№ 33
гр. Пазарджик, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235200600033 по описа за 2023 година
С присъда №103 от 21.11.2022г. постановена по НОХД № 506/2022г. по
описа на Районен съд гр. Пазарджик е признат подсъдимия **** Х. Д. за
виновен в това, че на 30.09.2021г.в гр.Пазарджик, в сградата на РУ Пазарджик
е извършил действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото като деянието по своето съдържание се отличава
с дързост – престъпление по чл.325ал.2 във връзка с ал.1 от НК и е осъден на
лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален общ режим.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия **** Д., чрез неговия защитник адвокат В. Д.. В жалбата се иска
да се отмени изцяло присъдата като постановен при съществени процесуални
нарушения и да се наложи на подсъдимия административно наказание за
нарушение по реда на УБДХ.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба в което се развиват
доводи за несъставомерност на деянието и отново се твърди, че са налични
признаците на дребно хулиганство.
В съдебно заседание жабата се поддържа и доводите се развиват.
Възивната инстанция допусна и изсуша съдебно медицинска експертиза.
Прие се и препис от акт за смърт на майката на подсъдимия. Разпита се и като
свидетел по делото *****.
Представителят на Окръжна прокуратура зае становище, че жалбата е
неоснователна и моли да се потвърди присъдата като законосъобразна и
1
обоснована.
Съдът като съобрази доводите на страните изложени в жалбата, в
допълнението към нея и изразеното становище в съдебно заседание , като
провери изцяло така атакувания съд****н акт и доказателствата събрани пред
с**** си направи следните изводи:
От всички събрани по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Д. имал дългогодишна връзка със свид.Е.Г, като в
продължение на четиринадесет години двамата живеели на семейни начала в
Кралство Испания. С течение на времето отношенията между двамата се
влошили, поради което преустановили връзката си и в различни моменти се
завърнали в страната, като заживели на различни адреси. Подсъдимият
смятал, че св.Г. го е лишила от придобитото в Испания и искал да се свърже с
нея.Чувствал се изоставен и ограбен от нея. На 30.09.2021г. подс.Д. отишъл в
павилион за бързо хранене ****“, находящ се в района на километър 89 на
АМ Тракия, в който работела свид. Е.Г. Подсъдимият бил алкохолно повлиян.
Там продължил да употребява алкохол - бира, след което започнал да отправя
закани спрямо свид.Г.. Последната се почувствала застрашена и
сигнализирала органите на МВР за така създалата се ситуация. На мястото
малко след 18,00 часа пристигнали свидетелите А.Т и К. О. - служители в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пазарджик. Те възприели, че
подсъдимият употребява бира и проявява вербална агресия спрямо свид. Г..
Псувал я, заканвал й се, че ще й ****. Полицейските служители разпоредили
на подс.Д. да преустанови отправянето на закани и обиди, както и да напусне
заведението. Последният не се съобразил с така издадените му
разпореждания, като започнал да псува и полицаите. Казвал им, че те били
никакви и не можели да му казват какво да прави. Поради това, че
подсъдимият отказал да изпълни полицейските разпореждания в смисъл да
престане да обижда свид.Г. и да си тръгне, и поради това, че в тяхно
присъствие отправил към нея закана за убийство, полицейските служители –
свидетелите О. и Т. решили да го задържат, въпреки че първоначално нямали
такова намерение. Тук следва да се отбележи, че дежурството на двамата
полицаи били към своя край и те искали по мирен път да решат проблема.
След като му били поставени белезници, подсъдимият бил качен в патрулния
автомобил на свидетелите О. и Т., които го откарали в сградата на
РУМВРПазарджик. По време на пътуването до РУ подсъдимият не престанал
да крещи, като продължавал да псува и да се заканва. С патрулен автомобил
на зоналното жандармерийско управление, чиито дежурни служители
пристигнала пред павилиона ****“ на километър 89 на АМ Тракия, за да
окажат съдействие на колегите си от сектор „Пътна полиция“, в РУ
Пазарджик била откарана и свид.Г., за да даде обяснения във връзка с
отправените й закани. След като свидетелите О. и Т. отвели подсъдимия в
сградата на РУ – Пазарджик, те го настанили да седне на стол непосредствено
пред стаята, използвана от дежурната част на районното управление. Още
докато се качвал по стълбите Д. се спънал и паднал, което било видяно на
2
видеокамерите от св. Ц.. След това полицаите започнали да попълват
необходимите за задържането документи. В сградата на районното
полицейско управление в гр.Пазарджик подс.Д. демонстрирал още по
агресивно и оскърбително поведение, насочено към всички присъстващи там
полицаи. Псувал ги вулгарно. Казвал, че щял да „**** всичките като жени“.
На оперативния дежурен – свид.Ц., подсъдимият заявил, че щял да го мушне
там, откъдето бил дошъл. Заканил му се, че когато излезе навън щял да го
срещне и да му вземе главата. Продължил с това, че щял да срещне децата му.
Всичко това било изричано на висок глас и чувано от всички намиращите се
по това време в РУ лица. Заедно с това подсъдимият няколкократно ставал от
стола и ритал с крака по парапета на стълбището и вратата на асансьора. В
един момент подсъдимият казал, че му се ходи до тоалетна. Полицаите му
заявили, че това ще стане след малко. Тогава Д. се изправил и
демонстративно уринирал през панталоните си. На въпрос на полицаите защо
е направил това, той отговорил: „Нарочно“. След това подсъдимият с главата
си ударил и счупил стъклото на портална врата в коридора пред дежурната
стая, при което главата и шията му преминали между счупените стъкла от
другата страна на стъклопакета. След това започнал да извършва движения,
целейки да се самонарани, което било предотвратено от свидетелите Ц. и Г.,
които реагирали веднага и успели да извадят горната част на тялото на
подсъдимия от рамката на прозореца преди последният да се самонарани. Тъй
като за полицейските служители, проявената от подсъдимия агресия била
необяснима по своя интензитет и насоченост, те сигнализирали на екип на
ЦСМП, който пристигнал на място и откарал задържаното лице до
Държавната психиатрична болница. След преглед, становището на дежурния
лекар било, че подс.Д. е психично здрав и поведението му не се дължало на
психично заболяване. След това подсъдимият бил воден в спешното
отделение на МБАЛ-Пазарджик, където раните, които получил от счупеното
стъкло били обработени. Накрая подсъдимият бил върнат в РУМВР-
Пазарджик, където бил задържан за 24 часа по ЗМВР. След изтичането на
този срок и считано от 01.10.2021г. бил задържан за срок от 72 часа по чл.64
ал.2 от НПК, след изтичането на който обаче бил освободен. От заключението
на изготвената на досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза, се
установява, че пазарната стойност на 1 брой стъкло от стъклопакет,
унищожено от подсъдимия се равнява на 58,25 лева. Напълно правилно
съдът не е дал вяра на подсъдимия, който отрича да е заплашвал или
проявявал каквато и да било агресия спрямо свид.Г. на работното й място
****“. Отрича да е обиждал полицаите, както на мястото на фактическото му
задържане , така и в сградата на РУ. Твърди, че когато бил откаран в РУ,
полицаите му нанесли побой още пред дежурната стая, от който се напикал. В
стремежа си да предизвика вниманието на някой „по-старши“ , подсъдимият
счупил стъклото на портална врата пред дежурната стая.
Настоящият състав също не кредитира обясненията на подсъдимия.
Съдът допусна съдебно икономическа експертиза която се изготви по
писмени данни от д-р П. М. и която съдът възприема изцяло. Описани са
всички налични травматични увреждания по подсъдимия. Уврежданията в
3
областта на главата е следствие от счупването на стъклото. Факта на
счупването не се отрича от подсъдимия и е установен от разпитаните по
делото свидетели. Така е получено и нараняването по лявото рамо. Налично е
счупване на метатарзалната кост надясно ходило. Това нараняване се
получава при силна, рязка и внезапна контракция на късия фибуларен мускул
и супинация на ходилото. Механизма на получаване не е директна травма от
удар, нито от ритане на твърди предмети, а от спъване“ на криво“. Лявото
стъпало е кръвонаседнато и оточно което напълно е вероятно да е получено
от ритане по твърди предмети. Има оток и кръвонасядане на лявото коляно.
Св. П. Ц. установи, че още подсъдимият се е спънал на междинното стълбище
и е паднал. Остават две наранявания едното е на дясна предмишница с
размер 16 на 9 и другото на ляво бедро 13 на 6 . Експерта е категоричен , че
нито едно от описаните наранявания не би могло да се получи от удари с
цилиндричен предмет какъвто е полицейската палка.
Съдът като съобрази, че само две от нараняванията не е установено как
са получени намира, че твърденията на подсъдимия за нанесен му жесток
побой от полицаите, вследствие на което се напикал, е неистина.
От разпитаните по делото свидетели П. Ц., Г., Т., О., Г. и М. се
установява поведението на подсъдимия в сградата на РУ-Пазарджик. Св. Г.
установява, че подсъдимият е псувал всички и всичко наред и
демонстративно и арогантно поведение като е ритал по решетката. Св. Ц.
установява, че подсъдимият му е казал, че ще го срещне навън и не знае какво
ще му се случи, щял да му вземе главата. Щял да му срещне децата, щял да ги
**** всичките като жени. Псувните и арогантното поведение на Д. се
установява и от св. О. който е заявил „*****.“ Включително и псувните които
е употребявал Д.. Поведението на подсъдимия, така както бе описано по –
горе е чуто и видяно и от св. Г. и св. М..
При тези доказателства напълно не основателно се иска те да бъдат
игнорирани и да се приеме, че не такова е било поведението на Д..
Не основателно е искането да се приеме, че се касае за дребно
хулиганство, а не за такова по смисъла на чл.325 от НК. Тук следва да се
отбележи, че защитата пледира, че подсъдимият е бил силно афектиран от
поведението на св. Г. и именно поради това имал такова поведение.
Поведението на Д. не е било насочено само спрямо свидетелката Г., а спрямо
всички присъстващи в сградата на полицията. Повлиян от алкохола, което не
е извинително обстоятелство, подсъдимият е демонстрирал пълно
пренебрежение към служителите на РУ-Пазарджик проявявайки грубо,
агресивно и обидно отношение към хората които изпълняват своя служ****н
дълг.
Текста на чл.1 от УБДХ гласи : „Дребно хулиганство по смисъла на този
указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
4
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс.“ За да не приеме тезата на защитата, че се касае за
дребно хулиганство и, че същото се отличава с дързост съдът изцяло стъпи на
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС.
„Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното
хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в
текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с
понятието "непристойни прояви", а в чл. 325, ал. 1 НК е употр****но
понятието "****".
В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които
характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се
нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото.
Разграничението трябва да се извършва и на основата на конкретна оценка на
всяко деяние чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на
неговата обществена опасност.“
В конкретната ситуация поведението на подсъдимият е било
изключително грубо, обидно, демонстративно. Д. е демонстрирал пълното си
пренебрежение към служителите на реда както и към всички присъстващи в
сградата на полицията. Крясъците, изключително обидните изрази към
всички присъстващи, демонстративното у****, счупването на стъклото на
вратата с глава. Всичко това не може да се субсомира под текста на „**** , а е
„****“. Поведението му е било толкова неадекватно , че служителите са
решили дори да го водят на психиатър.
Тезата на защитата е, че сградата на полицията не е обществено място. И
тази теза е неоснователна. Сградата на полицията е обществена сграда и от
там обществено място. В тази сграда има достъп всеки гражданин който иска
да подаде жалба или оплакване и прочие. В конкретния случай там са
присъствали св. Г., която е давала обяснения, св. М. - служителка.
Деянието на подсъдимия, от обективна страна, се отличава с дързост
което правилно е квалифицирано като такова по чл.325 ал.2 от НК.
Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Деянието на подсъдимия е
точно такова. Продължително време и упорито той не е прекратявал
действията си , въпреки, че е бил приканван към това. Изразявал е дълго
време пълно пренебрежение към служителите на полицията, които са
призвани да пазят обществения ред. Заканите към полицаите, закани към
децата на св.Ц., демонстративно у****, умишлено счупване на стъклото,
всичко това говори за грубо нахалство и тежко оскърбление.
Не е права защитата, че подсъдимият е уринирал ,защото не са го завели
на тоалетна. Д. е поискал да отиде до тоалетната и когато му е казано , че това
ще стане след малко той най- демонстративно е уринирал в панталоните си.
5
Пред настоящата инстанция се представи препис от акт за смърт на
майката на подсъдимия. Тя е починала на 20.11.2022г., а деянието е
извършено на 30.09.2021г. тоест, няма връзка между двете събития. По делото
се разпита като свидетел *****. Този свидетел е наел подсъдимия на работа
след деянието и го описва като скромен и работлив човек. Явно когато не е
употребил алкохол подсъдимият е друг човек. Този факт обаче не е
извинителен. Д. ясно съзнава , че след употребата на алкохол явно става
агресивен и не следва да го прави.
С тези мотиви съдът намира доводите на защитата за неоснователни и
присъдата за обоснована и законосъобразна.
Определеното наказание е в рамките на закона и ще постигне целите на
чл.36 от НК да превъзпита, преди всичко, подсъдимия и след това
обществото.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №103 от 21.11.2022г. постановена по НОХД №
506/2022г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6