Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Катя Петрова от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 1444/2019г.
Производството
е по чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е
образувано по исковата молба на М.Г.С. чрез адв. Ц.П. относно обезщетение в
размер на 500 лева срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи /ОД на МВР/ гр. Варна за имуществена вреда, представляваща платено
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №633/2019г. по описа на Варненски
районен съд /ВРС/. Твърди се, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка
последица от поведението на ответника, предвид изменението на НП
№18-0819-003144/08.09.2018г., издадено от органи на ОД на МВР – гр. Варна, в
частта, в която са отменени наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00лв. на осн. чл. 177, ал. 1,
т. 4, пр. I
от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00лв. на осн. чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, а
е оставено в сила по отношение на наложената „глоба“ в размер на 50,00лв. на
осн. чл.181, т.1 от ЗДвП. Иска присъждане на съдебни разноски
за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса за настоящото
производство.
Ответната
страна, посочена в исковата молба е Областна дирекция на МВР гр. Варна, представляван
от гл. юрисконсулт Г. намира искът за неоснователен и недоказан и иска да бъде
отхвърлен. Отбелязва, че съгласно решението на ВРС, НП е потвърдено в една
част, в друга е е отменено. В условията на евентуалност моли за намаляване на
претендирания адвокатски хонорар в производството по обжалването на НП, като
същият се съобрази с извършената работа. Прави възражение и за прекомерност на
адвокатския хонорар в настоящото производство.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура смята, че исковата претенция е недопустима,
предвид извода направен от ВРС за правилност и законосъобразност на НП. В
условията на евентуалност счита, че исковата претенция е недоказана по размер и
следва да бъде отхвърлена. Изтъква, че липсват доказателства, че платения
хонорар по НАХД №633/19г. е за адвокатска защита по отменените пунктове.
При проверката за
редовност и допустимост, съдът установи, че исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От
приложените от ищеца и ответника
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на
страните и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски
административен съд, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Искът с правно основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ е за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева във връзка с оспорване на НП №18-0819-003144/08.09.2018г.,
издадено от органи на ОД на МВР – гр. Варна,
частично отменено с решение №562/26.03.2019г., постановено по НАХД №633/2019г.
по описа на ВРС, влязло в законна сила на 13.04.2019г., поради необжалване.
Въпреки, че наказателното
постановление не е административен /правоприлагащ/ акт, а е правораздавателен
акт, съгласно Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълкувателно дело
№2/2014г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа
и Втора колегия на ВАС, то е в следствие на административна дейност на държавни
или общински органи, поради което
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В хода на настоящото дело, съдът изиска НАХД №633/2019г. на ВРС и установи, че в производството по
обжалване на процесното НП, жалбоподателят М.Г.С. е представил договор за
правна защита и съдействие, сключен с
адвокат Ц.К.П., в който е отразено плащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита по
делото. На 17.01.2019г. са подписани адвокатско
пълномощно и договора за правна защита и съдействие, като въззивната
жалба е била подадена чрез пълномощника същия ден.
По отношение основателността на претендираното обезщетение, съдът
излага следните съображения:
На
основание чл. 203, ал. 1 от
Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл.203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. От
цитираната разпоредба следва: за
да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Действително, частично отмененото НП само по себе си не е
достатъчно условие за ангажиране на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Законът не
презюмира настъпването на вреди като последица
само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление, в този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд: решение
№2719/25.02.2014г. по административно дело №5729/2013г., решение
№4390/31.03.2014г. по административно дело №7731/2013г., решение
№8343/19.06.2014г. по административно дело №11204/2013г. В тежест на ищца е да
докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. В процесния случай, съдът намира, че предявеният иск е допустим,
независимо че наказателното постановление е изменено,
като е отменено частично.
Действително, разпоредбата на чл. 204, ал.1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени
административни актове и наказателни постановления, но безспорно тези актове в
една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в
съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал.1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за
вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление,
би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са
предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл. 204, ал.1 АПК следва да се
приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред
осъществява условието за допустимост на исковата претенция за вреди от
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл са и
Определение № 6256/26.05.2016
г. по адм.д. №5312/2016 г. и Определение № 8233/27.06.2017 г. по
адм.д. № 6525/2017 г. на ВАС, VIII отд.
Представеният договор за правна защита и съдействие е частен
документ, който съдържа изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, но не е бил
оспорен от ответника нито във въззивното производство, нито в настоящото дело. В
самият договор изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева е било платено към момента на сключването му. Въззивната
жалба е била подадена чрез адв. П., в хода на производството пред Районен съд –
Варна жалбоподателят е подал писмено становище чрез пълномощника си с вх.№18692/13.03.2019г.,
като в проведеното съдебно заседание процесуалният представител не е взел
участие. Решението на ВРС не е било обжалвано пред касационната инстанция. Настъпилата
имуществена вреда е във връзка с платено адвокатско възнаграждение заради
обжалване на НП, частично отменено от съда като незаконосъобразно. Адвокатското
възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на НП
пред Районен съд Варна се явява причинена имуществена вреда поради издадения
незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда
на
чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство
за неоснователно обогатяване на страната. Както е посочено в Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно дело № 2/2016 година на
Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв,
определен от наредбата по чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата е една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона.
Поради изложеното, ищецът
доказа по категоричен и безспорен начин настъпила имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
упълномощаването на адвокат, който да го представлява и защитава в цитираното съдебно
производство пред Районен съд гр. Варна.
С оглед на изложеното, исковата
му претенция се явява основателна, а по отношение на претендирания размер съдът съобрази следното. Въпреки, че плащането е доказано като
извършено, съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е
"обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В настоящия случай, ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по НАХД
№633/2019г. по описа на ВРС.
Платеният размер от 500 лв. превишава с над 50% минималното посочено в
Наредбата, като при това делото не разкрива фактическа и правна сложност,
а материалният интерес е значително по-малък от стойността на договореното адвокатско
възнаграждение.
След като размерът на адвокатското възнаграждение от 500
лева е над законоустановения
минимум, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 18, ал. 2 от
Наредбата и не са налице обективни обстоятелства, водещи до завишаването му, то
хонорар от 500 лв не съответства на критериите на чл.36, ал.
2 от Закона за адвокатурата като "справедлив и обоснован". При тези
съпоставки се налага изводът, че възстановяването на този разход в настоящия
процес в пълния му размер от 500 лв би имало за резултат неоснователно
обогатяване на ищеца. С оглед на това и предвид, че ответникът
е направил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, както и
предвид, че делото пред ВРС не претендира с фактическа и правна сложност, както
и, че е приключило в едно съдебно заседание, участието на адвоката се е
изразявало в изготвянето само на жалба и писмено становище и без участие в
съдебно заседание, като касационно производство не е развито, предявената
искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер, съразмерно на уважената част от жалбата срещу НП,
съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно - 244 лв. Само до този размер вредата е в причинна връзка с незаконосъобразния
и частично
отменен акт. Договореното
и заплатено над тази сума възнаграждение е въпрос на свободната воля на
договарящите и следва да остане в тежест на ищеца. В тази връзка основателна е и претенцията за заплащане на законната
лихва върху сумата от 244 лева, считано от датата на предявяване на иска – 27.05.2019
година до окончателното ѝ изплащане.
При
този изход на спора и частично основателния иск, направеното искане по реда на
чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК от процесуалния представител на ответната
страна е основателно, като на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът има право да му бъдат
присъдени и сторените в това съдебно производство разноски, в размер на 157 лв. представляващи: платено адвокатско
възнаграждение в размер на 147 лева, съразмерно на уважената част от иска и
държавна такса в размер на 10 лева. В същия смисъл са и решение № 10928 от 12.07.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2663/2019 г., III о., решение
№ 3784 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2014 г., III о.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C‑427/16 и C‑428/16, според което, ако съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, това би
могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС.
Водим от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.203 ал.1 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143 ал.1 и ал.4 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на М.Г.С. с ЕГН **********
обезщетение в размер на 244 лева за имуществена вреда, представляваща платено
адвокатско възнаграждение по НАХД №633/2019г. по описа на Варненски районен
съд, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
27.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.С. с ЕГН ********** против Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Варна за сумата над 244
лв. до пълния му размер от 500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на М.Г.С.
с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 157
лева.
Решението
може да се оспори пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: