№ 2543
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110119971 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД от Ц.
С. Н. и Б. С. Н., лично и в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса С.
Н. Н., срещу „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД за осъждане на ответника да им
заплати общо 30 000 лева /по 15 000 лева всеки/, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на това, че на 08.03.2024г. в електронното
издание От упор с домейн „otupor.com“ била публикувана публикация със заглавие „Бомба!
Цеките са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б.“, съдържаща твърдения,
представляващи клевета, а именно: „Отворена е секретна разработка в службите за
сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките) са
заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени
източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е била дадена след
завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след постановлението на съда за
домашен арест. Установени са предложени оферти към килъри от съседна държава,
които евентуално да поемат мократа поръчка“; „В същото време, според данни на
медията ни, братя Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по подозрение, че стои зад
убийството на А.П.. (...) Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В.Б. стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б.
Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.04.2024г., до окончателното
изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че с гореописаната публикация ответникът е разгласил публично
невярна, клеветническа информация, накърнила честта и достойнството им. Навеждат
твърдения, че като издател на електронното издание „otupor.com“, ответникът е публикувал
статия, в която се съдържат клеветнически твърдения по адрес на ищците, които твърдения
съставляват противоправно деяние, тъй като същите не отговарят на истината, а са посочени
като достоверни факти от обективната действителност. Твърдят, че вследствие на
изнесените клеветнически твърдения в публикуваната от ответника статия в електронното
издание „otupor.com“, които твърдения не се основават на проверени и доказани факти и
1
обстоятелства и с които твърдения на практика се цели ищците да бъдат оклеветени пред
цялото общество, същите са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни
отрицателни емоции, както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост,
емоционално изтощение и безсъние. Сочат, че последиците са особено силно изразени по
отношение на единия от ищците, който е възрастен човек с крехко здраве. Поддържат, че
вследствие на изнесените клеветнически твърдения в публикуваната от ответника статия,
които твърдения не се основавали на проверени и доказани факти и обстоятелства, се целяло
ищците да бъдат оклеветени пред цялото общество, пред което била скалъпена
изключително невярна представа за техните личности. Твърдят, че статията била източник
на претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в силни отрицателни емоции,
както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение
и безсъние. Статията накърнявала чувството им за чест и достойнство, уронвала името им в
обществото, тъй като нанасяла много трудно поправими вреди на цялостната обществена
оценка за тях като личности и професионалисти на национално и международно ниво
предвид множеството чуждестранни партньори, с които ищците били в редовни бизнес
контакти. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Изложени са твърдения, че в исковата молба липсва конкретизация на
иска. Сочат, че ищците правели взаимно противоречащи си твърдения и не пояснявали дали
претенцията им произтича от качеството им на управляващи на компанията „Е.“ или на
хазартния оператор „Е.“ или от всички тези качества в тяхната съвкупност или действат от
свое име в личното си качество на физически лица. Оспорва предявените искове като
неоснователни, неподкрепени с доказателства и незаконосъобразни. Оспорва
„Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД да е автор и първоизточник на процесната
публикация. Сочи, че агенцията е спазила всички законови, журналистически и етични
изисквания. Твърди, че с хиперлинк връзка бил посочен източникът на публикацията в
лицето на онлайн изданието ПИК. С оглед на което с изключение на думата „Бомба“ в
началото на заглавието, нито една дума или препинателен знак от публикацията, не била
твърдение на „Информационна агенция От упор.ком“ ЕООД. Същите били твърдения на
автора и източник на публикацията в лицето на онлайн изданието ПИК. Поддържат, че
когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи
отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Считат, че съобразно
правилата на добрата журналистическа практика носител на задължението да извърши
проверка за достоверността на информацията е първоначалният издател/автор. Твърдят, че
двама от ищците са знаели, че ответникът не е автор на статията, тъй като били внесли на
11.03.2024г. сигнал до седем институции. Поддържат, че било неоснователно твърдението на
ищците, че били опозорени и наклеветени единствено от публикацията в „Информационна
агенция От упор.ком“ ЕООД, а не и от останалите сайтове, които били публикували същата
статия. Твърдят, че не било поискано право на отговор в нито един момент. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приетия по делото препис от статия се установява, че на 08.03.2024г. на интернет
адрес: http://otupor.com/bomba-cekite-sa-zapodozreni-v-porachitelstvo-na-atentat-sreshtu-vasil-
bozhkov/?fbclid=IwAR3ThU9tkrcvoqrV2gEbaTNfU3Sx6ifrY4hU8mxcLm6_oKQkZ-vZ7Ebf0-g
е публикувана статия със заглавие „Бомба! Цеките са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В.Б.“. Статията е със следното съдържание: „Отворена е секретна разработка
в службите за сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките) са
2
заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени
източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е била дадена след
завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след постановление на съда за
домашен арест. Установени са предложени оферти към килъри от съседна държава, които
евентуално да поемат мократа поръчка. В същото време, според данни на медията ни, братя
Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по подозрение, че стои зад убийството на А.П..
Свидетели, близки до тях, дали показания в тази насока пред следствените власти. Войната
между Н.и и Б. не се е разминала, напротив, ескалира, донасят източниците на ПИК. Както е
известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В.Б. стана
обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С.,
които го набедиха в рекет и закани за убийство. След като бе отнет лицензът на „Е.“ на В.Б..
На практика цялата дейност по залозите мина в ръцете на империята на „Е.“ на семейство
Н.и. Те се движат с бронирани мерцедеси и тежък охранителен ескорт. Превърнали са
жилищата си на столичната улица „Златовръх в „Лозенец“ в истински крепости. Наскоро
фирма от орбитата на „Е.“ се сдоби с букмейкърски лиценз. Хора от хазартния бизнес
разказват, че Ц. и Б. Н.и се чувстват абсолютно недосегаеми в бранша. И парадират с
връзките си с Б.Б. и Д.П.. От чието име твърдят, че действат. Те се хвалели, че могат да
издействат дори законодателни промени от ГЕРБ и ДПС. В полза на бизнеса си, ако щракнат
с пръсти. ОЧАКВАЙТЕ ГОРЕЩИ ПОДРОБНОСТИ. Източник: ПИК“.
От приетите по делото удостоверения от Национална следствена служба и СГП се
установява, че към 11.03.2024г., респ. към 13.03.2024г., срещу Ц. С. Н., С. Н. Н. и Ц. С. Н.
няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.
От показанията на свидетеля С. Н.а, съпруга на Б. Н., се установява, че свидетелят е
запозната със статията, както и че същата е била публикувана на празник, на семейно
събиране като Ц. и Б. били изключително афектирани, гневни и притеснени. Не знае от къде
са разбрали за статията. Спомня си, че като се събрали вместо да празнуват и да се
забавляват трябвало да дискутират и да вземат решение как да се процедира, защото
обхватът на това нещо бил голям. Сочи, че били обвинени в организация на покушение
срещу човека, който на тях им бил причинил голяма жестокост и от който се пазели години
наред, това за нея било много жестоко, обезпокоително. Не знаела как може да се сътвори
подобна клевета. Въпросната вечер и свекър й- С. Н., бил там, тя се грижила за него и
децата им. Твърди, че много се отразило на здравословното състояние на свекър й, на мъжа
й и брат му. Било много тежко, особено след като били потърпевши и години наред се
справяли с нещо толкова страшно, такава статия била нелепа и жестока. Децата им ги
питали „Няма ли български съд, не можем ли да се защитим“, единият им син искал да става
адвокат да защитава семейството им. Твърди, че била свидетел на непрестанни сбирки, като
отивала в офиса присъствала на такива обсъждания. Влезли в обяснителен режим пред
колеги, служители, партньори. Нея като майка и жена я притеснявало състоянието на
съпруга й. Искала като се прибере вечер да е спокоен, щастлив и да го обгрижва, да има
време да споделя хубавите емоции с децата им и техните постижения, а не да се обсъждат
такива статии. Твърди, че имало повече от една статия, медията ОТУПОР била публикувала
статията два пъти. Имало и други издания. До ден днешен се отразявало на семейството им,
ядосвали се, притеснявали се. Вместо да работят се налагало да обсъждат какви дела и
адвокати да се ангажират, за да се защитят от въпросните лъжи. Сочи, че разбрала за
статията 2024г. късно вечерта. Не била чела статията от сайта отупор.ком, съпругът й и Ц. Н.
й разказали. Дискутирали били, че ПИК имало статия с подобно съдържание. Сочи, че е
чувала в офиса да се коментират статиите. Твърди, че не знае друга медия да е публикувала
една и съща статия два пъти.
Въз основа на така събраните доказателства и доказателствени средства, съдът
приема от правна страна следното.
3
По предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищците е да докажат, че са претърпяли твърдените от тях неимуществени вреди от
публикуваната статия, вследствие на противоправното деяние по разпространяване чрез
електронно издание на клеветнически твърдения по техен адрес, осъществено от лица, на
които ответното дружество е възложило тази дейност и ответното дружество в качеството
му на издател, отговаря за претърпените от него вреди.
В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че на 08.03.2024г.
в електронното издание на интернет страница, собственост на ответника, е била
публикувана процесната статия с гореописаното съдържание.
Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че
издадел на „OTUPOR.COM“ е „Информационна агенция „Отупор.ком“ ЕООД.
Т.е. ответникът се явява възложител на работата на автора на процесната статия по
смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Относно противоправността на деянието, съдът намира следното. Съгласно чл. 39, ал.
2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които
разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява
мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице –
клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК,
обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Извън тези
категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на
мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1
КРБ.
В конкретната хипотеза инкриминираните от ищеца с исковата молба изрази имат
ясно изразен клеветнически характер. Изразите „Отворена е секретна разработка в
службите за сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките)
са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени
източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е била дадена след
завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след постановлението на съда за
домашен арест. Установени са предложени оферти към килъри от съседна държава,
които евентуално да поемат мократа поръчка“ са насочени пряко срещу личността на Ц. и
Б. Н.и и съдържат конкретна информация за факти от обективната действителност,
осъществяващи състава на престъплението по чл. 117, ал. 2 НК- че ищците са участвали в
подбуждането на други лица към убийството на В.Б.. Посочено е, че „поръчката“ е била
дадена след завръщането на В.Б. от Дубай в края на лятото на 2023г., както и че са
предложени „оферти към килъри от съседна държава“, за да се придаде достоверност на
твърдението, че ищците са извършили описаното престъпление.
В същата статия е посочено, че „В същото време, според данни на медията ни, братя
Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по подозрение, че стои зад убийството на А.П.. (...)
Както е известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В.Б.
стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния
баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, които изрази са насочени и
срещу починалия в хода на процеса ищец- С. Н., и съдържат конкретни факти,
4
осъществяващи състава на престъплението набедяване по чл. 286 НК, доколкото съдържат
факти, че ищците са дали показания по дело /т.е. пред надлежен орган на властта/, по което
обвиняем е бил В.Б., съдържащи невярна информация. Видно от цялостното съдържание на
статията, същата е насочена към разпространение на твърдения, че ищците са извършили
престъпление с цел да бъде повдигнато обвинение срещу В.Б., представен като бивш
съдружник в хазартен бизнес.
Верността на описаните в статията обстоятелства не е установена по делото.
Наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието се установяват по категоричен начин от показанията на св.
С. Н.а, ценени по реда на чл. 172 ГПК.
Основният спорен въпрос между страните касае ангажирането на отговорността на
ответника за установените по делото вреди. По този въпрос съдът намира следното:
По делото е приет препис от сигнал от 11.03.2024г., подаден от Б. Н. и Ц. Н.,
адресиран до председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, министъра на
вътрешните работи, главния прокурор на Република България, заместник-председателя на
КОНПИ, председателя на Комисията по културата и медиите в Народното събрание,
председателя на СЕМ и Националния съвет по журналистическа етика, в който е посочено,
че в началото на 2024г. са решили да намалят обемите на рекламата си в редица медии, като
уведомили ПИК, че с края на договора на 20.03.2024г. няма да подновят същия. На
07.03.2024г. изплатили последната фактура по договора. По-малко от 24 часа по-късно, се
появила статия от неизвестен автор със заглавие „МЪЛНИЯ В ПИК: Разследват версия, че
братя Н.и от „Е.“ са поръчали В.Б.. Натопили го, че е свързан с убийството на А.П.“. На стр.
3 от сигнала е посочено, че публикуването на материала в ПИК е било последвано от
препечатване в други медии, които цитирали източника и представяли тази лъжлива новина
като сензация. Материалът бил разпространен в над 13 от сайтовете в мрежата в рамките на
час и половина. Към сигнала са приложени разпечатки от публикуваните статии, както и
статия от 08.03.2024г., публикувана в ПИК със заглавие „МЪЛНИЯ В ПИК: Разследват
версия, че братя Н.и от „Е.“ са поръчали В.Б.. Натопили го, че е свързан с убийството на
А.П.. Цеките: Зад нас са Б.Б. и П.!“- л. 91 и следващите. Статията е със следното
съдържание: „Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и (известни като Цеките) са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В.Б., научи ПИК от високопоставени източници в МВР. Според оперативна
информация поръчката е била дадена след завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на
2023г. и след постановлението на съда за домашен арест. Установени са предложени оферти
към килъри от съседна държава, които евентуално да поемат мократа поръчка. В същото
време, според данни на медията ни, братя Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по
подозрение, че стои зад убийството на А.П.. Свидетели, близки до тях, дали показания в
тази посока пред следствените власти. Войната между Н.и и Б. не се е разминала, напротив,
ескалира, донасят източниците на ПИК. Както е известно, именно след конфликта между
бившите съдръжници в хазарта В.Б. стана обвиняем, и то по непосредствените показания на
Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство. След
като бе отнет лицензът на „Е.“ на В.Б., на практика цялата дейност по залозите мина в
ръцете на империята на „Е.“ на семейство Н.и. Те се движат с бронирани мерцедеси и тежък
охранителен ескорт, превърнали са жилищата си на столичната улица „Златовръх“ в
„Лозенец“ в истински крепости. Наскоро фирма от орбитата на „Е.“ се сдоби с букмейкърски
лиценз. Хора от хазартния бизнес разказват, че Ц. и Б. Н.и се чувстват абсолютно
недосегаеми в бранша и парадират с връзките си с Б.Б. и Д.П., от чието име твърдят, че
действат. Те се хвалели, че могат да издействат дори законодателни промени от ГЕРБ и ДПС
в полза на бизнеса си, ако щракнат с пръсти. ОЧАКВАЙТЕ ГОРЕЩИ ПОДРОБНОСТИ В
ПИК!“.
5
С протоколно определение от 25.11.2024г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищците Б. С. Н. и
Ц. С. Н. са подали гореописания сигнал със съдържанието, посочено в него.
При анализ на процесната статия, както и на статията, публикувана в същия ден в
ПИК, се установява пълна идентичност. Единствената разлика е в заглавието на статията, а
именно, че в процесната статия е добавено „Бомба!“. С оглед оспорването на съдържанието
в статията, публикувана в ПИК от процесуалния представител на ищците в проведеното
съдебно заседание на 25.11.2024г., съдът намира, че същото е установено по делото от
приетата доказателствена съвкупност. В частност, от приетия сигнал, подаден от двама от
ищците, в който изрично е посочено, че материалът в ПИК е бил препечатан в други медии,
както и от имейл, изпратен до настоящия управител на ответното дружество на 12.03.2024г.
/л. 109 от делото/, в който е посочено, че в сайта otupor.bg е препечатана „новина“, качена в
ПИК на 08.03. На следващо място, не е спорно между страните, че статията в ПИК не
съществува към датата на провеждане на съдебното дирене пред настоящата инстанция и
съдържанието на същата може да бъде установено единствено чрез използването на косвени
доказателства, каквито са именно гореописаните от съда документи. На последно място
следва да бъде посочено, че при въведени твърдения за намеса в съдържанието на статията,
именно страната, която твърди такава намеса, следва да я докаже. С оглед приетите по
делото доказателства и при липса на твърдения за осъществена подправка в статията на
ПИК съдът намира, че същата е била с гореописаното съдържание. Горното кореспондира на
изявлението на ищците в подадения от тях сигнал, че първоначално статията е била
публикувана именно в ПИК вследствие на прекратени рекламни договори, а след това е
била препечатана в други издания.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че процесната статия е
препечатана от статия, публикувана по-рано в издание ПИК с абсолютно идентично
съдържание. Следва да бъде посочено, че в същата на две места е посочено, че
публикуваната информация произтича от ПИК- „научи ПИК от високопоставени източници
в МВР“ и „донасят източниците на ПИК“, а в края на статията е посочено „Източник: ПИК“.
Предвид което независимо от използването еднократно на израза „според данни на медията
ни“ не е налице съмнение у четящия статията, че същата не е авторска.
По отношение на отговорността на ответника като издател на статията съдът
намира, че съгласно установената съдебна практика общото правило е, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които виновно е причинил. Във връзка с отговорността за вреди от
изнесеното в печатни произведения, обаче, следва да се разграничават хипотезите в
зависимост от това дали става въпрос за първоначална статия и дали става въпрос за статия,
в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. В
този смисъл и Решение № 253 от 29.01.2014г., постановено по гр. дело № 1251/2012г. на
ВКС, III ГО.
Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета и публикуцията е първа по ред, издателят носи отговорност,
защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на
добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател /какъвто е
настоящият случай/, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. В този смисъл Решение № 62 от 06.03.2012г., постановено по
гр. дело № 1376/2011г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 278 от 27.11.2019г., постановено
по гр. дело № 1140/2019г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 19 от 15.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 4040/2021г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 5165 от
09.07.2019г., постановено по в.гр. дело № 12675/2018г. по описа на СГС, II- Е въззивен
6
състав, Решение № 4743 от 07.08.2024г., постановено по в.гр. дело № 476/2023г. по описа на
СГС, IV- Б въззивен състав, Определение № 952 от 28.12.2017г., постановено по гр. дело №
2666/2017г. по описа на ВКС, III ГО. Ако липсва позоваване, следва да се прилагат общите
правила, доколкото се приема, че авторът поднася информацията от свое име и следва да
носи отговорност за това. Без значение за ангажиране на отговорността на издателя е
въпросът дали статията е първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване
на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Това
е така, тъй като наличието на обиди е очевидно и не се налага проверка за установяването
им и разпространението им е винаги противоправно. При наличие на обиди отговарят
всички от издателите, респ. авторите.
Предвид горепосочените разрешения съдът намира, че в конкретния случай
ответникът като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, поддържащ сайта
отупор.ком, не носи отговорност за разпространената от него статия, доколкото на три места
в същата е посочено, че източник на информацията е ПИК. Инкриминираните в исковата
молба твърдения са клеветнически, с оглед на което издателят/автор на първата статия
следва да отговаря за причинени вреди от разпространението на клеветнически твърдения,
респ. единствено той следва да ангажира доказателства за верността на описаните в статията
обстоятелства, както и че публикуването на статията е било извършено след добросъвестно
извършена проверка от журналисти. Доколкото не се касае за разпространение на обиди,
ответникът като последващ издател не носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия издател.
В допълнение следва да бъде посочено, че в конкретния случай с оглед твърденията в
исковата молба отговорността на ответника се ангажира именно във връзка с
разпространението на процесната статия, а не вследствие на последващото твърдяно
бездействие на ответника да свали статията след като първоизточникът е бил свален от
електронното издание ПИК, респ. негово твърдяно задължение да проследява дали
първоначалната статия е била свалена и основанието за това.
Предвид гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който не е
сторил и не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Б. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** /в лично качество и в качеството им на наследници на С. Н. Н.,
ЕГН **********, починал в хода на процеса/, срещу „Информационна агенция Отупор.ком“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 30 000 лева /по 15 000 лева всеки/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на това, че
на 08.03.2024г. в електронното издание От упор с домейн „otupor.com“ била публикувана
публикация със заглавие „Бомба! Цеките са заподозрени в поръчителство на атентат
срещу В.Б.“, съдържаща твърдения, представляващи клевета, а именно: „Отворена е
секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е.“ Ц. и Б. Н.и
(известни като Цеките) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В.Б., научи
ПИК от високопоставени източници в МВР. Според оперативна информация поръчката е
била дадена след завръщането на Б. от Дубай в края на лятото на 2023г. и след
постановлението на съда за домашен арест. Установени са предложени оферти към
7
килъри от съседна държава, които евентуално да поемат мократа поръчка“; „В същото
време, според данни на медията ни, братя Н.и са в основата на разпитите на В.Б. по
подозрение, че стои зад убийството на А.П.. (...) Както е известно, именно след конфликта
между бившите съдружници в хазарта В.Б. стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за
убийство“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.04.2024г.,
до окончателното изплащане на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8