М О Т И В
И
на
Присъда, постановена на 24.03.2016г.
по НОХД № 3097 от 2015 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, Районна прокуратура– град Стара Загора обвинява подсъдимия Б.З.С., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********, в това че на 26.09.2015г. в гр.Стара Загора управлявал моторно превозно средство
- л.а.„Хюндай Атос” с рег. № СТ 0078 ВВ, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред с наказателно постановление № 4537/13.01.2014г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Стара Загора, връчено на 13.10.2014г.
и влязло в сила на 21.10.2014г. за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло
предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание при
условията на чл.78а от НК в минимален размер, тъй като са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Защитникът –адвокат Н.Г. ***, изтъкна,
че фактическата обстановка по делото е безспорна. Пледира на подзащитния му да
се наложи наказание при прилагане института на чл.78а от НК, ако съдът го
признае за виновен. Моли, за определяне на наказание в минимален размер.
Подсъдимият, редовно призован,
не се явява. Делото бе разгледано в негово отсъствие и в присъствие на
упълномощения защитник. В досъдебното производство, обвиняемият не е дал
обяснения, но е заявил, че признава вината си и желае сключването на
споразумение с прокуратурата.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А
Н О В К А:
Подсъдимият Б.З.С., ЕГН **********, бил неправоспособен
водач на МПС, тъй като не притежавал свидетелство за управление на МПС.
С наказателно постановление № 4537 от 13.01.2014г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Стара Загора, връчено на
13.10.2014г. и влязло в сила на 21.10.2014г., на Б.З.С. било наложено
административно наказание за управление на МПС, без да е правоспособен водач.
Постановлението влязло в сила, защото в седмодневния срок не било обжалвано.
Въпреки наложеното административно наказание, на
26.09.2015г., около 18.50ч., в гр.Стара Загора, подсъдимият Б.С. отново управлявал МПС -
л.а.„Хюндай Атос” с рег.№ СТ 0078 ВВ, като се движел в кв.”Самара-3”, по улица без име, покрай
блок №11. По същото време свидетелят К.И.К. и свидетелят К.А.М. – младши
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора, изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение. В гр.Стара Загора, спрели
за проверка л.а.„Хюндай Атос” с рег.№ СТ 0078 ВВ, който се движел в кв.”Самара-3”, по улица без име, покрай
блок № 11. След като се легитимирали, поискали документите на водача на
л.а.„Хюндай Атос” с рег.№ СТ 0078 ВВ и установили самоличността му – подсъдимия
С., който не представил свидетелство за управление на МПС, тъй като не
притежавал такова. След извършена справка в информационните масиви на МВР било
установено, че водачът е неправоспособен и не притежава свидетелство за
управление на МПС. Свидетелят К.А.М. съставил АУАН № 218337 от 26.09.2015г.,
който подсъдимият С. подписал без
възражения.
Видно от справката за съдимост, на С., по НОХД № 1970
от 2012г. на СТРС, било наложено наказание „обществено порицание”, за деяние
извършено на 10.04.2012г. Наказанието било изпълнено на 18.12.2012г. Наказван е
и по НОХД № 333 от 2013г. на същия съд отново с „обществено порицание”.
Наказанието било изпълнено на 30.05.2013г. Двете наказания са наложени за
престъпления извършени от С. преди да навърши пълнолетие, като са осъществени в
условията на „реална съвкупност”.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва по
безспорен начин от приобщения по делото
доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съдържащ се в досъдебно
производство № ЗМ 416/2015 година по
описа на ОД на МВР - Стара Загора, както следва: Постановление за образуване на
досъдебно производство от 26.10.2015 г.; АУАН с бланков номер 218337 от 26.09.2015 г.; протокол за
предупреждение от 26.09.2015 г.; наказателно постановление № 4537/13 от 13.01.2014 г.; АУАН № 4537 от 29.12.2013
г.; справка за нарушител/водач на Б.З.С. от 14.10.2015 г.; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.12.2015 г.;
протокол за разпит на обвиняем Б.З.С. от 09.12.2015 г.; справка за съдимост на Б.З.С.
с рег. № 4340 от 11.12.2015 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Б.З.С. от 09.12.2015 г.; свидетелство за съдимост на подсъдимия
Б.З.С. с рег. № 509 от 16.02.2016 г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъпление, както следва: на 26.09.2015г.
в град Стара Загора управлявал моторно превозно средство- л.а.„Хюндай Атос”, с
рег. № СТ 0078 ВВ, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред, с
наказателно постановление № 4537 от 13.01.2014г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Стара Загора, връчено на 13.10.2014г. и
влязло в сила на 21.10.2014г., за управление на моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за управление - престъпление
по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За предикатното нарушение деецът бил
наказан по административен ред със съответно наказателно постановление.
Съгласно чл.64, буква „б” от ЗАНН
наказателните постановления, които не са били обжалвани в законния срок влизат
в сила, съответно са задължителни за всички лица и органи. В този смисъл, считано
от датата на влизане в сила -21.10.2014г. започва да тече едногодишен срок, в
който ако нарушителят извърши ново такова нарушение с факта на извършването му
осъществява престъпния състав, предмет на разглеждане в настоящия казус. В
настоящият случай, това ново нарушение е извършено в рамките на 1 година.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като деецът съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и
е целял настъп-ването им. Подсъдимият е съзнавал, че няма правоспособност да
управлява такъв състав на МПС и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова нарушение отново осъществил деяние от същия вид.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието. След извършване на деянието и преди произнасянето на съда е влязла
в сила редакция на законовата разпоредба на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, обн.ДВ,
бр.74 от 2015г. Факт е, че предишната редакция на закона действала преди
30.09.2015г. е по-благоприятен закон за дееца, по смисъла на чл.2, ал.2 от НК,
поради което съдът се позовава именно на предишната му редакция, която
предвижда наказание „лишаване от свобода” до ДВЕ години /редакция преди измененията и допълненията на НК, обн. ДВ, бр.74 от
2015г./. Това е така, защото с
настъпилата законодателна промяна се предвижда наказание „лишаване от свобода”
от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева, което очевидно е по-тежка
наказание спрямо предишната санкция предвидена за извършването на това
престъпление.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите
характеристични данни на дееца, за който липсват данни за други
противообществени прояви.
Отегчаващо обстоятелство не е налице.
При съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, като отчете наличието на посоченото по-горе СМЕКЧАВАЩО
ОТГОВОРНОСТТА обстоятелство, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи
наказание именно при наличието само на смекчаващо отговорността обстоятелство.
Наред с изложеното, както по-горе в
изложението бе посочено, последното наказание наложено на подсъдимия по
предишни присъди било изтърпяно на 30.05.2013г. Макар, че било изпълнено
отделно от другото наказание „обществено порицание”, при положение, че двете
деяния са извършени в условията на реална съвкупност следва да се считат за
едно осъждане. Следователно, по силата на чл.86, ал.1, т.4 от НК на 30.05.2015г.
е изтекъл двугодишен срок от изпълнението на последното наказание „обществено
порицание”, през който срок, видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият
не е извършил друго престъпление от общ характер, за което да му е наложено
наказание „лишаване от свобода”, поради което настъпила реабилитация по право,
а цитираните предходни осъждания били заличени. При това положение, по
отношение на процесното деяние, съдът счита дееца за неосъждан. Не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК, а от
конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване. За извършеното умишлено престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години /редакция преди измененията и допълненията на НК, обн. ДВ, бр.74 от
2015г./. Ето защо, съдът приема, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, респективно
отсъствието на обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК,
изключващи приложението на този институт, поради което му наложи административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
При този размер на наказанието, Съдът намира,
че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК, а именно да се поправи деецът и се превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства върху него предупредително и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, а не на последно място да
се въздейства възпитателно и предупредително към другите членове на обществото.
По делото не са
направени разноски, което да налага тяхното присъждане.
Водим от горните
мотиви, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: