РЕШЕНИЕ
№ 107/01.06.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на
четиринадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова……….....…………...………...................…в
присъствието на
прокурор Невена Владимирова…………………………………………………………….като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 247 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
подадена чрез пълномощник, против Решение №260005/11.01.2021г., постановено по АНД
№1027/2020г. по описа на Районен съд -
Хасково, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 540237-F560778/07.10.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.
Решението се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност , поради постановяването му в противоречие с
материалния закон. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, обосновали
отмяната на НП. Излагат се съображения, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕТ, е безспорно установено от
обективна страна. Твърди се, че административнонаказателното производство е проведено при липса на допуснати съществени
процесуални нарушени. Посочени били изчерпателно всички обстоятелства, относими
към съставомерните елементи на нарушението, а изложената в АУАН фактическа
обстановка била напълно отразена и в НП. Нарушението било индивидуализирано в
степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере в какво се изразява
същото и да се защитава срещу него. НП било издадено от компетентен орган при
спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.57 от ЗАНН. Действително
била допусната непрецизност при описанието на извършеното нарушение, но
дадената цифрова квалификация на същото била правилна и кореспондирала с
приложената санкционна разпоредба. Нямало неточно квалифициране на нарушението,
нито било извършено допълване и уточняване на правната квалификация за първи
път от наказващия орган. Допуснатата непрецизност в описанието на нарушението
не представлявала съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на наказаното лице, което да обоснове незаконосъобразност на НП. В
подкрепа на обстоятелството, че нарушителят бил наясно с вмененото му
нарушение, се сочи вписаното в акта възражение. Твърди се също, че в случая не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Решението се оспорва и в частта за разноските като се твърди, че липсват
мотиви относно начина на определянето им.
По изложените съображения, частично преповторени
и в писмено становище, депозирано чрез пълномощник, се иска отмяна на съдебното
решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло НП. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай на отхвърляне на
касационната жалба, се прави искане адвокатското възнаграждение да се присъди в
минимален размер.
Ответникът - ЕТ „НИНА – 90
- С.Ч.“ – Х., чрез процесуален
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли оспореното решение да се
остави в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита
жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд – Хасково е отменил НП № 540237-F560778/07.10.2020г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„НИНА – 90 - С.Ч.“ – Х. за нарушение на
чл.26, ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание
чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500 лв.
Съдът е констатирал, че при съставяне на акта и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
засягане правото на защита на наказаното лице.
В тази връзка е приел, че при словесното описание на нарушението и посочването
на нарушените законови текстове е налице неяснота относно приетите за
установени от актосъставителя и наказващия орган факти. Изложил е съображения,
че разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, по който текст с привръзка към първата
му алинея е квалифицирано процесното нарушение, визира две проявни форми на
деянието, а именно „извърши“ или „допусне извършване“ на нарушение по чл.118 или
нормативен акт по прилагането му, като нито
една от тях не е намерила фактическо отражение в обстоятелствените части на акта
и НП. Посочил е, че неосигуряване на спазването на изискванията към
задължителното съдържание на издаваните фискални касови бележки не попада сред
нито една от двете хипотези на нормата. Според районния съд липсата на
конкретизация коя от двете проявни форми на деянието органът приема за
осъществена, представлява непрецизна правна квалификация на същото, която наред
с неясното му словесно описание води до неяснота във волята на актосъставителя
и на наказващия орган относно приетите за установени факти, респ. представлява
процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя да
организира адекватно защитата си още в първата фаза на
административнонаказателното производство. Съдът е посочил, че неизпълнението
на това задължение е съществен порок, възпроизведен и в НП, който е обусловил
несъответствие между установените факти и тяхната правна квалификация.
За пълнота на изложението съдът е посочил, че по
същество с оглед събраните по делото доказателства, претендираното нарушение е
доказано.
Предвид изхода на спора, съдът е присъдил в тежест
на наказващия орган заплащането на разноски в размер на 300.00 лв. , съобразявайки фактическата и правна сложност на делото при
направено възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че административнонаказателната процедура е проведена
при допуснато съществено процесуално нарушение.
Правилно е прието, че в случая не става ясно коя
от двете проявни форми на санкционираното деяние са имали предвид
актосъставителят, както и наказващият орган. Липсата на
ясно изразена воля в тази насока води до неяснота в описанието на нарушението.
В тази връзка не се споделят доводите на касатора, че предвид
дадената правилна цифрова квалификация на санкционираното деяние, допусната
непрецизност при словесното му описание не представлява съществено процесуално
нарушение. Следва да се посочи, че неконкретизирането от фактическа страна на
изпълнителното деяние чрез посочване на съответната му проявна форма, води до неяснота относно правната му
квалификация, респ. предполага тълкуване по коя от двете визирани в чл.185, ал.2
от ЗДДС хипотези попада процесният
случай.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура,
завършила със законосъобразни актове. Допуснатото нарушение в случая е съществено и
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, до който извод е достигнал районният съд.
Изложените в тази връзка от районния съд съображения изцяло се споделят от
настоящатата инстанция и по аргумент от чл.221 ал.2, изр. 2 от АПК не е
необходимо да се преповтарят.
Обжалваното решение е валидно, допустимо,
съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени
процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания,
поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 30.01.2021г., в касационното производство
последният е направил разноски в размер на 400.00 лв, за които се установява,
че са изплатени изцяло и в брой. При направено от страна на касатора възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че, същото,
предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди
в размера по чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 300.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260005/11.01.2021г., постановено по АНД №1027/2020г. по описа на Районен съд
- Хасково.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП, ЕИК ***, да заплати на ЕТ „НИНА – 90 - С.Ч.“ – Хасково, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.