№ 34586
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110121079 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Д. срещу "В. и В. М. М., с
която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 92
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
- 7600 лева, представляваща главница по сключен между страните на
10.06.2020 г. договор за спогодба към договор за консултантски услуги от 06.01.2020
г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното плащане;
- 450 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима по сключения
между страните договор за спогодба за периода 01.07.2021 г. – 01.03.2023 г.;
- 760 лева, представляваща неустойка за забава за периода 10.12.2021 г. –
22.03.2022 г., дължима по сключения между страните договор за спогодба;
- 772,67 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода
23.03.2022 г. – 23.03.2023 г., начислена върху вземането за главница в размер на сумата
7600 лева.
По твърденията на страните за правнорелевантните за спора факти:
Ищецът твърди, че на 06.01.2020 г. между страните е бил сключен писмен
договор за консултантски услуги, по силата на който се е задължил да предостави
такива на ответното дружество. Договорът е бил сключен с „В., и В. М. в негово лично
качество. Твърди се, че и двамата ответници са били възложители по договора и са се
задължили солидарно да отговарят за задължението за заплащане на дължимото по
договора възнаграждение на изпълнителя в размер на сумата 12 100 лева с падеж –
тридневен срок от съставяне на протокол за приемане на работата. Поддържа, че на
1
08.06.2020 г. е бил подписан протокол, с който извършената по договора работа е била
изцяло приета без възражения от страна на възложителя. На 10.06.2020 г. страните са
сключили договор за спогодба, по силата на който ищецът се съгласил да се разсрочи
изпълнението на задължението на възложителите за заплащане на дължимото
възнаграждение, като се начислява възнаградителна лихва за периода на разсрочването
в размер на 7,5 % годишно. На 31.07.2020 г. е била заплатена сумата от 3000 лева, а на
30.06.2021 г. – сумата от 1500 лева. Остатъкът от главницата в размер на сумата 7600
лева не е бил погасен. Претендира се договорна лихва за периода 01.07.2021 г. –
01.03.2023 г. Въз основа на клаузата на чл. 4 от договора за спогодба се претендира
неустойка за забава за периода 10.12.2021 г. – 22.03.2022 г. в размер на сумата 760 лева.
Ищецът счита, че му се дължи и лихва за забава за период, различен от забавата, за
която има право на неустойка, в размер на сумата 772,67 за периода 23.03.2022 г. –
23.03.2023 г. Претендират се разноските, свързани с обезпечителното производство по
обезпечение на претенциите на ищеца, както и сторените по делото разноски.
Представени са писмени документи, за които е заявено искане да се приемат като
доказателства по делото. Иска се да се приобщят ч.гр.д. № 15123/2023 г. по описа на
СРС, 35 с-в, както и препис от изп.д. № 706/2023 г. по описа на ЧСИ С. П..
Ответникът В. М. М. е подал отговор, с който оспорва предявените искове.
Акцентира, че по процесните договори се е задължил да отговаря в качеството на
поръчител за задълженията на „В. към ищеца. Счита, че с изтичане на шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и доколкото кредиторът не е упражнил правата си в този
срок, то и отговорността му е погасена, а предявените претенции – недопустими и
неоснователни. Заявява искане за прекратяване на производството по отношение на
него, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на същите. Претендира разноски.
В отговора се съдържа искане настоящият съд да отмени допуснатото с определение по
ч.гр.д. № 15123/2023 г. обезпечение на бъдещи искове, както и да разпореди вдигането
на наложените от ЧСИ С. П. по изпълнителното дело запори.
Ответникът „В., уведомен за производството по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е
подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът приема, че по искането на ответника М. за прекратяване на
производството поради неговата недопустимост срещу този ответник следва да се
произнесе, след като изслуша становището на ищеца по твърдението на ответника, че
се е задължил да отговаря солидарно с „В. като поръчител.
Настоящият съдебен състав, сезиран с осъдителни искове срещу ищеца,
приема, че не е компетентен да се произнесе нито по искането на ответника за отмяна
на допуснатото обезпечение, нито пък разполага с правомощие да разпореди на
съдебния изпълнител да вдигне наложените в хода на обезпечителното производство
запори. Редът за защита на правата и законните интереси на ответника по
2
обезпечението е друг и същият е разписан в разпоредбите на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл.
396 и сл. ГПК.
По разпределението на доказателствената тежест:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
бил сключен договор за услуга, а във връзка с последния – договор за спогодба, че е
изправна страна по същите, че с договора за спогодба страните са уредили
отношенията си, произтичащи от договора за услуга, като са уговорили дължимостта
на възнаградителна лихва във връзка с разсрочване на падежа на главното вземане,
както и дължимостта на неустойка за забава. В тежест на ищеца е да установи по
делото уговорената солидарност и качеството на ответника М. на главна страна по
договора за услуга, респ. по договора за спогодба. По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главен дълг с настъпил падеж.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, а именно, че се е задължил
да отговаря в качеството на поръчител за задълженията на „В. по договора за услуга,
респ. по договора за спогодба, както и че е изтекъл шестмесечният срок от настъпване
на падежа на задълженията по договора за спогодба.
В тежест на ищеца при установяване на горното е да докаже, че е упражнил
правата си срещу поръчителя в срока по чл. 147 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
ненуждаещи се от доказване в производството са следните обстоятелства: че между
ищеца и ответника „В. са били сключени договор за услуга и договор за спогодба с
описаното в исковата молба съдържание, че по договора за услуга работата на
изпълнителя е била приета, с оглед което за последния е възникнало вземане за
възнаграждение в размер на 12 100 лева, от които непогасена е останала сумата 7600
лева, че във връзка с това задължение е бил сключен договор за спогодба, с който са
уговорени падежи на разсрочeно плащане на сумата, както и дължимост на
възнаградителна лихва за периода на разсрочване, а при настъпване на забава –
неустойка за забава. Не е спорно също така че падежът на задълженията е настъпил и
същите не са погасени.
На ищеца по реда на чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 145, ал. 1 ГПК следва да се
предостави възможност да вземе становище по възраженията на ответника, заявени с
отговора, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да вземе
становище по възраженията на ответника, че по процесните договори се е задължил да
отговаря солидарно с „В. като поръчител.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 15123/2023 г. по описа на СРС, 35 с-
в.
ДА СЕ ИЗИСКА с писмо от ЧСИ С. П. да представи в едноседмичен срок от
съобщението в заверен препис изп.дело № 706/2023 г. по описа на този съдебен
изпълнител.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023
г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба, подаден от ответника М..
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5