№ 145
гр. Плевен , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500124 по описа за 2021 година
С решение № 260587/17.12.2020 г. по гр.д.№ 8039/2019 г. по описа на
ПлРС е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „Топлофикация
Плевен“ЕАД със седалище гр.Плевен против ЕМ. АС. АНТ. с цена на иска
728.14 лв.
Депозирана е въззивна жалба от „Топлофикация-Плевен“ЕАД със
седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, против решение №
260587/17.12.2020 г. по гр.д.№ 8039/2019 г. по описа на ПлРС.Въззивникът
същото като допустимо, но неправилно, постановено при несъобразяване с
фактическите данни, установени по делото, нарушаване на материалното
право и допуснати процесуални нарушения.Прави се искане на основание
чл.271 ГПК да се отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано
решение № 260587/17.12.2020 г. по гр.д.№ 8039/2019 г. по описа на ПлРС и
вместо него да постанови ново такова, с което да се уважи исковата
претенция, като бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на
100 лв. за юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
За въззиваемата страна – ЕМ. АС. АНТ. назначеният особен
1
представител изразява становище да се постанови решение, с което да се
потвърди решението на ПлРС, като въззиваемият не дължи сумата,
претендирана от въззивника.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество -
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Сочи се във въззивната жалба по съществото на спора, че е необоснован
изводът на първоинстанционни съд, че въпреки приетото, че не е клиент на
топлинна енергия, доставена до имота му въззиваемият, въпреки качеството
му на собственик.
От доказателствата по делото се установява, че собственик на процесния
недвижим имот -апартамент, находящ се на адрес: гр.П, Ул. *****, е била,
видно от приложения нотариален акт за замяна на недвижим имот от
06.01.1994 г., В. Б. П., която е починала на 16.07.2012 г. и е оставила за свой
единствен наследник въззиваемият ЕМ. АС. АНТ..
Въззиваемият има качеството на клиент на топлинна енергия съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ, тъй като такива са собствениците в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че спорният въпрос е
свързан с това дали въззиваемият има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди, като първоинстанционният съд е приел, че липсва
2
качеството на клиент, установена е приложимостта на чл.62 от ЗЗП.
Според тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2/2016
г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗП.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззивникът счита
за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че сумата за
сградна инсталация е завишена, а въззиваемият няма задължения за
заплащане на сумите за периода, като се позовава на чл.153, ал.1 ЗЕ, чл.3, ал.1
от Общите условия.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Според чл.3, ал.1 от приложените Общи условия, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Основателно във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият като клиент
на топлинна енергия се намира в облигационни правоотношения с продавача
на топлинна енергия, като се позовава и на чл.150 от ЗЕ.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява въз основа на публично оповестени общи
условия.Касае се за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради
което облигационното правоотношение възниква по силата на закона въз
основа на публично оповестените общи условия, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ ( решение №
35/21.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. ).
Въззивникът се позовава и на тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което отделният етажен собственик
може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата (чл.156, ал.6 от
3
ЗЕ).Позовава се и на тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на
ВКС по т.д.№ 2/2017 г., ОСГК.
Според чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2017
г., ОСГК, е посочено, че собствениците, каквото качество има и
въззиваемият, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й.Няма данни процесният имот да е предоставен за ползване на
договорно основание.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въпреки исканията,
направени още с исковата молба, както и с две допълнителни молби -от
25.11.2020 г. и от 02.12.2020 г., съдът е пропуснал да ги отрази в доклада си и
да укаже съответно дали да бъдат допуснати, като с оглед на чл.266, ал.3 ГПК
е възможно допускането им във въззивното производство, като се позовава и
на решение № 74/26.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1047/2016 г., І т.о.
В исковата молба, както и в молбата от 25.11.2020 г., депозирана във
връзка с направените възражения в отговора на исковата молба, въззивникът,
ищец в първоинстанционното производство, е направил искане да бъдат
допуснати съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, като са
поставени задачи на същите.Тези искания са обективирани и в молбата от
02.12.2020 г., но липсва произнасяне от първоинстанционния съд по двете
доказателствени искания, поради което двете експертизи са допуснати във
въззивното производство.
От заключението на ВЛ инж.Й., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че до имота на
въззиваемия е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във
4
времето на процесния период.Разпределена е ТЕ за отопление в баня и дял на
имота от сградна инсталация.Извършеното разпределение на ТЕ в сградата е
направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. (отм.).Банята на процесния имот
се отоплява от щранг-лира.Разпределението е извършено
правилно.Начислените суми за всеки месец от процесния период, а именно
04.2017 г. - 04.2019 г., са в съответствие с горепосочената
Наредба.Ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в
индивидуалните сметки на абоната.
От заключението на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че неплатеното
задължение на въззиваемия към въззивника за периода от 01.04.2017 г. до
30.04.2019 г. е в размер на 645.71 лв., а общият размер на мораторната лихва
върху главницата за периода от 02.06.2017 г. до 04.12.2019 г. е в размер на
82.53 лв.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че претендираните от
въззивника суми са погасени по давност на основание чл.111 ЗЗД.
Съгласно приетото в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по тълк.д.№ 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества,
каквото дружество е и въззивникът, са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
По делото са приложени 14 броя фактури.
От първата фактура е видно, че просроченото задължение за периода от
1.11.2012 г. до31.03.2017 г. е общо в размер на 1 421.71 лв., от които главница
1 157.34 лв. и лихва 264.37 лв., но справката за консумираната топлинна
енергия за периода от 01.04.2017 г. до 06.04.2017 г.е в размер на 5.90 лв., като
по аналогичен начин са съставени и останалите фактури.
В процесния случай въззивникът претендира неизплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., а лихва за забава от
02.06.2017 г. до 04.12.2019 г.Така е изготвено и препис-извлечението от
сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия.Исковата молба е
депозирана на 16.12.2019 г. и двете вземания за главница и обезщетение за
забава в размер на законната лихва не са погасени по давност.
5
Не е допуснато соченото от въззиваемия нарушение на правната норма,
отразена в чл.32 от Конституцията и чл.8 от ЕКЗПЧОС.
В чл.32, ал.1 от Конституцията е предвидена закрила от незаконна
намеса в личния и семейния живот и от посегателство върху честта,
достойнството и доброто име на гражданите.Правото на зачитане на личния и
семейния живот е гарантирано и с чл.8 от ЕКЗПЧОС.Съгласно чл.32, ал.2 от
Конституцията никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Нарушения на горепосочените разпоредби с оглед на събраните по
делото доказателства няма.
Въззиваемият сочи също така, позовавайки се чл.183 ЗЗД, че отчитането
е сезонно едва след него при изравнителната сметка има реална продажба,
въззивникът не е представил доказателства, че въззиваемият се е съгласил на
авансово плащане по сделката, а след като сметките са по прогнозни дялове,
те не са реални и върху тях не се дължи лихва, като се позовава на решение №
5973/10.05.2010 г. на 5 чл.състав на ВАС.
Съгласно чл.155 и чл.156 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия заплащат
цената, определена предварително и известна на страните по договора, на
месечни вноски, като са предвидени различни за плащане на действително
потребеното количество енергия (на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация).Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в кая на
периода.
В процесния случай заплащането е по реална месечна консумация.
Въз основа на гореизложените фактически констатации и правни доводи
съдът приема, че предявените от въззивника срещу въззиваемия два
осъдителни иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86
ЗЗД са доказани по основание и размер.
6
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него постановено ново по съществото на
спора.
Следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника на
основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.153 ЗЕ сума в размер на 645.71 лв.
главница, съставляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за
периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 645.71 лв., считано от депозиране на исковата молба -
16.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника на
основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва -
82.43 лв. за периода от 02.06.2017 г. до 04.12.2019 г.
Следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 ГПК въззиваемият да
заплати на въззивника разноски в размер на 100 лв. за юристконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260587/17.12.2020 г. по гр.д.№ 8039/2019 г. по описа на
Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.153 ЗЕ въззиваемият ЕМ.
АС. АНТ., ЕГН ***, от гр.П., ул. ****, да заплати на въззивника
„Топлофикация-Плевен”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, „Източна индустриална зона”№ 128, сумата 645.71 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 645.71 лв., считано от депозиране на исковата молба -
16.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД въззиваемият ЕМ. АС. АНТ., ЕГН ***,
от гр.П., ул. ****, да заплати на въззивника „Топлофикация-Плевен”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна
индустриална зона”№ 128, сумата 82.43 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 02.06.2017 г. до 04.12.2019 г.
7
ОСЪЖДА на основание 78, ал.8 ГПК въззиваемият ЕМ. АС. АНТ., ЕГН
***, от гр.П., ул. ****, да заплати на въззивника „Топлофикация-Плевен”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „Източна
индустриална зона”№ 128, разноски в размер на 100 лв. за юристконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8