№ 203
гр. Перник, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А.Е.. Д. срещу „4финанс“ ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 241,39 лева /след допуснато
изменение на иска чрез неговото увеличаване/ с твърдения за нищожност на клаузата от
сключен между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща задължението за
нейното заплащане.
Ищецът твърди, че на 01.10.2020 г. страните сключили договор за кредит, по силата
на който ищцата получила сумата ат 1100 лева. Уговорени били ГПР 49,80%, договорна
лихва 276,20 лв., както и задължението за заплащане на допълнителна услуга в размер на
203,85 лева. Поддържа се, че клаузата, уреждаща задължение за заплащане на допълнителна
услуга в размер на 203,85 лева е нищожно – поради противоречие със закона и неговото
заобикаляне – императивните правила на ЗПК, и противоречаща на добрите нрави. Иска се
прогласяването й за нищожна на посочените от ищцата основания. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Изяснява, че с ищцата бил
сключен договор за паричен заем в размер на 700 лв., във връзка с клаузите на който тя
получила допълнително заемна сума в размер на 400 лв. и по този начин задължението за
главница нараснало до 1100 лв. По същество изразява становище за неоснователност за
претенцията с доводи, че не става ясно основанието, на което се претендират от кредитора
отричаните 203,85 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Районен съд-Перник е сезиран отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на парична сума, поради нищожност на клаузата, с която
същата е уговорена като задължение, поради противоречието й със закона – чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, който
е засегнат от релевираните основания за нищожност.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) от страна на небанковата финансова институция са използвани за
цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Между страните не се спори, а представените от ищцата справка за задължения от
електронен профил, както и неподписани от страните договор за кредит №
**********/01.10.2020 г. и Анекс за отпускане на допълнителна сума от 06.10.2020 г., се
установява, че страните са сключили по електронен път през системата vivus, поддържана от
ответното дружество, договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е била
отпусната сумата от 700 лева, при лихвен процент 41%, ГПР 49,7%, срок на връщане 30 дни.
Уговорена е и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 165,41 лева. С Анекса
от 06.10.2020 г. на ищцата е отпусната допълнителна заемна сума в размер на 400 лв., при
лихвен процент 40,95%, ГПР 49,8%, със запазване първоначалния срок на връщане до
31.10.2020 г., като отново е уговорена такса за експресно разглеждане на кредита в размер
на допълнително сумата от 75,98 лв. Съгласно съдебното признание на ищцата,
обективирано в уточнителна молба от 02.11.2021 г., същата е извършвала погасявания по
кредита в общ размер на 563,29 лева. Сочените обстоятелства не се оспорват от страните.
С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, с което на страните е съобщен
проектът за доклад, ответникът – кредитодател, е бил задължен да представи в цялост
кредитното досие на А.Д. и е предупреден за неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК.
Въпреки това в определения от съда срок, включително и до провеждане на първото поред
редовно с.з., ответникът не е представил изисканите при условията на чл. 190 ГПК писмени
доказателства.
Нормата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
В конкретния случай таксата за експресно разглеждане представлява действие по
2
усвояване на кредита във времево отношение, т.е. свързана е с усвояване и управление на
кредита. Ето защо, уговорката, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Същевременно, с допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата, които следва да
бъдат включени в ГПР. При това положение същият би надхвърлил законовото
ограничение, съобразявайки сегашния му размер и съотношението между главницата,
таксата и възнаградителната лихва. В този смисъл, с уговарянето на такса за експресно
разглеждане се заобикаля законът – императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
Подобно съдържание на клаузата, с която е била уговорена дължимостта на таксата
накърнява изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя – чл. 143 ЗЗП, като същевременно води
и до неоснователно обогатяване за кредитора. Същевременно, подобна клауза накърнява
добрите нрави, доколкото размерът на таксата е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора – същата възлиза на около 20% от заемната сума.
По изложените съображения съдът намира, че с уговарянето на задължението на
потребителя за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита, се стига до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Подобна такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така уговарянето на такава такса е в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото същата по своя характер представлява услуга по предоставяне
и усвояване на кредита.
Ето защо, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в обсъдената
част договорът не е породил правно действие, като нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе отговорността за
разноски в процеса, като същият бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски – 50
лв. платена държавна такса, както и да заплати възнаграждение на упълномощения от нея
адвокат, осъществявал процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., видно от договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.Е.. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ***** срещу „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
управителя З.Р. чрез юрк И.Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, че в отношенията между страните А.Е.. Д. не дължи на „4финанс“
ЕООД сумата в общ размер на 241,39 лева, съставляваща такса за експресно разглеждане по
Договор за потребителски кредит № **********/01.10.2020 г. в размер на 165,41 лева и
3
такса за експресно разглеждане по Анекс за отпускане на допълнителна сума от 06.10.2020 г.
в размер на 75,98 лева.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.Е.. Д., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М.В. М., личен №
********** в Регистрите на българската адвокатура, със съдебен адрес гр. П., **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство, осъществена по отношение на А.Е.. Д. пред РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4