№ 111
гр. Свиленград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000376 от
12.05.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на АНГ. Т. Т. с ЕГН ********** от село
*****,общ.********, ул.”**** *******”№20 за нарушение на чл.174,ал.3 от
ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят АНГ. Т. Т. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че обжалваното НП било постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Отделно от това се оспорва
обжалваното НП,като се твърди,че същото е и неправилно. Поради
изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител.От пълномощника му,адв.П. е постъпила молба в която
моли съда да отмени обжалваното НП,като се твърди,че жалбоподателя бил
неправоспособен водач,тъй като бил лишен от това право със ЗПАМ,поради
което неправилно била ангажирана отговорността му по
чл.177,ал.1,т.2,предл.първо от ЗДвП,като цитира практика на АС Хасково в
тази насока.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение
в случай на присъждане на такова от съда.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. Г., И.Б. Делчев и Ив. Ас. Б., се установява, че на
16.04.2021година свидетелите И.Б. Делчев и Ив. Ас. Б. – полицейски
служители изпълнявали служебните си задължения като получил
разпореждане да спрат лекият автомобил ,който бил управляван от
жалбоподателя,тъй като същият управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Във връзка с това около 21,30часа по първокласен път I-8 при
км.650+500 в близост до паркинг „Никея“ забелязали да се движи в посока
гр.******** лек автомобил Ауди Q 5 с рег.№ Х9090 КС,който бил
управляван от жалбоподателя и съответно свидетелите спрели лекият
автомобил.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият
автомобил бил собственост на Маргарита Димитрова Т.а от село *****,а
лицето ,което управлявало лекият автомобил,респ. имал качеството на водач
бил жалбоподателя.
2
Полицейските служители поискали от водача да представи СУ на МПС ,но
същият отказал да ги представи,като след спирането му по време на
извършване на проверката при тях дошъл още един техен колега-
Топузов,който също разпоредил на водача да представи исканите документи.
Тогава жалбоподателя бръкнал в джоба си и извадил портфейл и свивка с
бяло прахообразно вещество,което било увито в стар АУАН. Изплашен от
проверката жалбоподателя се опитал да глътне свивката,но полицейските
служители успели да вземат веществото.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподателя,че ще му
извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като на място
пристигнал св. Д. Г. Г.,който разяснил на водача правата и задълженията му
при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският
служител Д. Г. Г. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG
TEST 5000 с фабричен номер ARLJ 0022” с номер на тест ARNE-0631, но
същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за
медицинско изследване №00051274,но жалбоподателя отново отказал да бъде
изпробван като получил и подписал издадения талон.
Също така водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7410+ ,като уреда отчел 0 промила алкохол.
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен
акт за извършено административно нарушение серия GA №410852 от
16.04.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със
съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал,
без да изложи възражения по него и екземпляр от АУАН му е бил връчен
срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
3
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети
общо 12 точки.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 10.06.2021г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и
има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и
ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0051274.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Г. Г., И.Б. Делчев и Ив. Ас. Б., така също и от приетите писмени
доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско
изследване №0051274,последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д. Г. Г., И.Б. Делчев и Ив. Ас.
Б., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото
и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като
изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав
ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
4
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на
конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават,
като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал
да даде кръвна проба за употреба на такива .
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните,
по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за
нарушител/водач и талон за медицинско изследване №0051274, се
потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени
и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
5
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на
процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в
тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотици. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво
е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от
07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и
6
др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра
на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да
издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
7
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
него са възприели да управлява МПС и него са спрели за проверка след
подаден сигнал , както и на него са съставили АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да
му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози не представлява две различни хипотези на административни
8
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Д.
Г. Г., И.Б. Делчев и Ив. Ас. Б.) и писмени такива, безспорно се установяват
обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в
НП – че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, че след
надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на съответните
контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на
НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване. Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая Съдът намира, че констатациите от АУАН
се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на
деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният
9
орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача
по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С
лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде
кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден, но
жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван като получил и подписал
издадения талон.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна
норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от
надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата
на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините,
предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са
10
отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му
бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е
посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при
неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително
следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането
на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
11
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от
18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
Иванова и др.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна
норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от
АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП
съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна възможност за
намаляване на наложените административни наказания не съществува,
предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното
нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по
12
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкриват обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставляват маловажен случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект
следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено място с обичайно
интензивно и натоварено движение. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване
правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
релевантни според съда са и характера на този вид административно
нарушение и множеството допуснати от страна на жалбоподателя
административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно от
приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че правилно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По тези причини НП следва да бъде потвърдено.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи
произнасяне в тази му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000376 от 12.05.2021година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на АНГ. Т. Т. с ЕГН
********** от село *****,общ.********, ул.”**** *******”№20 за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14