РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Перник , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500527 по описа за 2020 година
С решение № 816, постановено на 26. 06. 2020г. по гр. д. № 3396 / 2019г.
по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по
предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.“ № **, бл. Б., Б., срещу
А. М. А. , с ЕГН ********** гр.П. ул.М. бл.* ап.*, ИТН ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 250.19 лв., главница дължима за доставена,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода 16.04.2017
г. до 15.07.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. П.,
посочения адм.адрес, сумата 33.48 лв., представляваща законна лихва
за забава от 23.06.2017 до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 20. 11. 2018 г. до окончателното изплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 08200/2018 г. по описа на ПРС е издадена Заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С решението е осъден А. М. А. ЕГН ********** гр.П. ул.М. бл.* ап.*,
да заплати разноски на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.“ № **, бл. Б., Б., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, общо 895лв. по установителния иск и
заповедното производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал А. М. А. – който чрез
особения му представител адвокат М. С., го е обжалвал изцяло. В жалбата
се моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение
на материалния и процесуалния закон и предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Доводите, които се развиват във
въззивната жалба са, че не едоказано наличието на договорни отношения
между страните по делото, тъй като липсват доказателства за
собствеността на имота; съдът служебно е допуснал съдебно – техническа
експертиза, без да има искане на някоя от страните; както и липсва
произнасяне по възраженията, направени с отговора
„ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез адвокат Р. Д. e подала писмен отговор
на въззивната жалба. С него я оспорва като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да му бъдат присъдени направените разноски пред
настоящата инстанция.
За да постанови решението Пернишкият районен съд е квалифицирал
предявените положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с
искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 4596 /2017 г. по описа на ПРС.
Съдът е отбелязал, че за процесните суми е водено заповедно
производство по което е издадена заповед за изпълнение, че възражението
на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
2
установяване.
Посочил е че по делото са приети ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, /одобрени с
Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с
Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общи условия за
на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г.
на ДКЕВР/, публикувани във вестник „Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г.
и във вестник „Съперник“ бр. 227 от 26.11.2007 г., видно от данните,
съдържащи се в писмените доказателства по делото.
Отбелязал е, че с разрешение от 29.11.2006 г., обективирано в
представената по делото Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г., издадена от
председателя на ДКЕВР, на ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД е
разрешено да осъществява дейност по „обществено снабдяване с
електрическа енергия“ на обособена територия за срок до 13.08.2039 г.
Приел е, че ответникът е декларирал собственост върху имота в ДПДТ
Перник, следователно се явява е титуляр на ел.снабдения имот,
фактурите са издадени на негово име и с негов ИТН за имота и
следователно ответникът дължи и сумата ел.енергия за същия.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия
от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За
процесните суми е водено заповедно производство и издадена заповед
3
за изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу нея не е подавано възражение –
така, както е приел Пернишкият районен съд, а същата е връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което е изпратено съобщение по реда
на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срок е предявен установителния иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Основните доводи във въззивната
жалба са относно твърдението, че по делото не е доказано
облигационно правоотношение за доставка на електроенергия, тъй като
липсват доказателства ответникът да е собственик на електроснабдения
имот.
Пернишкият окръжен съд намира, следното :
По делото не се спори, че електрическата енергия е доставяна за
жилищен имот, т.е. за битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР към
Закона за енергетиката.
Съгласно чл.4 от приложените по делото Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия /по смисъла на чл. 98а от ЗЕ/,
ал.2– потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на недвижим имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Под ползвател на недвижим имот следва да се разбира физическо
лице в полза на което е учредено ограниченото вещно право на
ползване.
По делото не е доказано, че ответник е собственик или носител на
ограниченото вещно право на ползване, по отношение на недвижим имот
– апартамент № *, находящ се в гр. П. ул. „М.“, бл.**.
От обстоятелството, че партидата на този електромер се води на името на
ответника, както и че за минал период от време електрическата енергия е
била заплащана, по никакъв начин не може да се направи извод, че
именно ответникът е собственик или носител на ограниченото вещно
право на ползване за апартамент № 1.
Стъпвайки на съдебната практика на ВКС - Определение № 220 от
01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о., Пернишкият
окръжен съд в константната си практика е приемал, че декларацията по
4
чл. 14 от ЗМДТ, когато е подписана лично от ответника, се явява
доказателство за правото му на собственост или за ограниченото му
вещно право на ползване, но по делото такава също не е предствена.
В определението по реда на чл. 146 от ГПК, постановено на 04. 12. 2019г.,
Пернишкият районен съд изрично е указал на ищеца, че той следва да
докаже положителния факт, че ответникът има качеството на собственик
или титуляр на вещното право на ползване на електроснабдявания имот,
но ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Следователно ищецът не е доказал исковете си, поради което те следва да
бъдат отхвърлени като неоснователени.
Въззивната жалба се явява основателна, поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено, а предявените установителни искове
следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло решение № 816, постановено на 26. 06. 2020г. по гр. д. №
3396 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля кумулативно обективно съединените установителни искове,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц.“ № **, бл. Б., Б., срещу А. М. А. , с ЕГН **********
гр.П. ул.М. бл.** ап.*, ИТН ***, с които моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 250.19
лв., главница дължима за доставена, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия за периода 16.04.2017 г. до 15.07.2017 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. П., посочения адм.адрес, сумата
33.48 лв., представляваща законна лихва за забава от 23.06.2017 до
09.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20. 11. 2018 г. до
окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08200/2018
5
г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както и да му бъдат присъдени направените
разноски – като неоснователни.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6