РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1617/10.8.2023г.
гр.
Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на десети
август две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Радослава
Манова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 736 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по Искане вх. № 6347/27.07.2023 г. от
Н.Н.А. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора –
Пазарджик, подадено срещу Началника на Затвора – Пазарджик, с посочено правно
основание по чл. 277, ал. 2 от ЗИНЗС. В искането са изложени твърдения, че на
19.07.2023 г. А. е подал Молба вх. № М-3056 от 20.07.2023 г. до
Началника на Затвора – Пазарджик, чрез ИСДВР – Б. да му бъде разрешен достъп до
служебен телефон на затвора, с цел спешен телефонен разговор с адв. П. К. от
САК относно възз.гр.д. № 1368/2022 г. на възз. 14
състав на Софийски апелативен съд (САС) по силата на чл. 79, ал. 3, предл.
второ от ППЗИНЗС. Целта на обаждането била да получи информация от адв. К. дали
същият е обжалвал постановеното решение по възз.гр.д. № 1368/2022 г. на САС и
относно движението по делото. Посочва се в тази връзка, че Началникът на
Затвора – Пазарджик оставил без уважение молбата на лишения от свобода, с което
извършил незаконосъобразно бездействие на основание чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС.
Иска се от съда да разпореди преустановяване на
незаконосъобразното бездействие и да задължи Началника на Затвора – Пазарджик
да даде възможност на лишения от свобода да проведе посочения телефонен
разговор.
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично,
поддържа подаденото искане.
Ответникът – Началникът на Затвора – Пазарджик, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрк. Р., който оспорва искането.
Представя писмен отговор вх. № 6597/09.08.2023 г. и подробен писмен отговор в
съдебно заседание, в които излага съображения за липса на основания за
предоставяне на възможност за телефонен разговор на лишения от свобода по реда
на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС.
Административен съд – Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Искателят А. е бил страна по възз.гр.д.
№ 1368/2022 г. на възз. 14 състав на Софийски апелативен съд (САС). По
посоченото дело му е бил определен служебен защитник адв. П. К., който го е
представлявал. Предмет на въззивен контрол пред САС е било Решение от
09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 7479/2019 на Софийски градски съд, който
със своето решение е отхвърлил исковите претенции на А. по реда на чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за сумата от
30 000 лева. Възз.гр.д. № 1368/2022 г. на възз. 14 състав на САС е приключило с
постановяване на Решение № 617/11.05.2023 г., с което решението на Софийски
градски съд е потвърдено.
Решение № 617/11.05.2023 г., постановено по възз.гр.д. №
1368/2022 г. на възз. 14 състав на САС, е връчено на А., чрез процесуалния му
представител адв. К. на 16.05.2023 г., като срещу същото не е постъпила
касационна жалба.
Съгласно представена по делото информация от Софийски
апелативен съд и Софийски градски съд, Решението от 09.03.2022 г. постановено по гр.д. №
7479/2019 г. е
влязло в законна сила на 20.06.2023 г. Тоест решението на Софийски апелативен
съд, като не е обжалвано пред касационната инстанция към дата 20.06.2023 г.,
също е влязло в законна сила на 20.06.2023 г.
С Молба вх. № М-3056 от 20.07.2023 г.
до Началника на Затвора – Пазарджик, лишеният от свобода е поискал да му бъде
разрешено осъществяване на телефонен разговор с назначения му служебен защитник
по възз.гр.д. № 1368/2022 г. на САС, с цел получаване на информация за
движението по делото и дали същото било обжалвано пред Върховния касационен съд
(ВКС). Такова му било отказано, доколкото молбата била оставена без уважение с
нарочна резолюция от 20.07.2023 г. На гърба на подадената молба са изложени
мотиви от ИСДВР, че молбата не изпълва изискванията на чл. 79, ал. 3 от
ППЗИНЗС.
Предвид това А. е подал процесното искане до
Административен съд – Пазарджик, като е поискал от съда да разпореди преустановяване
на незаконосъобразното бездействие по непредоставяне на възможност да бъде
осъществен телефонния разговор с адв. К. и да задължи Началника на Затвора –
Пазарджик да даде възможност на лишения от свобода да проведе посочения
телефонен разговор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искането е подадено от лице, което има
правен интерес и се явява допустимо.
Разгледано по същество, същото е
неоснователно.
Съобразно чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС, лишените
от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат
от доставчик на телефонни услуги. Предвидено е обаче специално правило в чл.
79, ал. 3 от ППЗИНЗС, което съставлява изключение от общото правило на чл. 79,
ал. 1 от ЗИНЗС, а именно че по изключение с разрешение на началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода се
предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни
проблеми или спешни правни основания.
В случая безспорно искателят е лице от
визираните в хипотезата на чл. 79 от ППЗИЗНС, доколкото същият е лишен от
свобода. Установява се, че е поискал предоставяне на безвъзмезден достъп до
служебен телефон във връзка с твърдени от него спешни правни основания, съгласно
Молба вх.
№ М-3056 от 20.07.2023 г. до Началника на Затвора – Пазарджик.
Предвид това, в настоящия случай на преценка подлежи твърдението доколко
посоченото обаждане е било с предмет спешни правни основания, за да попада в
хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС.
Както бе посочено по-горе, предмет на въззивна проверка
по възз.гр.д. № 1368/2022 г. на възз. 14 състав на САС е било Решение от
09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 7479/2019 г, на СГС. С последното били
отхвърлени исковите претенции на А. срещу Прокуратура на Република България с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лева,
представляващи неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, уронване на
доброто име и чест, причинени от нарушаване на правото му на достъп до
правосъдие и на справедлив съдебен процес поради отказа на Районна прокуратура
– Кърджали и Районна прокуратура – Хасково да образуват досъдебно производство
срещу друго физическо лице.
Също безспорно от съдържанието на Решение № 617/11.05.2023
г. постановено по възз.гр.д. № 1368/2022 г. на възз. 14 състав на САС и на
представената изрична информация с писмо вх. № 6588/09.08.2023 г. се
установява, че по делото пред въззивната инстанция на А. е бил назначен
служебен защитник, а именно адв. П. К..
Съгласно представената по делото информация с писма вх. №
6588/09.08.2023 г. и с вх. № 6529/07.08.2023 г., Решение № 617/11.05.2023 г., постановено
по възз.гр.д. № 1368/2022 г., на възз. 14 състав на САС, с което е потвърдено
решението на СГС, е влязло в законна сила на 20.06.2023 г., т.е. преди подаване
на молбата от 20.07.2023 г. до Началника на Затвора – Пазарджик.
С оглед горните, настоящият състав намира, че в случая не
се установяват обстоятелства от визираните в хипотезата на чл. 79, ал. 3,
предл. второ от ППЗИНЗС, а именно за искателя да са били налице спешни правни
основания, налагащи незабавен разговор с адвокат.
Предмет на делата пред СГС и САС са били искови претенции
по реда на ЗОДОВ, които са били с имуществен характер, като правата на лишения
от свобода са били защитени в пълна степен чрез предоставената му защита от
служебен защитник.
Предвид това, следва изрично да се
изтъкне, че служебният защитник е длъжен да уведомява лицето, на което предоставя
правна помощ своевременно за движението на делото, но когато същото лице иска
разговор с него, за да се осведоми за същото дело, не е налице спешно правно
основание. В този смисъл, съгласно чл.
44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокат или
адвокат от Европейския съюз, който е вписан в Националния регистър за правна
помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ,
когато е определен за това, като е длъжен да води възложеното дело, по което
осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа,
както ако е бил упълномощен от клиента. Съответно взаимоотношенията между
служебен защитник и жалбоподател се уреждат на основанията по ЗА.
Искателят в случая не е получил
уведомление от съд, с което се изисква от него да извърши процесуални действия
в определен срок, за чието осъществяване да му е необходима правна помощ и да
иска да се свърже с адвоката си. Съобщението за решението на САС е връчено на
служебния защитник, назначен по делото на САС, още на 16.05.2023 г. Поради това
настоящият състав намира, че липсата на парични средства за провеждане на
телефонен разговор по реда на чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС не формира наличието на
хипотезата по чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС,
лишените от
свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от
доставчик на телефонни услуги. Хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС е
изключение, което винаги може да се тълкува в полза на лишеният от свобода, но
не е ред за провеждане на разговори, когато липсват собствени средства, да се
водят дела. Нормата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС защитава интересите на
правосъдието, т.е. на онези, които търсят защита и съдействие от съд, но в
случаите, когато действително е налице необходимост от извършване на правни
действия в определени срокове, което следва да бъде доказано. В настоящия
случай се установява, че процесното решение и съответно дело, за което е
търсена възможност за провеждане на телефонен разговор е влязло в законна сила
още на 20.06.2023 г., т.е. месец преди подаване на процесната молба от
20.07.2023 г.
Предвид това в този случай не е
доказано за лишения от свобода да са били налице основанията на чл. 79, ал. 3
от ППЗИНЗС. Искателят не е изложил твърдения, че е имал тежки семейни проблеми,
а се е позовал единствено на спешни правни основания. При съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства обаче не се установява наличието на спешни
правни основания, които да налагат провеждането на разговор със служебен
защитник от страна на лишения от свобода.
В горния смисъл Решение № 5031 от
10.04.2014 г. по адм. д. № 9945/2013 г. на Върховния административен съд.
Съобразно събраните доказателства в
настоящото производство в тяхната съвкупност и взаимна връзка не се обосновава
извод за наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на
Затвора – Пазарджик. Предвид това искането на лишения от свобода се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на
основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС Административен съд – Пазарджик
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ Искане вх. № 6347/27.07.2023
г. от Н.Н.А. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора – Пазарджик, подадено срещу Началника на Затвора – Пазарджик за това съдът
да разпореди преустановяване на незаконосъобразно бездействие и да задължи
Началника на Затвора – Пазарджик да даде възможност на лишения от свобода да
проведе телефонен разговор с назначения му служебен защитник по възз.гр.д. №
1368/2022 г. на възз. 14 състав на Софийски апелативен съд.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от
обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик
съгласно чл. 281, ал. 1 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: (п)