Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11017 по описа на състава за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД.
Ищецът Й.М.Щ. твърди, че заедно със С.Щ.сключили с
ответното дружество „Ю.Б.“ АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
39015 от 16.06.2008г. Страните се съгласили за това, кредитополучателите да получат сума в размер на 82 400 евро при размер на уговорената годишна лихва от 5.65%
и срок за погасяване 240 месеца. Ответникът предоставил сумата по специално
открита банкова сметка, ***, като с една част в размер на 6 200 евро заплатил
покупната цена на финансирания недвижимия имот, а с остатъка обслужил други
свои разплащания. Въпреки постигнатото съгласие в договора сумите по кредита да
бъдат предоставени в евро, след
сключването на договора за кредит, банката- кредитор преизчислила задължението
в швейцарски франкове и започнала да изисква
и събира погасителни вноски във валута швейцарски франк. Вследствие на
настъпило повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо еврото,
платените суми по кредита от страна на кредитополучателя надвишавали дължимите
и формирали недължимо платени валутни разлики в полза на банката. Същевременно
ответното дружество едностранно увеличило лихвения процент по кредита, което
допълнително довело до увеличение размера на дължимите погасителни вноски.
Кредитополучателят предприел плащания за погасяване на кредита още преди
настъпване на падежа на задълженията си, при на което на 29.06.2015г. заплатил
предсрочно сумата от 20 000 CHF, а със следващо плащане на 07.08.2015г. той погасил
изцяло задълженията, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
39015 от 16.06.2008г. Като поддържа твърдения за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 от
договора, от чието съдържание произтичало задължението за поемане на валутния
риск от страна на кредитополучателя-потребител, ищецът твърди да е извършил плащания въз основа на недействителна
договорна клауза. Тезата си за неравноправност на споменатата
клауза ищецът основава на твърдението, че в сключения договор за кредит отпуснатата парична сума нямала
стойностен израз в швейцарски франкове, а отпуснатата
на кредит парична сума не била предоставена във валута швейцарски
франк, съответно дължимото изпълнение по договора не следвало да се извърши в точно тази
валута.
Клаузите на договора за
кредит, в действителност не били
формулирани на ясен и разбираем език, което не позволявало на кредитополучателя
да прецени икономическите последици от сключването на кредитната сделка.
Ответникът в нарушение на изискването за добросъвестност не бил предоставил
на ищеца необходимата информация за евентуални валутни
промени.
В резултат от прилагането на оспорената като
неравноправна клауза на чл.6, ал.2 от договора за кредит банката събрала
недължими суми под формата на валутни разлики, с което осъществила в своя полза
ефекта на неоснователно обогатяване - при начална липса на основание, за сметка на
настъпило обедняване у ищеца- кредитополучател. Независимо от изложеното, банката неправомерно увеличила лихвения
процент. Приложимият годишен лихвен процент за кредита бил уговорен като сбор от базов лихвен процент от 4.5% и договорна
надбавка от 1.15 пункта, а приложението на оспорените като неравноправни клаузи на чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12 ал.1 от договора за кредит дали възможност на банката да изменя едностранно лихвения процент, в
нарушение на чл. 143 от ЗЗП, вр. с чл.58 от ЗКИ. Вследствие на
приложението на оспорените като неравноправни клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3
и чл.12 ал.1 от договора за кредит, банката събрала недължими суми под формата на
заплатени договорни лихви, с което осъществила в своя полза ефекта на
неоснователно обогатяване при начална липса на основание.
При изложените фактически твърдения, ищецът
претендира, за осъждане на ответника, да му заплати:
Ø
Сумата от 44 979, 91 евро получена при начална липса на основание като сбор от валутните разлики формирани при
погасяване на главницата по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 39015 от 16.06.2008г. през периода от
24.08.2014г. до 07.08.2015г., ведно със законната лихва за периода от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Ø
Сумата от 2123,65 швейцарски франка представляваща платени при начална липса на
основание възнаградителни лихви при погасяване на Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 39015 от 16.06.2008г. през
периода от 24.08.2014г. до 07.08.2015г.
С оглед очаквания
положителен изход от процеса, ищецът моли за осъждане на ответника да му
заплати направените съдебни разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва предявените искове. В изразеното пред съда становище, ответникът
заявява, че не оспорва факта на сключване на процесния договор
за кредит за покупка на недвижим имот между страните, но поддържа тезата, че страните постигнали съгласие сумата по кредита да бъде предоставена
в швейцарски франкове, съобразно което банката извършила преводи по сметка на
ищеца в посочената валута. По инициатива на ищеца и на другия
кредитополучател – С.Щ., между страните били сключени анекси към Договор HL 39015, заедно с погасителни планове към тях, а за целите
на извършване на пълно предсрочно погасяване на задълженията по процесния
кредит - между страните бил сключен отделен Договор за банков кредит
HL72276/24.07.2015г. обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в размер на
сумата от 204 300 лева. Банката изпълнила своите задължения по договорите за кредит, като предоставила уговорените суми на кредитополучателя, а сумата била
превалутирана от швейцарски франкове в евро. Ищецът изпълнявал задълженията си
по договора чрез заплащане на погасителни вноски в швейцарски франкове, съгласно
подписаните погасителни планове и сам
направил искане за предсрочно погасяване на кредита и молба
за откупуване на нужните суми във валута швейцарски франк. След осъществена
валутна сделка на 07.08.2015г. банката предоставила по сметка на ищеца сумата от 188 821, 82 швейцарски
франка, при което задълженията на ищеца и другия кредитополучател по процесния
договор за кредит били изцяло погасени. Ответникът оспорва твърденията за наличие на
неравноправни клаузи, като поддържа, че кредитната
сделка била сключена след проведено индивидуално договаряне между страните, относно
съществените елементи по кредитното правоотношение и при това
именно кредитополучателите изразили желание за това- отпуснатата сума по кредита да бъде усвоена във валута швейцарски
франк. По съгласие на двете страни в
правоотношението, валутата евро била използвана
в кредитното правоотношение като стойностна референция за определяне на
стойността на съответния целеви кредит, при заплащане на покупната цена по договора за
покупко-продажба на недвижим имот. Кредитополучателите разполагали с възможност да
влияят също толкова, колкото и банката-
кредитор върху съдържанието на договора и допълнителните
споразумения към него като отправят предложения в хода на съдоговорителния
процес. Правото на ответника, предвидено в чл.6, ал.2 от договора, било
уговорено само като правна възможност - само в случай, че кредитополучателите не разполагат със средства в
уговорената валута по кредита. Ответникът оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, като
поддържа, че условията по договора били формулирани на ясен
и общоупотребим език, като на кредитополучателите била предоставена пълна
преддоговорна информация. Оспорват
се твърденията, че валутният риск бил изцяло възложен в тежест на
кредитополучателите. Оспорва твърденията, че в клаузите на чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3 и чл.12, ал.1 от договора била предвидена възможност за банката - едностранно да
изменя лихвения процент, доколкото той се определял по предварително одобрена и
оповестена от ответника методология, съобразена с обективни фактори. Позовавайки се правните изводи,
направени в Решение по дело С-186/16 и определение по дело С-119/17 г. на СЕС,
ответникът излага становище, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора не подлежала
на преценка за неравноправност. Съдържанието на процесния договор за кредит и
допълнителните споразумения към него, включително и на оспорените като
неравноправни договорни клаузи, били включени в съдържанието на договора, след като кредитополучателите получили пълна и достъпна информация за
икономическите условия по сделката. По силата на предвидената в договора клауза
на чл.22 от договора кредитополучателят бил информиран за съществуването на
валутен риск. Обосновава становище за приложимост на изключенията предвидени в
чл. 144, ал.2 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗЗП. Ответникът оспорва тезата, за наличие на
противоречие между оспорените клаузи и разпоредбите на ЗКИ. Оспорва твърденията
на ищеца за нарушаване на изискването за добросъвестност чрез предприети
едностранни действия за изменение на размера на уговорената лихва, понеже според него, кредитополучателите разполагали с достатъчна информация и познания, за да
преценят характера и последиците на постигнатите уговорки в съдържанието на
договора. С подписването на анексите към договора - ищецът потвърдил
факта на предоставяне на сумата в швейцарски франкове. Оспорва твърдението, че
изменението на БЛП от страна на банката представлявало едностранно и произволно
увеличение на лихвения процент по съображения подробно изложени в отговора.
Излага становище, че през исковия период БЛП за жилищни кредити не е претърпял
изменения.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 39015
от 16.06.2008г., мотивира
извода, че е сключен между ищеца и съпругата му Светлозара Маринова Щерева от
една страна и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД - за сумата
от 82400 евро, в равностойност на
швейцарски франкове, при размер на
уговорената в чл. 3, ал.1 от договора лихва /която включва базов лихвен процент и договорна надбавка/ и при уговорените
права и задължения за страните в кредитното правоотношение.
Клаузата на чл.6,
ал.2 от процесния договор за кредит, регламентира правилото, че кредитното задължение следва да бъде
погасено във валутата, в която кредитът е бил усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж /дата/, кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но разполага с евро или
левове, погасяването може да се извърши от банката освен във валутата на
кредита и в евро или в лева, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката- кредитор, за което кредитополучателят дава своето
неотменимо съгласие.
Клаузата на чл.23
от процесния договор за кредит,
регламентира правилото, че кредитополучателят е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ или
„продава“ на швейцарския франк към българския лев/ евро, както и
превалутирането може да има за последица
/включително в хипотезата на чл. 6, ал.2 от договора/ повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/ лева, като напълно
приема да носия за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди и
пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
които са приложими по превалутирания кредит. Споменатата договорна клауза
съдържа декларативно изявление на кредитополучателите, че са запознати и
разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6,
ал.2 и чл. 23, ал.1 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.
При липсата на спор между страните и въз основа на
приетите като доказателства платежни документи, съдът прие за установено, че кредитополучателят – ищец в процеса е извършил
плащания, с цел предсрочното погасяване на задълженията си по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 39015 от 16.06.2008г., като е използвал за тази цел финансовия ресурс, отпуснат по силата на
последващо сключения между Й.М.Щ. и С.Щ.от една
страна и „Ю.Б.“ АД от друга страна Договор за потребителски кредит №HL 72276 от 24.07.2015г.
Като доказателства по делото са приети извлечения от
сметки, платежни нареждания и други банкови счетоводни документи, които не са
оспорени и чието съдържание е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Като доказателство по делото е приета Методология за
определяне на референтен лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-
ипотечни кредити /стр.219-222 от делото/, чието съдържание не се обсъжда
подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно- икономическа
експертиза.
Заключението на съдебно- икономическата експертиза
обосновава следните изводи по отношение на правно- значимите за разрешаване на
спора юридически факти:
Ø По Процесния Договор за кредит HL 39015/16.06.2008г.:
Разликата в стойността на платените погасителни вноски в евро за периода 24.08.2014г.-07.08.2015г.
по курс на швейцарския франк към датата на преизчисляване на банката от евро в
швейцарски франкове /без да се актуализират спрямо курса на швейцарският франк
е в размер на 44 928, 20 евро. Разликата в платената лихва при прилагане на
по-ниският лихвен процент 5, 65 %, спрямо фактически приложения от банката- кредитор лихвен
процент- 6,15% - 7,15%
за периода 24.08.2014г.-07.08.2015г.
е в размер на 2123, 65 швейцарски франка.
Ø Съгласно
представените от банката- кредитор писмени доказателства, ищецът е получил по
разплащателната си сметка сума в евро, който са
резултат от продажбата на валута в швейцарски
франкове от страна на банката- кредитор.
Ø На
06.10.2008г. „Ю.Б.“ АД сключва суапова сделка евро /
швейцарски франкове с банка „EFG ЕВРОOBANKATHENS“, чрез която разменя евро
за швейцарски франкове, с вальор 06.10.2008г.
Ø В
резултат от аналитичните данни може да се направи обоснован
извод, че ищецът е получил по евровата си сметка валута в евро, които са резултат от покупката от страна на банката
на швейцарски франкове, след което е правил през евровата си сметка операции
свързани с превалутиране на суми, нареждане за предсрочно погасяване на кредит
в друга банка и усвояване на средства по разрешения кредит. Ищецът не е
извършвал разплащания през сметката си и не е теглил на каса швейцарски
франкове. Ищецът не е разплащал и теглил суми във франкове, но сумите който е
разплащал и теглил в евро са в следствие превалутирането на швейцарски франкове
в евро.
Ø Погасяването на месечните анюитетни вноски е осъществявано през разплащателната сметка на ищеца в швейцарски
франкове. Погасяването е извършвано като се дебитира
разплащателната сметка в швейцарски франкове и се кредитира сметката за
погасяване на главници, лихви и такси.
Ø Няма
задължителни изисквания към търговските банки в насока - по какъв начин и в
какви граници те могат да определят валутните си курсове „купува” и „продава”
за различните валути, а валутният курс „купува“ „продава“ на всяка една
търговска банка се определя от търсенето и предлагането на съответната валута.
Ø Пазарните
индекси SOFIBOR, ЕВРОIBOR, LIBOR имат пазарни котировкии, но в методологията на
банката- кредитор не е посочена, коя срочност и към коя дата трябва да бъде
взета, за да могата да се проследят промените за определен период. Рисковата надбавка се изразява, чрез измерителя
CDS/credit default swap/.В самата методология не е посочено кой CDS трябва да
бъде взет в предвид при изчисляването, както и каква срочност за изчисляване,
за да може да бъдат проследени за определен период. Директни нелихвени разходи
за привличане на паричен ресурс също са проследими във времето и са законово
регламентирани/Минимални задължителни резерви и Фонд за гарантиране на
влоговете.
Ø Буферната
надбавка на банката- кредитор включва оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните
пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 50% /на годишна база.
Включените параметри,като оценката под формата на лихвена премия на нивото на
риска при най-кредитоспособните клиенти не са пазарни индекси, това е
вътрешнобанкова статистика, като не е уточнено за клиенто на какъв вид кредити,
в каква валута, с каква срочност и т.н. става дума.
Ø В конкретния случай, банката- кредитор не е публикувала
изчислителна процедура или формула за изчисляване на БЛП, но в съдържанието на приетата като доказателство Методология
е записано, че БЛП се изчислява като сбор на компоненти, което значи, че
отделните компоненти се събират.
Ø Съгласно
Методолигията на банката- кредитор, т.нар. ,,буферна компонента” се изчислява на основа
оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените
нива в размер до 0.50% на годишна база. Компонентите включени в „буферната
надбавка” не са пазарни индекси. Първият компонент е вътрешнобанкова
статистика, като не е уточнено за клиенто на какъв вид кредити, в каква валута,
с каква срочност и т.н. става дума, а вторият
компонент - „временните пазарни сътресения ” също не е
пазарен индекс.
Ø Стойността
на т.нар. „Буферната надбавка” се определя от Банката- кредитор.
В
дългосрочен хоризонт -
какъвто е конкретния случай - обективно не би могло да се направи прогноза за курса на швейцарски франк към евро,
нито в посока повишение, нито в посока понижение, дори при
добра информираност.
Ø Икономическото
съдържание на компонентата на методологията „Трансферна цена на ресурса“, която
използва банката- кредитор, отразява: пазарните условия при които банката
набира паричен ресурс от пазара/ единият от източниците е влогонабиране от
домакинства и фирми, а вторият е от пазара на междубанкови депозити/. Т.нар. „рискова
надбавка“ отразява рисковият профил на институцията която кредитира държавата в
която кредитиращата институция се намира рисковият профил на собствениците на
кредитиращата институция Допълнителни разходи- директни нелихвени разходи за
привличане на паричен ресурс. Те са специфични за отделните държави и се
определят от централните банки. /Минимални задължителни резерви и Фонд за
гарантиране на влоговете/. И трите показателя имат количествени стойности,
както следва: За пазарните условия, това са индексите ЕВРОIBOR, SOF1BOR, LIBOR,
които се прилагат в зависимост от валутата на кредита, но в методологията не е
посочена, коя срочност и към коя дата трябва да бъде взета, за да могат да се
проследят промените за определен период. Рисковата надбавка се изразява, чрез
измерителя CDS/credit default swap/ В самата методология не е посочено кой CDS
трябва да бъде взет в предвид при изчисляването, както и каква срочност /5
годишен, 10 годишен/ за изчисляване, за да може да бъдат проследени за
определен период.
Ø Процентното
изменение на швейцарският франк към еврото за месец септември 2008г. спрямо
месец август 2008г. е в размер на 1, 6161%.
Процентното изменение на швейцарски франкове към българския лев за месец
септември 2008г. спрямо месец август 2008г. е в размер на 1,6184%. Процентното
изменение на швейцарски франкове към лева за
месец септември 2008г. спрямо месец септември 2007г. е в размер на 2,5833%.
Ø Видно от
представената информация за периода 02.01.2008г.-03.12.2012год. курсът на швейцарски
франкове / евро се е повишил, като увеличението е в размер
на 36,74% . Увеличението на лихвеният процент се дължи на започналата през 2008
година световна финансова криза. На база представената информация за движението
на швейцарски франкове за периода 2005г-2008г. не е било възможно да се
предвиди повишението на швейцарския франк.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По предмета на спора за
наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит, определящи
съдържанието на правоотношението между страните:
Между ищеца и ответника в настоящия процес е възникнало
валидно облигационно правоотношение, чиито правопораждащ юридически факт е
процесния договор за банков кредит, който по своята същност е абсолютна
търговска сделка.
В чл. 1 от съдържанието
на процесния договор за кредит е уговорено, че банката – кредитор предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове по курс "купува" на швейцарския
франк към евро на "Ю.И Е.Д.Б." АД в деня на усвояване на кредита.
Разрешеният кредит се усвоява по сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от
договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2,
ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро, по търговски курс "купува"
на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 3
от договора/.
Съобразно чл. 6, ал.
2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за
което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето
неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от договора е уговорено, че кредитополучателят
има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс
"купува" на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането,
както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти,
обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
В клаузата на чл. 22, ал. 1 от
договора се съдържа дефиниция на
понятието „превалутиране“, с уточнението, че при превалутиране се прилага
съответния лихвен процент, който е
приложим за новата валута на кредита, при изчисляването на лихвата. Превалутирането представлява промяна на валутата,
в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същата.
А клаузата на чл. 23, ал. 1 от двата договора кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит.
По релевирания правен въпрос относно неравноправност на клаузите на процесните
договори за кредит, настоящият състав на съда взе предвид разрешенията на
поставените въпроси по дело С-119/17 на Съда на ЕСв Люксембург, във връзка с
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя
в друга валута, а не в
чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор
(кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в
същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната
валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за
изчисление).
Като се има предвид
факта, че валутата в която е сключен всеки един от процесните договори за
кредит, има само функцията на валутна единица, която е предназначена да послужи
за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по чл.
99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че
договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно
средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя
по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита, с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението, че този
договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна
валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от
СЕС решение по дело С-26/13.
С определението си по
дело № С-119/17 СЕС препраща към друго свое решение – Решението от 20.09.2017
г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да
прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на
разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13. Посочените
разпоредби са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗП, поради което
даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на
държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 4, § 2
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, при
условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива
на Решението по дело
С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "основен
предмет на договора" обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен. По този въпрос, СЕС се е произнесъл, че чл. 4,
§ 2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите (в този смисъл и т. 42 по дело C-26/13 и т.
31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен
и разбираем език. Изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага
дори когато клаузата попада в обхвата на понятието "основен предмет на
договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по
смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т. 68 от решение
от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на
неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай - компетентната национална
юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика (в случая
от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т. 32 от
решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Изискването за ясен и
разбираем език на договорната клауза предполага, че при договорите за кредит -
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава,
че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната
практика на СЕС (т. 47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива
93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението
на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка,
както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност -
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В т.3 от диспозитива
и т. 54 и т. 56 от мотивите на споменатото Решение, Съдът на ЕС се е произнесъл,
че чл. 3, § 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи - към
момента на сключване на разглеждания договор - при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от такова естество, че могат да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора. Според съда на ЕС - националната юрисдикция трябва да направи оценка относно
наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички
обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и
познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред
евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1
от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между
правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да
провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя,
продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се
съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по
С-186/16, в който смисъл и Решение по C-415/11, т. 68 и 69). При това Съдът на ЕС е
посочил ( т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16), че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на
определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл.
147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната
юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която
са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора.
Изключенията които са уредени
в чл. 144, ал. 3 ЗЗП
не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл. 143,
т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове
при договаряне на кредит в чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и
погасителни вноски, дължими в същата валута. Отчитайки практиката на ВКС на РБ
(напр. Решение № 95/13.09.3016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о.),
настоящият състав на съда приема, че договорът за кредит не нито е ценна книга,
нито е сделка с финансови инструменти а цената на отпуснатия кредит в
чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е
единствено уговорената възнаградителна лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск. Банков
кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба
на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
С оглед посочената
задължителна практика на СЕС и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
настоящият състав на съда приема, че неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
Този извод е подкрепен и от заключението на изслушаната и
приета в хода на съдебното дирене специализирана съдебно- икономическа
експертиза, която обосновава релевираната от ищеца теза за неравноправност на
оспорените от него клаузи в процесните дотовори за кредит.
Обстоятелството, че към момента на предявяването на иска
– кредитното задължение е било вече погасено чрез плащане е достатъчно за да мотивира
следващия логически извод – че извършеното в съответствие с неравноправните
клаузи плащане от страна на ищеца, в качеството му на кредитополучател,
осъществява плащане без валидно правно основание.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо
от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД задължава
всеки - който се е обогатил за сметка на другиго, при начална липса на правно
основание, да му върне онова с което се е обогатил.
При това, съдът
съобрази изводите на съдебно- икономическата експертиза, която кредитира, тъй като
счита, че е изготвена компетентно, безпристрастно и при необходимата точност в
изчисленията.
По тези съображения съдът приема, че претенциите на ищеца, за връщане на
даденото, при първоначална липса на основание, следва да бъдат уважени изцяло,
до размера, в който е била предявени. Ответникът дължи да върне на ищеца сумата от 44 979, 91 евро, недължимо
платени от ищеца, в периода от 24.08.2014г. до 07.08.2015г. и
получени от ответника, при начална липса на основание. Според изводите на експертизата, тази сума е формирана като междукурсова разлика в обменния курс на еврото към швейцарския
франк, която ищецът фактически е заплатил на
ответника в процеса на погасяване на кредитното задължение по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
39015 от 16.06.2008г. При това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху подлежащата на връщане сума, считяно от предявяването на
иска до деня на окончателното плащане.
Ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца и сумата от 2 123, 65 швейцарски франка, която е била недължимо платена
от ищеца и получена от ответника, като възнаградителна лихва в
периода от 24.08.2014г. до 07.08.2015г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 39015 от 16.06.2008г.
По претенциите на страните за съдебните разноски по чл. 78 от ГПК;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /стр. 466 от делото/, в размер от 10203, 06
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД
с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.М.Щ. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 44 979, 91 евро /четиридесет и четири хиляди
деветстотин седемдесет и девет евро, 91 евроцента/, недължимо платени от ищеца, в периода
от 24.08.2014г. до 07.08.2015г. и получени от ответника, при начална липса на
основание, формирани като разлика в обменния курс на еврото към швейцарския
франк в процеса на погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 39015 от 16.06.2008г., заедно със
законната лихва върху посочените суми, изчислена от
датата на подаване на исковата молба на 21.08.2019г., до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Й.М.Щ. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 2123, 65
швейцарски франка /две хиляди сто двадесет и три
франка и 65 сантима/, недължимо платена от ищеца и получена от ответника възнаградителна лихва в
периода от 24.08.2014г. до 07.08.2015г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 39015 от 16.06.2008г.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Й.М.Щ. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Д. Д.,***
-Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
сумата от 10203, 06 лева /десет хиляди двеста и три лева и шест ст./, представляваща съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
Задълженията към ищеца могат да бъдат заплатени по
посочена от него банкова сметка *** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – София, чрез въззивна жалба, подадена в двесудмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: