№ 78
гр. Габрово, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20234210101261 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Г., с
пълномощник адвокат В. И., против К. С. К. от гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист
срещу ищеца за заплащане на следните суми: сумата в размер на 15 000.00 лв. -
главница, ведно с мораторна лихва от 14.03.2016 г., както и сумата в размер на 1005.00
лв., представляваща сторените в производството разноски. Изпълнителният лист е
издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14385/2016 г. на СРС, 85 състав.
На 07.04.2016 г. кредиторът е депозирал молба до ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на
КЧСИ за образуване на изпълнително производство срещу ищеца, следствие от което е
образувано изп. д. № 20168440401095 на ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на КЧСИ. По
посоченото изп. дело не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия,
годни да спрат или прекъснат погасителната давност за принудително събиране на
кредиторовото вземане, като единствено през м. Април 2016 г. са извършвани справки
за налични активи на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на
изпълнителното дело настъпва по силата на закона при непоискване от страна на
взискателя за извършване на изпълнителни действия повече две години, като
постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпването на визираните
в закона основания за прекратяване на изпълнителното производство, т.е.
1
постановлението има декларативно, а не конститутивно действие. В този смисъл,
прекратяването на изп. дело № 20168440401095 на ЧСИ С. Я. е настъпило "ех lege" на
07.04.2018 г., доколкото по делото няма извършвани никакви изпълнителни действия.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност започва да тече от последното валидно
изпълнително действие каквото по посоченото изп. дело липсва да е извършвано, и в
този смисъл, въпреки, че образуването на изп. дело не е изпълнително действие,
съгласно дадените разяснения в цитираното Тълкувателно решение, то за определяне
началната дата на 2-годишния преклузивен срок следва да се възприеме датата на
образуване на изпълнителното дело - 07.04.2016 г. Съгласно чл.110 от ЗЗД е налице
изтекъл 5-годишния давностен срок за принудителното събиране на вземането на
взискателя и ответник в настоящото производство К. С. К., която е започнала да тече
от 07.04.2016 г. - с образуването на изп. дело и е изтекла на 07.04.2021 г.
Следователно, към 07.04.2021 г. правото на взискателя по изпълнителното дело
срещу ищеца за принудително събиране на вземането си е погасено по давност, поради
изтичане на общата давност по чл.110 ЗЗД. За времето след м. Април 2021 г. на ищеца
не е известно да са предприемани срещу него действия по принудително събиране на
вземането по процесните вземания на ответника, които да са в съС.ие да прекъснат или
спрат давността. Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1
005.00 лева, представляваща сторени в съдебното производство разноски по
изпълнителен лист, издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14385/2016 г. на СРС, 85
състав, поради погасяването по давност на правото за принудителното им събиране.
В законния срок ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните не се явяват. От пълномощникът на ищеца е
постъпила писмена молба, в която моли съда да уважи предявения иск. Направено е и
искане за за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.
Ответникът не изпраща представител и не взема становище.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е уважено с мотивирано
протоколно определение от 19.02.2024 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид приложения по делото заверен препис от
изпълнително дело № 20168440401095 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с
район на действие СГС, производството по което е образувано на 07.04.2016 г. и
прекратено с постановление на ЧСИ от 31.01.2024 г., на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
без по делото да са извършвани действия по принудително изпълнение.
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото
по чл. 239 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
2
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, като съдът приема предявеният иск
за вероятно основателен, с оглед фактическите твърдения на ищеца и описаните по-
горе писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. Затова искът ще бъде
уважен в пълния предявен размер.
На осн. чл. 239 ал. 2 изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал. 1 ГПК, основателно се явява
искането за присъждане на направените от ищеца разноски в настоящото
производство, възлизащи на 50 лв. – заплатена държавна такса.
Основателно, с оглед разпоредбата на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/ е и искането на процесуалния представител на ищеца за осъждане на ответника да
му заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, адв. И. е предоставил правна
помощ при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, т.е. на материално затруднено лице. За
да определи размера на възнаграждението, съдът взе предвид, че съгласно решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне
на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като
такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата,
която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга
всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не
е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар.
1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/09.01.2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение и определените в тази наредба
размери не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското
възнаграждение, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на
материално затруднено лице.
Размерите на възнаграждението, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът
3
и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото. В този смисъл са определение №343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на
ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., ТК, І
отд.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на възнаграждението по
реда на чл. 38 ал. 2 изр. 1-во от ЗА в конкретния случай, следва да бъде взето предвид,
че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, че ответникът не е
представил писмен отговор и не се явява в с.з., с оглед на което се постановява
неприсъствено решение. Оказаната от адвокат В. И. правна помощ се състои в
изготвяне на искова молба и депозиране на становище с искане за постановяване на
неприсъствено решение. Затова в негова полза следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер под предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 1 от наредбата на ВАдвС
размер от 400 лв. По горните съображения съдът ще осъди ответника да заплати на адв.
И. адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал.1 от
ГПК, че С. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес гр. София, ж.к. *********, бл. 5А, вх. В,
ет. 5, ап. 56, със съдебен адрес на пълномощника му адвокат В. Б. И. гр. София, пл.
„Райко Даскалов“ №4, ет. 1, ап. 1, не дължи на К. С. К., с ЕГН:**********, с адрес гр.
Габрово, ул. „**********“ №11, вх. Б, ет. 2, ап. 4, сумата 1 005,00 /хиляда и пет/ лева,
представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 14385/2016 г. на
Софийски районен съд, 85 състав, за която сума и въз основа на издадена по
посоченото дело заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист
от 17.03.2016 г., поради погасяването по давност на правото за принудителното
събиране на сумата.
ОСЪЖДА К. С. К., с ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********“
№11, вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на С. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес гр. София,
ж.к. *********, бл. 5А, вх. В, ет. 5, ап. 56, със съдебен адрес на пълномощника му
адвокат В. Б. И. - гр. София, пл. „Райко Даскалов“ №4, ет. 1, ап. 1, направените
разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. К., с ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********“
№11, вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на адвокат В. Б. И. от адвокатска колегия – ПАК,
личен номер **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София, пл. „Райко
Даскалов“ №4, ет. 1, ап. 1, сумата 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищеца С. Д. Г., на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
4
На осн. чл. 240 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването ответникът може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е бил лишен от възможността да участва
в делото или да предяви иск по чл. 240 ал. 2 ГПК в сроковете по чл. 240 ал. 3 ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5