Р Е Ш Е Н И Е № 108

гр. Сливен, 10.06.2019  год.

 

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесети май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря           Ваня Костова                                                            и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от            съдията             административно  дело № 39        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано по жалба на Й.Т.П. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ001798/01.10.2018 г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси” при Общинска администрация - Сливен, с който е определено задължението на Й.Т.П. за данък недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2013-2017 г., относно имот, представляващ земя с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв.м., по декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/03.09.2018 г., партиден № 7003Н30620, в размер общо на 1245,65 лв. главница и лихва 345,79 лв. или общо 1591,44 лв., потвърден с Решение № НОМ 133/13.12.2018 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен, поради съображения изложени в предходната инстанция.

В съдебно заседание оспорващата чрез п. си М. Н. П.  и адв.М. П.поддържат подадената жалба. Твърдят, че чрез решение на ВКС № 1863/16.01.2004 г., върху имота е учреденото право на друг п. – Междукооперативно п. предприятие „Н.”, тъй като в имот е имало изградени постройки и дворното място служило за обслужване на постройките. Постройките били съборени в периода между 03- 24 август 2018 г., поради което до този момент данъчно задължен бил ползвателя съгласно чл.11 ал.3 от ЗМДТ. Нямат възражения по отношение правилното изчисляване размерите на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, както и лихвата дължима върху тях така, както са посочени в акта за установяване на задължението по декларация. Не оспорват обстоятелството, че процесният имот попада в зона, за която се предоставя услугата чистота за обществените територии, както и че за процесния имот се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Не оспорват обстоятелството, че Община Сливен поддържа депо за битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2017 г. включително, както и по отношение на другите услуги, формиращи компонента „Такса битови отпадъци“. Претендират за направените по делото разноски.

Административният орган – Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, чрез п. по п. А. О., с. с ю. о. в Общинска администрация - Сливен счита жалбата за неоснователна. Твърди, че липсва учредено вещно право на ползване върху земята , поради което данъчно задължено лице бил с. П.. Претендира за ю. възнаграждение. Възразява относно прекомерността на а. възнаграждение заплатено от оспорващата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С решение № 1863 от 16.01.2004 г. по гр.дело № 1854/2002 г., на ВКС е признато за установено по отношение на „Булгаркооп“ ЕООД гр.София, че Й.Т.П. е с. на дворно място от 2670 кв.м. включени в парцел IV от кв.169 по регулационния план на гр.Сливен, като е отхвърлен иска предявен от Й.Т.П.  срещу „Булгаркооп“ ЕООД гр.София за собственост и предаване на владението върху първи етаж от двуетажна масивна сграда, построена в дворното място, както и искът за присъждане на обезщетение за ползването на имота. От мотивите на съда става ясно, че сградата, както и други постройки в имота съществуват в режим на суперфициарна собственост, като дворът с. на ищцата е необходим за обслужване на постройките, поради което е неоснователен искът за предаване на владението. Това решение е вписано под № 179 т.VI вх. № 6020 от 18.07.2005 г.  на СВ при РС Сливен.

Видно от скица № 15-569931 от 14.11.2017 г., издадена от СГКК Сливен на името на оспорващата въз основа на горепосоченото решение е записан поземлен имот с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв.м. по КККР на гр.Сливен. От скицата е видно, че в имота е отразено съществуването на шест сгради с идентификатори 3, 8, 9, 10, 12 и 13. Видно от скица № 15-606541 от 24.08.2018 г. за поземлен имот с идентификатор 67338.536.32, в същия не е отразено съществуването на сгради.

С вх.№ 4986 от 03.09.2018 г. оспорващата подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, партиден № 7003Н30620, с която декларирала п. на н.и. – з. с площ 2670 кв.м. в гр.Сливен с идентификатор 67338.536.32, придобит по н. и р. съгласно решение № 1863 от 16.01.2004 г. на ВКС.

На 01.10.2018 г. д. лице – Ж. К. на длъжност и. в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен  – о. по п., надлежно оправомощено със заповед № 15-97 от 12.01.2018 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 107 от ДОПК съставила АУЗД № АУ00198-1/01.10.2018 г., с който е установено задължението на Й.Т.П., за данък недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2013-2017 г., относно имот, представляващ земя с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв.м., по декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/03.09.2018 г., партиден № 7003Н30620, в размер общо на 1245,65 лв. главница и лихва 345,79 лв. или общо 1591,44 лв.

Актът е връчен на оспорващата на  04.10.2018 г. Против този АУЗД на 18.10.2018 г. е подадена жалба до Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен заведена с вх. № 9400-19950 от 20.09.2018 г., в която са оспорени задълженията за ДНИ и ТБО, като са изложени мотиви аналогични на тези представени по делото. С Решение № НОМ 133 от 13.12.2018 г. на Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден.  Решението е връчено на 22.01.2019 г. на оспорващата.

От разпита на с. Н. М. и С. К. става ясно, че в процесния имот са съществували няколко сгради до м.август 2018 г., когато били изчистени. Сградите били в лошо състояние, порутени и се рушали, когато св.М., като с. на ВиК свалил водомера в имота. През август 2018 г. сградите били премахнати.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства, показанията на свидетелите  и изявленията на страните.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АУЗД е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание  чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващата на 22.01.2019 г., а жалбата е подадена по пощата до община Сливен на 05.02.2019 г., в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Съгласно чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК вземането за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по  чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по реда на  чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. В чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, сред които е и производството по установяване на задължение за данък върху недвижимите имоти като вид местен данък и таксата битови отпадъци, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП. Това означава, че при обжалването на АУЗД за ДНО и ТБО по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община, който в конкретния случай се е произнесъл по жалбата срещу АУЗД.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма. АУЗД е издаден от с. при общинската администрация – и. в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен  – о. по п., надлежно оправомощено със заповед № 15-97 от 12.01.2018 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 107 от ДОПК, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) материална компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО на Й.Т.П., за периода 2013- 2017 г. Актът е издаден в писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на задължение по декларация № АУ00198-1/01.10.2018 г. е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължение, размера на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл. 11 ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.11 ал.3 от ЗМДТ  при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 ал.1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно по аргумент на противното, ако едно лице независимо, че е собственик на недвижим имот, за който данъка върху недвижимите имот се дължи от друго лице, то не дължи и такса за битови отпадъци.

Между страните не съществува спор относно обстоятелството, че на жалбоподателката, въз основа на Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени недвижими имоти е възстановена с. върху терена на имот с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв.м., като е признато право на строеж в полза на „Булгаркооп“ ЕООД гр.София върху съществуващите в същия имот сгради. По делото се установи, че тези сгради са се намирали в имота до август 2018 г., когато са разчистени поради тяхното лошо състояние. Основният спор е дали съществуването на сградите в имота на оспорващата предоставя на техния собственик право на ползване върху терена по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗМДТ, от което да се направи и извода кое е данъчно задълженото лице за този имот за ДНИ и ТБО за периода 2013-2017 г.

Върху реституиран терен, върху който след национализацията на имота са построени нови сгради, след реституцията на имота държавата, респ. държавното предприятие, има статута на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях съгласно чл. 64 ЗС, като не дължи обезщетение за това ползване. (Решение № 99 от 5.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 963/98 г., 5-членен с-в) В същият смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК.

Съгласно чл.64 от Закона за собствеността собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Правото на ползване върху държавен (общински) парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и съгласно чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.) се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж. Правото на ползване върху терена в тази хипотеза е по-широко в сравнение с общото правило на чл. 64 ЗС.

Доколкото от представените доказателства става ясно, че на „Булгаркооп“ ЕООД гр.София е признато право на строеж за сгради върху процесния недвижим имот, построени докато същият е бил държавна собственост, относно правото на ползване върху незастроения терен следва да намерят приложение чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.) и да се приеме, че в полза на собственика на сградите е признато право на ползване върху целия терен, включително и неговата незастроена част.

С оглед гореизложеното следва да се направи извода, че право на ползване върху процесният недвижим имот за процесния данъчен период 2013-2017 г. е имал собственика на сградите в имот с идентификатор 67338.536.32, а не Й.Т.П., която е притежавала голата собственост върху земята. В този смисъл съгласно чл.11 ал.3 от ЗМДТ данъчно задължен е ползвателят и именно неговата отговорност е следвало да бъде ангажирана за незаплатените ДНИ и ТБО.

Предвид гореизложеното съдът намира за неправилен и незаконосъобразен извода на органа по приходите, че публичните задължения ДНИ и ТБО, за периода 2013 г. до 2017 г. вкл., са  дължими от оспорващата. Ето защо съдът счита, че оспореният АУЗД № АУ001798/01.10.2018 г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси” при Общинска администрация - Сливен, следва да бъде отменен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата разноски за а. хонорар и внесена д.т. от 10 лв.. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения от оспорващата адвокатски хонорар от 500 лв. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорара за дело с материален интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или за интерес от 1591,44 лв. минималния хонорар е 341,40 лв. Делото е приключило в две заседания, в които страната е представлявана от а. само в едно, поради което не се дължи допълнително възнаграждение по чл.7 ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Предвид изложеното съдът счита, че заплатеното от оспорващата възнаграждение за а. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което е обосновано възражението на ответника и на основание чл.161 ал.2 от ДОПК, съдът следва да намали размера на разноските в тази им част до минималния хонорар.

Ръководен от изложените съображения,  и на чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ001798/01.10.2018 г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси” при Общинска администрация - Сливен, с който е определено задължението на Й.Т.П. за данък недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2013-2017 г., относно имот, представляващ земя с идентификатор 67338.536.32, с площ 2670 кв.м., по декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/03.09.2018 г., партиден № 7003Н30620, в размер общо на 1245,65 лв. главница и лихва 345,79 лв. или общо 1591,44 лв., потвърден с Решение № НОМ 133/13.12.2018 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Й.Т.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 351,40 лв. (триста петдесет и един лева и четиридесет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: