал съм се на онези съждения, които считам, че в случая са приложими
като съжденията не са от мен, а съжденията са от Върховните съдилища, като
тези ситуации се развиват напоследък в съдилищата.
Ето защо, моля да отмените определението на Районния съд в Разлог и
възобновите производството по отношение на гражданско-правната му част с
оглед предявения граждански иск.
По отношение възражението няма да взимам становище.
Всяка една жалба, всяко едно обжалване на акт атакува съдебният акт, а
не поведението на другата страна. В това възражение не се съдържат нито
едни аргументи. Изказва се похвала на съда без да се сочат правни доводи.
2
Считам, че това е лична позиция, която е насочена към моето поведение, а не
към поведението на съда и към акта на съда.
Ето защо, възражението няма характер на възражение по смисъла на
чл.341 и сл. по отношение на контра правни аргументи или пък друга съдебна
практика, която да оборва нашата позиция.
Моля да ми присъдите разноски съобразно пълномощното.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М. М. М.: Няма какво да добавя. Съгласен съм с
него.
АДВ. Д.: Аргументите, които съм изложил във възражението са правни,
но независимо от това ще изложа допълнителни аргументи пред Вас.
В случая имаме два проблема. Първият е наказателно-правният.
Наказателно-правния проблем е свързан с това дали наказателното
производство следва да бъде прекратено след изтичане на абсолютната
давност или не. Смятам, че като се започне от нормата на чл.24 ал.1 т.3 и се
премине през нормата на чл.250 ал.1 т.1 пр.2 от НПК и се стигне до чл.289 от
НПК, безусловно съдът е предвидил императивно, че наказателното
производство следва да бъде прекратено.
В конкретния случай причината, която се изтъква 21 с.з., за да се стигне
до това прекратяване не може да се търси и да се вменява някаква на съда
дори не и на нас като страна, защото реално погледнато най-вече повече
отлагания бяха правени от частния тъжител и неговия повереник отколкото от
подсъдимите. За да се стигне и до тази хипотеза в крайна сметка да се
прекрати и да няма произнасяне по гражданския искове е свързано и с
поведението на частния тъжител. Последният съдия, който прие за съвместно
разглеждане гражданския иск е съдия У. Там се очакваше това производство
да приключи и тя да се произнесе по гражданския иск, защото в
разпоредителното заседание беше приет за съвместно разглеждане. След това
приемане не някой друг, а частният тъжител поиска отвод на този съдия, което
го направи дори след изтичане на абсолютния давностен срок. При това
положение съдия У.се съобрази с искането на частния тъжител и допусна
отвода. От тука насетне сме изправени пред хипотезата какво се случва след
отвода на съдия У. Законодателят е отговорил много ясно, императивно и
категорично в нормата на чл.250 ал.1 т.1 пр.2 от НПК. В тези случаи дори не
3
следва да се призовават страните, а съдията-докладчик със разпореждане
прекратява наказателното производство и това разпореждане подлежи на
обжалване. Това е било вече проблем на първия съдия. В конкретният случай
обаче на 21.01.2025 г., аз поисках преди да бъде определен съдия-докладчик С.
поисках да се приложи нормата на чл.250 ал.1 т.1 пр.2 от НПК и да се издаде
разпореждане за прекратяване на наказателното производство. Два дни по-
късно по това дело е определен съдия-докладчик съдия С. При пълен анализ
на нормите на чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК при пълен анализ и на
процесуалните предпоставки поисках прекратяване на делото. От тук насетне
няма никакво основание производството да продължава и съдът императивно
е задължен да прекрати наказателното производство. Не го прекрати на
основание чл.250 ал.1 т.1 НПК, а на основание чл.282 от НПК, но няма
никаква възможност при настъпил този безспорен юридически факт той да
насрочва някакви заседания. Да постановява определение след като
производството трябва да се прекрати. За приемане за съвместно разглеждане
на гражданския иск и след това пък да се ангажира, пък да се поизнася по този
граждански иск. Искането е направено преди да възникне възможност да се
приеме.
Законодателят по отношение на гражданския иск е отговорил ясно в
нормата на чл.88 ал.2 НПК - гражданския иск не може да стане причина за
отлагане на делото. Прекратяването се иска. Налице са предпоставките, така
че никой не може тепърва да образува някакво производство за предявяване
на граждански иск и да отлага произнасянето по искането за прекратяване.
На второ място чл.88 ал.3 НПК сочи, когато производството е
прекратено гражданския иск се прекратява и се предявява по реда в отдел
производство по реда на ГПК. И възниква въпроса за правилността на това
определение. По безспорен начин са установени всички предпоставки дори и
не се оспорват от другата страна, предпоставките за прекратяване поради
изтекла абсолютна давност. Самият частен тъжител постави в невъзможност
съдия У.да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск
като и поиска отвод след изтичане на абсолютната давност и вече се иска пъп
от нов докладчик, който още преди да го получи е направено искане за
прекратяване той да не го прекратява. Да насрочва разпоредителни заседания.
Да приеме за съвместно разглеждане на граждански иск и да се произнася.
4
Цитирана е съдена практика Тълкувателно решение № 1/2013 г., което
няма отношение, то се занимава с престъплението по чл.172 б. Такива неща
няма и в цитираното Постановление на Върховния съд.
С оглед гореизложено, аз Ви моля единственото правилно действие
юридическо на база на действащото материално-правно законодателство е
чл.81 и чл.80 от НК и на база на процесуалното законодателство като се почне
от чл.24, чл.250, чл.289 от НПК, единственото правилно действие беше
производството да бъде прекратено и трябва да се прави разлика за приет за
съвместно разглеждане граждански иск и произнасяне в процедурата при
предпоставките на чл.250 от НПК, когато няма такова произнасяне. Ако този
граждански иск беше приет за съвместно разглеждане от последния състав на
съда, да безспорно практиката на Върховен съд и на законодателят е такъв, че
се дължи произнасяне с оглед и мотивите в цитираната практика, че то е част
от делитната отговорност и т.н., но самия частен тъжител, когато прави искане
за отвод на съдията, който го е приел за съвместно разглеждане след изтичане
на давностния срок, трябва да съзнава и последиците за своите си действия.
Но няма как съд, който не е приел за съвместно разглеждане на такъв
граждански иск той изначало е невъзможно да бъде приет, защото искането по
чл.250 е направено два дни преди да бъде определен съдия-докладчик, съда да
се произнася.
С оглед гореизложеното Ви моля да постановите единствено
възможното и правилно от процесуално и материално-правна гледна точка
определение да потвърдите определението на РС - Разлог като правилно и
законосъобразно и в двете части, и наказателно-правна и гражданско-правна.
Гражданският иск може да бъде предявен и разгледан по реда на ГПК,
какъвто е реда.
Моля да бъдат присъдени направените разноски на всеки от
доверителите ми съобразно представените Договори за правна защита и
съдействие, такава е нормата на чл.190 от НПК, в такива случаи разноските се
присъждат.
По изложите съображения Ви моля вашето определение.
АДВ. С.: Само ако позволите. Въпросите, които са поставени от колегата
са решени в съдебна практика. Така, че тези въпроси, които се предлагат пред
Вас за обсъждане са решени предварително и те са в насоката, която ние
5
излагаме.
Отделно от горното неправилно се цитират факти по делото, тъй като
гражданския иск е приет от няколко състава предварително, които гледаха
делото и гражданският иск е приет, т.е. даже и да приемеме в тази насока
аргументите по чл.250, което говори за изначално разглеждане на делото. Тук
се касае за продължаване на производството.
Ето защо, тези аргументи са обсъдени. Има такава съдебна практика,
която съдът би следвало да познава.
АДВ. Д.: Само накратко. За всеки съдия-докладчик делото започва
изначало. Не може той да се ангажира има ли принципа на непосредственост и
т.н.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 311 ал.2
НПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията и съдебния секретар.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6