№ 70
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от Главния прокурор за възобновяване на НОХД №
86/2019г. по описа на РС Поморие и ВНОХД № 511/2020г. на БОС.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и
т.3 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното
наказание, които са основание за възобновяване на наказателното
производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Посочва се, че съдебните актове в
частите, с които е определен размер на наказанието при условията на чл.55 от
НК и първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, са постановени при съществени нарушения на закона и на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Твърди се, че Районен съд Поморие е индивидуализирал наказанието на
осъдения Р. при условията на чл.55 от НК без наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и е пренебрегнал наличните
отегчаващи такива. По този начин не е оценил обективно, всестранно и пълно
всички релевантни за индивидуализиране на наказателната отговорност на
1
осъдения обстоятелства, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение, възпрепятствало формирането на вътрешното убеждение на съда.
Посочени са отегчаващи вината на осъдения обстоятелства, които
съпоставими с изброените от съда многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, според прокуратурата, категорично сочат за наличие на
очевидно несъответствие, по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, на
наложеното наказание с обществената опасност на деянието и дееца. Твърди
се, че така наложеното наказание по чл.55 от НК не може да постигне целите
на чл.36 от НК, като РС Поморие е постановил присъдата и в нарушение на
закона – неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, което е довело
до явна несправедливост на наказанието. В искането се сочи, че при
определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното
наказание, съдът е допуснал нарушение на материалния закон – приложил
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, вместо чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Заявява се, че
въззивният съд е констатирал допуснатите нарушения на материалния закон,
както и явната несправедливост на наложеното наказание, но не е могъл да ги
отстрани. Прави се извод, че допуснатите нарушения са съществени по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5
от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Представителят на АП Бургас в съдебно заседание, изразява становище
за допустимост на искането за възобновяване, като с оглед на изтъкнатите в
него доводи и данните по приключилото наказателно производство, намира
същото за основателно. Счита, че са налице предпоставките на чл.422 ал.1 т.5,
вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на производството.
Намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.55 от НК при
индивидуализация на наказанието от районния съд, без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината на осъдения
обстоятелства. Смята, че неправилно е определен режима на изтърпяване на
наложеното наказание на общ вместо строг, както и че наложеният размер на
наказанието е несправедлив. Прокурорът счита, че в този смисъл са
допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, като и наложеното наказание е несправедливо.
Пледира за уважаване на искането на Главния прокурор и да се върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред АС Бургас осъденият ИЛ. Н. Р. се явява
2
лично и с назначения си служебен защитник – адв.Р.Н. от АК Бургас.
Защитникът на осъдения Р. счита искането за възобновяване на наказателното
дело за основателно. Моли за уважаване на искането за възобновяване, като
делото да се гледа в РС София.
Осъденият Р. иска делото да се върне на следствието, тъй като са
допуснати нарушения относно събирането на доказателства по делото. Иска
да се уважи искането на Главния прокурор и делото да бъде върнато.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.421 ал.3 НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 НПК, при
посочени основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК,
като разгледано по същество, искането е основателно.
С Присъда № 13/02.10.2019г. по НОХД № 86/2019г. по описа на РС
Поморие, ИЛ. Н. Р. е признат за виновен за това, че в периода от 06.02.2017г.
до 14.02.2017г. в гр.Поморие, в гр.Ахелой и в гр.Созопол, в условията на
продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г. Ц. Р. и у К. Е. Ст.,
заблуждение, че ще им осигури работа в чужбина и с това им причинил
имотна вреда в размер на 836 лева, поради което и на основание чл.211
предл.2, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК и чл.55 ал.1 т.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
Първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила на 11.06.2021г., с
постановяване на Решение № 98/11.06.2021г. по ВНОХД № 511/2020г. на ОС
Бургас, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Решението на
окръжния съд не подлежи на касационна проверка.
Апелативният съд намира, че е основателно наведеното в искането на
Главния прокурор на Република България, относно нарушение на
материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание, което е
основание за възобновяване на наказателното дело по смисъла на чл.348 ал.1
3
т.1, т.2 и т.3 от НПК.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съд констатира
дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от
съда, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за
обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната
отговорност на ИЛ. Н. Р. за инкриминираното престъпление по чл.211
предл.2, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК. Оценката на
доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като
в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, съдът се
произнася в рамките на установените от инстанциите по същество
фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може
да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища относно тях. Поради това, на проверка подлежи само правилността
на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни
състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички
мерки за разкриване на обективната истина по делото. В този ред на мисли,
Районен съд Поморие, като инстанция по същество, е допуснал нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на
съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в настоящия
наказателен процес относно обвинението на Р. по чл.211 предл.2, вр.чл.209
ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ НК. Районният съд не е оценил
обективно, всестранно и пълно релевантните за индивидуализиране на
наказателната отговорност на осъдения обстоятелства, и по този начин е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, въпреки че
съдилищата са изпълнили задължението по чл.305 ал.3 от НПК да изложат
конкретни и убедителни съображения кои от гласните доказателствени
средства приемат и защо отхвърлят останалите, които им противоречат, както
и съобразяване с писмените доказателства, които ги подкрепят. Изхождайки
от изложеното, Бургаският апелативен съд стигна до извода за пълнота на
проведеното разследване и категоричността на установените фактически
обстоятелства по това обвинение. Настоящата инстанция на свой ред прецени,
че решаващите съдилища са реализирали необходимата процесуална дейност,
свързана с разкриване на обективната истина относно правилно установените
факти по делото, но както правилно е констатирала и въззивната инстанция
4
(БОС) в производството по същество, при определяне на наказанието на Р.
първата инстанция не е оценила и взела предвид реалната степен на
обществената опасност на дееца, както и на деянието. Поради това,
Бургаският апелативен съд намира, че определеното наказание не е съответно
на конкретната обществена опасност на деянието и дееца, категорично
установена по делото, както и че същото е несъобразено с целите по чл.36 от
НК, поради което е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е
съществено по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК и е с правно основание по
смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
В тази връзка изложеното в искането на Главния прокурор за допуснато
съществено процесуално нарушение при формирането на вътрешното
убеждение на съда при индивидуализиране на наказателната отговорност на
осъдения, е основателно. Неправилно първоинстанционният съд е определил
наказанието на Р. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е приел че са
налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и най-
лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Районният съд е посочил смекчаващите и отегчаващи вината на осъдения
факти, но е неглижирал отегчаващите такива и е отдал голямо значение на
смекчаващите, като ги е приел за многобройни. Съдът не е съпоставил
наличните обстоятелства със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, съобразявайки осъжданията му, вида и характера на деянията, за които
е осъждан, размера на невъзстановените причинени вреди, който не е малък,
съобразно стандарта на живот на пострадалите. Тук следва да се обърне
внимание на съдебното минало на осъдения Р., който видно от справката му
за съдимост, е осъждан многократно (извън тези осъждания, определящи
опасния рецидив по делото) - предимно за тежки умишлени престъпления от
общ характер, като част от наказанията е търпял ефективно. Не без значение е
и факта, че след изтърпяване на последното ефективно наказание на
15.03.2012г. отново е извършил престъпление в периода 11.05.2013г. –
13.05.2013г., и е осъден за това деяние, макар и за престъпление от частен
характер, с наложена глоба в размер на 7 000 лева и обществено порицание.
Поради това, определеното на осъдения Р. наказание за престъплението по
чл.211 предл.2, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, е
резултат от незаконосъобразна и неправилна преценка на съда на
обстоятелствата, влияещи върху отговорността на осъдения Р..
5
Предвид всичко изложено, с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
районният съд е допуснал и нарушение на закона – неправилно е приложил
тази разпоредба, което е довело до определяне на явно несправедливо
наказание и по-точно определяне на наказание в занижен размер, в какъвто
смисъл искането на Главния прокурор е основателно.
При наличието на пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд по установените факти относно индивидуализиране на
наказанието на осъдения, материалният закон е приложен неправилно, като
следва да се посочи, че съдържащото се в искането позоваване на
касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, с аргументация за
материално правна незаконосъобразност, е основателно.
Основателно е и наведеното в искането на Главния прокурор, че
неправилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наложеното
наказание. Към момента на извършване на деянието по НОХД № 86/2019г. на
РС Поморие (в периода 06-14 февруари 2017г.) не са изтекли пет години от
изтърпяване на предходното му наказание (изтърпяно на 15.03.2012г.), поради
което е налице основанието по чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Поради това
първоначалният режим на изтърпяване на определеното наказание следва да е
строг, а не общ, както е определил Районен съд Поморие. Бургаският
апелативен съд намира, че предходните осъждания и липсата на поправителен
ефект по отношение на осъдения, го характеризират като личност с висока
степен на обществена опасност, което е пречка за приложение на чл.57 ал.3 от
ЗИНЗС за определяне на общ първоначален режим за изтърпяване на
наложеното му наказание. Поради това, настоящият апелативен съд намира,
че не е налице основание за определяне на по-лек първоначален режим за
изтърпяване на наложеното наказание и са налице предпоставките по чл.57
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Съобразявайки посочените по-горе доводи, РС Поморие е постановил
присъда, като е наложил наказание лишаване от свобода, което осъденият Р.
да търпи при първоначален общ режим, въпреки противоречието му със
закона относно определения режим, тъй като са налице предпоставките по
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, а не тези по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Следва
осъденият Р. да търпи определеното наказание при първоначален строг
режим. Съобразявайки това, Бургаският апелативен съд намира, че е налице
6
нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй
като законът е приложен неправилно, което е основание за възобновяване на
наказателното производство, съобразно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от
НПК.
По изложените съображения, Апелативен съд Бургас намира, че
искането на Главния прокурор за възобновяване на делото е основателно и
следва да се уважи. Поради това, настоящият апелативен съд счита, че следва
да възобнови наказателното производство по НОХД № 86/2019г. по описа на
РС Поморие и да се отмени влязла в сила Присъда № 13/02.10.2019г. по
НОХД № 86/2019г. по описа на РС Поморие, както и да отмени Решение №
98/11.06.2021г. по ВНОХД № 511/2020г. по описа на ОС Бургас, поради което
следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Бургаският апелативен съд е длъжен да отбележи, че наведеното в
пледоарията на защитата на осъдения и от осъдения за разглеждане на делото
в РС София и връщането му на следствието, е недопустимо. В настоящото
производство съдът е сезиран с искане на Главния прокурор, невключващо
подобни основания, които не са и предмет на производството по
възобновяване.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 86/2019г. по
описа на РС Поморие.
ОТМЕНЯ влязла в сила Присъда № 13/02.10.2019г. по НОХД №
86/2019г. по описа на РС Поморие и Решение № 98/11.06.2021г. по ВНОХД
№ 511/2020г. по описа на ОС Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8