Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1621 20.11.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1853 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по
жалба на „Мартинос 2009“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, представляван от управителя И.Н.С.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0086933/02.09.2020
г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със
заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите,
административният орган наложил на дружеството принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в гр.Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, стопанисван от „Мартинос 2009“ ЕООД за
срок от 14 /четиринадесет/ дни и бил забранен достъпа до обекта за срока на
ПАМ.
В жалбата се описва, че при проверката, в
обекта било констатирано, че не бил спазен реда за издаване на документ за
извършена продажба на стойност 1,60 лв. Било констатирано наличие на отрицателна
касова разлика в размер на 869,51 лв., а именно – налични средства в касата 237
лв. и маркирани във ФУ 1107.01 лв. Оспорва се основанието за налагането на ПАМ,
мотивирано с така описаните в заповедта факти, включително размера на среднодневния
оборот на обекта, както и обстоятелствата въз основа, на които е направен този
извод. Разликата в касовата наличност се обяснява с използването на липсващите
средства за зареждане на магазина със стока, поради което същите били взети от
управителя. Твърди се, че лицето, извършило продажбата в магазина не било наето
като работник, а единствено присъствало за кратко обекта, докато продавачът бил
до тоалетна. Иска се, съдът да отмени
заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира заповедта
да бъде отменена по изложените в жалбата съображения. Не се сочат нови
доказателства освен ангажираните по делото с административната преписка. Прави
се искане и за присъждане на разноските по делото, с оглед изхода от делото.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, представя пълната административна
преписка, представлява се от юрисконсулт, надлежно упълномощен. Чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Не сочи допълнителни
доказателства освен представените с преписката. Поддържа теза, според която
установеното нарушение е доказано и издадената заповед за налагане на ПАМ е
законосъобразна. Моли, жалбата да бъде отхвърлена, респективно в полза на
ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
установените по делото факти:
На 27.08.2020
г. в 20,22 ч. била извършена проверка в търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, стопанисван от
„Мартинос 2009“ ЕООД, при която било констатирано, че търговецът, в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
наредбата. Била извършена контролна покупка на 2 бр. бутилки минерална вода на
обща стойност 1,60 лв. Сумата била заплатена в брой на лицето Здравка Крумова
Пеева, описана като „продавач-консултат“ в обекта. Покупката е била извършена
от Димитър Иванов Желев – старши инспектор по приходите, като преди
легитимацията не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство в работен режим модел DATECS DP-25
с ИН на ФУ: DТ508461 и ФП № 02508461. След като служителят
се легитимирал, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, от
който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана, чрез издаване на
фискален бон.
Съставен е протокол (л.35-37 от делото), в
който е описано констатираното при контролната покупка и проверката, а
нарушението е квалифицирано като такова по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
След като е
възприел констатациите на органите по приходите, административният орган издал
процесната заповед, в която квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1, вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради
което на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ.
Органът изложил мотиви, относно срока на мярката- 14 дни.
За установеното
нарушение е бил издаден и АУАН № F567973/02.09.2020 г.
(л.50 от делото). По делото няма данни за издадено наказателно постановление
въз основа на съставения АУАН. Съставен е отделен акт за установяване и на
друго нарушение, а именно за установената касова разлика във ФУ.
От разписката за връчване на
процесната заповед /л.34 от делото/ е
видно, че заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 03.09.2020г. на законния представител на търговеца. Жалбата
е подадена до съда чрез административния орган в рамките на установения срок. Търговското
дружество- жалбоподател е адресат на оспорената заповед, по съществото си
неблагоприятна за този субект, тъй като правата му са засегнати пряко и
непосредствено от този административен акт, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. В заключение, съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
При разглеждане
на оспорването по същество, в контекста на очертаната в жалбата аргументация,
както и с оглед осъществения контрол по реда на чл.168, вр. с чл.146 от АПК,
съдът констатира следното:
Оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган - Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция
“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП /л.55-56 от делото/,
като издадената заповед е постановена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият се определя в условието на
оперативна самостоятелност, като била отчетена тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност и посочените
обстоятелства относно неиздаване на касов бон за осъществената покупка на обща
стойност 1.60 лева заплатени в брой; наличието на касова разлика /отрицателна/
- в размер на 869.51 лева; посочен е средно-дневен оборот на стойност 546 лева,
съпоставена е данъчната печалба по години, за три поредни години; отразено е
местоположението на търговския обект- оживена улица с постоянен клиентопоток,
като е изведен извод за нереално нисък финансов резултат, деклариран от
търговеца.
В резултат на цялостния съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът проверява неговата валидност, с оглед служебното начало в
административния процес и принципа, посочен в нормата на чл.9 от АПК.
Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове,
които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност
на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така указаната от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът не установи наличие на съществени
нарушения на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до
отмяна на това основание.
Оспореният административен акт се основава
на констатациите от извършена проверка, отразени в протокол от извършена
проверка, съставляващ официален документ със съответната доказателствена сила. Предмет
на това дело е само индивидуалният административен акт за налагане на ПАМ,
какъвто съставлява оспорената заповед, а не налагането на наказание за
констатирано нарушение, с издаване на съответното НП. Двете процедури са
различни по своя характер и се провеждат самостоятелно. Посоченото в заповедта,
че се основава на констатациите от Протокол за извършена проверка от 27.08.2020г.,
съставен от органа по приходите Иван Григоров е достатъчно, като основание за
издаването на такава заповед. Същият е годно доказателствено средство- протокол,
съставен при условията и по реда на чл.50 от ДОПК / в този смисъл е и практиката по аналогични казуси, например Решение №
7924 от 22.06.2020г. по адм.дело № 1788 от 2020г. по описа на ВАС на РБ./.
Относно съответствието на заповедта с
материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8
фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС
изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване
на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
Тази правна норма не предоставя възможност за преценка
на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи
посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в
хипотезата юридически факти, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема,
че в случая са налице както фактичес-ките, така и правните основания,
посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Налице е
използвано от търговеца фискално устройство, а при осъществено плащане за
продажба на стоки / 2 броя бутилки
минерална вода на обща стойност 1.60 лева/ не е издаден документ за това
плащане, съгласно нормативните изисквания за издаване на касова бележка и с
оглед посоченото по-горе. Това обстоятелство е безспорно по делото, тъй като
фактът за липса на издаден касов бон не се оспорва от жалбоподателя. Излагат се
само съображения относно причините поради които лицето, което се намирало на
обекта не издало такъв бон. Тези обстоятелства в случаят са ирелевантни и нямат
отношение към установеното нарушение. В жалбата се сочи, че в конкретният случай лицето, което
извършило продажбата не било трудово ангажирано в обекта, а било част от
домакинството, което само присъствало в магазина за кратко време, докато
трудово ангажираният продавач се върне в обекта. Задължението за издаване на касов
бон в момента на покупката е вменено на търговеца, без значение качеството на
физическото лице, което фактически осъществява продажбата. Разпоредбите
вменяващи задължение за издаване на касови бележки не поставят изискване за
специално качество на физическите лицата, които следва да ги издават, т.е. лицето
което осъществява продажбата следва да я регистрира и да издаде касовата
бележка, без значение по какъв повод замества трудово ангажирания продавач.
Останалите обстоятелства по случая са без
правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав,
при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна
принудителна мярка.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката на органа в условието
на оперативна самостоятелност се отнася единствено до определяне
продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на
оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността
на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до
него. В случая заповедта е мотивирана в тази част. По този начин е изпълнено
указанието на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Органът по приходите отчел
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност.
Отчетено е задължението на лицето да
организира и ръководи дейността в обекта съобразно изискванията на приложимите
правни норми. Изтъкнато е, че е констатирана отрицателна касова разлика, а
именно за сумата от 869.51 лева по-малко от разчетената по данните от ФУ. Няма
спор между страните, че фактическата наличност в касата на обекта е била сумата
от 237 лева, а по данни от ФУ тази наличност следва да бъде 1107.01 лева или с
други думи е налице отрицателна разлика до посочения по-горе размер. От
заявеното в хода на производството и в самата жалба, търговецът посочва като
причина за констатираната разлика изваждане на част от наличните парични
средства, с оглед закупуване на стоки за зареждане на магазина. Сочи се, че
разликата се дължи на пропуск да се отрази във ФУ, че тази сума е изведена от
наличните средства на дневния оборот. Действително, по делото не са налице
доказателства, които да опровергават тези твърдения на оспорващата страна.
Наред с това, самият факт, че намерената сума е по-малко от отразеното във
фискалното устройство не може да обуслови извод за наличие и на други осъществени
продажби, които да са останали неотчетени и да обосновават извод за системност
на неотчетените приходи. От друга страна обаче, самият факт, че наличността на
паричните средства не съответства на данните от ФУ обосновава извода, че
търговецът не отразява реално всички действия свързани с отчитане на дневния
оборот, а при така създадената организация би могло и част от оборота да не се
отчита през фискалното устройство, каквито съображения също са изложени от
административния орган. Освен това, фактът, че улицата е малка, както сочи
дружеството в жалбата си, сам по себе си не опровергава и констатацията на
ответната страна, че мястото е оживено, още повече се намира в територия на
град Несебър /т.нар. стар град/, част от световното културно наследство, а проверката
е осъществена по време на активния летен сезон. В тази връзка, обоснован е и
извода за наличие на постоянен клиентопоток.
Неизпълнение
на задължението за издаване на касов бон от работещо в обекта фискално
устройство при получаване на плащане винаги води до отрицателни последици за
фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин
се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклоняване от
данъчно облагане. Обстоятелството, че стойността на закупената стока е ниска
сама по себе си, не изключва наличието на обществена опасност, произтичаща от
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето.
В този смисъл, изложените от органа мотиви
по целесъобразността на мярката с определяне на нейната продължителност
обосновават извода, че оспореният акт е законосъобразен, постановен в
съответствие с приложимите норми на материалния закон и неговите цели.
При тези констатации, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да се отхвърли.
При този изход от спора и във връзка с направеното
искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) от
процесуалния представител на ответника, същото е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи
такова в минималния предвиден размер, а именно сумата от 100 лв.
По изложените съображения, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „МАРТИНОС 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, представляван от управителя И.Н.С.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0086933/02.09.2020
г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
„МАРТИНОС 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Несебър, ул.„Хан Аспарух“№ 14, представляван от управителя И.Н.С., да заплати на Националната агенция за
приходите /НАП/, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: