Решение по дело №11685/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 686
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20205330111685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела С. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела С. Боева Гражданско дело №
20205330111685 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК ********* против А. Д. П., ЕГН ..., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.12.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор
„4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за
кредит № ... под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била
предоставена сумата от 100 лева, която следвало да бъде върната в срок до 31.12.2015
г.
Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит, преди да е
върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът се изменял чрез
подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изкл. на размера на
задълженията. Същият бил изменен на: 04.12.2015 г. – 150 лева; 09.12.2015 г. – 150
лева; 12.12.2015 г. – 120 лева; 18.12.2015 г. – 100 лева; 20.12.2015 г. – 130 лева, с
последна падежна дата 31.12.2015 г.
Въпреки настъпването й и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
1
Предвид липсата на плащане, се моли за присъждане на: главницата от общо 750
лева; 136,89 лева – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 09.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда –14.09.2020
г. до окончателното погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 915/20.02.2021 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да
бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 100 лева – ДТ. Претендира се и юрк.
възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН .., с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № . ет., ап. да плати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 750 лева
/седемстотин и петдесет лева/ - главница, дължима по договор за кредит № ... от
01.12.2015 г., изменен на: 04.12.2015 г.; 09.12.2015 г.; 12.12.2015 г.; 18.12.2015 г.;
20.12.2015 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г.;
136,89 лева /сто тридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ – обезщетение за
забава за периода 23.11.2018 г. – 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда –14.09.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 200 лева /двеста лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
....................................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3