Р Е Ш Е Н И Е
№ 401 20.12.2019 г. град
Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1191 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба от „Т.А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ****,
р-н Л., ж.к. “М.П.”, ул. „***“ № *, представлявано от управителя – С.Д.А.,
срещу наказателно постановление № 755/22.08.2019 г. на заместник-директора на
ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр.
последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева. Жалбоподателят
излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Излага съображения, че към случая следва да се приложи
по-благоприятната за нарушителя разпоредба, тъй като чл. 39, ал. 1 от Наредбата
е променен в насока, според която неотпечатването на дневен финансов отчет не
съставлява нарушение. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменен,
алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването ѝ. Сочи нарушение
на процедурата по издаване на НП, а именно – нередовно връчване на АУАН на
жалбоподателя. Твърди, че липсва компетентност за наказващия орган. Не ангажира
писмени и гласни доказателства.
Насрещната
страна по жалба – ТД на НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно
заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за
доказаност на нарушението по безспорен начин, обоснованост и доказателствена
обезпеченост на обжалвания акт. Изрично заявява, че АУАН е надлежно връчен на
редовно упълномощен представител на жалбоподателя, като се позовава на
съдържанието на представено по делото пълномощно. Твърди неприложимост на изменената разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата
към процесното нарушение, съгласно параграф 21
от заключителните разпоредби към промените в Наредбата, съответно
неприложимост към случая на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Моли, обжалваното
постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт.
Процесната
жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 27.06.2019
г., комплекс „Т.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, , стопанисвано
от жалбоподателя „Т.А.” ООД, била
извършена проверка от служители на ТД на НАП – Бургас, сред които и свидетеля М.П.
– старши инспектор. Проверката се провела в присъствието на представител на
жалбоподателя – оперативен счетоводител В.С.. Екипът отпечатал периодичен отчет
от фискалното устройство в обекта и разпечатка от контролната лента на хартиен
носител и установил, че за датата 22.06.2019 г. има издаден фискален бон с
отчетена продажба на стойност 1157,58 лева, но не и отпечатване на пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За извършената проверка
бил съставен протокол сер. АА № 0266623 от 27.06.2019 г., материализиращ
горните констатации. В тази връзка проверяващите изискали управителят на
дружеството да се яви и да представи допълнително документи. На 02.07.2019 г. се
явило упълномощено лице – В.С., в присъствието на което бил съставен и
протокола от проверката. Във връзка с констатираното, на жалбоподателя бил съставен
АУАН сер. АА № 0159018-755/02.07.2019 г. за извършено нарушение на чл. 39, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който бил връчен на явилото упълномощено
лице на същата дата. Впоследствие и в указания законов срок е депозирано възражение
от жалбоподателя с твърдения, идентични
на изложените в жалбата. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, след като административнонаказващият орган приел за
неоснователно депозирано от жалбоподателя възражение срещу АУАН.
Посочената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и
писмените такива /протокол за извършена проверка сер. АА № 0266623 от
27.06.2019 г.; АУАН сер. AA № 0159018-755/02.07.2019 г.; съкратен отчет на
фискална памет за периода 01.01.2019 г. – 27.06.2019 г.; отчет контролна лента
/клен № 1/ за периода 21.06.2019 г. – 27.06.2019 г.; отчет контролна лента
/клен № 1/ за периода 25.06.2019 г. – 27.06.2019 г.; детайлен репорт към
27.06.2019 г.; възражение на жалбоподателя срещу АУАН; пълномощно в полза на В.С.; заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/. Фактическата обстановка се потвърждава
от показанията на свидетеля П., като не се оспорва и от самия жалбоподател,
доколкото възраженията му касаят материалната законосъобразност на обжалваното
постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган /оправомощен да издава НП по
силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. Предвид представената заповед за оправомощаване и заеманата от актосъставителя
длъжност, отразена и в представения по делото официален документ – протокол от
проверка, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за отсъствие на
компетентност за наказващия орган, както и за актосъставителя. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението. Съдът не споделя
оплакването на жалбоподателя за нередовно връчване на АУАН. Видно от
материалите по делото, актът е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя
с нотариално пълномощно /л. 22-23 от делото/, който е присъствал и при
извършване на проверката в обекта и се е легитимирал като счетоводител. Действително,
в посоченото пълномощно не се предвижда изрично представителство за
пълномощника по повод проверки на НАП, но с оглед общите упълномощителни клаузи
на т. 2, т. 6, т. 11 и предвиденото разширително тълкуване в полза на
пълномощника и доколкото същият се легитимира като служител на търговеца, съдът
приема, че по делото се установява налично в негова полза пасивно
представителство по отношение на дружеството-жалбоподател. Дори да се счете, че
в случая е допуснато процесуално нарушение, то не може да се приеме, че същото
е от категорията на съществените, доколкото безспорно се установява, че
жалбоподателят своевременно се е уведомил за съдържанието на АУАН, упълномощил
е адвокат и подал възражение в законовия тридневен срок, а впоследствие и
процесната жалба срещу НП. В този смисъл, по делото не се констатира нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата /в редакцията към 29.03.2019 г./
лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно операции. С т. III.5 от Приложение № 1 към цитираната наредба в
посочената редакция е определено детайлно съдържанието на дневния финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет, а с т.V, буква “в” от същото са
дадени клавишните комбинации за четене на дневен финансов отчет от фискалното
устройство и за четене на дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалното устройство. Според използваните ключове за четене, може да се
достигне до извода, че дневните отчети, които се отпечатват от фискалното устройство
могат да бъдат т. нар. Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и отчетът,
предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От фактическа страна по делото се
установява, че за 22.06.2019 г. от фискалното устройство в обекта е издаден
фискален бон /видно от КЛЕН на л. 27 от делото/ за сумата от 1157,58 лева, но
не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във ФП /с оглед съкратен отчет на
ФП на л. 26 от делото/. Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението
на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, като на посочената дата е извършил продажба в
търговския обект, но не е разпечатал предвидения в нормата отчет при наличието
на изискванията за това. Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано от
събраните по делото доказателства.
Не могат да
бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност
на наказателното постановление и приложение към случая на нормата на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН. Действително с изменение на чл. 39, ал. 1 от Наредбата от 02.07.2019
г. е предвидено, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат
на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране
и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през
които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл.
3, както и че лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат
задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Съгласно § 21, ал. 1 и ал. 2 от
ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила
от 2.07.2019 г./, обаче, в срок до 30 октомври 2019 г.
производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с
коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. До привеждане на въведените
в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не
по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден
/за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции. Аналиът на цитираните разпоредби води до извода,
че към момента на проверката задължението на търговците да отпечатват дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет не е било отпаднало.
Нещо повече – същото ще отпадне за периода между 30.10.2019 г. и 31.03.2020 г..
но само след като във фискалните устройства се въведе система за автоматично
генериране на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Предвид
изложеното, съдът намира, че с промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата
принципно не е отпаднало задължението на търговците за отчетност чрез дневни
финансови отчети, а единствено е предвидена техническа възможност за
автоматичното им генериране. Последната възможност е единствено техническа и се
изразява в отпадане на физическото разпечатване на отчета в бъдещ спрямо датата
на проверката период, като същият се генерира по автоматичен начин от ФУ, чрез
внасяне на необходимите технически промени във всички устройства. По тези
съображения не може да се приеме, че с промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата
е установен по-благоприятен за дееца закон, доколкото се предвижда техническо
подобрение на фискалните устройства с цел част от изискванията на Наредбата да
бъдат изпълнявани автоматично от тях, предвид което и оплакването на
жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно.
Във връзка с искане на жалбоподателя, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява твърдяната
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93,
т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетната дейност на търговския оборот, съдът намира, че
процесното нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Фактът, че по делото не са събрани данни на жалбоподателя да са
налагани предходни наказания за нарушения на данъчното законодателство, както и
че не са укрити приходи не може да се приеме като достатъчно смекчаващ, за да е
налице маловажен случай, а следва да се преценяват при определяне размера на
наложеното наказание. При изложените съображения, за съда се налага извод, че
деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите деяния от същия вид, предвид което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
е неприложима към процесния случай.
За извършеното
нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лева,
позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Осъществяването на нарушението по никакъв начин не е довело
до укриване на приходи, тъй като в паметта на фискалното устройство са намерили
отражение извършените в търговския обект продажби на стоки за съответния ден.
След като са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка продажба са
предадени и на НАП по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата).
Налага се извод, че чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити
приходи, тъй като данните за приходите на търговеца са получени в съответните
компетентни звена на агенцията по приходите. С оглед изложеното при определяне
санкцията правилно е приложена нормата чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, като на търговеца е наложена „имуществена санкция” в
минималния размер от 500 лева, който размер се явява справедлив и не подлежи на
намаляване от съда.
По изложените съображения обжалваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 755/22.08.2019 г. на
заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „Т.А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ****, р-н Л., ж.к. “М.П.”, ул. „***“ № *, представлявано от
управителя – С.Д.А., на основание чл.
185, ал. 2, изр. последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на
чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: