Р Е Ш Е Н И Е
22.07.2022 г.
Номер 117 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на дванадесети юли 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 114 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 4 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР.
Г.Ц.Х. - младши експерт, държавен служител, младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ в РУ – Бобов дол при ОДМВР - Кюстендил, ЕГН **********,***, чрез адв. А.И., обжалва Заповед № 277з-648/28.03.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Кюстендил, с която са му наложени, както следва: дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година; дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година и дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта, за извършени нарушения по чл. 194 ал. 2 т. 1 и чл. 194 ал. 2 т. 1 и чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР. Обжалва заповедта, в частта по т. 3, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правотношение. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не почива на факти, а на предположения, като излага съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото. Представена е и писмена защита.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юк. Б., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Жалбоподателят – Г.Ц.Х. е заемал длъжността младши експерт - държавен служител, младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ – Бобов дол при ОДМВР - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.
На 16.12.2021 г. в гр. Бобов дол, ул. „В.К.“ № .**, в РУ – Бобов дол, в работно време, на смяна като младши оперативен дежурен, съгласно график рег. № 245р-7254/22.11.2021 г., утвърден от Началника на РУ – Бобов дол, възползвайки се от служебното си положение и предоставения му със Заповед № 277з-689/08.05.2015 г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил достъп до автоматизирани информационни системи на МВР, е извършил справки за лични данни /имена, ЕГН, телефон, месторождение, семейно положение, постоянен и настоящ адрес, роднински връзки/ в информационен фонд, а именно АИС БДС /НР БЛД/, без основание и в личен интерес, извън кръга на служебно възложени му задачи, за М. М. Х.; за Е. Р. Х. /дъщеря на М. Х./; за М. Р. Х. /дъщеря на М. Х./; за Р. С.Х. /съпруг на М. Х./ и за Р. М. Т. /брат на М. Х./, в нарушение на принципа „необходимост да се знае“, установен в чл. 12 ал. 2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 29 ал. 2 от ЗМВР – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове…“, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
На 26.12.2021 г, за времето около 13.30 – 14.00 часа, в с. С., на ул. „Б.“ № **, в дома на М. и Е. Х., в извънработно време, след употреба на алкохол, установена с техническо средство „Draeger Alkotest 7510“ и протокол от изготвена физикохимична експертиза № 524/30.12.2021 г., мл. експерт Х., в нарушение на чл. 9 от Инструкция № 8121з-533 от 12 май 2015 г., е носил и употребил зачисленото му служебно огнестрелно оръжие – пистолет „М.“ с фабр. № **, калибър 9х18 мм, като е произвел три изстрела със стоппатрони, кал. 9х18 мм, по входна врата от задната страна на къщата, в посока към стая обособена като кухня, в която са се намирали Е. Х., К. К. и В. В., както и е направил опит да произведе изстрел към Е. Р. Х., като е насочил оръжието към тялото й от близко разстояние /20-30 см./ и е натиснал спусъка два – три пъти, при което се е чул звук от щракане, но изстрел не е произведен по независещи от него причини, като с действията си служителят е поставил в опасност здравето и живота на посочените лица, предизвикал е основателен страх и притеснения у тях и в М. Х., деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижа на службата в МВР, като случая е станал достояние на граждани, служители на МВР, служители на Прокуратурата и обществеността като цяло.
С деянието си на 26.12.2021 г. мл. експерт Х. е осъществил едновременно съставите на две отделни дисциплинарни нарушения, квалифицирани сътветно по чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. първо от ЗМВР, във вр. с чл. 9 от Инсрукция № 8121з-533 от 12 май 2015 г., съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година и по чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 150 ал. 2 от ЗМВР, във вр. с т. 15, 19, 20, 31, 93 и 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25 юни 2014 г. на министъра на вътрешните работи, които правила, съгласно т. 11 от Етичния кодекс, са приложими и в извънработно време, тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от всички материали приложени по опис, подробно описани /лист 7 по делото/.
Действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, чрез публикации в медиите, на неограничен брой граждани, магистрати, служители на МВР, с което е бил уронен престижа на службата в МВР.
С деянието на 26.12.2021 г. са нарушени т. 15 /“държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“/; т. 19 /“държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“/; т. 20 /“държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“/; т. 31 /“държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна“/; т. 93 /“държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели“/; т. 96 /“заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса, представлява поведение на държавния служител, противоречащо на принципите на професионалната етика“/ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г./. Извършеното е нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – „Дисциплинарните нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 3, чл. 194 ал. 2 т. 4 и чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР.
Заповедта е издадена от компетентен орган,в изискуемата от закона писмена форма, като съдът не констатира нарушения на административно - производствените правила. Заповедта е подписана от ВПД директор на ОДМВР - Кюстендил, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 3, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от Х. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 4, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението. Дисциплинарно - наказващия орган /ДНО/ е узнал за него при получаване на преписката по извършеното производство от дисциплинарно - разследващия орган. От представените писмени доказателства се установява, че дисциплинарното нарушение е извършено на 26.12.2021 г., дисциплинарното производство е образувано на 30.12.2021 г. със Заповед № 277з-2516 и със Заповед № 277з-355/24.02.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Кюстендил срокът е удължен с два месеца до 28.04.2022 г., обобщените материали от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 23.03.2022 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена на 28.03.2022 г.
Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 т. 2 от ЗМВР са постъпили данни, съдържащи се в докладна записка рег. № 245р-8056/29.12.2021 г., изготвена от главен инспектор М. М. – Началник на РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил, както и докладна записка рег. № 1910р-35632/29.12.2021 г., изготвена от главен инспектор Р. О. – Началник на РУ – Кюстендил при ОДМВР - Кюстендил. Дисциплинарното производство срещу Х. е образувано със Заповед рег. № 277з-2516/30.12.2021 г., изменена със Заповед № 277з-356/24.02.2022 г. и двета на ВПД Директор на ОДМВР - Кюстендил, като е определена комисия – дисциплинарно - разследващ орган /ДРО/, която да изготви становище и да докладва в 60 – дневен срок от издаването на заповедта. Служителят е запознат срещу подпис с тези заповеди, съответно на 30.12.2021 г. и 28.02.2022 г..
До жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения /рег. № 277з - 3298/24.03.2022 г./, получена срещу подпис от Х. на 24.03.2022 г., като му е даден срок до 24 ч. от връчването да депозира обяснения. Такива не са депозирани от служителя /рег. № 277з-3374/25.03.2022 г./.
Комисията е извършила дисциплинарното разследване в съответствие с изискванията на чл. 207 от ЗМВР. Събрани са сведения и обяснения от лица – свидетели на нарушението за изясняване на спорните обстоятелства около извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка от 18.03.2022 г., като в същата са обсъдени събраните в хода на разследването доказателства, вкл. дадените от Х. обяснения. Х. е бил запознат с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, видно от положения от него подпис.
Резултатите от разследването са отразени в обобщена справка рег. № 277р-3073/18.03.2022 г. и становище рег. № 277р-3286/24.03.2022 г. по описа на ОДМВР - Кюстендил.
В съответствие с изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, Х. е бил поканен за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство образувано по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Същият е дал допълнителни обяснения.
След запознаване с всички приложени по преписката доказателства в съответствие с чл. 206 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, ВПД Директор ст. комисар Стоилов е издал и оспорената Заповед рег. № 277з-648/28.03.2022 г., връчена на 28.03.2022 г. в 13.10 ч. на Х. видно от положения от него подпис. В същата са изложени мотиви защо не приема възраженията на служителя, като са изследвани формата на вината – умишлено, настъпилите вредни последици от деянието, като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на Х. по време на службата му. В хода на проведеното дисциплинарно производство, са установени и доказани едновременно три извършени от Х. дисциплинарни нарушения, от които едно се явява тежко по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. В този смисъл, макар и извършени в условията на системност /две от нарушенията са извършени чрез едно деяние, но с различни обективни признаци и засягат различен кръг обществени отношения, а едно в различно време, по различен начин и при различни обстоятелства/, с оглед разпоредбата на § 1 т. 22 от ДР на ЗМВР, разпоредбата на чл. 201 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е неприложима, доколкото предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една до три години. В случая, при установено тежко нарушение на служебната дисциплина, АНО действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да наложи предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“ В конкретният случай, Х. е извършил общо три едновременно установени дисциплинарни нарушения. Предвид невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 197 ал. 3 от ЗМВР /доколкото същата е приложима в случаите на установени едновременно две нарушения/, както и разпоредбата на чл. 201 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, по отношение на Х. са определени и наложени дисциплинарни наказания за всяко едно от извършените дисциплинарни нарушения.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не установи основания за отменяемост на административния акт в оспорената част.
При гореустановените обстоятелства за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя, настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са неоснователни. Жалбоподателят е бил запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка изготвена от дисциплинарно - разследващия орган, бил е поканен да даде писмени обяснения, дал е същите, поради което възраженията в жалбата му в тази насока са неоснователни.
Спазена е процедурата по Заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с което не е нарушено правото на защита на Х., поради факта, че съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно – наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, т.е. алтернативно, а не кумулативна възможност за представяне на обяснения от страна на наказания служител. Х. е представил писмени обяснения с рег. № 245р-351/18.01.2022 г.; сведение № 20850/29.12.2021 г. и не е необходимо да се провежда изслушване.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с материалния закон. Посочената в заповедта фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Доводите на жалбоподателя, че не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, не се подкрепят от доказателствата по делото. От съдържащите се в преписката материали, описани по - горе, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че служителят е извършил посочените в заповедта действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата.
Доказателствата приобщени по дисциплинарното производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, същите не бяха опровергани. Извършените от Х. нарушения са доказани, както от обективна, така и от субективна страна, в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, подробно изложени в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно - наказващия орган. Наложеното наказание “уволнение”, съответства на характера и тежестта на извършените нарушения,които се определят като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Жалбоподателят – мл. експерт Х., е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със съдържанието му /обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г./, вкл. и чрез намиращите се в материалите по делото Протокол рег. № 277р-1063/29.01.2021 г. по описа на ОДМВР - Кюстендил за запознаване със същия, като под същите се е подписал и Г.Ц.Х. и в този смисъл са му били известни разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 31, т. 93 и т. 96 от Етичния кодекс. Съгласно чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ е деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следователно дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Привличането на Х. в качеството му на обвиняем по ДП № 4635/2021 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Кюстендил, сл. д. № 130 по описа на Следствен отдел при ОП - Кюстендил за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, е станало обществено достояние, посредством образуваното досъдебно производство и многобройните публикации в пресата.
Нарушенията са обусловили накърняването на доброто име на органите на МВР пред обществеността, доколкото са свързани с извършване на престъпление от длъжностно лице от органите на МВР, което именно контролира изпълнението на правилата и поведението на гражданите при изпълнението на законите. Нарушаването на законите, в конкретният случай произвеждане на изстрели от служител на МВР, без да са налице условията на неизбежна отбрана, безпричинно, в доказано алкохолно опиянение, е довела до загуба на доверие в институцията МВР. Извършеното от Х. деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените нарушения от страна на мл. експерт Х., се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията.
Възражението в жалбата, че не е уронен и застрашен престижът на МВР и че не е било ясно извършеното нарушение, се явява несъстоятелно. Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС, съгласно което „деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция“. В заповедта, в унисон с приетото в ТП е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая е доказано уронването на престижа на МВР, видно от многото на брой лица, на които са станали достояние действията на Х.. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване.
Заповедта е и в съответствие с целта на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание „уволнение“, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма провамощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение, което е и наложеното от ДНО. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деяниията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всички доказателства приложени по делото, сочат на грубо нарушение на всякакви човешки правила за поведение от страна на Х., камо ли пък същите да бъдат приравнявани на етични.
В съответствие с чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотнощение в МВР по смисъла на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР и в този смисъл законът е приложен правилно от административния орган и в тази си част.
Водим от горното, съдът счита че предвид
всички изложени съображения, процесната заповед е издадена от надлежен
административен орган в рамките на своята компетентност, при спазване на
установената форма, административно -производствените правила и правилно
приложение на материално - правните разпоредби, в съответствие с целта на
закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и
жалбата срещу нея в оспорената част е неоснователна.
По делото се претендират разноски и съдът ще присъди такива на ответника в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ц.Х., младши експерт, държавен служител, младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил, чрез адв. А.И., срещу Заповед рег. № 277з-648/28.03.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Кюстендил, в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В останалата си част, като необжалвана, заповедта е влязла в сила.
ОСЪЖДА Г.Ц.Х., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, „Цар Освободител“ № 12, дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: