№ 32
гр. С., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500027 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 862/07.11.2022г. по гр.д. №
2138/2022г. на СлРС, с което е признато за установено, на основание чл.
108 от ЗС по отношение на Е. К. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „А.
С.“ № *, вх. *, ап. * и А. К. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „З. С.“ №
**, вх. *, ап. *, че Т. И. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „К.“, бл. *, вх.
*, ап. ** е собственик на основание саморъчно завещание от 20.02.2020 г.
на А. Г. Ш.а - В., поч. на 14.10.2021 г., обявено на 10.12.2021 г., на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.542.8.5.8, находящ се в гр. С., кв. „К.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, намиращ
се на третия етаж от сграда с идентификатор 67338.542.8.5, с
предназначение - жилищна сграда - многофамилна, сградата разположена в
поземлен имот с идентификатор 67338.542.8, с предназначението на обекта
- жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ по документ за
собственост 63.28 кв. м., с прилежащото избено помещение № 8 и 2.175 %
ид. части от общите части на сграда, при съседи: на същия етаж:
67338.542.8.5.7; 67338.542.8.5.9, под обекта: 67338.542.8.5.5 и над обекта:
1
67338.542.8.5.11 и са осъдени Е. К. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул.
„А. С.“ № *, вх. *, ап. * и А. К. Ш. , ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „З.
С.“ № **, вх. *, ап. * да предадат владението на имота на Т. И. Г.; освен
това е признато на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, че оспорването на
истинността на документа „саморъчно завещание“ от 20.02.2020 г. на А. Г.
Ш.а - В., поч. на 14.10.2021 г., обявено на 10.12.2021 г., не е доказано, а на
ищцата е даден шестмесечен срок по чл. 115 ал. 2 от ЗС от влизане в сила на
решението да отбележи завещанието в регистъра по вписванията и
ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноските по делото.
Решението е обжалвано изцяло от ответниците в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба въззивниците твърдят, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като те са се ползвали от възможността да
оспорят правото на собственост на ищцата, произтичащо от саморъчно
завещание, като са оспорили подписа му, без да твърдят, че съдържанието
му не е написано от наследодателката им. Оспорили били и твърдението на
ищцата, че те владеят процесния имот. Тъй като за уважаването на
ревандикационния иск е необходимо наличието на три предпоставки и дори
условно да се приеме, че първата е налице и ищцата е собственик на имота,
то втората от тях – ответниците да владеят имота, в хода на процеса не
е доказана убедително. Въззивниците твърдят, че това доказване следва да
е категорично, но разпитаните свидетели се позовават на наблюдения
относно цвета на патрона на вратата, което е далеч от изискването за
убедителна категоричност.Освен това не следва да се взимат предвид
някакви изявления, направени от ответника А. Ш. пред ищцата, която пък
ги споделила на свидетеля по делото, тъй като първият имал параноична
шизофрения. Така въззивниците считат, че не е доказана втората законова
предпоставка, оттам – и третата, поради което не може да бъде уважен
искът по чл. 108 от ЗС.
С оглед изложеното молят въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли
исковете.
С въззивната жалба е представено копие от решение на ТЕЛК за
психични заболявания.
2
Няма направено искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и справедливо е постановил
своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в
тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемата счита, че в хода на
първоинстанционното производство е доказано по безспорен начин, че са
налице всички необходими предвидени предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск. Установено е, че саморъчното завещание е е
подписано с голяма степен на вероятност от завещателката –
наследодателката на ответниците, както и, че в периода до отварянето на
завещанието и до снабдяването на ищцата с констативен нотариален акт
ответниците са се афиширали като единствени собственици по
наследяване. От показанията на свидетелите се установява, че ответникът
А. Ш. е сменил бравата на входната врата на апартамента и този начин се
препятства достъпа на ищцата като собственик до имота. Неоснователно
е възражението, че не е доказана точната дата на смяната, както и от
кого е извършена тя, тъй като цялостното поведение на ответниците на
фона на констатираните обстоятелства, сочи, че именно те са установили
фактическата власт върху жилището. За ищцата единствената
възможност да се защити е искът по чл. 108 от ЗС, който е изцяло
основателен и доказан.
С оглед изложеното въззиваемата моли да не се уважава въззивната
жалба, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на
атакувания акт, развива подробни съображения. Претендира разноски за
3
тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Предявените при условията на пасивно субективно съединяване искове
са ревандикационни – на невладеещ собственик против владеещи
несобственици. За успешното му провеждане ищецът следва да докаже
наличието в кумулативна даденост на трите елемента на фактическия
състав на правната норма на чл. 108 от ЗС – че той е собственик на вещта,
че тя се владее/държи от друго лице и то няма правно основание за това.
В случая са доказани по неоспорим начин и трите предпоставки.
Безспорно е, че ищцата е собственик на виндицирания имот. Правото
си на собственост тя основава на деривативния способ на наследяване по
завещание от А. Г. Ш.а – В., поч. на 14.10.2021г., установимо чрез саморъчно
завещание от 20.02.2020 г., обявено с протокол от 10.12.2021 г. на нотариус
Н. С. с район на действие РС - С. и вписано в служба по вписванията, въз
4
основа на което е издаден и констативен н.а. №114 от 16.02.2022г.
Оспорването на автентичността на документа не е проведено
успешно, тъй като експертното заключение на вещото лице, в чиято
добросъвестност и компетентност съдът няма причини да се съмнява, е че
автор на текста на саморъчното завещание е починалото лице, като
експертът допуска, че и подписът е положен от нея, като причината за
използване на тази формулировка е установените тикови движения
/треперене при почерка/ и създадената от тях вероятност, а вещото лице
сочи, че не е намерило признаци на техническа подправка на парафа.
На базата на това заключение съдът счита, че е доказано правото на
собственост върху процесния имот на ищцата. Налице са и втората и
третата предпоставка за уважаване на собственическия иск –
ответниците владеят/държат имота и с фактическите си действия
оспорват правото на собственост на ищцата, а поведението им не е
обезпечено от правно основание.
Така за ищцата се е породило притезание да търси връщането на
имота чрез защитата, осигурена й от правната норма на чл. 108 от ЗС.
За да се отрече в момента това нейно право, а чрез него – и правото да
я търси, е необходимо да са настъпили такива правоизменящи,
правопрекратяващи, или правопрепятствщи факти, които правна норма да
свързва като последица със загубване правото на собственост от ищцата,
респективно - с наличие на основание за владеенето й от ответниците.
Ответниците не са заявили и не са доказали наличието на такива факти, с
които да отблъснат безапелационно претенцията на ищцата.
Релевираните в тази връзка възражения на въззивниците не се
проявяват като основателни. Те твърдят, че не е доказано, че упражняват
владение върху имота.
Настоящият въззивен състав намира, че с допуснатите и събрани
годни, допустими и относими гласни доказателствени средства е
убедително доказано това обстоятелство. От една страна безспорно
установено е, че ищцата е разполагала с ключ от жилището на
завещателката, за която се е грижила до смъртта й, както и че няколко
месеца по-късно, след обявяване и вписване на завещанието, в присъствието
на свидетелката П-К, не е могла да отключи входната врата с този ключ.
5
От друга страна също е установено, че двамата ответници – племенници и
наследници по закон на починалата завещателка, са изразявали устно и с
фактически действия несъгласие с това имотът да се придобие от ищцата
и са заявявали пред нея и пред трети лица, че те са собствениците.
Ответникът Е. Ш. й се обадил да я уведоми, че с брат си са сменили
патрона на вратата.
Свидетелките са без родство с ищцата и възпроизвеждат както лични
впечатления, така и информация, предоставена им от нея. Съдът счита, че
може да кредитира показанията им, освен поради липсата на
предубеденост и заинтересуваност от изхода на процеса, така и поради
факта, че чутото от ищцата предхожда завеждането на исковата молба.
Двете са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и
изявленията им, с които цитират казаното им от ищцата, са скрепени със
заплахата от законовата санкция, а няма опровергаващи ги
доказателствени средства с равна или по-голяма доказателствена тежест.
Фактът, че ищцата не може да получи достъп до жилището с ключа,
който е притежавала, е обективен и е лично възприет от първата
свидетелка, поради което в своята съвкупност, събраните доказателства
сочат на заключението, че ищцата, като собственик, не може да упражни
правомощията си владение и ползване върху имота, а ответниците-
несобственици, с поведението си, изразяващо се във възпрепятстване на
достъпа й, фактически го държат за себе си, независимо дали го ползват
или не, и това положение е без правно основание.
По повод оплакването на въззивниците в тази връзка, следва да се
посочи, че изводът, че механизмът за заключване е сменен, съдът прави не
въз основа на субективното предположение на свидетелката К. относно
цвета на патрона, а въз основа на възприетия от нея обективен факт, че
ключът на ищцата не го отключва. Изводът, че ответниците са сменили
патрона, е изграден не само въз основа на косвените показания на
свидетелките, а и по правилата на обикновената логика, че освен ищцата,
само ответниците, като племенници на починалата завещателка, са имали
достъп до и претенции спрямо жилището.
Поради това настоящият въззивен състав счита, че констатираните
факти се намират в пълно тъждество с хипотезата на правната норма на
6
чл. 108 от ЗС, поради което на ищцата следва да се предостави търсената
петиторна защита. Като признае правото й на собственост върху
недвижимия имот, описана в исковата молба, съдът следва да осъди
ответниците да й предаде владението върху него.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху
въззивниците, които следва да понесат своите както са направени и
заплатят тези на въззиваемата в размер на 600 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 862/07.11.2022г. по
гр.д. № 2138/2022г. на СлРС.
ОСЪЖДА Е. К. Ш. и А. К. Ш. да заплатят на Т. И. Г. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7